Керем Бюрсин в Почукай на вратата ми.Преди,сега и в бъдеще /Тема 65/

Наскоро четох как в 51 епизод на Пахаро сонядор  Джан и Санем се оженили и имат три деца, както е в книгата, и заживели щастливо.Изглежда за каквато и любов да се разказва, няма действие след сватбата, но в живота не е така. За любовта дори и намерена трябва да се полагат грижи, не може да се иска сватбата да унищожи същността на героите.Сега в реда на фантазиите ще ви представя един филм, в който аз виждам пред себе си като главната героиня разбира се любимката ми Демет Оздемир.    
    След любимката ми Демет Оздемир, главният герой разбира се е Керем Бурсин. Виждам двама млади , талантливи, които в мойте фантазии най-добре ще изиградят сюжета. Нямам образувание, нито талант да пиша, не мога да развия израстването на героите, но имам мечти и фантазии за историята, която Ви представям. И двамата  са способни, невероятни и само с мимика , поглед или поза на тялото да предадат бушуващите страсти, тъга или радост, на героите си. Импровизациите им  биха обогатили  играта и загладили несъвършенст

 
LEDDEL


Вървяхме двама сред радост и светлина,
около нас кънти смеха на нашите деца.
А сега вървя един, вървя по този път сред мрак и студенина.
Сърцето ми е пусто, но аз вървя.
Някога и някъде моя път ще срещне твоя и пак двамата ще вървим,
вървя без сълзи в очите и без трепет в сърцето,
ще падам,  ставам, но ще продължа да вървя.
И ето кръстопътя на нашите пътища, навсякъде е светлина.
Птиците са разперили крила,
а ние слушаме  мелодията на радостта.  
Вървим по пътя двама.                                                                                                                                                                      


СЪРЦЕТО ЩЕ ТЕ НАМЕРИ

Радост преглеждаше едно списание за изкуство и хвърляше скришом по един поглед на Джан. Той седеше замислен, нещо съвсем нехарактерно за него. Само преди седмица започна учебната година и те заведоха Зара -дъшеря им и Давид на училише. Зара във втори клас, а брат й Давид първолак. И тогава Джан правеше снимки и беше весел и жизнерадостен, както когато се запознаха. Пред погледа на Радост изплува онзи пролетен ден, в който се срещнаха в залата на университета. В стаята имаше не повече от десетина студенти, останалите бяха последвали топлото време и излезли навън, а тя без да е в програмата и бе решила да посети лекцията на гостуващия лектор, изтъкнат фотограф. За него говореха, че успява да улови играта на светлосянката така че да предаде най-въздействащо обекта, който снима. Радост следваше   рисуване и бе решила, че тази лекция ще и помогне за пресъздаването на образите в нейните картини. Бе закъсняла с няколко минути и влезе тичайки в аудиторията, погледите на Джан и Радост се срещнаха и сякаш никога след това не се разделиха.
Но няма да мисли за миналото, по-добре да разбере какво го притеснява. Студиото вървеше добре, за неговите курсове учениците му чакаха ред да се запишат. Тя макар и не много известна продаваше картините си и който ги видише винаги казваше, че гледайки ги му придават спокойствие. Нейните родители след всички перипетии бяха приели Джан и помагаха за децата. Май и малко повече ги глезеха, но след като сестра й и зет й още нямаха деца е разбираемо защо Зара и Давид са всеобщи любимци в семейството. Усещаше се, че Джан я обича както в първия ден, но не разбираше тази негова пасивност сякаш нешо му липсва. Да, трябва да помисли за причината.                          
Сутрин е, Радост се намира в павилиона в градината и смесва своите билки. Една приятелка я бе помолила за аромат за спалнята.Обичаше рисуването, то и стана професия, но познанието за билките и ароматите, за техните качества и смесване, които научи още от дете от баба си бяха нейното хоби. Винаги  мислеше по-добре сред ароматите на природата. Така стана и сега. Снощи сестра й и зет й водиха Зара и Давид на цирк  и останаха да спят в тях, а те с с Джан се наслаждаваха един на друг и разбира се нямаше възможност да помисли за тревожността на Джан. Е, поне докато е тук да смеси неговата както той я нарича смес с аромат на дива природа. Сега ще я отнесе в кабинета му и подмени. Влизайки отива към бюрото и пресягайки се за купата видя сякъш скрит под един журнал списание за фотография. То е прегънато на страницата  с обява за конкурс на фотоизложба в Луизиана. Изведнъж разбра. Джан просто се е затъжил за предизвикателството да направи нови снимки, да улови моментите в природата, които можеха да докоснат душата на човек. Рядко снимаше хора, обичаше земята и нейните проявления на господство. Реши да поговори с него, да заминат за тази изложба и двамата. Може би в този изтъкан от мистика град и тя ще получи ново вдъхновение за своите картини, а и той след изложбата  ще направи снимки из Южния Пасифик.

