Да не се обиждат феновете на двойката, но КПА не беше с някакъв невиждан рейтинг. Сценарият и там понакуцваше, въпреки химията между Туба и Енгин. Но съм сигурна, че ще си изкарат сезона. Интересно ми е какво име ще изберат, ако изобщо решат да го сменят.
- Публикувана: 25 ян. 2021, 22:27 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2021, 09:35 ч.
Fatih Harbiye ~ Неслихан Атагюл & Кадир Доулу ~ Приятели ~ тема 131
Здравейте, момичета 
Позволявам си това фамилиано обръщение, защото ви чета още от времето на Kara Sevda. Това е първият ми пост, но отдавна ми се искаше да споделя мислите си за Sefirin Kızı и според мен сега, след като се сбогувахме с Наре и Гедиз, е подходящият момент да го направя като се регистрирам и се включа за малко. Надявам се да ме извините, да не постъпвам грубо като се намесвам и да не изглеждам много и излишно патетична 
Толкова обичам очите на Неслихан, не само защото са красиви, а защото в тях има цели светове, цели галактики. Тя ги подари на Наре, онази силна Наре в началото, която се бореше сама с болката и със собственото си изпочупено тяло, за да продължи да живее за дъщеря си. Тези очи не бяха създадени, само и единствено, за да гледат с обожание един мъж, чиито граници се побират в едно имение в един провинциален град. Онази Наре, която заслужаваше целия свят, а искаше толкова малко - само дом, който така и не получи.
Срещнах много мнения, че никой не би могъл да изиграе Гедиз така както го направи Ураз. Да, случайно или не, Гедиз беше много красиво написан герой, но дължи голяма част от себе си на Ураз. Ураз е много слънчев човек и топлината, която носи в себе си, той предаде на Гедиз като така го направи специален. Гедиз не беше създаден, за да блести, а за да топли измръзналите пръсти на Наре. Защото понякога героят не трябва да блести, защото понякога блясъкът заслепява, изгаря, наранява очите ти. Гедиз носеше „мека“, „нежна“ топлина, която сгрява. Според една поговорка, добрите хора са като свещта – изгарят себе си, за да светят на другите. „Легендата“ тук беше повтаряна прекалено много и прекалено често затова се изхаби и стана празна и куха дума. И никой не го спомена и никой не разбра как, но истинската легенда в Дъщерята на посланика се превърна в легендата за мъждукащата звезда на Гедиз, която засенчи фалшивото слънце на Санджар. Защото най-ярките звезди се виждат само когато е най-тъмно и най-трудно. Звездата за Наре, дъщерята на посланика в тази история, беше единствен Гедиз. Дори когато тя нарочно си закриваше очите, за да не вижда светлината му.
Ами това е,
благодаря за тази тема, благодаря за преводите и труда ви. Благодаря, ако сте отделили от времето си да прочетете мислите ми, това означава много за мен 
Позволявам си това фамилиано обръщение, защото ви чета още от времето на Kara Sevda. Това е първият ми пост, но отдавна ми се искаше да споделя мислите си за Sefirin Kızı и според мен сега, след като се сбогувахме с Наре и Гедиз, е подходящият момент да го направя като се регистрирам и се включа за малко. Надявам се да ме извините, да не постъпвам грубо като се намесвам и да не изглеждам много и излишно патетична Толкова обичам очите на Неслихан, не само защото са красиви, а защото в тях има цели светове, цели галактики. Тя ги подари на Наре, онази силна Наре в началото, която се бореше сама с болката и със собственото си изпочупено тяло, за да продължи да живее за дъщеря си. Тези очи не бяха създадени, само и единствено, за да гледат с обожание един мъж, чиито граници се побират в едно имение в един провинциален град. Онази Наре, която заслужаваше целия свят, а искаше толкова малко - само дом, който така и не получи.
Срещнах много мнения, че никой не би могъл да изиграе Гедиз така както го направи Ураз. Да, случайно или не, Гедиз беше много красиво написан герой, но дължи голяма част от себе си на Ураз. Ураз е много слънчев човек и топлината, която носи в себе си, той предаде на Гедиз като така го направи специален. Гедиз не беше създаден, за да блести, а за да топли измръзналите пръсти на Наре. Защото понякога героят не трябва да блести, защото понякога блясъкът заслепява, изгаря, наранява очите ти. Гедиз носеше „мека“, „нежна“ топлина, която сгрява. Според една поговорка, добрите хора са като свещта – изгарят себе си, за да светят на другите. „Легендата“ тук беше повтаряна прекалено много и прекалено често затова се изхаби и стана празна и куха дума. И никой не го спомена и никой не разбра как, но истинската легенда в Дъщерята на посланика се превърна в легендата за мъждукащата звезда на Гедиз, която засенчи фалшивото слънце на Санджар. Защото най-ярките звезди се виждат само когато е най-тъмно и най-трудно. Звездата за Наре, дъщерята на посланика в тази история, беше единствен Гедиз. Дори когато тя нарочно си закриваше очите, за да не вижда светлината му.
