Сложно е, когато не знаеш дали си важен за някого, или не. Сложно е, защото той не те пуска, но и не те задържа.
- Публикувана: 29 ян. 2021, 15:29 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2021, 20:30 ч.
Думите за край
Сложно е, когато не знаеш дали си важен за някого, или не. Сложно е, защото той не те пуска, но и не те задържа.
По-добре не може да се каже. И когато се "излекува", да си стане важен за себе си.
Сложно е, когато не знаеш дали си важен за някого, или не. Сложно е, защото той не те пуска, но и не те задържа.
Сложното си го правим сами - защото чакаме той да вземе решение за нашия живот.
Сложно е, защото не вземаме решението ние. А не го вземаме, защото ни е страх. Страх от раздяла, самота, да останем насаме със себе си.
Ако сме категорични или просто помислим - става много лесно. Не чакаш да те пусне, а ставаш и си тръгваш. И имаш "топки" да кажеш: Аз бях до тук!
И тогава много бързо разбираш дали си важен за този човек.
Не мисля, че причината се корени в някакъв страх. В сходна ситуация това, което мен ме връщаше беше, че човекът ще ми липсва и най-общо казано, че моите чувства все още ги има, въпреки че на рационално ниво знаех, че единственото разумно решение е да прекратим всякаква връзка.
Това е, което направих в един от всичките пъти, когато се карахме и бях ядосана - просто му написах да не ме търси повече и изтрих всичко - изтрих телефонния номер, махнах го социалните си мрежи и т.н. Ние обаче няма голям шанс да се срещнем случайно - живеем далеч, не ходим по едни и същи места и т.н.
Не е лесно, но всеки път, когато се колебаеш, си припомняй какво те е накарало да искаш раздялата.
Това е, което направих в един от всичките пъти, когато се карахме и бях ядосана - просто му написах да не ме търси повече и изтрих всичко - изтрих телефонния номер, махнах го социалните си мрежи и т.н. Ние обаче няма голям шанс да се срещнем случайно - живеем далеч, не ходим по едни и същи места и т.н.
Не е лесно, но всеки път, когато се колебаеш, си припомняй какво те е накарало да искаш раздялата.
И при нас шансът е никакъв за случайна среща.
Дадох отбой вече и аз. Стискам зъби и това е.
За страхът не знам, но съм страшна глупачка и се питам дали не попречиха излишните ми килограми да не се получи, които качих от нищото(преди него) и от стреса с него така и не свалих. Всякакви глупости ми идват в момента. Чакам си етапа, в който пак ще се почувствам красива(както преди да се запозная с него).
Дадох отбой вече и аз. Стискам зъби и това е.
За страхът не знам, но съм страшна глупачка и се питам дали не попречиха излишните ми килограми да не се получи, които качих от нищото(преди него) и от стреса с него така и не свалих. Всякакви глупости ми идват в момента. Чакам си етапа, в който пак ще се почувствам красива(както преди да се запозная с него).
Не е от килограмите. Има такива хора, които те карат все да търсиш вината в себе си. Напипват всяка възможна слабост и съвсем небрежно я зачекват, така че веднага да центрираш вината там. Тия сценарии, "ама ако бях направила така", "ама ако бях променила това"... те никога не завършват различно в реалността. Налага ли се постоянно всяка част да е намясто за да се случват нещата, няма шанс. Не може една връзка винаги да е на една грешна крачка от края. Тя трябва да се поддържа, но първо трябва да е функционирала нормално.
А има и хора, които наистина гледат килограмите, парите, произхода, професията. Влюбват се в човека, приятен им е, имат влечение, но нищо не е докрай, защото преценяват, че не са в една и съща категория.
Което пък рано или късно води до проблеми.
Все едно си с женен мъж/жена. Всичко е наред - привличане, интереси, външност, идеи... Ноооо, има и причини да не сте заедно така, както бихте искали.
Което пък рано или късно води до проблеми.
Все едно си с женен мъж/жена. Всичко е наред - привличане, интереси, външност, идеи... Ноооо, има и причини да не сте заедно така, както бихте искали.
За пръв път ми се случва толкова да се обвинявам-търся си кусури и точно с това "ако" се будя в 4 през нощта-за много неща. Хубаво е, че прочетох и вашите мнения. Не сме един за друг и аз съм си съвсем наред. Това си напомням като ме стегне гърлото. Важното е, че го пуснах най-накрая.
Дори и да бях отслабнала си мисля, че просто бих го привличала още повече сексуално. Нищо друго нямаше да се промени. Аз съм аз.
Дори и да бях отслабнала си мисля, че просто бих го привличала още повече сексуално. Нищо друго нямаше да се промени. Аз съм аз.
