МАРТенско дете, не се чуди, златен дъжд навън вали.

Добре дошли отнова на Чара и Шоколадкина! затъжихме се за вас

Аз обаче днес ще се оплаквам.. бяхме на преглед в Пирогов - обаче се оказа, че няма кой да ни закара и аз реших да се разходя пеш- обаче се поизморих и с всичкия си Ъкъл натоварих Ран с количката в трамвая за 3-4 спирки- на всичкото отгоре тръгнах да нагласям количката за слизане още от предишната спирка- и точно в този момент една кола засича трамвая на кръстовището- той набива спирачки- аз залитам- бутам количката- тя пада настрани- с Ран в нея- а аз за да не падна с 100- те си кила върху него се грабвам за един човек- и падам на колене върху колелата на количката- всичко се разви за секунди- на мен и на Ран нищо ни няма- той дори не разбра какво става- не плака въобще- аз се одарих малко над глезена- корема не се докосна до никъде- единствените поражения са върху количката- изкривих й една пречка- но вече и тя е оправена. И си обещах тържествено с дете в трамвай да не се качвам.. След това чакахме 2 часа за преглед - лекаря беше в операция- тестисът няма да слезе сам и за това ни назначиха операция за 30 ноември- доктора каза,че не иска преди да родя, защото трябвало да ме мисли и мене- и си беше прав- аз уж бях подготвена, ама сега сърчицето ми е едно свито- като си представя колко ми е мъничко бебенцето и че колкото и рутинна да е, все пак е операция...  сигурно ме разбирате- зверски ми е притеснено и ми се реве чак..

Честит рожден, ден Шоколадкина
Да си жива и здрава, много обичана и щастлива

Цветина, много е неприятно това, което ви се е случило. Радвам се, че и на тримката ви няма нищо. На наше братовчедско дете правиха такава операция преди 18г и помня, че много бъзо се възстанови.

В това лошо време май ще ми остане повечко време за писане. Да ви разкажа най-напред за морето- Обратно на моите очаквания Георги се дъжа много прилично- играеше под чадъра в басейна, заравяше се в пясъка, но не ходеше по хорските хавлии. Иначе се оказа голям фен на морето-голяма радост, много писъци, не можехме да го изкараме от водата

Иначе за него друго какво да ви пиша- оформя му се голям крак- носи 23номер на пантофи и обувки и 24 на джапанки и маратонки. Не обича нови дрехи- като му обличам нещо ново започва да плаче и да го хапе и така докато свикне с него. Иначе приказва доста- може да повтори почти всяка дума стига да му направи впечатление-например цилиндър, баница, болт, майчице-но не ги осъзнава и не ги използва. Иначе думичките, които използва да разговоря ги казва добре- охлюче-бохлюче, олехче(орехче), кестенче, клечка, камъче, но ако бърза много ги сдъвква- олю-болю, кенче, камъ и т.н. Когато бърза много смешно казва на самолет- молелет. Ние ,понеже живеем близо до летището и той като ги види крещи- молелетът, молелетът(иначе го членува де ) Први разлика между голям и малък, но ги научи като "голям и малко" и ги използва независимо от думата- за топка казва голям или малко, а не голяма и малка.По същия начин използва и "няма го", не казва "няма я". Много хубаво казва"още" и "пак" когато иска нещо допълнително или вижда еднакви предмети. Като му сменям памперса не дава да го обличам и вика"гол, бош, гол,бош". А като разсипе нещо казва"олееее" и след малко "биля, биля" и като го питаш кой е  направил белята казва"тате". И такива едни подобни по цял ден
Прави кула от 7-8 кубчета, но нашите са два размера и като сложи отдолу по-големите се получава. Само веднъж успя до 10. Иначе кула от конструктора прави до където му позволява неговата височина- нарежда го по 20-22. Голям фен е на Мечо Пух и много сладко казва "мечо"( "ч-то" е нещо между т и ч).
Вече е във фаза "аш-шам"- иска всичко сам да прави- но пустите му супи не може да ги пребори- захлупва лъжицата и се олива целия и докато той се олива, аз го храня с дуга лъжица. Иначе пие спокойно от чаша взема си я сам, слага я пак на масата или някой стол(до сега само една чаша е счупил). Е, понякога се олива и тогава идва и казва"моко"(мокро), сменяме блузата и така... Вече отговаря с 'да" и "не" когато го питаме за разни неща.
Научихме и един номер- Георги обича да яде едно мляко"Герма", на което името е изписано с големи червени букви и се научи да показва буквите на Георги и на тате. Той не ги осъзнава като букви, защото на други места не ги паказва, но бабите много се впечатляват от това

Напоследък ми се струва, че стана с една идея по-кротък, но не смея да се хваля.
Сега се опитваме да учим "Мамо, моля" и "мерси', но за сега само ги повтаря без да ги използва осъзнато.
Ами това за сега от нас До довечера ще се опитам и малко снимки да пусна
Весел ден ви желаем, макар  и навън да е мрачно.