Радост е пред статива на двора, а Джан се приближава носейки студен чай.
Р – Джан, седни да поговорим. Искам да обсъдим един план.
Д – Кажи, мила, какво пак си замислила?
Радост започва да разказва, че е време да отидат  някъде сами. Видяла е списанието и ето какво е решила.
След десет дни Радост и Джан са на улицата пред вратата на къщата в очакване на таксито. Последни целувки с децата, сестра й Йозге и зет и Арда седяха отстрани да ги изпратят. Майка и баща й си бяха взели довиждане в къщата и останаха у дома, както Радост си мислеше да си поплачат.
Самолетът се завърта над града и Радост интиутивно се вкопчи в Джан преди приземяването, а той усмихвайки се я прегърна и този  жест бе достатъчен да я успокои.
Вечер е, жените с официални тоалети, а мъжете уж по-небрежно, но и те издокарани обикалят от зала в зала и разглеждат изложбата. Радост наблюдава Джан как разговаря с един колега. Очите му греят, движението на ръцето му е по-отривисто. Да, мисли си Радост, добре, че дойдохме, колко е щастлив.
След цялата суматоха, Джан пак е изчезнал, не се вижда в залата, но тя толкова добре го познава, че с уверена крачка се запъти към една от крайните зали и разбира се Джан е там. Пред фотографията на един морски бряг, в който слънцето се вижда, но сякъш не може да огрее земята, спряно от наистина огромни дървета. Още в началото тази снимка го привлича като магнит.
Р - Джан, хайде да си въвим. Изморих се. Май емоциите за тази вечер за ми достатъчни.
Д – Добре, сърце мое, ще се погрижа за теб.
Виждаме Джан и Радост обикалящи улиците, влизащи от магазин в магазин,  хванати за ръка като тинейджъри, но те и така се чувстваха.
След пет дни Радост седи на брега на реката, затворила очи сякъш иска да попие аромата на тихата  вода. А Джан за кой ли път стана, отново седна, но не се реши да наруши  спокойствието на Радост. Знаеше, че тя цени такива моменти, в които тихо се наслаждава на заобикалящия я свят. След няколко минути:
Р – Кажи, Джан, искаш да ми кажеш нещо, а не знаеш как, защо.
Джан я погледна и засетен път се учуди на късмета си да се запознае с Радост. Наистина  тя е жената за него. Приседна до нея на брега, хвана с две ръце лицето й и каза:
Д – Радост, искам да отидем до този остров.
Радост само отговори:
Р - Добре, Джан.
Той не каза за кой остров, а тя не попита. Те наистина бяха двама с едно сърце. Чувствата от единия се преживяваха и от другия и двамата знаеха ,че става дума за острова със слънцето.

   
Ранна утрин е, с раници на гърба  Джан и Радост се качват на малка яхта. Джан се обръща към Радост и и казва:
Д - Наех тази, защото е малка, мога да я управлявам сам и така тези дни да бъдат само наши. Ела да ти я покажа.
Р - Джан, но ти си взел и статив за рисуване. Нали ти казах, че  не е нужно само ще трупам картини в съзнанието си.
Д - Ще видим. Нека е под ръка.
Следват картини от пътуване, Джан на руля, а  Радост с лице обърнато към вятъра и лека усмивка на устните. А вече са на острова, пристанали са към  ненаселен бряг и разглеждат около тях.
Р - Джан, виж цветовете сякъш сме в палитра. Колко хубави и ярки са цветята, нали? Нищо  и никой не може  да създаде по-голяма красота от природата.
Д - Ако искаш да останем тук за ден-два.
Джан с апарата в ръка маха на  Радост, която се е излегнала на едно одеяло близо до лодката и наблюдава гонещите се облачета.
На път са и разговарят.
Д - Направих много снимки. У дома ще ги подбера. А на теб хареса ли ти?
