Думите за край

Много гняв има у слънчогледеното момиче. Не може да се примири, че плановете и желанията й за бъдеще с него не са се реализирали.
Трябва да се освободи от този гняв, защото той я дърпа назад.
Аз затова й казах, животът я е срещнал с този човек, за да си научат двамата някои уроци, а не за някаква връзка. С това тя трябва да се смири и да осъзнае, че да го следи не е нещо което ще й помогне.
Предложението му да го блокира е и вид тест за нея. Приятелката му е приключила връзката им без да му се моли и самоунижава. С това тя е излязла от ситуацията като победител.
Но слънчогледеното момиче това не го умее. С което губи още повече.

Това са нормални състояния на влюбен човек, който вижда, че нещата не са подходящи, не са такива, каквито е очаквал. Разочарованието не е непременно гняв, но е много неприятно чувство.
Ние не знаем как са се разделили с приятелката и кой кога чувства унижение.
Има хора, които се чувстват зле, ако трябва да изрекат "Извинявай" или "Благодаря". Победител също е мноооого отнесено понятие. Победил кого, в какво? Какво е било състезанието между него и приятелката му, та тя го е победила?

Авторката на темата знае за какво говоря. 🙂

Знае тя! Аз се възползвах от това, че си пишете в обествен форум и хич не се почувствах неудобно да пиша след тебе, без да подозирам, че се включвам в частен разговор.

Влюбила се, в лъжите му. Така я е манипулирал и лъгал... Ама и тя кули от пясък градила...
Хората и след по-тежки раздели са оцелявали, не е нужно да се драматизира толкова. Ако сега вземе разумното решение да промени някои неща в себе си, шансове за по-добра връзка животът скоро ще й предложи.

Как се взима решение да промениш себе си?
Не го бъркай със спирането на цигарите, смяна на прическата и тръгване от понеделник на фитнес.

А иначе, всичко, което описваш, всъщност е самото влюбване - граденето на кулите, илюзиите. Ако няма драма при раздялата, не е било влюбване.
Кой слага край на емоционални, любовни отношения, без да му пука? С много лека ръка раздавате съветите.
Дано наистина тя да знае какво говориш и да те разбира.

Въпросът е, че тези взаимоотношения не са били любовни. За този мъж връзката с нея е била като "с един куршум - два заека". Горкият страдалец, хем е искал да отмъсти на приятелката си за това, че си е тръгнала от него, хем е търсел утеха за разбитото си сърце. Слънчогледеното момиче се оказва лесна и подходяща за тази роля. Но в случая не е само той виновен. Тя е възприела ситуацията по доста грешен начин, нещо като страхотен шанс за прекрасна връзка с неустоимия мачо. И въпреки че е виждала, че нещата стават все по-зле, е отказвала да се примири с истината...

А промени могат да се направят при осъзнаване на грешните модели на поведение. Ако е искрена в споделеното тук, тя вече е започнала да ги осъзнава. От там нататък няма да й е много трудно.

Това е най-трудното, но карай.
Де да можехме всички да срещаме най-добрите и най-правилните за нас хора...

Не знам при теб, аз питам и хора, с които не “излизам”, какви интереси имат. Дали е по темата или не, нека всеки сам реши. Останалото вече съм го обяснила и ме разбраха.

Аз затова попитах дали спонтанно се интересуваш от страничните й интереси или с някаква конкретна цел.
Ако не ме интересува, не питам хората за интересите им, освен ако нямам за цел задължително да поддържам някакъв неангажиращ разговор, без значение дали говорим за интересите или обсъждаме времето.

Слънчогледеното момиче беше попитала за нашите интереси. А когато задаваш въпрос на някой свързан с лични теми, е редно и нормално и ти самият да можеш да отговориш на същия въпрос, зададен към теб. За мен даже това си е принцип при общуването. Не задавам въпроси на другите ако аз самата не бих отговорила на тях. 🙂

Не съм изчела темата страница по страница и затова попитах с каква цел се задават тези въпроси.
И 100 интереса да има, и нито един да няма, пак може да се влюби несподелено и да се упреква за постъпките си.
Когато някой страда или тъгува, когато изживявава разочарование, е много трудно и ненужно да приеме съвети от сорта: Абе, я вземи отиди на едно кино!
Или се запиши на курс за интериорен дизайн,  китайски, на ОФП.

