Публикувана: 27 септ. 2006, 10:22 ч.
Последно мнение: 8 ян. 2007, 22:08 ч.

Мислите ли си за .............смъртта

7 398
112
1

1
2
3
4
...
8
Всички

27 септ. 2006, 10:22 ч.

Мнения: 179

Дано не ви се стори странен въпроса ,...но се улавям ,че напоследък често си мисля какво ще стане ,след като ме няма.Предполагам,че старите хора си мислят и се настройват за този момент.Аз ще навърша 30г. през декември и както се казва имам много време,но все пак мъничко ме е страх.По-рано не ми идваха такива мисли.Дали не остарявам ? или нещо не откачам ? Embarassed

Какво мислите ?

# 1 27 септ. 2006, 10:26 ч.

Мнения: 215

Не, не си мисля....
на всеки, колкото му е писано, но не мисля за това.

# 2 27 септ. 2006, 10:27 ч.

София
Мнения: 1 352

О 4-5 години се замислям много често. Според мен е признак на остаряване. Моите мисли са насочени не толкова към физическото умиране, колкото към старостта и всичките несгоди, която носи тя - болежки, самота и т.н. Много ме депресира тази мисъл.

# 3 27 септ. 2006, 10:30 ч.

Мнения: 2 818

Мисля, да, но повече мисля за смъртта като състояние, отколкото за умирането... Тази тема по принцип ме вълнува много още от началото на пубертета (преди това не помня дали ме е вълнувала). За старостта не мисля.

# 4 27 септ. 2006, 10:34 ч.

Мнения: 135

да,мислила съм и се чудя какво ли е усещането и дали има друг живот там-горе Rolling Eyes

# 5 27 септ. 2006, 10:41 ч.

Мнения: 53

Не бих казала че си мисля, но се сещам за нея понякога... Най-често, когато съм на пътя и виждам всички идиоти, каращи безумно без да спазват каквито и да е норми и правила за движение.

# 6 27 септ. 2006, 10:43 ч.

Мнения: 2 237

Да,и предполагам че това е нормално.Все пак е нещо неизвестно за нас и ни е любопитно.Мен лично много ме е страх,ама отърване няма...

# 7 27 септ. 2006, 10:44 ч.

Мнения: 2 211

При мен такива мисли бяха провокирани от смъртта на свекърва ми. Изведнъж започнах да осъзнавам, че сме смъртни и колко преходно и мимолетно е всичко. А бе не че не ги знаех тия неща преди това, но като се случи с някой близък, човек започва да се замисля какво е усещането, дали има живот в отвъдното и т.н.

# 8 27 септ. 2006, 10:48 ч.

Мнения: 235

Мисля си и дори много не споделям тези си мисли защото се притеснявах да не би да съм откачена нещо но явно след като и други ги имат всичко ми е наред.

# 9 27 септ. 2006, 12:00 ч.

Мнения: 460

съвсем нормално е!човек не може да вечно жив!просто за мен е нормално явление!
може пък там купона да е по-голям! Laughing

# 10 27 септ. 2006, 12:08 ч.

Мнения: 490

Да, доста често и то без да се страхувам.

# 11 27 септ. 2006, 12:12 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: Elisana в ср, 27 сеп 2006, 10:22

Какво мислите ?

Да, мисля си...затова и започнах да водя дневниче на Гери, в което й казвам всичко, което не бих могла да й кажа ако ме няма...а и понеже много бързо се развива и всеки ден е интересна с нещо, което след това се забравя така "запечатвам" на пръв поглед немаловажни неща, но които с удоволствие чета след време Mr. Green

# 12 27 септ. 2006, 12:26 ч.

София
Мнения: 1 881

Да... И много ме е страх. Но по-скоро ме е страх от раздялата със съпругът и дъщеря ми. Изтръпвам от ужас при мисълта, че може да се случи нещо на някой от нас. Не искам да се разделяме. Страх ме е какво ще стане с дъщеря ми, ако аз умра и всякакви други такива...

# 13 27 септ. 2006, 12:36 ч.

ГО
Мнения: 3 955

Мисля си,но понякога.Когато си мисля,че мога да умра млада и по някакъв трагичен начин,колко много ще страдат близките ми за това и почвам да плача.Не плача за себе си,а за хората на които ще липсвам.Страх ме е,да.Няма да мога да видя как детето ми ще порасне и това пак ме кара да плача.На моментни не ми се живее повече,ама като си помисля за това,и ми идва желанието за живот и да се боря за да имам нещо качествено в него.

# 14 27 септ. 2006, 13:43 ч.

Мнения: 1 462

Несъмнено накрая всички ще умрем, но нека тази мисъл не ни отнема от времето дотогава.

# 15 27 септ. 2006, 13:49 ч.

Мнения: 1 416

Да, мисля си за смъртта... От своята не се страхувам. Peace

# 16 27 септ. 2006, 13:54 ч.

Мнения: 96

Напоследък си мисля доста често за смъртта, сякаш изпитвам страх от това че може да умра или че може това да се случи с някой от близките ми. Cry

Мисля си какво ли ще правят децата ми без мен или аз какво ще правя ако загубя някой от близките си, мисля си дали ще мога да го преживея и тн.

# 17 27 септ. 2006, 14:02 ч.

София
Мнения: 676

Мисля си, даже по-често, отколкото бих искала.... И мен ме е страх, но по-скоро ми е мъчно за децата ми... как ще се чувстват и как ще им се отрази ако са все още малки...

# 18 27 септ. 2006, 14:03 ч.

Мнения: 147

Мисля си.....и малко ме е страх, но ми се иска да вярвам, че умира само тялото, но не и духа ни. Иначе животът ни би бил безмислен....поне за мен.