Р - Как може да питаш? При тази тишина, спокойствие, обгърнати от великолепната картина имах усещането, че това кътче, когато Господ го е създал дори той се е спрял и се е насладил на сътвореното.
Привечер е.
Д - Радост, нещо става. Не може да има такова безветрие. Досега всичко беше добре, но това време ме притеснява. Такова безветрие има обикновено  пред буря.
Р - Ти не погледна ли прогнозата?
Д - Не, така ми хареса, бях се отпуснал и дори не помислих ,че нещо би нарушило тази картина. Ще видим.
След един час, тъмно е, но не от вечерта, но още е затишие. Джан носи спасителния пояс и две жилетки .
Д - Сложи си жилетката, а пояса да е в ръката ти Радост.
Р - Но защо? Може да ни се размине.
Д - Скоро ще видим истинската мощ на природата. Ти и децата сте, всичко което имам. Дори вържи пояса за теб, ще ми трябват всички умения. Ох, Радост, извини ме, че не оцених спокойствието у дома. Зная, че сме тук заради мен.
Р - Не говори така. Ние сме хора създадени да живеем и творим. Опознаването на света е движещо за създаване на заобикалящата ни среда. Човек е любопитен изследовател и творец на тази планета. Обичам те и ти вярвам, ще ни преведеш през това испитание. Работи спокойно и всичко ще е наред.
Бурята е в разгара си, Джан е на руля, Радост се е сгушила и гледайки  Джан си мисли колко много го обича. Дори и сега в разгара на тази битка със стихията знае, че пак би предприела това пътуване стига  да му достави радост. Всеки от тях живее не за себе си, а за да създаде среда, която радва  другия. А двамата биха дали всичко за Зара и Давид, дори Джан ги глези повече, по строгата е тя. Усеща погледите които и хвърля от време на време, но не  му говори - нека работи спокойно. Вълните са много високи, усещаш че си на дъното на земята, а в следващия миг ще докоснеш звездите.
Джан хвърля пак поглед назад, но не вижда Радост.  Обръща се целия-  не няма я. Не може да се е преместила при това вълнение. Дали поредната вълна не я е изхвърлила  през борда. Зарязва рула, подпирайки се идва  където само минути преди това бе Радост. Не я вижда, почва да се оглежда и се навежда извън борда сякъш в тази тъмница би могъл да види нещо. Не няма я. Чува се един силен крясък:
Д – Радост! - вик на сърцето, а не на гласа успял да заглуши дори стоновете на бурята.
Наведен е с поглед в нощта и поглед  устремен към водата, заглушен от вилнеешата стихия. Чупи се мачтата и го  удря в тила. Джан се свлича на палубата.
След няколко часа е  утро, слънцето грее, морето е спокойно. Изминалата нощ е била на друга планета - не тук, не на тази земя. Джан лежи и под тила му има процедила се кръв. С нищо не се разбира дали е жив. Наблизо минава кораб, изсвири, но след липсата на отговор се отправя към лодката.
Джан лежи  в легло на кораба в безсъзнание, а телеграфиста на кораба разговаря и докладва, че са намерили мъж да чака линейка. Те ще пристигнат до час, а мъжътсе нуждае от помощ.
Джан е в болнично легло, още в безсъзнание, но клепачите му потрепват. Сигурно ще  се пробуди.
   

      
Сестрата бе до леглото на Джан, когато той се пробуди.
Д - Къде съм? Какво става с мен? - промълви Джан
С - Сега ще извикам доктора - каза сестрата.
Лекаря му казва, че трябва поне още осем дни да се лекува, а Джан го пита къде е Радост.
Л - Коя е Радост? - пита лекаря
Д - Жена ми. - промълвява Джан.
Л – Не, само ти си бил на яхтата. Ще кажа на сестрата да донесе кутията с твоите неща, която донесоха спасителите ти.
Но поглеждайки го доктора видя, че пак е заспал. След няколко часа Джан се пробуди и оглеждайки стаята видя една голяма кутия оставена на един стол  до леглото така че да му е удобно да я стигне. Вече бе осъзнат, спомнил си, че Радост я нямаше още преди злопулуката с него. Тя не знае къде е. Ако се е спасила, се е прибрала при децата и близките си. Надигна се и ровейки извади телефона, набра Арда. Докато чуваше свободния сигнал усети как сърцето му е свито. Отсреща се чу Арда да пита:
А – Ало, Джан, ти ли си? Къде сте? Откога Ви търсим.
