Кърменето много боли, а всички наоколо очакват да продължа

Всичко, което описващ е нормално. И аз съм го минала. Ако искаш кърмата да тръгне, давай на бебето на поискване, когато се разплаче му подавай гърдата си, за да суче. И се успокой! Това, което описваш се случва на всички жени и всъщност отвъд болката е прекрасно. Успокой се и го давай бавно и спокойно. Природата си знае работата. Ако все пак, кърма не тръгне, винаги можеш да инеш на адаптирно мляко. Но това не е по- лесно, защото трябва да ставаш половин час преди храненето, за да приготвиш млякото и после да нахраниш бебко и така на всяко хранене, тааа, ще е повече и по- дълго от самото кърмене.
Предимство е, че може да го нахрани и таткото, бабата, дядото...

При мен , в началото не тръгваше, лекарката ми беше казала, че ще го уморя от глад и аз в паника, започнах да му давам адаптирано. Това беше за седмица, при което бебето ми направи запек и никой не беше щастлив, та аз реших да си върна кърменето и така...после кърмих до година и половина. А в началото , при самото кърмене ме болеше повече от раждането.

Щом те боли докато кърмиш - детето не засуква правилно. Пиши има тук тема за кърменето, има консултанти и ще ти дадат правилните съвети.
Като човек хранил с Ам и кърмила, на мен ми е по-лесно, приятно кърменето. Не е по-бързо,  но определено е по-полезно. Педиатърката с това тъпо заключение няма да я коментирам.  Децата могат да плачат по много причини - виж да не го боли корем, ака ли редовно, ако му се спи също може да плаче (дори истерично), може и ако е преял (моят син плаче и като не му се цока повече).

На мен ми звучи като да не ти се занимава, защото си очаквала друго,  което си е твое право.

Успех!

Това с акането било също относително при новородено. Като цяло не мисля, че педиатърката греши. Като е чисто, завито, ненаакано и кърмено и реве- значи вероятно иска още храна. И да, дадем ли малко АМ и заспива за 3-4 часа.

Но от вашите огговори отново се случва същото- ти сега нещо бъркаааш, айде потраййй... не знам що за фикс идея и обществен натиск е това кърмене. Имам немалко познати, абсолютно здрави деца на АМ. Както и да е. Днес имам среща с консултантка, да угодя на всички около мен, обещала съм да опитам още няколко дни. Продължава ли така, нямам избор. A и не виждам как е по-удобно и бързо като фомрула се прави за 2 мин и я изяжда за 5, а кърменето е над час.

П.П. Очаквам как сега ще ми обяснят как органите ми са затова...

Лично моето мнение е, че кърменето е доста надценявано особено сега, когато има доста добри адаптирани млека. Аз си отгледах детето с адаптирано по ред причини. Ми по-здраво е от детето на приятелка, която кърми над 2 години. Да не обръщаме темата на за и против кърменето, че става страшно. Това, което на мен не ми харесва в постовете ти е, че ти се оказва натиск. Това осъдително гледане и цялото пилене на главата ти е натиск да следваш чуждо мнение. Щом си достатъчно голяма да раждаш дете, щом ти стига акъла да търсиш информация в интернет вместо сляпо да се доверяваш на разни съмнителни капацитети, значи можеш и сама да решаваш. Няма да свърши света, ако не успееш да кърмиш и даваш адаптирано мляко. Скръцни със зъби на много гласовитите си познати и им обясни, че дали ще кърмиш или не си е твое решение. Не са го раждали те това дете, а ако толкова врещят, да кърмят те. Леле, какви неща бих им наговорила на такива... На мен никой не посмя да ми се бърка.

Първо честита радост! Вашите емоции са повлияни от други фактори в момента. Родих секцио и попаднах на супер кофти екип и за отношението да не говоря. Напрегнах се,че даже се депресирах... Като добавим и сума народ,които всеки различно ти казва кое как да правиш ужаса е готов. Отне ми два три месеца да повярвам в себе си. Но в този период съветниците бяха допуснати само да се радват на бебчо не да ме учат. Опознах себе си и бебчо. Хранена е с АМ и е здрава, но ако можех да се върна бих се опитвала да я кърмя. Няма по-полезно колкото и изчистени да са формулите. Опитай да се успокоиш и да осъзнаеш,че това което имаш в ръцете си е най-голямото ти щастие, а не наказание от природата. Успех!