Виж, момиче... Каквато и да се направиш - слаба, руса, носа да си намалиш, корема да си изпилиш, мигли да залепиш... все ще се намери някой, който да каже "тая па не ми харесва!"
Или пък ще срещнеш някой, който харесва естествени гърди, коси, нокти...
Ти си това, което си. Но на него не му допадаш такава. Или има друга, или не му се пътува, или има нужда от по-заможна жена, или има нужда от домакиня вкъщи.... Не може да гадаем.
Ако преценяваш, че повече се тормозиш и не спиш заради тази връзка, отколкото са целувките, усмивките, готините разговори, приятните моменти, махни се.
Нямаше да ти говорим тези неща, ако имахте някакъв живот заедно - деца, заеми, дом, бизнес, приятели...
Щом пускаш тема в бг мама, значи наистина си даваш сметка, че нещо не е окей. Иначе доста хора са в твоето положение, но не се оплакват, стискат някак зъби, понасят, не пълнеят, не се стресират, не страдат, не реват.
Кое е по-лесно? - да забравиш за него или да забравиш за себе си? Да не търсиш него или да не търсиш себе си?
Очевидно, във вашия случай не може и двамата заедно. Избери си кого от двама ви да обичаш и кого да неглижираш.
Или пък ще срещнеш някой, който харесва естествени гърди, коси, нокти...
Ти си това, което си. Но на него не му допадаш такава. Или има друга, или не му се пътува, или има нужда от по-заможна жена, или има нужда от домакиня вкъщи.... Не може да гадаем.
Ако преценяваш, че повече се тормозиш и не спиш заради тази връзка, отколкото са целувките, усмивките, готините разговори, приятните моменти, махни се.
Нямаше да ти говорим тези неща, ако имахте някакъв живот заедно - деца, заеми, дом, бизнес, приятели...
Щом пускаш тема в бг мама, значи наистина си даваш сметка, че нещо не е окей. Иначе доста хора са в твоето положение, но не се оплакват, стискат някак зъби, понасят, не пълнеят, не се стресират, не страдат, не реват.
Кое е по-лесно? - да забравиш за него или да забравиш за себе си? Да не търсиш него или да не търсиш себе си?
Очевидно, във вашия случай не може и двамата заедно. Избери си кого от двама ви да обичаш и кого да неглижираш.
Знаеш ли,човек ако те обича те приема със всички недостатъци и кусури, дебела,слаба....каквато си ти . Когато осъзнаеш,че не си важен за някого и правиш само ти компромиси....това е крачката, която ще те отведе напред. Малко по малко, но винаги напред. Обичай себе си и дерзай напред.
Ако наистина обичаш вътрешното си аз, а не външното, ще се постараеш да отслабнеш. За да може вътрешното аз да се чувства комфортно.
Разбира се, ако това искаш. Ако не ти е приоритет, няма проблем.
По същия начин, като се обичаш, отиваш и си избираш дреха, която ти стои добре, переш я, гледаш да не е скъсана и тн.
Разбира се, ако това искаш. Ако не ти е приоритет, няма проблем.
По същия начин, като се обичаш, отиваш и си избираш дреха, която ти стои добре, переш я, гледаш да не е скъсана и тн.
Не се обичам, когато съм с него. Изобщо не се обичам. Тъпча се от напрежение, а понякога за седмица от нерви свалям 5 кг.(после си ги връщам). Също губя желание за всичко и всички, сякаш изчезва цялата ми енергия, а когато се държеше добре и бях спокойна, летях и не се спирах.
Сега се връщам малко по малко към себе си. Даже тръгнах на фитнес с компания, тренирам вкъщи и се ограничавам. Някакси станах по-спокойна без него, блокирайки го. Канализирам тъгата и гнева в спортуване. До лятото съм си обещала подарък-да си върна тялото и духа. Когато се запознахме, имах страхотно самочувствие, за разлика от него. А дори бях започнала да пълнея. Липсва ми това момиче. А сега нещата са наобратно. На него му се вдигнаха акциите благодарение на мен.
Сега се връщам малко по малко към себе си. Даже тръгнах на фитнес с компания, тренирам вкъщи и се ограничавам. Някакси станах по-спокойна без него, блокирайки го. Канализирам тъгата и гнева в спортуване. До лятото съм си обещала подарък-да си върна тялото и духа. Когато се запознахме, имах страхотно самочувствие, за разлика от него. А дори бях започнала да пълнея. Липсва ми това момиче. А сега нещата са наобратно. На него му се вдигнаха акциите благодарение на мен.
Няма думи за край, които да звучат добре и приятно (освен, ако не е по взаимен интерес). Ако ситуацията и отношенията го позволяват, си ги спестявам. Просто си намирам поводи да показвам, че нещо не е наред и нямам нужда от този контакт, не толкова с действия, колкото с липсата на такива.
Препоръчани теми