И слушалката се изхлузи от ръката му, разбрал, че Радост не се е прибрала. Пробуди се след някое време, но не му стигна смелост да позвъни отново и изпрати съобщение.
Д - Връщам се след десет дни. Тогава ще ви обясня всичко.                                                                                                                            
Видя първата им среща с Радост. Заинтрегува го с въпросите си. Личеше желанието и да разбере, да научи и той накрая на лекцията я покани да хапнат в отсрещното бистро и довършат разговора. Радост похапвайки от сандвича му разказва, че тя е художник, не фотограф, но и за двамата наистина е важен избора на обекта, който искаш да запечатиш, какво послание искаш да предадеш на гледащия. Друг път я вижда как му обяснява, че винаги може да се научи нещо ново дори от неочаквани места.
Р – Ето, Джан, виж. Розата е царица на цветята, свикнала да я обгрижват, но и тя може да научи от недоценената  маргаритка как да се вкопчи в земята и противостоиш на заобикалищия я свят.
Между хапчетата и превръзките постоянно виждаше спомени на двамата им. Ето и сега пред очите му е Радост бременна с Зара. За кой ли път се караха, тя не искаше да почива:  
Р – Виж, Джан, откакто свят светува жените са раждали. Да не искаш девет месеца само да лежа?
Или го пита:
Д - Как сме днес? Как върви бременността ти? - имитирайки неговите въпроси.
Само да го изпишат, ще се прибере, да прегърне децата, да подреди работата в студиото, то ще осигури препитанието на децата му и ще се върне. Започва издирването на Радост. Тя е някъде тук,  сърцето му го знае.
След десет дни Джан е у дома заобиколен от децата, майката и бащата на Радост, сестра й и зет й. С поглед моли Арда да изведе Зара и Давид.
А - Деца, хайде с мен на пазар. Баща ви е тук, а ние да заредим с това, което той обича. Ще ви почерпя и сладолед.        
Родителите й го гледат сякъш той е скрил Радост в джоба и сега ще я извади. Разбира ги. Няма как.  Сяда и започва да разказва той плачейки и те плачейки. Моли ги да се грижат за децата, да ги обичат, а той ще се върне там и ще търси Радост.
-   Джан, сигурен ли си, че ще я намериш?
-   Д - Сигурен съм. Не знам кога, нито къде, но тя е някъде там. Сърцето ми ще я намери колкото и време да е необходимо да я търся. Утре сутрин тръгвам, а вие ще кажете на Зара и Давид и нека поне тази вечер сме заедно. - отговори им Джан и излезе неиздържайки да вижда насълзените им очи.                   
Пристанището, Джан говори с един мъж и обяснява, че иска да наеме яхта и то точно коя. Мъжът му казва, че тази  тази лодка  е имала неприятен инцидент, случаят се е разчул и не иска ли друга. Но Джан е категоричен за тази. Ще трябва да изчака един ден, защото яхтата не е подготвена. Седнал в един бар, отпивайки от бирата си Джан си мисли, че трябва да е тази яхта.
Д - Ако аз не видя Радост, може тя да види лодката   и да се обади.                                                                                                        
Картини  от обиколката между островите, разговори и разпитване за Радост във всяко селище, в което спре. Фотоапаратът е винаги с него, но той не снима. Единствено когато природата е мрачна и негостоприемна вади апарата.
Минала е повече от година и друго пристанище,  закотвена яхта за зареждане с гориво. Оказва се, че в картата няма наличност за да плати. Събира парите, които има и тръгва мислейки, че не може да спре да търси   Радост. Звъни по телефона и говори с Джон.    
Д - Джон, Джан се обажда. Ще те помоля за услуга. Продължавам търсенето, дори при Давид и Зара ходя само за първия учебен ден и за рождените им дни. Нали знаеш, те са родени през една седмица, но в различни години. Трябват ми пари и ще ти изпратя      някои снимки. Бих искал да направиш изложба и от продадените фотоси ще продължа.
Изложбена зала, уредничката говори  по телефона питайки за името на изложбата:  
У - Джон, свърза ли се с Джан? Как ще е името на изложбата?
Слуша  и отговаря:
У – Добре, щом не си се свързал, а представянето е утре, предлагам да я наречем БЕЗСИЛИЕ. Как защо? Картините са зашеметяващи, въздействащи, не можеш да ги отминеш, но, Джон, от тях няма нито една в която да има поне един слънчев лъч. Всички показват мощта на природата, нейната необузданост и могъщество в първичен вид. Наблюдавайки  ги усещаш, че ние сме безсилни пред нея и трябва да се научим  да я ценим и пазим, а не само да се опитваме да я опитомим.