Наистина е най-хубаво бебчето да е на кърма, но не е фатално ако е на АМ. Ако ще се чувствате по-добре спрете да кърмите. Изборът си е изцяло ваш, хората около вас могат да дават 10 различни мнения, важно е майката как чувства нещата. АМ лично аз не съм го приготвяла 30 мин., за около 5,10 мин. макс беше готово, бебка хапваше и всичко си беше наред. Моето дете е на АМ от 1 ден.Да най-доброто е да е на кърма, но ако това толкова ви измъчва и тормози, нищо няма да се случи с бебчето ако е на АМ.

Авторке,и аз родих секцио.И при мен не се получиха нещата с кърменето.Всички сестри,доктори и т.н. бяха изключително мили,обяснителни и ми показваха, обясняваха,но въпреки това аз предпочетох да си храня детето с АМ.
За ужас на много хора за мен не е по-лесно да кърмиш,нито е гаранция за здраво дете.Моето дете е на 1г и 4 месеца почти и не е боледувала никога.В същото време имам приятелка,която кърми 1г и 8 месеца и детето й не е спряло да боледува от новородено.
При второ дете даже няма да опитам да кърмя.
Ам приготвях за секунди и хранех за 5 минути.Все още давам Ам вечер и детето си държи само шишето,а не ми виси в ръцете.
За разлика от теб обаче,аз имах подкрепата на мъжа ми и той беше на моето мнение-щом ми е трудно и болезнено има АМ.
На никого не позволяваме да ни се бърка.Как ще си гледаме детето е лично наш избор.

Мъжът ми е добър, ама му се иска да кърмя. И той е под натиск от всички наоколо и някак все едно ме моли да продължа да пробвам. Заради него го правя и заради здравето на детето, за което всички ми намилат. А те искат от мен да съм ентусиазирана и да искам. Не уважават дори това, че въпреки вече липсващото желание продължавам да пробвам. Просто търся съвет докогда се опитвам?

Ние тук не можем да ти кажем. Не сме на твоето място. Ти сама ще решиш докога ще продължаваш да опитваш. И за кърменето, и за угодията на всичко наоколо.

Вие май сте меки Марии и двамата с мъжа ти...

При кърменето най-важното е как бебето захапва гърдата. Трябва долната му усничка да се вижда добре.
Трябва да я издърпваш ако не го прави спонтанно. С втори номер беше мъка в началото. Болеше, хапеше и дори протекторите от силикон не помагаха. После се научи.
Но! ако наистина не издържаш. Боли те, уморена си и само мнението на останалите те спира, почни АМ. Няма по-гадно, по-долно и по-не честно отношение от това някой да ти дава тон за това нещо. Детето ти няма да стане нито по-здраво, нито по-умно ако е на кърма. Тропни по масата и си прави каквото искаш. Възрастен човек си.

Един съвсем добронамерен съвет: научете се да отбивате външния натиск, защото тепърва се започва. Не дължите никому обяснения с какво и как храните детето, стига да не му вредите. Ако кърменето не се получава, преминете на АМ без излишни обяснения. Вие сте родителите. За бебето е важно да има спокойна мама, която да го обгрижва. Може да нямате кърма, да не се получава, да не захапва правилно, дайте му АМ и приключете темата. Милиони деца са израснали с АМ, включително и моето.

Здравей,

ставам агресивна като чета такива неща. Причината е, че преди почти 2 години бях в същата ситуация. Исках да кърмя, но нямаше кърма, спешно секцио и сума хора, които се опитваха да ми обяснят кое е най-добро. Заради липсваща кърма въпреки съвети на лекари, консултанти се мъчих 2 месеца! Бебето плаче, аз рева, не мога да облека нищо от болка и кървящи зърна. Според консултантите всичко е супер, засуква добре и тн. Ами за 2 месеца въпреки често слагане на гърда и много мъки стигнах да събера 60мл за денонощие. А това беше само половината количество за едно хранене. Щях да се побъркам защото веднъж блъснах шишето с ценните 60мл и се разсипа.
И суматито хора около мен не помагаха, щото видиш ли те знаят кое е най-добре. Вече имат деца.... И така докато дойде време за контролния преглед 2 месеца след раждането. Гинеколога ме погледна и каза: "Мило майче, за едно бебе най-доброто е спокойна, мила майка, даряваща любов! Измъчена, плачеща майка, която изпитва страх от кърмето не е най-доброто. Моля, спри и ще видиш, че ще сте по-добре."
Спрях и за я седмица всичко беше пъти, пъти по-добре. Затова моля всички да не се бъркат и да мислят, че знаят кое е добре. Ти сама решаваш. И не, нито връзката ти с бебето ще страда, нито пък ще е болнаво. Кърменето не е гаранция за нищо!