Авторката сама попита, значи е преценила че ще й бъде полезно. Добра идея е все пак, може пък нещо от нашите интереси и занимания да я привлече, да й допадне и да й помогне в процеса по освобождаване от зациклянето. 🙂

Чакайте, чакайте, момичета. Нищо не е станало. И на мен така ми беше реагирано, когато попитах и след като обясних целта си, мисля, че се разбрахме.  Не виждам нищо лошо и във въпроса ѝ. Даже ме подсети за позабравени интереси и сама си се изкефих като ги погледнах така написани накуп. Подейства ми добре и продължава. От друга страна и те споделиха и ми дадоха някои идеи.

На всяка една тук и е ясно, че приключване на каквото и да е отношения, няма да мине без драматизиране, но е факт, че връщайки ме на земята близки хора, вие също, се почувствах една идея по-добре. Намалих идеализирането. Напомниха ми колко е негоден и, че досега 5 пъти да си е хванал приятелка, ако беше читав, щото той се е виждал постоянно с други така или иначе. Намалих чувството на вина. Позамислих се какво съм харесвала в него. Нещата май не са много... Зачудих се моето любов ли е. Грешните ми модели на поведение изплуваха. Грешките ми. Още ми е гадно, но това е. Поплаквам си понякога. Понякога започвам пак да страдам, заради това, че накрая ми би шута, както никога. Така ще е. Има да ми минава. Имала съм да уча. И да не съм имала, хората се разделят. Нищо не е сигурно в тоя живот. Никой не казва, че ходенето на фризьор лекува, ама що да не си правиш малки удоволствия през това време. Докато не се събудя един ден чиста. Не е казано, че ще се правя на клоун все едно нищо не е станало. Не, но е добре да се вкара малко реализъм. То и от само себе си идва с дистанцията. Минали са само 9 дни и вече има промяна. Не казвам, че на моменти не ми става жестоко гадно. Представям си след 90 обаче.

Най-важното е, че добих цел за живота и разбрах с какво ми се занимава. Това ме тревожеше повече от това, че нямам мъж.

Разчистила съм се нещо от снощи и слушам един любим подкаст междувременно.
Един от епизодите, които изслушах, беше най-грубо казано на тема домашно насилие - под формата на писмени въпроси от слушатели и отговори от водещия терапевт.

Имаше следния въпрос: предвид че деца, израснали в семейства с насилие, често (невинаги, но в повечето случаи) продължават да влизат в ролята на жертви на такова или пък самите те стават насилници, откъде да се започне, за да се прекъсне линията на насилие.
Отговорите за първия сценарий (спрямо личната практика на отговарящия) започваха със: свързването на човек със себе си, как се чувства, от какво има нужда. Тъй като отговорът беше в терапевтичен контекст - да му се задават въпроси от рода на какво иска, кой е, как се чувства - отново и отново. Че е необходимо човекът да се чувства в безопасност и заслужаващ, за да може въобще да започне да изследва тези неща.
Отговорите за втория сценарий започваха с нещо подобно - идентифициране на собствените нужди и изследване на реалистични начини (т.е. ненасилствени), по които тези нужди биха могли да бъдат посрещнати.

Темата тук не е точно такава, но подобна първа стъпка на мен ми звучи универсална за всички случаи, в които човек не е успял да изгради здрава връзка със себе си, рее се безпомощен по течението, усеща празнота и не знае откъде да започне.
В този смисъл, когато въпросът от какво се интересува е зададен със състрадание, може да бъде изключително полезен и изглежда, че така и се получи тук.

Няма нищо чудно в това човек да не знае какво иска да прави с живота си, имам подобен проблем. Дори и да не е имало насилие, ако просто никога никой не се е интересувал и впечатлявал от интересите му като дете, не го е изслушвал, не го е подкрепял, когато ги изразява, то въпросът какво иска постепенно е отпаднал. От друга страна, ако контролът в семейството е бил затегнат, то детето винаги е имало външен "източник на посока", никой не му е гласувал доверие да решава неща за себе си, да поема собствен курс и, когато изведнъж се окаже възрастен и трябва да избира тези неща, чувства неадекватност. Не е от глупост, нисък капацитет, лиготия. Просто неумение, лоши навици.

Следствието е, че, когато човек си няма своя посока, се опитва да се закачи за посоката, целите, каузите на отсрещния. Може би част от идеализирането на отсрещния е, че въобще той има такива. Даже няма нужда да са нещо особено. Достатъчно е да си вярва силно, това е привлекателно за неувереността.

Лесно е да се критикува и напада от неразбиране на тези неща (в тази тема подобни опити са удивително малко на фона на форумните практики). Но е полезно да си даваме сметка, че всички сме израснали в различни условия и имаме различен натюрел и сборът от тези неща е довел до различен развой. И няма как с "шамар" да набиеш у някого различно светоусещане. Може да успееш да го "светнеш", а може и да го пратиш обратно в черупката му. Затова е по-добре да се подхожда внимателно.