Ами това е,
благодаря за тази тема, благодаря за преводите и труда ви. Благодаря, ако сте отделили от времето си да прочетете мислите ми, това означава много за мен 
Здравей Неда!
От два епизода насам, всички сме излишно патетични Все пак се разделихме с двама от героите, които обичахме най много
Мен лично не ме вълнува, дали рейтинга ще се вдига или ще пада от тук насетне. Но много бих искала промяната на името на поредицата да стане още за следващия епизод.
Тъпо ми е новата история да се развива под това заглавие...
Едва ли много фенове на Наре и Гедиз ще останат за следващия епизод, доколкото разбирам, такива са нагласите.
Моята също, но ако вашите коментари възбудят интереса ми, може и да хвърлям по едно око.
От два епизода насам, всички сме излишно патетични
Все пак се разделихме с двама от героите, които обичахме най много Мен лично не ме вълнува, дали рейтинга ще се вдига или ще пада от тук насетне. Но много бих искала промяната на името на поредицата да стане още за следващия епизод.
Тъпо ми е новата история да се развива под това заглавие...
Едва ли много фенове на Наре и Гедиз ще останат за следващия епизод, доколкото разбирам, такива са нагласите.
Моята също, но ако вашите коментари възбудят интереса ми, може и да хвърлям по едно око.
Здравейте, момичета Позволявам си това фамилиано обръщение, защото ви чета още от времето на Kara Sevda. Това е първият ми пост, но отдавна ми се искаше да споделя мислите си за Sefirin Kızı и според мен сега, след като се сбогувахме с Наре и Гедиз, е подходящият момент да го направя като се регистрирам и се включа за малко. Надявам се да ме извините, да не постъпвам грубо като се намесвам и да не изглеждам много и излишно патетична
Толкова обичам очите на Неслихан, не само защото са красиви, а защото в тях има цели светове, цели галактики. Тя ги подари на Наре, онази силна Наре в началото, която се бореше сама с болката и със собственото си изпочупено тяло, за да продължи да живее за дъщеря си. Тези очи не бяха създадени, само и единствено, за да гледат с обожание един мъж, чиито граници се побират в едно имение в един провинциален град. Онази Наре, която заслужаваше целия свят, а искаше толкова малко - само дом, който така и не получи.
Срещнах много мнения, че никой не би могъл да изиграе Гедиз така както го направи Ураз. Да, случайно или не, Гедиз беше много красиво написан герой, но дължи голяма част от себе си на Ураз. Ураз е много слънчев човек и топлината, която носи в себе си, той предаде на Гедиз като така го направи специален. Гедиз не беше създаден, за да блести, а за да топли измръзналите пръсти на Наре. Защото понякога героят не трябва да блести, защото понякога блясъкът заслепява, изгаря, наранява очите ти. Гедиз носеше „мека“, „нежна“ топлина, която сгрява. Според една поговорка, добрите хора са като свещта – изгарят себе си, за да светят на другите. „Легендата“ тук беше повтаряна прекалено много и прекалено често затова се изхаби и стана празна и куха дума. И никой не го спомена и никой не разбра как, но истинската легенда в Дъщерята на посланика се превърна в легендата за мъждукащата звезда на Гедиз, която засенчи фалшивото слънце на Санджар. Защото най-ярките звезди се виждат само когато е най-тъмно и най-трудно. Звездата за Наре, дъщерята на посланика в тази история, беше единствен Гедиз. Дори когато тя нарочно си закриваше очите, за да не вижда светлината му.