# 19 27 септ. 2006, 14:04 ч.

Мнения: 268

Напоследък мъничето ми започна да излиза от бебешкия пуберитет и се забавляваме чудесно, много рядко повишавам тон вече, играем си, разхождаме се и въобще е прекрасно и тя е много щастлива. Загубила съм и двамата си родители приблизително на същата възраст и нищо не помня от/за тях. Напоследък все по-често си мисля какво ще стане с детето ми, ако ме няма и ми е мъчно, че няма да си спомня за огромната ми любов. Обмисляла съм варианти да се записваме на клипчета, да й говоря, но все се страхувам да не предизвиквам съдбата. Идеята с дневничето ми харесва и може би и аз ще направя нещо подобно....
Сега и аз се почевствах не много наред... newsm78

# 20 27 септ. 2006, 14:07 ч.

Мнения: 166

Мисля за смъртта от 10 - 11 годишна, когато една вечер си представих какво е да ги няма мама и татко, и кака... Беше ужасно! Разтреперах се цялата, без да мога да се спра! Беше може би нещо като нервен шок, но бях в абсолютно съзнание.
Сега, 20 години по-късно изпитвам абсолютно същото когато мислите ми ме хвърлят в тази посока. Панически страх - така мога да го обобщя като чувство. Страхувам се най-вече от факта, че от мен няма да остане дори мисълта, за тялото по-не ме е грижа - все пак се надявам да е сбръчкано Twisted Evil

Дори веднъж сънувах, че умирам, но съзнанието ми продължи да се рее и да регистрира. Ако това е смъртта, нямам нищо против нея. Но ми се струва, че нещата хич няма да са така..... ще видим.

Цитат на: The Sun в ср, 27 сеп 2006, 12:12

[Да, мисля си...затова и започнах да водя дневниче на Гери, в което й казвам всичко, което не бих могла да й кажа ако ме няма...а и понеже много бързо се развива и всеки ден е интересна с нещо, което след това се забравя така "запечатвам" на пръв поглед немаловажни неща, но които с удоволствие чета след време Mr. Green

Слънцето, абсолютно същата мисъл в един неприятен момент ме накара и аз да пиша книга на моето дете. Но не с такива подробности от нейния живот, а по-скоро с нещата, които бих й казала тогава, когато ще може да ги разбере и да са й полезни. Нещо като мама, дори когато мама я нама. Tired

# 21 27 септ. 2006, 14:10 ч.

София
Мнения: 36 052

Да, мисля си и се страхувам , но за своите близки, за себе си - не.

# 22 27 септ. 2006, 14:11 ч.

Мнения: 389

Мисля за смъртта и се страхувам, но не толкова заради мен, а заради майка ми, която ми споделя напоследък, че се чувства остаряла.

Към мисълта за моята смърт изпитвам по-скоро яд ... Как така някой ден слънцето ще грее и небето ще е синьо, а мен няма да ме има да се радвам на обичта на близките ми и дребните малки нещица.

# 23 27 септ. 2006, 14:14 ч.

Мнения: 3 268

Мисля все по-често...Страх ме е най-много от това,да не би да не мога да видя децата си порастнали и кой ще се грижи за тях ако ме няма.Страх ме е от някое тежко заболяване и мъките преди смъртта...Много ме е страх Sad

# 24 27 септ. 2006, 14:19 ч.

Мнения: 487

Да, напоследък по-често от преди.Страх ме е, но най-вече от смъртта на близките ми, старостта, самотата.. Sad

# 25 27 септ. 2006, 14:26 ч.

Мнения: 1 134

Мисля често за това.
Страхувам се повече дали няма да съм оставила нещо - недовършено, някого - огорчен, себе си - неосъществена, отколкото от самото умиране.

# 26 27 септ. 2006, 14:31 ч.

Мнения: 755

Мисля да ... разни странни неща ми се въртят понякога по темата... Shocked

# 27 27 септ. 2006, 14:36 ч.

Мнения: 6 164

Откакто се роди Крис - не! Heart Eyes

# 28 27 септ. 2006, 14:42 ч.

гр.София-Красна поляна
Мнения: 325

Да,не много често но мисля.

# 29 27 септ. 2006, 17:04 ч.

Плевен
Мнения: 1 418

Да, понякога , но веднага спирам да мисля, за да не предизвикам съдбата. Понякога ме навяват едни такива мисли, че започвам да се плаша.

# 30 27 септ. 2006, 17:16 ч.

Мнения: 2 723

Мисля си разбира се,
Страх ме е много, чак се сковавам от мисълта, че ще трябва да преживея смъртта на близките си.
Гледам обаче да избутвам тези драматични мисли, защото освен да се депресирам друго няма да стане Thinking

# 31 27 септ. 2006, 17:19 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Да, естествено. Нормално е да се замисляме- животът ни е толкова крехък, а смъртта- неизбежна. Мисля, че смъртта е краят, но все пак имам някаква надежда, че няма да изчезнем безвъзвратно.

# 32 27 септ. 2006, 17:24 ч.

Русе
Мнения: 7 799

И аз мисля и мен ме е страх.Страхът че няма да сбъдна мечтите си преди да си ида..... #Cussing out

# 33 27 септ. 2006, 17:25 ч.

там от където съм
Мнения: 1 073

Понякога,когато имам някакво притеснение за нещо.Сега скоро ходих на мамограф и вечерта преди това си мислех постоянно какво бих правила ако ми има нещо.Предполагам,че е нормално да се притеснявам ако се случи нещо с мен какво ще стане с детенцеи мъжа ми,но така или иначе няма да живеем и една секунда повече,от това което ни е писано!

# 34 27 септ. 2006, 17:26 ч.

ВАРНА , Владисливово
Мнения: 103

Мисля.............................даже още повече , тъй като днес приспаха кучето ми. newsm45

# 35 27 септ. 2006, 18:04 ч.

Мнения: 6 167

за себе си нямам никакви такива мисли
но за близките ми -да.
не искам да губя близки хора вече....

