Защо останахте с едно дете?

  • 49 389
  • 984
  •   1
Отговори
# 870
  • София
  • Мнения: 23 774
Семейството ни е от трима, така че промоции за двама не вървят.
Думата "развяване" може да се замени с всяка една друга подходяща дума, която не би подразнила. Това е моят начин за изразяване.

# 871
  • Мнения: 22 173
Значи ако детето е при баба и дядо никъде не ходите двамата? Това си е ваше решение. Детето нищо не печели от него реално.

# 872
  • София
  • Мнения: 23 774
Нищо не печели, но и нищо не губи. Ние ходим на работа. Малкото отпуска я прекарваме заедно - тримата.

# 873
  • Мнения: 22 173
Ваши си семейни решения са това. Ние пътуваме сравнително често, както с деца, така и без тях понякога.

# 874
  • София
  • Мнения: 20 752
Абе друго си е да използваш "развяваш" - сигурно само на мен ми звучи отрицателно, сигурно не разбирам
B2022,  нали не бъркам, че твоите са 4? Ще мълчиш, ти нищо не разбираш - всички накуп или нищо

# 875
  • Мнения: 22 173
Тонка, никой няма да помисли, че пренебрегваш за нещо детето, но пък си ходите двете с нея сами понякога. Предполагам, сама разбираш, че едва ли е защото пренебрегвате мъжа ти? И другите хора, които пътуват без някой член на семейството, така го разбират.

# 876
  • Мнения: 3 448
Не знам дали защото работя през майчинството или пък детето ми не е еднорог, който да изкара 20 часа път с 2 книжки, но чак като наближи и мина 2 години започна да ми просветва, че има живот след раждането. Преди това вечерно време си поплаквах от изтощение и просто защото ми е писнало. Когато детето беше на 8 месеца не исках да отидем с ММ на сватбата на негов приятел, защото не ми се занимаваше с цялата хамалогия.

Зад всяко семейство, което е ходило по курорти, извън страната, със самолет или е правило 20 км трекове, стоят доста повече други, които никъде не са отишли. Разбира се, повечето ще си помислят, че това са само оправдания.

# 877
  • София
  • Мнения: 20 752
Всяко семейство си има праг на поносимост, неща, които би направило и неща, които никога не би.
С дъщеря ми бях наплашена от разкази за бебета, разболели се по морето и я заведохме на 4 за първи път. Със сина бях доста по-дърта и смела и отидохме още на 1, друг е въпросът дали беше истинска почивка, защото тогава прохождаше и успя за 5 дни 2 пъти да си разбие устата. Но това можеше да стане и в София...

# 878
  • Мнения: 22 173
А, аз докато съм обикаляла с бебета, все се заричах, че е за последно и се чудех с кой акъл съм тръгнала Simple Smile После пак и пак, защото явно за мен седенето вкъщи е по-кофти варианта все пак.

# 879
  • Мнения: 51 743
Въпрос на нагласа и организация.
Пътуваме с децата още от първите им седмици и са свикнали от малки на гъвкав режим. Баби нямаме под ръка. Не избрахме да спрем да живеем, докато пораснат. Избрахме да сме активни. Да, без деца програмата е различна, дестинациите различни, разходите други, кефа голям, стресът малък. Но и с деца става да се пътува и почива и то без да е драма.
Баш в Лувъра сме били с тригодишно и бебе. Така се случи без да го планираме. Ами разгледахме го, какво толкова.

А бебето какво получи от Лувъра? И стоя ли кротко докато се наслаждавате на някой обект за по-дълго?  Изобщо колко време издържа вътре?  Та ако имахте възможност да сте без детето нямаше ли да е по-добре и за двете страни?

# 880
  • Мнения: 3 991
Всяко семейство си има праг на поносимост, неща, които би направило и неща, които никога не би.
С дъщеря ми бях наплашена от разкази за бебета, разболели се по морето и я заведохме на 4 за първи път. Със сина бях доста по-дърта и смела и отидохме още на 1, друг е въпросът дали беше истинска почивка, защото тогава прохождаше и успя за 5 дни 2 пъти да си разбие устата. Но това можеше да стане и в София...

