Паническо разстройство - 48

  • 45 986
  • 783
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 418
Аз от около месец имам и едно почти постоянно мускулно трептене в лявото око. Всеки ден по няколко пъти. Отделно забелязвам, че имам проблеми и с паметта, зациклям и забравям супер елементарни неща, обикновено имена, а не да забравя да купя хляб. Чела съм симптомите на МС още преди години и смея да твърдя, че имам над 90 % от тях, но честно казано никога не съм се филмирала, че съм с МС. ЯМР е безбожно скъп и не ми се хвърлят ей така няколко стотачки. Интересно ми е колко от нас, които сме с ПР имаме повечето от симптомите на МС.
и на мен ми трепереха мускулите на очите, почти два месеца, но мина от самосебе си. Не съм се взирала особено,

# 511
  • Мнения: 106
Здравейте отново, наскоро ми се отвори възможност да отида в чужбина (започнах университет там, но онлайн) за 1 месец, понеже все още не съм посещавала страната, в която уча, а плащам квартира. Много ми се иска да отида и знам, че си зависи изцяло от мен, но не мога да си избия от главата мисълта, че моментът, в който остана сама там, ще изпадна в нервна криза и няма да мога да се справя с рязката промяна. Заради пандемията от много месеци не съм ходила никъде, преминах през няколко много тежки периода с непрестанни ПА и тревожност, започнах АД и всичко това ми се насъбра като съмнение за новия живот и това колко добре ще се справя с него. Преди нямах никакви страхове, нямах търпение да замина и да бъда самостоятелна. Но сега, знаейки че често се утешавам в лоши моменти с мисълта, че има някой наблизо или пък мога да потърся лекарска помощ бързо, започнах да се съмнявам в себе си. Трудно ми е да споделя нещо подобно на нашите, защото техният отговор веднага би бил, че няма нужда да ходя сега, но пък аз знам, че много бих си помогнала за идния семестър, ако имам поне малко опит. Бих се радвала да чуя нечий съвет, наясно съм, че трябва да имам повече вяра в себе си, обаче това положение сериозно ми обърка главата и се намирам на кръстопът.

# 512
  • Мнения: 27
Здравейте отново, наскоро ми се отвори възможност да отида в чужбина (започнах университет там, но онлайн) за 1 месец, понеже все още не съм посещавала страната, в която уча, а плащам квартира. Много ми се иска да отида и знам, че си зависи изцяло от мен, но не мога да си избия от главата мисълта, че моментът, в който остана сама там, ще изпадна в нервна криза и няма да мога да се справя с рязката промяна. Заради пандемията от много месеци не съм ходила никъде, преминах през няколко много тежки периода с непрестанни ПА и тревожност, започнах АД и всичко това ми се насъбра като съмнение за новия живот и това колко добре ще се справя с него. Преди нямах никакви страхове, нямах търпение да замина и да бъда самостоятелна. Но сега, знаейки че често се утешавам в лоши моменти с мисълта, че има някой наблизо или пък мога да потърся лекарска помощ бързо, започнах да се съмнявам в себе си. Трудно ми е да споделя нещо подобно на нашите, защото техният отговор веднага би бил, че няма нужда да ходя сега, но пък аз знам, че много бих си помогнала за идния семестър, ако имам поне малко опит. Бих се радвала да чуя нечий съвет, наясно съм, че трябва да имам повече вяра в себе си, обаче това положение сериозно ми обърка главата и се намирам на кръстопът.
Здравей, и аз имам подобни моменти на "страх", дали ще се справя сама. Миналата година ми се случи да изпадна в дупка, бях несигурна, със силна тревожност, няколко ПА, страх да оставам сама вечер, силно непоносимост към светлина и силни шумове. Мислех си, че няма да се спрявя.....!
"Бухнаха ме" в дълбокото от днес за утре. Майка ми взе детето и замина на почивка, мъжо имаше много работа и изведнъж останах съвсем сама за 14 дни.
Дискомфорт изпитвах, първите дни (само първата вечер), после бях толкова уморена, че нямах време за страховете си, които ме мъчиха два месеца (ежесекундно).
Мина ми, но аз не съм пила никакви лекарства.
Щом аз се справих, можете и Вие (вярвам го).
Опитайте, ако не се получи винаги може да се върнете!
Късмет и успех.

# 513
  • Мнения: 340
Някой да знае нещо за Олфрекс 10мг ?

# 514
  • Мнения: 7
Здравейте и от мен! Ноември месец получих първата си паническа атака, мислех че умирам, инфаркт, тумор, знаете как е .. след изследвания, които показаха че всичко ми е наред, се успокоих за около 10 дни и после пак в главата ми се появи мисъл че съм болна и така докато не видях статия за момиче което си е посегнало и отново паническа атака а знаете че тогава чувството че ще загубите контрол е силно.. започнах да мисля че и аз може да направя нещо.. същата вечер едвам се отпуснах да заспя мислех че мога да загубя разум от нищото и да скоча или да си направя нещо.. хвана ме страх да не полудея или да си загубя ума и да го направя .. всичко в главата ми, виждам че нищо не се случва и колкото повече ме беше страх от мислите те още повече се появяваха .. после и т.н дереализация, всичко ми се виждаше странно .. това на моменти все още го имам, както и въпроси за живота и прекалено анализиране на всичко .. като съм заета с нещо почти излизам от главата си но иначе .. всичко в един кръг ! Имах един разговор с психолог, който ми постави това паническо разстройство ! Съвет за справяне или мнение? Simple Smile)