# 36 27 септ. 2006, 18:26 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: Lyusil в ср, 27 сеп 2006, 14:07

Цитат на: The Sun в ср, 27 сеп 2006, 12:12

Слънцето, абсолютно същата мисъл в един неприятен момент ме накара и аз да пиша книга на моето дете. Но не с такива подробности от нейния живот, а по-скоро с нещата, които бих й казала тогава, когато ще може да ги разбере и да са й полезни. Нещо като мама, дори когато мама я нама. Tired

Ами да, Люсил - не от приятни моменти съм почнала да пиша и аз....и аз преживях кошмар /макар не с мен, а с баща ми - мир на праха му/който ми даде да разбера, че нищо не е сигурно , дори и да изглежда такова....много добре си го казала : Нещо като мама, дори когато мама я нама. Peace

# 37 27 септ. 2006, 18:53 ч.

Мнения: 410

Не е странна темата а по скоро табу,защото ниекои не иска да се прости с живота си Cry

Улавям се че на последък доста често мисля за смърта Confused

и то откакто се роди дъщеря ми.И аз си задавам въпроса,защо си мисля точно за това и се опитвам да си откланям мислите,но понякога не се получава и настръхвам от мислите си newsm12

Може би стаховете идват от неизвестното което ни чака newsm78

.....

# 38 27 септ. 2006, 19:07 ч.

Мнения: 4 473

Цитат на: Лора в ср, 27 сеп 2006, 13:49

Да, мисля си за смъртта... От своята не се страхувам. Peace

Това е и моето мнение! Peace

# 39 27 септ. 2006, 19:24 ч.

Мнения: 1 546

Цитат на: pepsin в ср, 27 сеп 2006, 17:26

Мисля.............................даже още повече , тъй като днес приспаха кучето ми. newsm45

Ооо, миличка, много жалко за кученецето ти! Спомняй си хубавите мигове с него и знай, че някъде там...пак ще се видите и ще си се обичате. Hug

А иначе понякога така мисля за смъртта, особено на моите близки, че се налага да се ущипя или направо да си се развикам, защото наистина съм на границата на нервен шок...И добре, че започнахме тази тема, за да видя, че не съм сама в лудостта си... Shocked

# 40 27 септ. 2006, 20:01 ч.

Мнения: 431

Винаги съм мислела за смъртта, тя е нещо нормално и единственото сигурно нещо. Не виждам какво страшно има в смъртта. newsm78

Повече ме е страх от живота. Joy

# 41 27 септ. 2006, 20:54 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Мисля си, да. Но не в поскока, какво ще е, когато ме няма..., а за това, че живота е твърде кратък и ценен, за да го пропиляваме с глупости и лекота.

# 42 27 септ. 2006, 21:09 ч.

Варна
Мнения: 4 818

Не мисля за смъртта, а за времето преди нея. След това е прекалено тъжно, а преди смъртта - само хубави моменти се сещам! Затова си казвам, че трябва да уважавам близките си повече и да давам от себе си каквото мога, за всеобщото благо и съвест, трябва да ценя всеки миг и най-вече да изживея животя си по възможно благоприятен, най-добър начин.
Гледайте в настоящето, има толкова красиви неща и толкова дела, които чакат да бъдат свършени!! Hug

# 43 27 септ. 2006, 21:25 ч.

Мнения: 3 089

да. мисля. помня, че още от дете тази тема ме вълнуваше. мисля какво би се случило с детето, ако ме няма, какво бих правила, ако го няма мъжа ми, а без детето направо не ми се мисли какво ще е. понякога чак страшно ми става от толкова черни мисли. явно съм чиста проба депресивен характер...

# 44 27 септ. 2006, 21:58 ч.

Мнения: 83

Цитат на: tety в ср, 27 сеп 2006, 10:44

И аз така преди по-малко от 3 месеца по4ина мой близък приятел и взех да се замислям за смъртта доста 4есто но сега поне не ме е страх след като про4етох някои книги за пътят на душата аз ли4но вярвам в задгробния живот!

# 45 27 септ. 2006, 23:10 ч.

Мнения: 1 305

Аз си мислеш, че нещо ми става
последните 1-2 месеца много такива мисли ми се въртят в главата и доста се депресирам от това Sad

# 46 27 септ. 2006, 23:12 ч.

София
Мнения: 39 820

Гледам да не мисля. Или поне ако мисля, си мисля, че ми е много рано за такива неща. На няколко пъти съм прескачала трапа, надявам се и занапред да е така.

# 47 27 септ. 2006, 23:16 ч.

Мнения: 1 841

Не се страхувам от смъртта (собствената си), само се моля децата ми да ме надживеят - ето това е страшно за преживяване, превъзмогва ли се изобщо? А иначе за страха - когато бях по-малка и вече осъзнах смъртта като неизбежност - много ме беше страх от смъртта, наистина много. Но като пораснах повече (примерно след 20 годишна възраст) смъртта вече не ме плаши, повече се страхувам от живота - могат да ти се случат се толкова гадни неща..., с мисълта за които трябва да се примиряваш докато си жив.

# 48 27 септ. 2006, 23:28 ч.

Мнения: 5 317

Мисля и много ме е страх.

# 49 27 септ. 2006, 23:28 ч.

Мнения: 1 418

Не ме е страх от смъртта,по скоро ме е страх дали ще преживея загубата на някой близък човек.

# 50 27 септ. 2006, 23:55 ч.

Мнения: 2 000

Всеки ден си мисля за това Confused

# 51 28 септ. 2006, 00:32 ч.

Мнения: 6 315

Не, не се глася да умирам скоро Wink

. Мисля си за други неща, които ми се струват много по-страшни от това да ме няма - такива заради които бих искала да умра.