Ами това е, благодаря за тази тема, благодаря за преводите и труда ви. Благодаря, ако сте отделили от времето си да прочетете мислите ми, това означава много за мен
Позволявам си това фамилиано обръщение, защото ви чета още от времето на Kara Sevda. Това е първият ми пост, но отдавна ми се искаше да споделя мислите си за Sefirin Kızı и според мен сега, след като се сбогувахме с Наре и Гедиз, е подходящият момент да го направя като се регистрирам и се включа за малко. Надявам се да ме извините, да не постъпвам грубо като се намесвам и да не изглеждам много и излишно патетична Толкова обичам очите на Неслихан, не само защото са красиви, а защото в тях има цели светове, цели галактики. Тя ги подари на Наре, онази силна Наре в началото, която се бореше сама с болката и със собственото си изпочупено тяло, за да продължи да живее за дъщеря си. Тези очи не бяха създадени, само и единствено, за да гледат с обожание един мъж, чиито граници се побират в едно имение в един провинциален град. Онази Наре, която заслужаваше целия свят, а искаше толкова малко - само дом, който така и не получи.
Срещнах много мнения, че никой не би могъл да изиграе Гедиз така както го направи Ураз. Да, случайно или не, Гедиз беше много красиво написан герой, но дължи голяма част от себе си на Ураз. Ураз е много слънчев човек и топлината, която носи в себе си, той предаде на Гедиз като така го направи специален. Гедиз не беше създаден, за да блести, а за да топли измръзналите пръсти на Наре. Защото понякога героят не трябва да блести, защото понякога блясъкът заслепява, изгаря, наранява очите ти. Гедиз носеше „мека“, „нежна“ топлина, която сгрява. Според една поговорка, добрите хора са като свещта – изгарят себе си, за да светят на другите. „Легендата“ тук беше повтаряна прекалено много и прекалено често затова се изхаби и стана празна и куха дума. И никой не го спомена и никой не разбра как, но истинската легенда в Дъщерята на посланика се превърна в легендата за мъждукащата звезда на Гедиз, която засенчи фалшивото слънце на Санджар. Защото най-ярките звезди се виждат само когато е най-тъмно и най-трудно. Звездата за Наре, дъщерята на посланика в тази история, беше единствен Гедиз. Дори когато тя нарочно си закриваше очите, за да не вижда светлината му.
Ами това е,
благодаря за тази тема, благодаря за преводите и труда ви. Благодаря, ако сте отделили от времето си да прочетете мислите ми, това означава много за мен А така, бе момиче, чудно си го написала 🤗 Обаждай се по често в темата
😍😍
Девойки ❤️ благодаря за оставените следи.
Васе, 💋 за хубавата тема 🌹
Рени, на мен не ми се гледа Санджар, но ако спретнат интригуващ сценарии може да се прежаля 
Въпреки, че през почивните дни изгледах на един дъх Марашлъ и да си призная доста ми хареса, като прибавим и Селджуците и май нямам време за друго
Дъщерята е една
Освен, ако не решат да направят отсъствието и толкова доминиращо, както присъствието и В което много се съмнявам
Въпреки, че през почивните дни изгледах на един дъх Марашлъ и да си призная доста ми хареса, като прибавим и Селджуците и май нямам време за друго
Дъщерята е една
Освен, ако не решат да направят отсъствието и толкова доминиращо, както присъствието и
В което много се съмнявам 
Много благодаря на всички за милото посрещане и милите ви думи Приятно е, когато споделиш на някого, с когото сте на една „честота на радиовълните“. Накарахте ме да се почувствам уютно и да съжалявам единствено, че не съм ви „гостувала“ по-рано
Обичам тази снимка по няколко причини: Първо, има нещо красиво и меланхолично в черно-белите снимки. Второ и по-прозаично, любимото ми черно кожено яке. И трето, погледът му е отправен далеч в хоризонта (както някога в една знаменита четвърта серия с едно забележително червено палто и една забележителна дама до него), докато някои други герои така и не погледнаха и не успяха да видят нищо по-далеч от носа си.
Приятно е, когато споделиш на някого, с когото сте на една „честота на радиовълните“. Накарахте ме да се почувствам уютно и да съжалявам единствено, че не съм ви „гостувала“ по-рано Обичам тази снимка по няколко причини: Първо, има нещо красиво и меланхолично в черно-белите снимки. Второ и по-прозаично, любимото ми черно кожено яке. И трето, погледът му е отправен далеч в хоризонта (както някога в една знаменита четвърта серия с едно забележително червено палто и една забележителна дама до него), докато някои други герои така и не погледнаха и не успяха да видят нищо по-далеч от носа си.
А, Наре, защо се обади на Гедиз 
?
Да говорят за развода?
Да попита за Мелек и Санджар?
Да му каже, че има нужда от най- добрия си приятел?
Или да каже просто "ела"
? Да говорят за развода?
Да попита за Мелек и Санджар?
Да му каже, че има нужда от най- добрия си приятел?
Или да каже просто "ела"