# 515
  • Мнения: 106
Здравейте и от мен! Ноември месец получих първата си паническа атака, мислех че умирам, инфаркт, тумор, знаете как е .. след изследвания, които показаха че всичко ми е наред, се успокоих за около 10 дни и после пак в главата ми се появи мисъл че съм болна и така докато не видях статия за момиче което си е посегнало и отново паническа атака а знаете че тогава чувството че ще загубите контрол е силно.. започнах да мисля че и аз може да направя нещо.. същата вечер едвам се отпуснах да заспя мислех че мога да загубя разум от нищото и да скоча или да си направя нещо.. хвана ме страх да не полудея или да си загубя ума и да го направя .. всичко в главата ми, виждам че нищо не се случва и колкото повече ме беше страх от мислите те още повече се появяваха .. после и т.н дереализация, всичко ми се виждаше странно .. това на моменти все още го имам, както и въпроси за живота и прекалено анализиране на всичко .. като съм заета с нещо почти излизам от главата си но иначе .. всичко в един кръг ! Имах един разговор с психолог, който ми постави това паническо разстройство ! Съвет за справяне или мнение? Simple Smile)

На мен психиатърът ми каза, че щом се притеснявам да не полудея, значи не полудявам наистина, защото ако беше така, нямаше да го осъзнавам. Всеки път, когато усещам загуба на контрол се опитвам да си го напомням и доста ми помага. Имаш късмет, че когато си заета, се ч,встваш по-добре, това означава, че не си му се отдала изцяло. Щом ти помага, можеш да намираш неща, с които да запълваш целия си ден, а понеже вечер по принцип тези мисли са най-силни, да се изморяваш колкото се може повече през деня, за да не ти остава време и енергия за тревожните мисли.

# 516
  • Мнения: X
Хипохондрични пристъпи на макс в последно време. Пак се завърна това чудо, а не съм променяла лекарства. Просто не се издържа. Върнах 1/2 лексотан вечер само.

# 517
  • Мнения: 7
При мен хипохондричните мисли изчезнаха в момента в който страха беше заменен с още по-страшен ( да не загубя разум, да не изпадна в депресия и нещо да ме накара да си посегна или от нищото да ми хрумне и да го направя ) от обикновена статия, но под властта на страха всичко изглежда много истинско .. сега вече тези мисли че съм болна ми се струват по малкото зло.. но определено знам какво е...

# 518
  • Мнения: X
Аз подлудих себе си, близките, докторите. Все имам някакви предчувствия, все се страхувам, просто е по-силно от мен. Това ме мъчи.

# 519
  • Мнения: 2 819
Миналата седмица бях вдигнал захарта ( 8 на гладно) и малко се бях поуспокоил че имам диабет. Ама изследванията ми от вчера за кръвна захар ОК.
И днес пак съм на черешата.

# 520
  • Мнения: 1 430
С хипоходндрията оправия няма. Някой беше казвал, че има лечение и то е да се ходи на всевъзможни лекари, по възможност на частно, да си изхарчиш всички пари и да си спокоен, че нищо ти няма Simple Smile)))) ем не...колко пари съм дала по изследвания, няма оправия, постоянно съм във филм, че нещо ми има и още повече неща искам да изследвам. Аз си имам и симпоматика де, но паниката е по-голяма от всичко...

# 521
  • Мнения: 5 832
Ако имаш симптоматика, която се приписва на конкретен открит здравословен проблем, е едно. Съвсем друго е просто да си имаш симптоми на нещо си, ама физически да си здрав и да продължаваш да твърдиш, че нещо ти има.

# 522
  • Мнения: 1 430
То това е, че все си приписвам болести, които трудно се диагностицират Grinning
И така никога не съм сигурна, защото си имам реални здравословни проблеми, но се тревожа да не са нещо повече.

# 523
  • Мнения: 2 052
В крайна сметка докторът ми изписа Золофт.... Определи ме като много тревожна и много дълго търпяла тези състояния... Някой приемал ли е тоя АД и би ли споделил отзиви? Благодаря!

Последна редакция: чт, 08 апр 2021, 15:49 от believe_

# 524
  • Мнения: 106
Аз го приемам от около 5 месеца, макар и в минималната му доза. В началото поне за мен беше дооста гадно докато свикна, няколко панически атаки с тресене, може би е било нещо като шок за тялото, и аз не знам.. Не ме бяха предупредили предварително, че има време за свикване, но е важно да се знае, че може да обостри състоянието отначало, важно е да не се спира през това време. На мен ми действа до степен, в която мога да контролирам физическите усещания, но не много самите мисли (но пак казвам, дозата ми е много малка, така съм решила, че не искам повече). Индивидуално е за всеки, но щом го изписват на много хора като първа опция, значи би трябвало да е подходящ за повечето с ПА.

Последна редакция: чт, 08 апр 2021, 11:09 от bubanka

Общи условия

Активация на акаунт