# 52 28 септ. 2006, 00:49 ч.

Мнения: 5 539

Какво да му мисля - то е ясно! Още 30-40 години и т'ва е... Който живял - живял.

# 53 28 септ. 2006, 09:08 ч.

Мнения: 166

аз почнах да се замислям когато родих.страхувам се и то много,страхувам се от факта,че ще ме заровят,ако нашите гробища бяха като по филмите да ни затворят в някакви мраморни стени нали се сещате може би по-малко щях да се страхувам.страхувам се и за близките си незнам какво ще правя без тях,страхувам се за мъжо,за детето си абе за всички които обичам

# 54 23 дек. 2006, 13:17 ч.

...на брега на голямата река....и близо до морето
Мнения: 214

Много често. И не ме е страх от нея. newsm48

# 55 23 дек. 2006, 14:18 ч.

Мнения: 1 063

Да, но по-скоро си мисля за живота след смъртта - какво ли правят (на небето) двете ми племенничета, като едното дори не познавам. Cry

Последна редакция: сб, 23 дек 2006, 17:29 от Ив

# 56 23 дек. 2006, 14:27 ч.

Мнения: 3 447

Цитат на: Лизбет в ср, 27 сеп 2006, 20:01

Повече ме е страх от живота. Joy

И аз като Лизбет Simple Smile

, когато става въпрос за мен или за естествена смърт. За детето си, разбира се, се страхувам, там не мога да гледам философски. Не мога да преглътна все още и това, че умират млади хора, приятели. Смърт на млад човек и самоубийство на стар са страшни.

# 57 23 дек. 2006, 14:56 ч.

Мнения: 3 537

Кой не е мислил за смъртта!
Но и аз я приемам съвсем нормално.Обаче само моята,де!

# 58 23 дек. 2006, 18:34 ч.

Мнения: 902

Аz си имам свое виждане zа смъртта,моята, ествествено.МАлко ме е страх,но орт друга страна ми е любопитно...но не бърzам да раzбирам как е, де Simple Smile

А моя мъж преди няколко седмици ми дръпна едно иzре4еное което ме остави в тъ4...
"Мили4ко, искам да умра преди тебе.Ако тебе те няма аz тука какво ще правя`С кой ще си говоря, кой ще ме търпи?"Аz, напълно шашната от внеzапната тема на раzговор...Смея се и му викам "няма такова нещо, на който когато му дойде времето..и аz не искам да умирам преди хората които оби4ам." А той вика "ми ние можем и zаедно да умрем,Ама не искам ти да си п.ърва"Аz пък викам"ти луд ли си я си помисли zа Киара,как ще се 4уввства тя ако й умрат и дваата родители наведнъж"...
и така и не стигнахме до консенсус в тоя "благораzумен" раzговор. Crossing Arms

ама и ние намерили zа какво да с епрепираме Laughing

# 59 23 дек. 2006, 19:13 ч.

София
Мнения: 6 999

Мисля си... От много време даже.

Поне 5 пъти съм говорила с бившия как да се грижи за Дариа ако ми се случи нещо. Смятам да си направя добра застраховка, за да съм сигурна, че детето ми ще има подсигурено образование. Друго важно не смятам, че има.

Иначе - в моя род всички умират поне на 100 - здрави и щастливи. Та много време ме чака, ако не ми се случи нещо като отровни гъби или внезапен удар... с чук Laughing

# 60 23 дек. 2006, 19:16 ч.

Мнения: 1 100

If I think more about death than some other people, it is probably because I love life more than they do. - Това дава отговор на въпроса ми: Защо постоянно мисля за смъртта.

# 61 23 дек. 2006, 19:36 ч.

Мнения: 625

По-скоро се сещам понякога за смърта, тя е неизбежна.Иска ми се ,когато тя ме настигне да си мисля, че съм успяла да свърша повечето неща ,за които съм си мечтала..............

# 62 23 дек. 2006, 20:09 ч.

Мнения: 2 259

Толкова ме е страх,че даже и несмея да пиша тук.Много ме е страх и за себе си и за другите ми близки,най вече от момента като те заравят в земята и неможеш да дишаш.Как го казах само.Какво дишане,като те няма вече?Пусти мой страх .После ,вещите ти-как ги прибират и как плачат.....А бе ей, сташно ми е .Спирам.
Вярвам в господ,че ще избере за мен най-подходящия и безболезнене начин да ме прибере при себе си колкото и да съм грешна.Моля го и близките ми след това да не тъжат много и .................
Следващия да пише ,ако има смелост.

# 63 23 дек. 2006, 21:07 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: Elisana в ср, 27 сеп 2006, 10:22

Какво мислите ?

ох и аз скоро ще навърша 30 и мен ме налетяха подобни мисли-дали не е някаква криза на 30те newsm78

# 64 23 дек. 2006, 21:26 ч.

Цитат на: prasentze в сб, 23 дек 2006, 21:07

Цитат на: Elisana в ср, 27 сеп 2006, 10:22

Какво мислите ?

ох и аз скоро ще навърша 30 и мен ме налетяха подобни мисли-дали не е някаква криза на 30те newsm78

Май, май и аз така, откак ги навърших и откак родих.Не се панирайте, смятам , че е нормално това.Нали старите хора са казали , че е добре от време на време да ходиш на гробища, за да знаеш какво те очаква.Един вид да не се възгордяваш много, много, защото всички сме временно на тая земя и сме равни пред нея.Обичайте се и живейте в мир с околните-това е в нашата власт да го направим.Лично аз започвам да се притеснявам, когато съм сгафила нещо, защото вярвам, че смъртта не е края.