Моя мъж след 1 месец като ми дадеше бебето започваше да плаче преди мен и така и тримата по различни причини не се насладихме на първите ни седмици заедно. Моля, не допускай това нещо. Ако някога успеем да имаме второ дете, не ме инресува общото мнение и кой какво мисли. Имам едно страхотно и здраво дете изхранено с АМ. И ако пак се наложи, пак ще направя най-доброто: спокойствие и любов!

Първото ни дете кърмих три месеца. Трудно, болезнено, течах постоянно, препълвах се, тая кърма така и не се регулира, а кърменето така и не се превърна в приятно изживяване за мен. На третия месец се запуших и спрях. Второто ни дете кърмих една седмица. Направих опит, колкото да разбера, че филмът ще е същия. Бях ужасно препълнена, запушена, докато бях в болницата сестрите се опитаха да ме изцедят на ръка, ужасно болезнено преживяване беше. Много ми помагаха, но...реших, че няма да се тормозя. Никой наоколо не съм допуснала да ми дава съвети, особено след като съм минала веднъж по тоя път. Единствено говприх с мъжа ми, мнението му беше че все пак аз решавам.
Усеща се колко сте се измъчила от външните съвети и натиск. Няма нужда да се мъчите, да се настройвате негативно и прочие негативни емоции. Раждането е изпитание, отглеждането на дете е голяма промяна в живота на всеки. Има достатъчно адаптирани млека на пазара, а последното от което детето ви в този момент има нужда е допълнително напрежение във вас.
За мен приготвянето и храненето с АМ е доста по- лесно и по - бързо от кърменето.
Както и в предните коментари, и аз ще повторя, не се измъчвай. Наистина е хубаво да си спокойна и щастлива. Няма нужда от излушни напрежения. Ти си майката, време е да ограничиш външните намеси в живота ви и да не им се поддаваш. Майчинството не е розова приказка, има трудни моменти и вие, двамата родители, сте тези  които следва да решавате проблемите заедно.

Да добавя още нещо. И моето второ раждане беше секцио. И аз ставах по 5 минути от леглото. Един съвет, ако желатете, вземете си колан. Не държа да отваряме тема за и против коланите, но на мен много ми помагаше в повдигането от леглото. Ползвах го около две три седмици, ставането беше доста по-лесно с него. Бешв обокновен, ластичен, китайски колан, стуваше около 7 лв.
Иначе, относно кърменето...нормално е в началото бебето да суче по 45-50-60 минути. Така се хранят новородените бебета. Бавно е, изморително е, особено нощем. Докато се наяде и е станало време за следващото хранене. А това колко кърма успявате да изцедите с помпата не означава, че толкова изяжда бебето. Не мисля че в болницата са се забавили с това да ви дадат бебето. И на мен ми го дадоха на следващия ден след секциото, нормално е да ви оставят да починете, все пак това е коремна операция.
Та, опитайте да се успокоите и с чиста съвест вземете вие решение какво да правите с кърменето и в никакъв случай не се чувствайте виновна за избора си. Вие сте човек все пак, а да бъдете майка не означава да забравите за себе си.

Ами докогато ти решиш. Няма правило, няма закон за това.
Аз също имах проблеми, и то огромни. В крайна сметка продължих да кърмя отчасти от финансови съображения (да, АМ е перо, колкото и на някои да им се струва малко, за мен си беше цифра), отчасти защото знаех, че втори шанс няма да имам, отчасти защото това кипване на води, пък забъркване, пък стерилизиране и прочее ми идва в повече и отчасти от инат. Но имаше период, и то далеч след шестия ден, когато кърмех, ревях, пустосвах и какво ли не. Не знам струвало ли си е нервите, предполагам, че да. В крайна сметка нещата се напаснаха. Ако решиш да кърмиш потърси консултант, това поне е лесно и достъпно.
И все пак си дай време,  6 дни е прекалено кратък срок да вземаш драстични решения.

Ъъъъ, тук ще ме прощаваш, ама никой не е създаден да мре от възпален зъб. А кърменето не е болест. Ако го приемаш така просто се откажи и толкоз. На никого не дължиш отчет.