Кърменето много боли, а всички наоколо очакват да продължа

Счоред мен на едно 12 дневно бебе възможностите му са за час да се нахрани с колкото има сили да изсуче. Затова казах, че да се вземе везна е ужасно вредно. Защото се започва едно засичане на колко е изсукало бебето, а това не е правилен подход в случая. И това че на опаковката на ам пише някакви количества мляко не означава, че толкова следва да се изсуква от бебето.
Нито подкрепям кърменето в случая, нито защитавам храненето с Ам. За мен правилния подход е да се види как се чувства бебето, дали сега, като се храни с ам намалява плача....

Alichka, за съжаление начинът ти на писане стана наистина като на някои коментари от началото на темата, които ме провокираха и аз да пиша. Всъщност не е нужно да обвиняваш и осъждаш поведението на другите, за да оправдаеш своето (най-вече) пред себе си.

Да добавя само като човек, правил двойно теглене в болницата пет дни, че бебето НЕ суче всеки път еднакво количество. И суче по-често отколкото пие с АМ, съответно пие по-малко. Тези 120, които ще ги изпие бебето с АМ на един път, го изпива на два-три пъти и то например веднъж 80, после 20, после още 20. Да, висейки на гърда, не за да се храни само. Това го пиша НЕ за авторката, която очевидно си е решила и знае за психология повече от СЗО и МЗ заедно, а за други майки ако след време четат и се чудят.

И на мен не ми харесва тона, с който авторката си търси някакви оправдания, защото просто не и се занимава да кърми.
Нямаш много кърма, защото дохранваш. Както ти се обясни вече - колкото повече суче бебето, толкова повече кърма се произвежда. Това е принципа. Щом дохранваш няма как да се увеличи кърмата, а напротив все повече ще намалява. Ама ти това и чакаш и после да кажеш ето кърмата ми спря, ще си давам АМ. Ами давай си АМ, щом така искаш, на никой реално не ми влиза в работата как ще си храниш детето, но не заблуждавай други майки, които може пък наистина да искат да успеят в кърменето. И да, когато кърмиш, бебето е залепено за теб поне първия месец. Ида, става се през нощта да се кърми, а спиш, когато спи бебето. Защо изобщо я има тази тема, нямам идея...

Ползването на АМ не винаги значи по-малко кърма, и аз много се дразнех в началото като ми казваха "махай АМ, всяка капка ам която даваш е кърма, която бебето ти не е изпило", ами аз нямах толкова капки в началото. Даже много ми помогна адаптираното мляко докато ми се регулира кърмата, спестих си много крещене и и безкраен рев. В един момент се регулира и спрях да давам АМ.

Оправдаваш се като 15 годишен тинейджър...
Като не искаш да кърмиш, не кърми. Заяви го като жена, че нямаш желание и точка. За това хората започват да ти дават съвети, защото ти просто си изразяваш някакви оправдания.
Всяка майка будува вечер, на всички ни се спи. Всички искаме да спим непробудно по 7-8 часа. По- добре се подготви психически, че проблемите ти няма да свършат с кърменето.

Ами моя човек е на 1,7г и нямам нито една нощ, в която да съм спала непробудно. Но за мен това не е чак такъв проблем и го приемам за съвсем нормално. Не съм имала очаквания за продължителен сън с бебе даже очаквах повече недоспиване, а пък бебето се оказа поспаланко, но пак винаги се е будил по няколко пъти нощем и все още си го прави. Разликата е само в успокояването. Даже докато кърмех, беше много по-лесно, защото спеше при мен и само давах гърдата и си спях. Сега като избива зъб си е доста по-трудно, защото отбих и нямам магическия начин за успокояване

Пак според мен темата си е на авторката, а бъдещите читатели и писатели имат доста теми в кърмаческия подфорум, където имат възможност да пишат и питат, колкото им душа сака. Все пак всеки е свободен да формира мнение по въпрос, особено неговият автор.

Аз принципно съм откровен човек и гледам тази откровенност да е преди всичко пред самата мен. Та, когато аз вземах решение дали да кърмя или не, нямах нужда да се оправдавам, тъй като прекрасно осъзнавах колко ми е неприятно и ангажиращо да кърмя. Освен това имам и по голямо дете, което вземах от училище, пишехме домашни, водех я на разни извънкласни занимания. И въпреки че навсякъде бях с бебето, щеше да ми е ужасно трудно ако трябваше да кърмя, защото кърменето си е доста ангажиращо, освен всичко друго не ми е комфортно да кърмя навън. Та, събирайки многото минуси в моята ситуация, взех решение, че АМ е по-подходящия за нас вариант.
Въпреки всичко не отричам правото на автора да каже какво мисли по създадената от него тема.