# 65 23 дек. 2006, 21:31 ч.

Монтана
Мнения: 499

За себе си не се страхувам,но за близките си да и то много,просто незнам как ще продължа напред без тях

# 66 23 дек. 2006, 21:46 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Мисля си - да. Човек съм, не съм божество. Знам, че някой ден ще умра. Сега по-често си мисля за родителите ми и се натъжавам, но....

# 67 23 дек. 2006, 22:57 ч.

Oslo
Мнения: 659

Моля се единствено да си отида преди децата си, всичко друго е поносимо...

# 68 23 дек. 2006, 23:38 ч.

Мнения: 6 472

Загубих много близки хора последните години и почна много да ме е страх. МИслех, че ме е страх само за близките ми, но преди 2 месеца, се усъмниха че имам рак и разбрах колко много ме е страх да не останат децата ми без майка Confused

# 69 23 дек. 2006, 23:52 ч.

Свиленград
Мнения: 269

Мисля си...много често даже. Мисля си за това какво ще трябва да преживея след като си отидат родителите ми и като си помисля и веднага започвам да плача. Мисля си за моята смърт,но най-вече си мисля за мъжа ми и детето ми. Неискам да се разделям с тях. Явно като станем майки и започваме да се страхуваме повече за нашия живот и за този на близките ни. Аз така си го обяснявам. Преди малко даваха едно интервю с Вера Кочовска и жената каза,че "Има и рай, има и ад" и най-фрапиращото...адът е на земята. Дошли сме тук,за да си изкупим греховете. Така че май няма от какво да се страхуваме,ако сме били добрички през този живот отиваме на друго много по-хубаво място. Ако ли пък не, след време пак ще се върнем тук. Каза още,че лошите хора се прераждат по-бързо от добрите,но това вече е друга тема на разговор. Няма страшно момичета, да се успокоим,че ще бъде по-хубаво и по-добро мястото, където ще отидем после. Е,сигурно има много време до тогава!!! bouquet

# 70 27 дек. 2006, 17:23 ч.

Мнения: 9 865

Мисля за смъртта от много малка и то предимно вечер, когато заспивам... страхувала съм се винаги най-много за родителите ми и сестра ми, а сега за мъжа ми и детето и другите бъдещи деца... наши. Снощи, например, си мислех, че баба ми е вече много възрастна и в главата ми мина най-идиотското и естествено изречение "сигурно скоро ще умре..." стана ми толкова тъжно, че изкрещях глухо и се стреснах, изправих се и се почувствах адски зле... И винаги става така, като се замисля за смъртта...
Имах като дете следния начин за успокоение: започвах да си мисля за Коледа или за морето или за това, че другите деца не си мислят такива неща...
Сега се успокоявам с мисълта, че с годините човек се научава да мисли по-спокойно за смъртта, но съм млада и не мога да мисля спокойно, паникьосвам се...

# 71 29 дек. 2006, 17:16 ч.

Мнения: 420

Не се страхувам от смъртта, а от живота и най-вече от безпомощността на старостта.

# 72 30 дек. 2006, 10:24 ч.

някъде
Мнения: 4 956

мисля си, да
не ме е страх от моята, просто ми е жал за хората оставащи след това и обичащи ме
страх ме е за близките ми

# 73 30 дек. 2006, 14:52 ч.

Мнения: 2 646

Мисълта за моята смърт премам спокойно,все пак то си е затворен цикъл-раждаш се,живееш,умираш,нормално е някак си...
Но мисълта за смърта на близките ми ме разстройва и подтиска.Най-се плаша от внезапната смърт.Примерно катастрофа,нещастен случай,убийство...Преди две години почина мой близък приятел,бивше гадже.Почина при инцидент на работа,просто мал шанс...Преживявах дълго и болезнено загубата му,много тъгувах.Оттогава ужасно се страхувам някой друг близък човек да не умре внезапно.Когато вечер мъжът ми закъснява,пък и не само вечер,буквално се панирам и си го представям умрял,в ковчег,с костюма от сватбата,окичен с карамфили...Звучи параноично,но точно това си представям.Наясно съм,че не мога да предотвратя съдбата,и че клоня към параноя,но действително ужасно се страхувам някой близък да не умре пак...
А най-големият ми страх е да не надживея децата си...

# 74 30 дек. 2006, 15:38 ч.

Някъде на път....
Мнения: 10 351

Много рядко.

# 75 30 дек. 2006, 16:10 ч.

Мнения: 1 802

Постоянно мисля за смъртта. И за моята и за тази на близките ми. Много е депресиращо Confused

Страх ме е...и не мога да свикна със факта, че все някога, рано или късно, всички си отиваме от този свят Cry

По нагоре прочетох за кризата на 30-те. За протокола - и аз съм на 30 год.

# 76 2 ян. 2007, 14:08 ч.

София
Мнения: 365

Мисля, да. както казва ddddd, това клони към параноя.
Преди 7 години сравнително неочаквано почина баща ми. Оттогава доста често ходим по болници заради баба ми и дядо ми. Това ме съсипва. Непрестанно се заглеждам по некролозите на улицата, когато чуя сирената на бърза помощ ми се свива сърцето. Постоянно ме е страх нео да не се случи. Страх ме е да се засмея, за да не последва трагедия после. Мисля и за своята собствена, но по-често е защо да не "го" направя. Кошмарът е пълен, няма отърване.

# 77 2 ян. 2007, 19:06 ч.

Мнения: 1 263

Да,мисля си за смъртта.
Повечето се стархуваме- малко или много.
И да бягаш от нея,тя пак рано или късно ще те застигне,затова за мен има смисъл да се замисляме-да си зададем някои въпроси,да си дадем някои отговори,да потърсим доколкото можем истината,да си обясним какъв е смисъла на всичко това.
Предпочитам да бъда подготвена,дори с някакви приблизителни идеи какво представлява тя вместо да се опитам да не мисля и да бъда неприятно изненадана,когато разбера истината след като умра.
Казват,че които търсил,намирал.Може би,не е лоша идеята да потърсим отговорите на темата за смъртта,а не да се опитваме да се крием като щрауси и да си нямаме и на идея какво става над заровената ни в пясъка глава.

