Образователен Говорилник: 12-та сбирка на Ордена на Кокичето

Извинете, Милорд

Ще им вържа по един червен конец. Моите са се справили с домашна подготовка.

Ох, и аз се ужасих от "информативната". Само 2.5 месеца ми останаха до "свободата".

Ами то само иинформативната тема за ЧУ остана за забавление, след като темата за АК стана наистина чисто "информативна" и ги няма споровете. А такива хубави времена бяха. Сега едно СС остана да отнася дискусиите.

Нормално. С нарасналата конкуренция на входа на АК, влизат безспорно само най-умните деца.

хахахахаахахахаха реши да решиш проблема на Гадамер ли?

Оммммм, новото ми аз не предполага спор с Таралежа. Хахахахаах. Добре си дошъл, Ежко!

Напрегнах се. Аз рядко се напрягам. Такава хубава двучасова разходка в снега си направих в 7 сутринта И кето сладоледена тортичка си имам за празника днес. Няма да се ядосвам. Питам тук,там не смея-децата на някои от вас посещавали ли са уроци в ПУК? Ако да-каква е била причината за това? Единствената причина да съм записвала дъщеря ми на допълнителни занимания до този момент е била невъзможността ми да я взема по-рано от институцията.
Признавам,че бих записала на допълнително занимание ако тя ме помоли или видя,че нещо и представлява интерес. Ако,пък, е някакъв вид математика, ще съм на седмото небе от щастие.

Моето не е ходило. Но други две приятелски деца ходиха. Аз разбрах за това дори след изпитите.

Остави уроците. Я кажи за кетосладоледената тортичка

Що се отнася до тия уроци и "умни върсис бавни" деца, да ви разкажа нещо - като бях много млада, зелена, глупава и слаба (тоест преди сто години), работих към една фирма и преподавах английски в детските градини. Та до ден днешен ми е пред очите едно момченце. Митко. Митко стоеше на пръв поглед абсолютно тихо и неприсобено към живота в детската градина момченце. Всички беснеят, скачат, катерят се отгоре ми, бързат да им обръщам внимание докато отиваме към залата за занятия.... абе нормалн деца. Митко беше тих, неподвижен с големи пухкави бузи и огромни, ама огромни, немигващи, ужасно красиви зелени очи. И си мълчи. Мълчи си. Наблюдава. И минава едно занятие, пеем песнички,  аз плямпам на английски, кой ме разбира, кой не. И изведнъж се стрелкам към него с въпрос - бях забравила, че учителите ме бяха предупредили, че той така си е тих и кротък... така де нали. Ама той взе че ми отговори. И аз се опулих. Питам другите - йок. Почнах да го наблюдавам, всеки път да го питам различни неща.... егати умното хлапе се оказа. И до ден днешен ми е в главата, така да исках да зная повече за него, за семейството му, средата му въобще...

Купих си от джелато и лате Не съм спец на десертите аз. Черпя ви по случай празника с една кето сладоледена тортичка (точно една хапка е) и малиново вино,което ни подариха от работа

Аз мисля доста пъти подробно съм описвал тук какво сме правили. На никакви уроци не сме ходили, и през ум не ми е минавало, това за мен е ненормално - уроци за ПУК. Решавали сме по половин час, и то не всеки ден, от книжките на Крокотак, Моливко и някои други такива. Това са задачи за 5 годишни деца, не мисля, че трябва да съм изчел методиките на Анди, за да се справя, ми аз съм възрастен човек, и то с две висши образования, като дори второто не е задължително, достатъчно е да си само що-годе образован възрастен човек.
Азбуките не сме ги и помирисвали. "Азбуките на мисленето", Голдева, да не си помислиш, че става дума за вашето училище Крокотак е много добре структуриран, има раздели за фина моторика, раздели за симетрия и откриване на разлики, раздели за "математика и логика" - да се подредят предмети по големина, височина, тежест, да се свържат двойки подходящи и т.н., много е хубав - основно по Крокотак сме работили. Далеч не всеки ден.

И то, ако детето беше в нормална градина, дори не казвам академична или зубраческа с термина на Анди, а просто нормална, и това нямаше да правя. Тези занимания ги правех, защото детето преди ПУК беше в Дойче шуле, където е хипер-супер-дупер-мега зле по отношение на учене и образование, ама бедна ви е фантазията колко е зле. Както и преди това в Киндероазе същата работа. Децата там, повечето умни и будни деца, са напълно неграмотни в сравнение с връстниците си от българските градини и причината не е в децата. Те бяха прекрасни, умни деца. Там просто не се учи нищо, ама нищо, ама нищичко, освен дисциплина и немски.

Действително, ако не се бях занимавал с детето, може би нямаше да влезе, но защото няма дете от Дойче шуле да е влязло където и да било. Познавам по-големи деца от ДШ, които от втори клас се скъсваха да ходят на уроци по всички предмети и в седми клас не влязоха нито в АК, нито в първия ешелон гимназии, нито дори във втория ешелон - гимназии от сорта на 18-то и 133-то, и си останаха в ДШ, щото иначе трябваше да вървят в Бузема. А не са в никакъв случай неможещи.  Познавам няколко деца от ДШ, кандидатствали в АК, където хем на изпита не се изисква назубряне на материал. Нито едно не е прието. Всъщност изобщо не знам да има случай дете от ДШ да е прието където и да било.

Но частни уроци за ПУК - мале мила! Напълно споделям мнението на Фенси.

Споделяш мнението на Фенси, защото си работил с детето ти лично. Ако не си ти, трябва да е някой друг. В моя случай, поради вродения ми мързел и пълна липса на търпение и педагогически способности, беше някой друг. Един друг само, да не си помислите нещо😀

И каква е разликата между половин час с учител и половин час с Мецан?
И аз се напрегнах в другата тема, ама от вас, даже малко конско съм ви прочела, ще ме прощавате
Щерката никога на никакви уроци не е ходила, да не речете, че нещо лично го взимам. Но чак такова припадане и вайкане, че някой подготвя детето си по различен начин от вас.... ту мач, ту мач.

Бърди,аз намирам голяма разлика между занимаване на детето в домашна среда и извън нея. В единия случай се придава особена важност на ученето,а в другия е прекаран момент с мама/татко.

Да, и аз това щях да кажа. Все едно е подготовка с учител или вкъщи. И двете водят до един и същ резултат, който съществено надгражда липсата на такава фокусирана подготовка. С моите деца спокойно можех да работя вкъщи, но мързелът ми явно беше титаничен, защото и това не направих. Ами малкото влезе на косъм според мен покрай голямото - не ми се обадиха развълнувани да го запиша на същия ден, както си представях Така че хипотетичното трето щях и аз да си моря по половин-един час дневно, за да избегна нервите, които ми костваше да изчакам решението.

Между другото, заниманието в домашна среда дава пъти по-сериозни резултати според мен. Ето, голямото ми дете е в прехвалена школа за подготовка за АК, но като си седнем за половин час вечер (нощна птица е) и обсъдим няколко по-занитени задачи, постигаме значително повече, отколкото ще дъвчат за часове в школата. Просто нека да приемем, че не всяко дете може да работи с родители, баби и дядовци и това отваря нишата на индивидуалните уроци още от 3-та група на детската градина, а нищо чудно и преди това.