Думите за край

Не искам да те плаша, но моя близка вече близо 7 години е подобна ситуация на твоята. Просто не допуска никого до себе си и е решила, че това е любовта на живота и, а са се виждали едва 2 / 3 пъти, много се измъчва, а той си живее живота и се забавлява като знае, че някой е влюбен в него и задължително не забравя да и напомня периодично за себе си. Много съм и говорила, но няма ефект. Проблемът е, че тя даже не иска да го изхвърли от живота си и все още има надежда, че може да са заедно.
При мен случаят също беше подобен с приятелят ми, в момента сме заедно, но  в началото си играеше с мен. Много го мразех и много го обичах, но той това нямаше как да го знае, защото не ми беше длъжен с нищо..той нямаше сериозни намерения към мен, а аз летях в облаците и умирах по него. Всяко негово съобщение беше лекарство за болката ми, и всяко негово безразличие и игнориране ад за душата ми.. Какво да ти кажа...След всеки следващ път все повече се мразех и обвинявах, за наивността си и глупостта си, срамувах се от себе си, все чаках да дойде денят в който ще сложа край..и така и не дойде. Знаех, че един ден нещата ще се обърнат в моя полза и така и стана. Просто се научих да се държа като него, започнах да го лъжа, започнах да се държа повърхносттно с него, да не му отговарям на съобщенията, да се правя на разсеяна и т.н. С прости думи просто изиграх манипулатора. Знам, че звучи налудничево, но точно така стана, просто защото аз бях твърде слаба да сложа край. И ето в момента сме заедно. Това е просто една мъчителна история с щастлив край. Но не искам да ти давам моят пример, защото не зная дали развръзката ще е същата. Пожелавам ти успех и кураж и един съвет не приемай всичко толкова насериозно, иначе ще страдаш много.

Ъпдейт: след почти 2 месеца ново продължение на отношенията ни той реши да прекратим. Аз месец го обмислях и така и не събрах кураж. Затова вече ще режа още в началото, когато видя, че не става. 2 години като минат много трудно става. Та, тъй. Той поиска да спрем, защото вече бях започнала постоянно да се съмнявам в него и да го юркам за какво ли не, точно защото виждах, че не прави никакво усилие. Може и да съм му омръзнало вече. Не знам. Казах си му всичко, с което ме е наранил. Например постоянния взлом в живота ми. И така, днес поиска да го изтрия отвсякъде, иначе той щял. За мое добре да не го виждам и, защото не е сигурен, че няма пак да посегне да ме търси. Аз му казах, че наведнъж ми идва доста тая цялата гняс и, когато се успокоя, сама ще го направя. Аз също знам, че това е най-доброто, колкото и да съм свикнала 2 години с него. Мъчно ми е ужасно, но знам, че така е по-добре и е прав. Не очаквах той да инициира спиране и изтриване. Явно ми работи тъпото его тука.
Днес отбелязвам ново начало и забравяне на целия тоя всекидневен стрес. Почувствах и облекчение. Ще ми липсва, тъжно ми е, но той така или иначе ми липсваше през цялото време. Няма да липсва лошото отношение, пренебрежението, игнора, безсънните нощи, постоянното неприятно очакване, чуденето как ще се държи днес, защо се държи така днес, защо не ме иска, с какво не съм достатъчна, всеки ден стрес, загуба на настроение и усмивката ми, негативно влияние върху всички аспекти от живота ми, оттам и драстично дърпане надолу. Това гледам да си напомням, а не, че снощи бил мил на тръгване. На тръгване всички са мили и мислят за твоето добро и ти пожелават най-хубавото. А преди това?!
Та това били думите за край. Както не съм очаквала. Рязко и за мое добро. Цял ден плача и ми се струва, че целия свят е срещу мен сега, но знам, че ще дойдат хубавите дни съвсем скоро. Тия локдауни само ме психират допълнително.

Няма смисъл да ти натяквам как отстрани беше безкрайно ясно от момента, в който пусна темата, че те чака само страдание покрай този човек. То и ти си го знаеше на рационално ниво. Но всеки си минава с неговото темпо през това осъзнаване, уви, колкото и да искаш да помогнеш.

Искам обаче да обърна внимание на едни твои думи, които сега като препрочетох, ми докараха тръпки на познат ужас.Идеализирам. Манипулира. Обичам. Наранява.

Ще го разпиша.
Слънчогледчето: идеализира, обича
Момъка: манипулира, наранява

Ето ти изречение.
"Когато А прави АА, Б го награждава с ББ."
Редът на А и Б даже няма значение, във всяка посока е валидно.

Дисбаланс. Очеизваден дисбаланс.

И по още един начин ще го напиша.
A сее обич, а жъне манипулация.
Б сее манипулация, а жъне обич.
Кажи сега, по принцип на кого му е изгодно да стои и на кого му е изгодно да си тръгне от подобна ситуация?

Следващия път, като се усетиш в такъв дисбаланс, връзваш здраво връзките на кецовете и си хващаш пътя. Куражът се затвърждава с всяка стъпка в правилната посока. Ако не ти стига кураж, спомни си сълзите и избягай от тях.

За съжаление подозирам, че проблемът е доста по-сериозен и има огромен шанс все в такъв дисбаланс да се вкарваш. Трябва да намериш твоя начин за изграждане на самочувствие и самосъстрадание, иначе има да плачеш още много... много.
От опит го казвам.

Единственият човек, който е срещу теб, си ти самата. Бъди си приятел, грижи се за себе си. Заслужаваш.

Мога да пиша още много - за идеализирането, за проектирането, за вкопчването в отсрещния, защото не знаеш какво да правиш със собствения си живот и т.н. Но няма смисъл. Ти сама трябва да ги помислиш тия работи.

Извинявай за фермана, но искрено ти симпатизирам и ме е яд на колебливостта ти и липсата на вяра в себе си.

Така е, всичко е така. Интересна интерпретация. Замисли ме. Иначе го знаех и пак нямах кураж. Даже в момента продължавам да си мисля дали съм му била важна, дори и малко. И що го мисля?! Защото съм неудовлетворена от себе си. Не знам какво да правя с живота си. Чувствам се все едно всичко обърквам и не знам накъде. Чувствам се празна и безполезна никому.
По принцип и преди имах такъв проблем, породен от друг, за който не мога да споделя, но засяга невярата в себе си, в способностите си и ползата от теб на тоя свят. 4 месеца преди да го срещна бях провела терапии с психолог, които ми се отразиха чудесно и всичко тръгна нагоре. Косата срязах, самочувствие, сексапил, внимание мъжко, излизания, нов град, квартира, хубава работа, свързана с учене и развитие. Чувствах се доволна, полезна, постигах отлични резултати, получавах похвали и одобрение. И тадам, появи се той. От втората седмица проблеми и много силни чувства или може би все още недобита увереност,колкото трябва и не излекувана все още душа. Всичко надолу тръгна. Не можех да се концентрирам да уча, да работя качествено. Намразих работата. После безработна, при мама в родния град, пандемията и така докато не се освободих от него за 2 месеца есента и се хванах някакси в ръце и успях да намеря работа, дори и посредствена, смених града, готина квартира, с приятелите постоянно, започнах да свалям килограми. И той пак се появи и пак надолу, пак започнах да съм недоволна, и до този момент, в който тотално ме изхвърли от живота си рязко и студено. Знам, че е за добро, но съм се хванала, заради другите си проблеми по принцип сигурно, за него като удавник за сламка. И съм решена в мига, в който мине този ад, да се хвана в ръце, да уча, да се забавлявам, да си намеря моята си работа, да не завися нито емоционално, нито физически от никого, да се обичам, уважавам и да си вярвам. Да си правя щастието сама. Да се примиря с тези усложняващи локдауни и да намеря алтернатива. Да продължа започнатото ми израстване от преди 2 години. Ставам целенасочена и борбена, когато не се тровя с него. Просто мисля постоянно какво не е наред, следя го, става целия ми свят. През онези 2 месеца бях доста добре. Малко ми е рязка промяната в момента. Вчера си го прегръщал и целувал и днес все едно не съществуваш. От различни градове сме. Искам да мине тая мъка, че няма да го видя повече. Дори в телефона иска да се изтрием отвсякъде. Знам, че е за добро и това си повтарям. И знам, че съм под влияние в момента. Поне научих да режа още в началото и да не бъда зависима. Просто е първият човек, който си тръгва от мен и ми е шок.
Как пребори този "познат ужас"?

Много хубаво ти е описала нещата JoyfulCompany, чети си ги и ги осмисляй

Моят съвет е, дай шанс на мъже, които те привличат, без да гледаш имате ли бъдеще заедно. Можеш да отработиш конфликта и зарязването 1-2 пъти и после си готова.
Не ти и трябва да търсиш идеалния, рискуваш да повториш ситуацията.

Знаех, че ти няма да си тръгнеш. За това ти предложих да се чуем. Трябва да се измъкнеш от това незабавно. Всеки ден, всяка минута е загубено време. Време от твоя живот. Време, което той не заслужава. Болката...нея не я коментирам.

Да, за което и съжалявам, че не се чухме. Тогава той пак се включи и използва тоя път крути мерки. Подведох се и бях за кратко в облаците. Ходихме на почивка и бла-бла. После бам и надолу всичко,както си беше до преди 3 дни, когато ми каза, че нямал желание. Сега се радвам, че ги приключихме. Аз за себе си вече реших, че ми стига толкова. Няма да се върна повече, а и не му вярвам, че няма да ме потърси, макар и да иска да ме изтрие отвсякъде и да ми твърди, че за него вече наистина всичко е назад. Тоя мач сме го свирили. Ай, стига толкоз.

Дано следващия път удържиш.

Работя по въпроса. Върху себе си. По-точно вътре в себе си. Наистина има страшен дисбаланс и всеки би се възползвал от него.
Реших се за магистратура септември. Като за начало е добре мисля. Идват ми силите.

Говлриш много в бъдеще време и го правиш от дълго време, и изглежда все едно отлагаш, защото чакаш нещо вън от теб да се промени, за да се случи едва ли не чуди, което да разтърси живота ти. В момента обвиняваш ситуацията с вируса, а така не си помагаш.
И накрая решенията ги вземат ги взеемат другите, а не ти, с което само крадеш от своето време и живот.
Как така не знаеш какво да правиш с живота си? Наистина ли нямаш никакви интереси?

Честно казано се поизгубих в тия отношения. Някакси забравих за себе си от толкова напрежение. Забравих какво ми харесва. Даже напуснах много добра работа, заради това. Естествено, че имам интереси, но си права, че малко го живея тоя живот на отлагане. Но честно казано и преди него не бях наясно. За мен също учудващо. Поуспокоих се и точно си мислех как обвинявам всичко друго, не и себе си. И така успях най-накрая да избера какво точно ми се учи. Да, не бях наясно. И сега не съм сигурна, но ще пробвам. Особено като се огледах и спрях да идеализирам и околните. Интересно ми е това и се насочих. Досега мозъкът ми беше станал на пихтия, фиксиран в един проблем. Цялата ми енергия там заминаваше. Затова намирам тези отношения за токсични и за зависимост. Оттам нататък аз пък от своя страна съм непостоянна и отлагам. Това искам да променя и започвам вече. Да, далечно е, но ми беше много важно. Започвам да си събирам пари за това от сега. Имам стимул. Досега нямах. Спирам да обвинявам локдауните и се хващам за алтернативите. Не знам все още кои са те, но ще ги измисля. Просто и вече някакси малко се поуспокоих и по-трезво мисля. Отдавна не ми се е случвало. Радвам се, че се освободих от него. Че той ме освободи всъщност.

Това, което ще ти кажа няма да ти хареса. Ако той те потърси - пак ще се отзовеш. Звучиш пресилено оптимистично. Като миналия път. И не го казвам с лошо - виждам себе си. Не се старай да бъдеш приповдигната. Изживей си болката. Не отричай, че страдаш. Изживей си мъката. Само така можеш да продължиш.

Ами, да. Тя вече си изби. От няколко часа хич не ми е приповдигнато. И не знам, ама незряло ли разсъждавам за това изтриване, което той ме кара да направя, защото той така или иначе щял? Ми не го усещам и не съм го и мислила. Не, че нещо съм искала, но някакси не мога да приема, че дори и толкова не се е привързал. Виждаш някого 2 години и дори толкова ли?! Признавам си, че в момента, колкото и да не трябва, се чувствам най-отхвърлената. Не знам как да се справя с това и с това изтриване. Може би разсъждавам изцяло грешно и детински незряло. Забравих за цялото неуважение цели 2 години.

Всичко това, което изпитваш е нормално. Ще минеш през много смесени чувства, но накрая ще премине. Трябва обаче да си наложиш да прекъснеш комуникацията и да не откликваш повече на негови опити за такава. Иначе само отлагаш неизбежното. Мъчението може да бъде безкрайно, а травмите се трупат.

Имаш много свободно време, което не запълваш с нещо, полезно или приятно за теб самата. Явно няма и други субекти наоколо или страдаш от типичния за жените мазохизъм. Оттам и цикленето, което колко ще продължи, зависи САМО от теб, а не съм оптимист от това, което чета.
Аз бих се загрижила за личното си достойнство преди да си мисля, че някой ме кара да го изтрия и щях вече да съм го направила. Животът на младини не изглежда кратък, но като се обърнеш някой ден назад, ще разбереш, че времето е дар.
Любовните истории, дори да са тъжни, е за предпочитане да са красиви.