# 78 2 ян. 2007, 20:31 ч.

Мнения: 1 080

Понякога ме хващат бесовете ,като се сетя за проклетата смърт и ми се иска ей така да се сбия с нея ,нищо че е непобедима .Страхът от нея е инстиктивно заложен но нали за това ни е дадена мисъл ...

# 79 2 ян. 2007, 21:57 ч.

Мнения: 1 069

Единственото сигурно на този свят е, че ще умрем. Въпросът е- къде ще прекараме вечността?
Нормално е да се боим от нея, но не съм съгласна с

Цитат на: catch в вт, 02 яну 2007, 20:31

нищо че е непобедима

Исус я победи на кръста!

# 80 3 ян. 2007, 09:17 ч.

Мнения: 1 080

Но аз не не съм Исус .

# 81 3 ян. 2007, 09:25 ч.

Мнения: 1 069

Цитат на: catch в ср, 03 яну 2007, 09:17

Но аз не не съм Исус .

Да, не си, аз също не съм, но вярвам в това:
Галатяни 2:20
Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

Римляни 8:37
Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

# 82 3 ян. 2007, 09:40 ч.

Мнения: 1 080

Хубаво но аз не вярвам в това , че Бог иска хората да са негови роби и въобще в съществуването му в представената форма .Крайно време е еволюцията да продължи не мога да вярвам в това в което е вярвала пра- пра - пра баба ми. Много добър начин за разделяне и владеене .Религията би трябвало да обединява съществата .Те и камикадзетата са силно вярващи . Tired

# 83 3 ян. 2007, 09:47 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: bori7 в вт, 02 яну 2007, 19:06

Казват,че които търсил,намирал.Може би,не е лоша идеята да потърсим отговорите на темата за смъртта,а не да се опитваме да се крием като щрауси и да си нямаме и на идея какво става над заровената ни в пясъка глава.

Как ще стане като никой не се е върнал за да каже?... Някои намират отговорите в религията. За мен не са там... мисля, че смъртта е едно голямо нищо.

# 84 3 ян. 2007, 10:13 ч.

Мнения: 999

и аз мисля за нея доста често, но не че ме е страх толкова от нея, а че повече няма да видя дъщеря си. преди да родя изобщо нямах такива мисли.

# 85 3 ян. 2007, 10:29 ч.

София
Мнения: 365

valietaр, не искам да се заяждам, но Исус не се ли пише Иисус по православните канони?

# 86 3 ян. 2007, 19:40 ч.

Мнения: 1 263

Рени,аз имах впредвид сама да си потърсиш отговорите и сама да си преценииш кои е по-правилен,а не да чакаш някои да се върне, за да ти каже какво е.А като не преставаш да си го задаваш този въпрос и се замисляш над нещата,все има по-голяма вероятност да откриеш истината,отколкото ако не се замисляш .

# 87 3 ян. 2007, 19:46 ч.

Linz
Мнения: 11 619

bori7, ако искаш отговор на всяка цена е по-вероятно да достигнеш до грешен такъв.

# 88 3 ян. 2007, 21:25 ч.

Мнения: 1 080

А истината е точка в пространството ,която може да бъде погледната от много страни.

# 89 3 ян. 2007, 22:28 ч.

Мнения: 1 069

catch, еволюция няма, има сътворение и аз нямам проблем с това да вярвам, в това, в което е вярвала прапрапрапрапрабаба ми, след като това ме спасява. Освен това има голяма разлика между вяра и религия. Аз лично не съм религиозна!

Abigail, в моята Библия пише Исус, а що се отнася до православните канони- нямам никаква представа от тях!

# 90 3 ян. 2007, 22:40 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Цитат на: valieta в вт, 02 яну 2007, 21:57

Единственото сигурно на този свят е, че ще умрем. Въпросът е- къде ще прекараме вечността?

Исус я победи на кръста!

Вечността ще я прекарам няколко метра под земята. Ако не е така, ще разбера едва, когато умра.
Освен от библията имаш ли друг източник за последното си твърдение?

# 91 3 ян. 2007, 23:02 ч.

Мнения: 1 069

За мен Библията е достатъчен авторитет, за да търся потвърждение другаде.

# 92 4 ян. 2007, 09:30 ч.

Мнения: 1 080

Цитат на: valieta в ср, 03 яну 2007, 22:28

От какво да ме спасява newsm78

Човек ако сам не се спаси трудно някой друг ще го спаси .Има разлика но са свързани .Имаш варианти дадени ти от различните религии виждам ,че споменаваш Исус .Но всеки има право да вярва в каквото иска ,нали така Simple Smile

не съдя никого ,не отричам нищо ,просто го приемам по някакъв начин .

# 93 4 ян. 2007, 09:59 ч.

Мнения: 1 263

Цитат на: РЕНИ в ср, 03 яну 2007, 19:46

bori7, ако искаш отговор на всяка цена е по-вероятно да достигнеш до грешен такъв.

Рени,ако търсиш отговор на толкова сложен въпрос наистина е вероятно не само един,но много пъти да стигаш до грешни отговори,но човек не трябва да се отказва да го търси,защото все един ден ще стигне до такъв,които е съвсем близо до истината.
А ако не търсиш тогава ти сама се поставяш в позиция на информационно затъмнение и се оставяш на течението да те заведе накъдето то иска,а това си е доста по-опасно,отколкото ако решиш да търсиш отговори.