Няма да забравя как вечно ме плашиха разни хора. Когато  се роди дъщеря ми, казваха сега ще видиш ти, нищо не видях.
После беше, като проходи ще видиш, пак не видях.
После беше малки деца малки проблеми, големи деца големи проблеми, ще видиш ти  и т.н. и т..н.

Поне 80% от глупостите които чувах никога не ги видях, но разбрах, че родителите сами създават начина на отглеждане и много често след това страдат.

Със сигурност малко хора обикалят света и по планините  с малки деца от 6 месечни до 1-2 годишни, но има такива, това че не сте виждали не значи, че няма.
Исках да поясня, че повечето не обичат да се затормозяват нито с малки, нито с големи и това е масата.
Рядко са изключенията, които до някаква възраст не ги взимат никъде, примерно до 7-10 годишни и след това да тръгнат да ги взимат, да не са луди.
Като са сви свикнали сами, така си карат максималното което могат.
Не един и двама си хвърлят детето или децата на баба и дядо, още в петък и си ги взимат в неделя вечер. И това е поне 3 пъти на месец.

# 881
  • София
  • Мнения: 20 752
Исках да поясня, че повечето не обичат да се затормозяват нито с малки, нито с големи и това е масата.
Рядко са изключенията, които до някаква възраст не ги взимат никъде, примерно до 7-10 годишни и след това да тръгнат да ги взимат, да не са луди.
Като са сви свикнали сами, така си карат максималното което могат.
Не един и двама си хвърлят детето или децата на баба и дядо, още в петък и си ги взимат в неделя вечер. И това е поне 3 пъти на месец.
Казваш - през седмицата не се брои за гледане? Особено ако имаш деца с малка разлика и ти е нужно малко време без някой постоянно да те дърпа за нещо? И да тръгнеш с бебе на ръце и с 10-годишно на собствен ход е едно и също?
Със сина си помня, че като се прибрахме, го метнах на нашите за цял 1 ден, за да си почина от почивката... Буденето в 6,30 също беше много отпочиващо, поне виждахме изгрева

# 882
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 877

Не един и двама си хвърлят детето или децата на баба и дядо, още в петък и си ги взимат в неделя вечер. И това е поне 3 пъти на месец.
Ако можех, щях и 4 пъти да го правя, ама нейсе.. На хиляди км е от нас и вече не става. Иначе като си бяхме в бг до 4тата година почти всеки уикенд я водеха на село и се връщаха в неделя. Никакви угризения нямам, беше си супер и за детето, и за баба му, и за нас.

# 883
  • Мнения: 3 991
Е има някой и целогодишно стоят, даже имам такива роднини. В 90% от времето е до 20 години е изкарала при баба и дядо.
Майката няма угризения разбора се, ако е имала  нямаше да го направи.
Изобщо не коментирам дали някой оставя и колко децата си, искат,   могат, оставят.

За пореден път пиша, че са ми и интересни  тези, които се оправдават пред себе си и приятелите си, че тяхната е най-трудна, особено ако са с повече от едно дете.
Едва ли не трябва да ги съжалява човек, какъв зор виждат, все едно някой друг им в планувал и правил децата.

# 884
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 877
То вече да не смее човек и пред приятелите си да се пооплаче, та да му олекне. Дано моите приятелки не мислят така, макар и те да го правят. Споделяме си просто. Аз лично не бих тръгнала да ги смятам за мрънкала само,защото са се оплакали, че им е тежко, напротив - поставям се в тяхната ситуация и проявявам разбиране. Да, децата са си наши и планирани, но това не означава, че не можем да си помрънкаме. Лесно няма с 1,2 и 10 деца.

Общи условия

Активация на акаунт