Джан е на закотвената яхта. Ръми ситен дъжд, а той си мисли колко е самотен. Не, ще се прибере при децата поне за няколко дни, ще ги прегърне. Техния аромат е като този на Радост. Ще затвори очи и ще си представи, че всички са заедно и четиримата както преди.
Таксито спира пред домът на  Мелек и Мустафа - майката и бащата на Радост  и Джан припряно бърза да слезе и види децата. Интересно защо има толкова хора на двора, какво става тук. Пресреща го Ерда -зетя, и го придърпва настрани от къщата.
Д - Ерда, какво става тук? Да няма нещо с децата? - с тревога пита Джан.
Е – Не, Джан, не се безпокой, но мама Мелек не издържа и е събрала съседите да раздаде за Радост. Разбери ги и тях.
Д – Не, не може. Казах ви, че Радост е жива. Не знам къде, нито кога, но аз ще я намеря. Усещам го. - И с гняв отива при събралата се група и ги гони.
Мелек плаче, Мустафа е намръщен, а Джан им казва, а че само ще изкара тази нощ със Зара и Давид и ще се върне и продължи търсенето. Може би провидението ще се намеси и  вече ще открие Радост, а те ще трябва да му се извинят, че не са му повярвали.
Летището, Джан чака за следващия полет, който ще го отведе при яхтата. Пред него двама мъже си говорят и единия казва на другия:
-   Разбираш ли, тази млада жена ми приготви смес от някакви треви и главоболието ми мина. Дори ми подари една картина, страшно успокояваща, сякаш самата картина лекува. Но странно на нея е нарисуван остров, но не техния.
Джан стоейки зад тях чува този разговор. Сърцето му започва да бие по-бързо, представя се на мъжете и ги моли да му разкажат за това място и тази жена. Мъжът му казва острова.
Д - Но аз съм бил на него и нищо такова не съм разбрал.
При което мъжът му обяснява, че това е селище от другата страна на острова. Малко местно селце, около което са се заселили около сто човека, които са искали да избягат от суетата и стреса на съвременния свят. Те са си изградили един мини комплекс с клиника, поща, магазин и други, но само между тях. Няма пристанище и яхтите спират навътре, а до селището се стига с малките лодки. Не поддържат пътя за да не идват пришълци. В този момент по уредбата съобщиха за полета на мъжете и те набързо се сбогуваха, а Джан беше като в захлас. Стоейки и надявайки се това да е следата и в същото време страхувайки се, че ако се окаже, че не е следа, той дали ще го понесе.
Спокойно море, Джан е на малка лодка. Яхтата е закотвена навътре срещу мястото, което му каза мъжът от летището. Слизайки на брега се отправя към вътрешността и след един ред от дървета и храсти вижда селището,което от морето е скрито от погледа. Оглеждайки се забелязва нещо като магазин, което отправяйки се се оказа че освен магазин е и местния бар и кафе, тоест място където клюките жужат в атмосферата. Взе си бира и плахо уж неволно разпитва за някаква жена правеща билкови чайове. В бара има няколко посетители, които било поради скука или услужливост му обясняват по-подробно, че трябва да почака два дни. Тогава на пазар идва Мигел, стопанина на къщата, където живее жената. Той ще предаде за търсенето и може би на другия ден ще дойде жената за среща и информация от какво се нуждаее.
Д – Но, как не може ли да се отиде там? - и отговора го изуми.