# 94 4 ян. 2007, 11:21 ч.

Мнения: X

Не, не мисля.
Намирам си по- приятни начини да си прекарвам и без това краткия живот. Stop

# 95 4 ян. 2007, 13:15 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: bori7 в чт, 04 яну 2007, 09:59

Цитат на: РЕНИ в ср, 03 яну 2007, 19:46

bori7, ако искаш отговор на всяка цена е по-вероятно да достигнеш до грешен такъв.

Аз мисля, че знам отговора. Но той е различен от твоя (примерно). А няма кой да ни каже кой е прав и кой- крив.
Хората търсят отговора най-вече когато загубят близък човек. И тогава под влиянието на емоциите стигат до самовнушение. Поне аз съм се чувствала така. Но доказателства за живот след смъртта няма (няма и да има според мен) и тук опираме до сляпа вяра. Е аз не мога просто да вярвам, винаги търся обяснения.

# 96 4 ян. 2007, 14:03 ч.

Мнения: 1 849

Рени, има доста сведения от хора изпадали в клинична смърт. Но в една притча Исус казва:

"20. Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,
21. като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.
22. Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.
23. И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.
24. И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25. Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
27. А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;
28. защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29. Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях.
30. А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
31. И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
"
Евангелие от Лука 16 глава

# 97 4 ян. 2007, 15:18 ч.

Linz
Мнения: 11 619

migito, не щеш да гледаш филмчетата, които препоръчах в темата за Господ Wink

Първата серия е точно за това- сведенията на хора, изпаднали в клинична смърт (и не само).
А Библията не я коментирам (че ще стане една... Crazy

# 98 4 ян. 2007, 16:35 ч.

Мнения: 1 263

Рени,аз също съм против сляпото вярване и винаги си търся обяснения.Не съм с идеята,че моят отговор е най-правилният и ако има хора с други отговори винаги съм готова да изслушам техните доводи защо са решили да приемат точно тази позиция.Както виждам и ти имаш същия подход.Относно самовнушението,ако човек се опитва да гледа трезво на нещата и се интересува и от други гледни точки,дори и да е имал такова с времето живота му доказва,че е бил в заблуда за някои неща.
Не ме притеснява,че,може би,за момента имаме различни отговори-кой знае ако продължаваме да търсим може след време да се окаже,че сме стигнали до едни и същи отговори.
"Доказателства за живота след смъртта" е много оспорвана тема.Аз предпочитам да си търся обяснения за смъртта от самия живот.

Последна редакция: чт, 04 яну 2007, 16:49 от bori7

# 99 4 ян. 2007, 16:41 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: bori7 в чт, 04 яну 2007, 16:35

Не ме притеснява,че,може би,за момента имаме различни отговори-кой знае ако продължаваме да търсим може след време да се окаже,че сме стигнали до едни и същи отговори.

Това би било най-хубаво Simple Smile

Но пак няма да имаме гаранция, че това е верният отговор Confused

Аз май минах през всичко- от вярата в написаното в Библията, през източните философии за кармата и накрая стигнах до атеизма и приех смъртта за края на съзнанието.

# 100 4 ян. 2007, 17:01 ч.

Мнения: 1 263

Гаранция 100% няма почити за нищо.Въпросът е,че в търсенето е много по-вероятно да срещнеш истината,отколкото да си живееш без идея за нещата или да се задоволяваш с отговорите на други да бъдат твои отговори,защото тези били някакви специалисти или ти давали някакви свои си доказателства за тяхната хипотеза.

# 101 4 ян. 2007, 17:07 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: bori7 в чт, 04 яну 2007, 17:01

Така е- принципно търсенето доближава до истината.
Специално по тази тема специалисти едва ли могат да се намерят. Но експериментално се потвърждават или отхвърлят разни теории- например, че хора в клинична смърт могат да видят отвъдното. Или че хипнотичната регресия връща хората в минали животи... Това са масови заблуди.

# 102 4 ян. 2007, 19:05 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Цитат на: migito в чт, 04 яну 2007, 14:03

Рени, има доста сведения от хора изпадали в клинична смърт.

Клиничната смърт не е истинска смърт. Това е някакво междинно състояние на тялото, след което или умираш(ако не успее да се пребори тялото ти) или оживяваш. Но клинична смърт и смърт(необратимата) са много различни.

Ето какво бих приела аз за обяснение на виденията в клинична смърт:

"Доктор Сюзън Блакмор е изучавала задълбочено близките до смъртта преживявания. Тя е психолог и физиолог и един от най-отдадените изследователи на феномена. Тя вярва, че случаят е пределно ясен. Според нея, близките до смъртта и извънтелесните преживявания, които някога ги съпътстват - са просто продукт на мозъка.

Изследването убедило доктор Блакмор, че всички важни компоненти на близките до смъртта преживявания могат да бъдат обяснени чрез мозъчните функции и химията. И че не са доказателство, че съзнанието напуска тялото.

“Например, изглежда ми напълно ясно как и защо се получава идеята за тъмния тунел с ярката светлина в края му. Знаем как са подредени клетките в зрителната ни система - от ретината в задния край на окото, чак до зрителната кора в задната част на мозъка. Имаме множество клетки, съсредоточени към средата на видимото ни поле - към това, което гледаме - и малко към периферията. Когато човек изпадне в шок, когато имаме липса на кислород, всички клетки започват да подават случайни импулси. Как ще изглежда това? При повечето клетки, съсредоточени към средата, и малко към периферията, това ще изглежда като ярка светлина в средата и мрак по краищата. Сега, човек е почти в безсъзнание, очите му са затворени и вижда само това. Така че усещането е за движение напред, през този тунел, към ярката светлина. Друго, което разбираме много добре, са емоционалните промени. Под стрес и в шок, при липса на кислород, в мозъка има огромен приток на ендорфини - естествените химикали, които са подобни на морфина. Те премахват болката; човек има усещането, че всичко е както трябва. Това му дава позитивно отношение към всичко. При такъв приток на ендорфини, човек си казва: "Ето го тялото ми. То умира. Добре. Какви удивителни неща. Всичко е прекрасно." Цялото преживяване може да бъде приписано на тези химикали”, обяснява д-р Блакмор. "