Шоколадче, честит рожден ден и от нас!  Все така весела и щастлива!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ШОКОЛАДКИНА- МНОГО ЩАСТИЕ И ЗДРАВО БЕБЧЕ ПРЕЗ НОЕМВРИ!!

Да похваля Ран, който има напредък в яслата - днес баба му като е отишла да го взима и не е искал да си тръгва много се радвам, защото все ми тежеше, че го пращам- ама като има да свърша някаква работа и ще ходи- вчерашната случка доказа, че не мога да го влача навсякъде..

Kakви премеждия  Добре, че всичко се е разминало. Ужасни са тези шофьори. За операцията - всичко ще е наред и ще забравите бързо, бързо след това. Избягвай да мислиш лоши неща...

Като става въпрос за шофьори: днес едното такси, с което се връщахме с Габи от яслата, беше опръскано в една локва от друга кола. Таксиметровият шофьор настигна човека, псуване, заплахи, обиди... После подкара бясно. След това пък набедения настигна нашият и пак същото. През прозореца се уговориха да ходят да се бият като ни оставят. Помолих го да намали, после му казах, че ако бях за по-дълго разстояния, щях да сляза...

На яслата са пробвали да я оставят да спи, не се е получило - викала 'дигна,  'дигна. Новият ми шеф много се надяваше да остана още час - два, беше разочарован. Другата седмица.

tchara, има ли снимки от срещичката. Ние бяхме болни и умърлушени, но все пак...

Приятен уикенд!

Честит рожден, ден Шоколадкина!   

Цветина, много неприятна случка. Дано няма други такива премеждия и всичко околко вас да е наред  !

mama monik, какви са тия шофьори  . Така да се държът пред малката, ужас, просто нямам думи  .

Какви обувки смятате да взимате за децата и мислите ли да купувате и ботуши? Аз чесно да си кажа се чудя как ще ходят с тия ботуши  . Като ги гледам какви са тромави, струва ми се че са супер неудобни и си мисля да взема по-висока обувка. Ама знам ли каква зима ще хване. То във Варна обикновенно сняг се задържа много за малко, но последните две зими като че ли се поизлъга за повече .

Да, направо нямам думи, никак не беше безопасно за нея... добре, че беше за 2 минути...

Да ви се оплача/похваля. Както си стоях и си мързелувах година и половина, сега изведнъж почнах в нова голяма фирма, а сега брат ми предлага да развивам свой бизнес (част от неговият), като ми осигурява стоки, връзки, кола...
Работата в голямата фирма е точно това, което съм искала винаги да работя, което е и висшето ми образование, колектива и привилегиите - всичко ми харесва. Но заплащането не е висока, първоначално...
За собствен бизнес - не се чувствам подготвена, няма да мога да ползвам "болнични", няма да съм в топъл офис, а предимно в колата, но работното време може да е гъвкаво, стига да съм си свършила работата...

Не съм решила твърдо, но мисля, да откажа на брат ми. Какво мислите?

Има ли мами, които се занимават с частен бизнес?

Мамо Моник- ако решиш ще стане, но малки са ни дечицата още за такова начинание.. обаче ако е сигурно, че ще взимаш повече парички може би си заслужава, но то в нашата държава няма нищо сигурно. От моя малък опит- около 6 години трудов стаж разбрах, че докато работя за други няма да съм доволна- но пък не ми стиска да се отегля и да рискувам като например правя филми и ги предлагам на тв-тата или разработвам предавания- пазара е малък и вече окупиран- това обаче не означава, че някой ден няма да опитам

само не разбрах за какво мързулуване говориш- аз в къщи се уморявам 1000000000 пъти повече...

Тедулина, ние сега имаме едни по- високички обувки, които мисля, че ще свършат работа за есента и като постегне студ- но тук в София си има доста сняг и задължително ще си купим ботуши- той и миналата година имаше едни- нали ходихме на пампорово и си ходеше с тях без проблеми, но вече са му малки

Мамо Моник, неприятна е била и за вас случката с таксито, дано не попадате повече на такива шофьори!
Браво на Ран че свиква в яслите
Тедулина, аз смятам да му взема кожени ботушки за излизане и гумени ботушки за игра, но все още не съм се оглеждала какво се предлага. Смятам да купя и такъв гумен гащиризон,ако намеря де, и да го пускам да играе така, както Мама Веси разправя за децата в Исландия.

Ето и малко снимки от нас- има и от срещата ни с Габи(много слънчeво дете е да знаете
www.sabev.net

Здравейте от мен отново. След толкова дълго отсъствие, надявам се не сте ме забравили. Но така ме завъртя шайбата, че наистина не ми оставаше никакво време тези последни няколко месеца. Бяхме с малката в Лондон за месец и малко и веднага след това отидохме на морето всички и така чак сега се видях малко в нормален ритъм. А толкова неща се случиха: малката почна да казва думи и на български и на английски, става все по- интересна, почна да се храни сама (разбира се след нея е като бойно поле), започна да си проявява инатливото характерче.....
Както и да е, много се радвам че отново ще мога да пиша и се надявам да не ме отлъчите за неизвинени отсъствия

Дибре дошла Sallys ! 
Няма отлъчвания, само неустойки . Даваш да гледаме някоя друга снимка на вече порасналата госпожица .
tchara тази   и тази снимка са ми фаворити  .

Обади се, ако си в Лондон, Sallys! Ще си направим среща, а и у нас ще има купон за Хелоуин в края на месеца!

Мариана има нов любимец - досега нейното прословуто одеало беше началото и края на нейния ден, и не мърдаме без него - от около седмица разнася едно прасе - вози го, храни го, спи с него, целува го, приказва му. Мъжът ми твърди, че като се върне от гледачката, първата и работа е да приветства свинката, и да я нацелува - общо взето както правя аз с Мариана. Много е смешна. Куклата е низвергната съвсем (беше интересна за кратко, защото и показах как да я съблича); сега милата стои гола и захвърлена.

http://misholina.multiply.com/photos/photo/11/91 (на разходка с прасето)

Предполагам е някакъв нов период; ние сме доволни, заспива още по-лесно - и ще успеем да изперем одеалото!

Много са хубави новите снимки на Георги, и тези с Габи 

Ние пък го пращаме в градината с едно плюшено куче и не го изпуска и за секунда- от 2 дена има нов любимец- един заек, който обаче така дразнещо свиреше една китайска песничка, че с татито му изкормихме батериите   вчера за пръв път заспа гушнал нещо- каквото и да е

днес хита са телетъбитата- добре, че се загледа- иначе с този гаден дъжд не знам какво щяхме да правим- още в 8 се нареди до вратата с яке в ръка и пищи- нънка- нънка -т.е. иска да излиза-но проклетия дъжд не спря и за секунда и само си показахме носа за няколко минути на балкона

Аз бих те посъветвала да останеш в голямата фирма.Ще се развиваш, ще бъдеш сред хора от твоето ниво , ще можеш да се обучаваш и ще се чувстваш удовлетворена сред време от постигнатите резултати.Все пак си учила и си мечтала ( предполагам ) за такава работа.Възнаграждението дори и не високо - има шанс да разсте, ако ли пък не ще потърсиш някъде другате, но ще имаш зад гърба си уменията, контактите и развит6ието което си имала в тази фирма.Мисля, че ще се чувсташ по на място и по-удовлетворена от работа си във тази фирма отколкото при брат си.
Собсвения бизнес е доста трудна работа, несигурни доходи, една почти постоянна ангажираност и несигурност. А, колкото до детето- не забравяй,че то разсте и се нуждае от майка , която да се чувства сигурна във себе се, удовлетворена от това което върши . Тя свикне ли с градината ( яслата), ще запонат и по- малко да боледуват и ще се чувствам много по-0добре сред своя компания.Тя така и така ,ще бъде ангажирана в детската градина.Това е моето мнение!
Баща ми и брат ми също имат доста добър бизнес, но аз не желая да работя със тях. Мога да помагам нещо , но искам да работя това за което съм учила и съм работила последните 7 години.Искам да се развивам и да се чувствам удовлетворена от работата си. Извинявай,че се изказах толкова дълго!