-   О, там не можеш да влезеш. Мигел и жена му Рита живеят по-отдалечено. Нямат деца, но са честни и трудолюбиви хора, радвайки се на всеобщото уважение. Преди около три години Мигел излизайки с лодката намира тази млада жена в безсъзнание. Крепейки я само спасителния пояс и жилетка над водата. Веднага я довежда  тук и  доктор Картър, истински лекар и известен хирург, напуснал града и заселил се тук след една неуспешна операция, я настанява в лечебницата. Без външни белези жената  идва в съзнание чак на двадесетия ден. Бълнуването и е на някакъв странен език. Явно е преживяла психичен срив и организма за да се предпази е изтрил спомените й. Тя говори добре английски, макар и с акцент. Явно не е оттука. Мигел и Рита я прибират в дома си и понеже тя е внесла светлина в техното ежедневие я наричат Светлина. Полека се е възстановила, но спомените й коя е, откъде е, не са се върнали. Преди време се е домъкнало отнякъде едно пребито куче с гноясали рани. Светлина го е почиствала, мажела раните му. То на никой друг не е давало да го доближи, а сега вечее  оздравяло. Дък, както го е нарекла Светлина, се е настанило на вратата и се е превърнало в жива охрана недопускайки никой да влезе в домът им. А само преди пет месеца лекува орел със счупено крило, който също не пожела да напусне. Сега обикаля, но постоянното му жилище е едно дърво в двора на Мигел. Интересното е, че Дък и орела сякаш имат телепатичха връзка.  Щом някой се приближи към къщата, Дък се разлаее, не след дълго се появява и орела кръжейки над главата на посетителя докато не напусне близката околност на къщата. Имат един млад мъж Родриго, който е и най-близкият им съсед. Той проявява интерес към Светлина. Но както казва, Дък и орела го допускат в двора, но те самите са до тях. Трудно е да ухажваш жена с такива бодигардове.
Джан  усети как бутилката в ръката му се счупи, чувайки за този ухажор, макар и незнаейки дали тази  Светлина е неговата Радост. Попита къде би могъл да пренощува и му показаха две малки бунгала,  ако иска да се настани в едното. Но въпреки гостоприемството не забравиха да му кажат, че само временно го дават за нощувки.
Джан седи на брега на морето и си мисли за тази жена. Може би това е единственото обяснение защо Радост не се е обадила и защо не я намери. Той  преспа само няколко часа, но стените го притискаха и той отиде на морския бряг да помисли. Морето го раздели от половинката му, но то стана негов приятел и събеседник в последните години. Само край него се успокоява. Ясно е, че няма да изчака два дни. Още утре ще отиде до къщата и  дори и да не го допусне Дък, може би ще успее да надзърне в двора.
Слънцето плахо се издига над хоризонта, а Джан за първи път след инцидента извади фотоапарата, който винаги бе с него в чантата, която носеше през рамо и го засне.
Денят току що е настъпил, а Джан вече е пред дворната врата. Чу се тихо ръмжене и иззад храстите се показа Дък. Джан  интуитивно отвори чантата и с едната ръка извади фотографския апарат и скицника на Радост. Той винаги бе с него, защото последните и скици са тук и макар че  листата в краищата са изтъняли от прехвърляне. С другата ръка бръкна по-надълбоко, търсейки дали има нещо да се предпази и   сам се сепна. Дък не лаеше. Погледна го, а кучето бе сбърчило нос и душеше по посока на него. После се отпусна и започна весело да маха с опашка. Учудвайки се, Джан реши да си опита късмета и страхливо отвори вратата. Реакцията на Дък бе да дойде и се заумилква в краката му. Ако можеше да се види отнякъде, каква физиономия е направил. Нима това е безстрашния пазител на дома. Та той е галювен като малко кутре. Влезе по-навътре в двора и прокрадвайки се приближи към задния край на къщата. На около десет метра първо видя статив за рисуване, а малко по-встрани бе седнала една жена. Джан си разтърка очите, несмеейки да повярва, но тя приличаше на Радост. Сам се спря и опирайки се с две ръце на близкото дърво, полускрит, остана да успокои сърцето си. Дишаше дълбоко и гледаше с нетрепващи очи. До Радост имаше маса с храна, а тя гледайки напред каза:
Р - Джан.
Джан си пое дъх, а гласът е на Радост отново се чу:
Р - Джан.
Нима тя го е видяла и си е спомнила за да го вика. За трети път се чу:
Р – Джан, ела тук.
И Джан правейки една крачка видя от храстите скриващи наполовина картината пред него  да се появява едно малко около две годишно момче. Чу се само един стон и той се свлече на колена все още стискайки дървото. Беше като ударен от гръм. Нищо от това не е очаквал, не си е представял. Докато още се съвземаше Радост вече бе до него. Хвана му ръцете и обърна дланите нагоре, тогава видя колко силно е стискал дървото. От ръцете му се стичаше кръв.
Р - Кой сте вие? Как влязохте? Не, първо елате да ви превържа. - говореше Радост.
А той само я гледаше и когато бе в състояние да отговори, че търси една жена приготвяща лековити чайове, не се усети че отговаря на турски /немски,български или..../ Дък се моташе около тях, но малкото момче каза:
МД - Мамо, чуй. Той говори като теб.