# 103 4 ян. 2007, 19:14 ч.

Linz
Мнения: 11 619

В подкрепа на по-горе написаното от Лиляна е първа серия на Мистериозната вселена- там експериментално доказват, че в клинична смърт съзнанието не напуска тялото. Това са халюцинации, които се получават и при други състояния, при които има намален приток на кръв към периферната нервна система... Жалко, защото е интересна идеята за душата, която напуска тялото Confused

# 104 4 ян. 2007, 19:59 ч.

Мнения: 1 069

Цитат на: catch в чт, 04 яну 2007, 09:30

От какво да ме спасява newsm78

не съдя никого ,не отричам нищо ,просто го приемам по някакъв начин .

Всеки има нужда от спасение, въпроса е да го осъзнае, понеже всички сме грешни и сами не можем да допринесем с нищо за спасението си, но:
Йоан 3:16
Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:
Марко 16:16
Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.

# 105 5 ян. 2007, 09:13 ч.

Мнения: 1 080

Аз виждам тук дискириминация .хайде вече стига с тези синове и мъже Wink

# 106 5 ян. 2007, 11:04 ч.

София
Мнения: 365

"Моята Библия"? Че Библията е една... всички неини прочити и преразкази малко, или много изкривяват съдържанието в оригинала - Библия.
Защо ми се струва, че въпросът "мислите ли за смъртта?" се превърна в религиозна дискусия?
Оставете хората да вярват в каквото си искат, вие нали ще бъдете спасени. Шегувам се.
За мен спорът между хора виждащи религията и вярата под различен ъгъл е не смао безсмислен, а и повод за повечето нещастия в света. Кръстоносни походи, воини и т.н.
Моята лична молба към valieta е да не публикува цитати. Моля, не го прави, не защото не си права, а защото така подсъзнателно налагаш ТВОЯТА Библия и твоята вяра. Може да се явят хора в чиято Библия цитатът не е точно такъв и тогава какво ще правим?
С най-добри чувства пиша и дано сега не излеете цялата омраза на света върху мен, само защото съм си позволила да ви критикувам.

# 107 5 ян. 2007, 13:09 ч.

Мнения: 3 271

Това, което наистина ме хвърля в ужас е само смъртта на най-близките ми, но на тази тема умишлено не мисля, просто пропъждам всяка мисъл, защото се чувствам зле. Преди няколко дни на гости у родителите ми брат ми вдигна синът ми до едно парапетче на балкона, на 11-ти етаж живеят, дори не мога и не искам да описвам мигновенната мисъл как детето ми се размазва на асфалта и го няма вече... Веднъж мъжът ми закъсня от едно късно, дълго зимно пътуване и изпитах нещо подобно, мисълта ами ако не се върне...
Съжалявам, че го пиша това, но то е което наистина "мисля" по темата.

Иначе от моята собствена смърт не се плаша никак. Не знам защо. Може би ми е прекалено абстрактно. Това, което ми е ставало неприятно наистина са разни спорадични мисли (просто ме връхлитат понякога, без особена причина) как съм стара и сама някъде далеч... Мисля, че е от факта, че приятелите все са заети, как все по-рядко се събираме и наистина си говорим. Освен по телефон, интернет... Както и да е. Това ме плаши в някаква степен. Самата смърт - никак.

# 108 7 ян. 2007, 22:12 ч.

Мнения: 1 069

Abigail, като казвам "моята", имам предвид изданието. В Синодалния превод на Библията името на Спасителя е изписано с две "и", но изхождайки от транскрибирането на думата от гръцки на съвременен български език и от законите на българската фонетика има издания, в които е изписано с едно "и", без да се променя съдържанието й.
Не виждам, какъв е проблема с цитатите, изключено е да се явят хора, в чиито Библии цитатът да е различен.
Ако мнението ми се доказва от стих от Библията, предпочитам да го цитирам пред това да го преразказвам.

# 109 7 ян. 2007, 22:30 ч.

Мнения: 4 753

Прекалено често мисля за смъртта.

# 110 8 ян. 2007, 15:10 ч.

София
Мнения: 365

Уточнението на "моята" отговори на забележките ми, и ги обезсмисли:) Явно всички сме си православни bouquet

# 111 8 ян. 2007, 18:18 ч.

Мнения: 120

Мисля често за смъртта. Когато се сблъсках с нея лице в лице, осъзнах, че за мен тя е най-грозното, болезнено и отчайващо нещо в живота. И това беше свързано със смъртта на безкрайно любим за мен човек. Най-странното е, че когато мисля за собствената си смърт, се улавям, че бих могла да се обърна към нея както поетът в стихотворението: "Смъртчице любима, смъртчице добра..."; и не защото не обичам живота, а защото винаги съм свързвала смъртта с покой и винаги съм вярвала за себе си, че отвъд ще бъде хубаво като в приказка и ще мога да летя и да се рея в пространството като птиците-една моя детска мечта...
Това за което си мисля сега е, че не искам никой мой близък човек да си отива преди мен и че не бих искала да понеса още веднъж тази болка!!!

# 112 8 ян. 2007, 22:08 ч.

Мнения: 1 069

Цитат на: Abigail в пн, 08 яну 2007, 15:10

Уточнението на "моята" отговори на забележките ми, и ги обезсмисли:) Явно всички сме си православни bouquet

Най- важното е да сме искрено вярващи последователи на Господ Исус Христос.

Препоръчани теми

Раздяла след 20 години

За парите и жените

Защо искате деца ?

Лицемерие или истинска подкрепа е?

Причина:

Причина: