ОСМИ клас 2020/2021 - Осмокласникът се връща в клас, ех че радост е за всички нас 😊

Че те вече го намериха:
https://nova.bg/news/view/2021/02/05/314467/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D … 1%82%D0%BE%D0%B2/

https://www.sportal.bg/news.php?news=886193

Още когато загина Боян Петров бях сигурна, че и него това го чака. Любителите на екстремни изживявания обикновено имат такава съдба.

Един ден в една далечна земя и през отдавна отминали времена дошъл един Жрец на място, където Мнозината пазели реколтата и добитъка си.
И той им казал…

— Идват скакалци и трябва да се подготвим!

— Но скакалците идват всяка година и през всичките досега отминали години — отвърнали Мнозината. — Винаги е било така, защо трябва да се подготвяме?

— Това не са скакалците от предишните години — казал Жрецът, — това са нови и ужасни скакалци, които аз наричам с ново име. Трябва да се подготвим.

— Какво правят тези нови и ужасни скакалци с новото име? — попитали Мнозината с голям страх.

— Какво ли — казал Жрецът, — те ще вземат част от нашата реколта и ще си отидат.

Мнозината се разтреперили от страх.

— Но скакалците винаги правят това — отбелязал един човек от Мнозината. — Защо тази година трябва да се подготвяме, както никога досега?

Жрецът се втренчил в този човек от Мнозината.

— Не ме ли чу? — казал му. — Това не са старите скакалци от миналите години. Това са нови и ужасни скакалци и си имат ново име. ТРЯБВА ДА СЕ ПОДГОТВИМ.

— Но какво правят новите и ужасни скакалци с новото име, с какво са по-лоши от старите скакалци от миналите години? — разпитвал онзи човек.

— Как какво, да не си глупак? — сопнал му се Жрецът. — Не ти ли казах, че ядат от реколтата ни и си заминават. ТРЯБВА ДА СЕ ПОДГОТВИМ!

— Да, трябва да се подготвим! — извикали Мнозината в един глас, макар да не знаели какво се иска от тях.

— Не разбирам — упорствал онзи човек от Мнозината, — тези нови и ужасни скакалци изглеждат ли по-различно от старите скакалци?

— Не съм казвал това — отговорил Жрецът.

— Изяждат ли повече от нашата реколта, отколкото старите скакалци от миналите години?

— Не съм твърдял и такова нещо — отвърнал Жрецът.

— Тогава, ако новите и ужасни скакалци не изглеждат по-различно и не изяждат повече реколта от старите скакалци през изминалите години, с какво са по-нови и по-ужасни?

При тези думи Жрецът се разгневил с жречески гняв:

— За какъв се имаш, дребно човече, да рискуваш живота на другите с такива въпроси? Не ви ли казах, че това са нови и ужасни скакалци и те ИМАТ НОВО ИМЕ?

А Мнозината се обърнали към онзи човек и му казали:

— Да, глупако, не излагай другите на риск с тези въпроси. Жрецът ти обясни, че новите и ужасни скакалци ИМАТ НОВО ИМЕ! Мълчи в глупостта си и нека Жрецът ни каже как трябва да се подготвим.

И тогава те се обърнали като един към Жреца, коленичили пред него и му се примолили:

— О, Мъдри, кажи ни как трябва да се подготвим срещу новите и ужасни скакалци.

Тогава Жрецът застанал пред тях и им казал:

— Говорих с великите умове и боговете, а те ми казаха, че единственият начин да се подготвите срещу новите и ужасни скакалци е да носите тези шапки на Чудовищната глупост…

…и той вдигнал да покаже една такава шапка на Чудовищната глупост, а Мнозината били смаяни…

— О, Мъдри, как носенето на тези шапки на Чудовищна глупост ще ни спаси от новите и ужасни скакалци? — извикали те.

— Великите умове и боговете са проучили въпроса и това е достатъчно — отговорил Жрецът. — Всички, които се грижат за другите, ще носят тези шапки и заедно ще се спасим от новите и ужасни скакалци.

Мнозината се спогледали и видели мъдростта в думите на Жреца, и с желание сложили на главите си шапки на Чудовищната глупост, и се върнали да се грижат за реколтата и добитъка си — щастливи, че са били спасени.

На следващия ден Жрецът се върнал там, където Мнозината наглеждали реколтата и добитъка си, и носели шапките си на Чудовищна глупост, и им казал:

— Уви, отново говорих с великите умове и с боговете, а те ми казват, че носенето на шапките на Чудовищната глупост не е достатъчно да ни спаси от новите и ужасни скакалци. Необходимо е нещо повече.

Мнозината се обърнали към Жреца с голяма тревога и извикали:

— О, Мъдри, кажи ни какво още трябва да направим, за да се спасим от новите и ужасни скакалци!

— Ето какво — казал Жрецът, — за да се спасите от новите и ужасни скакалци, трябва да изгорите реколтата си до корен, преди да може да се яде!

— Благодаря ти, Мъдри! — извикали Мнозината.

— Почакайте — обадил се онзи човек от Мнозината, — как изгарянето на реколтата до корен, преди да може да бъде събрана, ще ни спаси от новите и ужасни скакалци?

— Глупецо — отвърнал му Жрецът, — не разбираш ли, че новите и ужасни скакалци ще ни отминат, ако изчезне цялата ни реколта?

— Но — напомнил онзи човек, — ти ми каза, че новите и ужасни скакалци ще изядат не повече от досегашните скакалци.

— Правилно — отбелязал Жрецът.

— Значи, ако оставим новите и ужасни скакалци да се нахранят и да си отидат, все ще ни остане по-голямата част от нашата реколта, както през изминалите години, но ако я изгорим цялата, няма да ни остане нищо.

Жрецът въздъхнал и Мнозината също въздъхнали по неговия пример.

— Нима не те е грижа за онези, чиято реколта ще бъде изядена, ако не направим нещо? — попитал с възмущение Жрецът.

— Нима НЕ ТЕ Е ГРИЖА за реколтата, която ще бъде изядена? — повторили като ехо Мнозината, изпълнени с негодувание заради бездушието на онзи човек.

И навлезли в нивите си, и изгорили всичката реколта до корен, за да не могат новите и ужасни скакалци да изядат част от нея.

— Но как ще си набавим хляба? — попитал онзи човек. — Сега всичките ни посеви изгоряха без остатък.

Мнозината изглеждали обезпокоени от това, тъй като наистина този въпрос не им бил хрумнал. Те се обърнали към Жреца за отговор.

— Когато се налага, трябва да се правят жертви — отвърнал им Жрецът.

— Да — съгласили се Мнозината, щом чули думите, които били познати и на собствените им умове. — Трябва да се правят жертви. И засега поне сме в безопасност от новите и ужасни скакалци!

— Вижте, че Жрецът не е изгорил напълно СВОИТЕ посеви — казал онзи човек на Мнозината. — Защо така?

Мнозината се обърнали към него и му казали:

— Мълчи, глупако, стига с твоите глупости, Жрецът разговаря с големи умове и с боговете. Той най-добре знае как да ни спаси от новите и ужасни скакалци. Слава на нашия Жрец и неговата мъдрост.

На следващия ден Жрецът се върнал при хората, те носели шапките си на Чудовищна глупост, стояли сред изгорените ниви и пазели добитъка си, а той им казал:

— Уви, отново говорих с боговете и великите умове, а те ми казаха, че носенето на шапките на Чудовищна глупост и изгарянето на реколтата няма да е достатъчно за спасението ни от новите и ужасни скакалци! Ние трябва да заколим и всичкия добитък, и да оставим кръвта да напои земята.

— Как клането на добитъка и оставянето на кръвта да напои земята ще ни спаси от скакалците? — попитал онзи човек от Мнозината.

Всъщност и Мнозината били донякъде обезпокоени от този нов въпрос и се обърнали към Жреца за отговор.

— Нима не разбрахте вече, че това са нови и ужасни скакалци? — казал Жрецът с любезен глас. — Не разбирате ли, че трябва да се намерят нови начини за спасението от тях?

Мнозината изглеждали облекчени от тези думи и за пореден път открили, че Жрецът е изрекъл мислите в собствените им глави. И така, те охотно заклали добитъка си и оставили кръвта да напоява земята, и се зарадвали, че сега най-накрая са спасени от новите и ужасни скакалци.

Жрецът дошъл и четвърти път там, където хората седели в изгорените ниви, напоени с кръвта на добитъка, и носели шапките си на Чудовищна глупост, и видял, че някои са мъртви или умират.

— Уви — казал той, — заради нападението на новите и ужасни скакалци, сега нямаме нито хляб, нито месо, нито мляко, и дори носенето на шапките на Чудовищната глупост, изгарянето на посевите и убиването на добитъка не е достатъчно, за да ни спаси, защото виждате как яко се мре.

След тези негови думи плъзнали страх и отчаяние сред Мнозината.

— О, горко ни! — изплакали те. — Наистина тези нови и ужасни скакалци са смъртоносен бич, но вижте как хората умират сега въпреки всичко, което направихме!

И те се обърнали към Жреца, и го помолили:

— Кажи ни, о, Мъдри, какво трябва да направим, за да се спасим от новите и ужасни скакалци? Защото някои умират въпреки всичко, което сторихме досега.

— Наистина — казал Жрецът с огромна тъга, — тази земя е тъй изпепелена и полазена от новите и ужасни скакалци, че не остава нищо друго, освен да оставим стария живот и да започнем отново, вече в нова нормалност. Трябва да дойдете в моя имот, където ще ви защитя. Имам малко храна в складовете си, от която бихте могли да ядете, ако работите за общото благо, като почиствате къщата ми и се грижите за реколтата и добитъка ми.

— Благодарим ти, Мъдри! — провикнали се Мнозината и се подготвили да последват Жреца в неговото безопасно имение.

— Я почакай малко… — викнал онзи човек сред Мнозината. — Не новите и ужасни скакалци отнеха храната ни, а ние по твоя заповед я унищожихме, а сега искаш и да ни направиш свои роби?

Жрецът поклатил глава със съжаление, а Мнозината последвали примера му.

— Какво трябва да се направи с такова упорито невежество? — показал се ядосан той.

— Ужасно упорито невежество — пригласяли му Мнозината като в хор.

А Жрецът казал:

— Не разбирате ли, че ако НЕ бяхме носили шапките на Чудовищната глупост и не бяхме изгорили реколтата си и не бяхме убили добитъка си, новите и ужасни скакалци щяха да направят нещата много, много по-лоши от сегашните?

— Как? — попитал онзи човек сред Мнозината

Жрецът се изкикотил и Мнозината последвали примера му.

— Как ли, простодушен невежо? Защото новите и ужасни скакалци са нови и ужасни, и си имат НОВО ИМЕ!

— Ново име! — заехтели Мнозината, които гледали с недоверие единствения човек, който не разбирал какво означава всичко това.

И тогава те му обърнали гръб, и отишли с охота и с шапките си на Чудовищна глупост в имението на Жреца, за да работят за общото благо, като се грижат за реколтата и добитъка на Жреца, и като почистват дома на Жреца, и като пеят песни за надежда и за новата нормалност, които писарите на Жреца били написали, за да се пеят от тях.
А онзи човек останал сам сред безплодните и кървави полета, и тръгнал сам да търси друг път, и да пее своите песни.

Не ми е героична подобна саможертва. Тя е жертва в името на личното его.
Върхът - този, специално, не се качва през зимата. За първи път това бе направено едва тази година и то от местни хора, свикнали с климата, родени и израсли там, но и за тях си е било голям риск.
https://www.mediapool.bg/nepaltsi-pokoriha-za-parvi-pat-v-istori … a-news316918.html
Който опитва подобно предизвикателство, трябва да е наясно, че експериментът е с много голяма вероятност за неуспех и трагични невъзвратими последици. Изборът е личен. За жалост последиците - не.
Съжалявам най-вече за близките на всеки такъв човек.

Непалците не само бяха успешни, но и представиха нещо, което лично у мен буди наистина възхищение:
"Водачите на групата са изчакали останалите на 50 м от върха, за да могат всички да достигнат заедно до 8611 м. След това те са изпели заедно непалския национален химн."
https://www.ekonovini.bg/bg/nepalski-alpinisti-stanaha-parvite-v … i-k2-prez-zimata/
Ако уважавам нещо в подобни предизвикателства, то е това.