Здравейте,
Трябва да приключа явно по-рязко и по-категорично отношения, колкото и да не ми се иска(несподелена любов-2 години), защото човекът не разбира(така му е удобно по-скоро) и сигурно с право ме търси няколко пъти вече и тъкмо се по изправя и пак поддавам. Давам грешни сигнали, защото и аз съм все в глупави колебания и сама си създавам илюзии. Идеализирам го. Пък и той си манипулира прилично. Много го обичам, но много ме наранява. Направо се насилвам в момента да му кажа да ме остави намира, обаче осъзнавам, че всичко зависи от мен да се свършва тая агония. Не мога да чакам на него. Колко време още да загубя... За него не е нищо особено, а за мен стана целия ми свят. Дори и да не съм сигурна, че това искам сега, знам, че след време ще съм добре.
Винаги избирам меки думи, все с добро да е, обаче не става. Страхувам се, че ще ме намрази. И че ще ми липсва и няма да го видя повече - живеем в различни градове(да, знам колко е безхарактерно. И аз не мога да се позная в ролята на подметка).
Случвало ли ви се е да бъдете резки, насилвайки се, дори и много да боли и да се колебаете, но да го правите в името на вашето добро? Кой е лесният начин и има ли такъв изобщо или трябва да изтърпя малко? И после какво? Липсва ли ви такъв човек? Изчезнаха ли чувствата, илюзиите, вината и съмненията, че нещо не ви е наред?
Знам колко е глупаво това, но и аз не знам къде ми изчезна разсъдъка. Влейте ми малко разум. Не мога да се позная. Объркана съм до болка, дори не разбрах кога станах такова мекотело. Знам, че това не е нормално и здравословно.
Трябва да приключа явно по-рязко и по-категорично отношения, колкото и да не ми се иска(несподелена любов-2 години), защото човекът не разбира(така му е удобно по-скоро) и сигурно с право ме търси няколко пъти вече и тъкмо се по изправя и пак поддавам. Давам грешни сигнали, защото и аз съм все в глупави колебания и сама си създавам илюзии. Идеализирам го. Пък и той си манипулира прилично. Много го обичам, но много ме наранява. Направо се насилвам в момента да му кажа да ме остави намира, обаче осъзнавам, че всичко зависи от мен да се свършва тая агония. Не мога да чакам на него. Колко време още да загубя... За него не е нищо особено, а за мен стана целия ми свят. Дори и да не съм сигурна, че това искам сега, знам, че след време ще съм добре.
Винаги избирам меки думи, все с добро да е, обаче не става. Страхувам се, че ще ме намрази. И че ще ми липсва и няма да го видя повече - живеем в различни градове(да, знам колко е безхарактерно. И аз не мога да се позная в ролята на подметка).
Случвало ли ви се е да бъдете резки, насилвайки се, дори и много да боли и да се колебаете, но да го правите в името на вашето добро? Кой е лесният начин и има ли такъв изобщо или трябва да изтърпя малко? И после какво? Липсва ли ви такъв човек? Изчезнаха ли чувствата, илюзиите, вината и съмненията, че нещо не ви е наред?
Знам колко е глупаво това, но и аз не знам къде ми изчезна разсъдъка. Влейте ми малко разум. Не мога да се позная. Объркана съм до болка, дори не разбрах кога станах такова мекотело. Знам, че това не е нормално и здравословно.