Аз не разбирам жените, които доброволно и без медицински причини(болест) отказват да кърмят. Също и тези, които кърмят 3 дена и ревнат, че не става и приключват. Ами дайте си малко време с детето. Има си проучвания, че нещата с кърменето се регулират дори до 2 месец. Когато и бебето е достатъчно заякнало.
И все пак, въпреки че не го разбирам, не съдя никого за избора му. Когато обаче просто каже, че не желае на кърми. Не да седнат на площадката и да се жалват, че те много искали да кърмят. Ама не можели, защото вечер искали да спят, трябвало да суче на 3 час по 10 Мин, пък то било постоянно гладно и ревяло. Как вечер трябвало коремчето да почива и всякакви такива глупави оправдания. И едва ли не чакат съжаление да получат.

То ако са на три часа по 10 мин пак добре.

Аз ѝ го казах още в началото, но ме поизтриха. Напълнил се е форума с мрънкачи, че раждането, кърменете и незнам си какво боли и че не могат да спят. Ами да, така е- боли и не се спи. Аз не бях спала 5 години с първото си дете. А после се застъпи и второто.

Децата са различни. Слава Богу, малкия ми син спеше непробудно.
Големия се будеше всяка нощ до 5 годишен

Ако искаш да кърмиш, свържи се с консултант и да, понякога трябват усилия, боли и е гадно и изморително, докато дойде лесното.
Ако не искаш, купуваш си млякото и забравяш за темата.
Всичко друго е разтягане на локуми. ✌️

Няма да се извинявам, че споделям факти. Според Психологията кърмене след 1 година е равносилно на психологически проблеми и фиксации на по-късен етап. Това ако за някого е просташко, не, няма да се отметна, защото това е наука, а не лично мнение и който се интересува, нека прочете.

Какво значи “ние се опитваме да ти помогнем”? Ти и други след теб се заяждат няколко мнения вече, подминавам любезно и си говоря с други хора, с които тече някакъв диалог- да съдиш не е диалог, да даваш определения и да намекваш каква съм, не е диалог. На лични съобщения проведох диалог с немалко жени, които са се чувствали по същия начин като мен. Има 1 много хубав лаф: нося отговорност за това, което съм казала, а не за начина, по който някой го е възприел. Това, че някой намери за какво да се засегне, понеже е правил различно- oh, well! А това, че някоя жена е решила да се валидира с кърменето си и че е положила повече усилия- ще кажа “браво и дано си щастлива”.

Впечатление обаче ми прави, че тук има много майки, които са минали през същото като мен. И е трябвало да страдат и да се оправдават пред някакъв трубунал съдещи, защото колкото и да си държиш на решението, не е лесно с насаждане на вина от 100 посоки.

Да, може да не ми е приятно да будувам, да не ми е приятно това или онова, но го правя. Въпросът е, че е безрезултатно. След дни наред кърмене по цял ден, без някакви 4 часа, в които спим АЗ И ДЕТЕТО, днес съм на 30 мл, а детето е на 110. Утре е на 120. Или пак аз нещо съм направила?  

Но за разлика от много жени, за мен е по-важно аз да остана с всичкия си, отколкото да рева и да се цедя като луда с месеци, изпадайки в депресия, докато животът и здравия ми разум заминават. Пък нека не съм “майка героиня”, мерси! Ако на някого не допада темата- попътен вярър.

А що се отнася до подмятания тип “аз не мога да разбера майки, които нямат медицински причини”... Психическото състояние на човек и влошаването му е достатъчна причина. Забавно е как хората считат за постижение някакви физиологични особености. Дано започнат да дават медали за кърмене и гледане на деца. Майка ми е имала награда-диплома за добре гледано бебе. Като гледам животът ѝ се е наредил с тая диплома... Докато сме соц. и си цъкаме една на друга осъдително през терасите, няма да се оправим. Ако някой иска да си говорим с наука и факти, нека. Отворена съм. Личните мнения май ми дойдха в повече.

Знаех си. Има един уклон в някои майки, че ако те са търпяли разни неразположения по своя воля и решение, след това се дразнят, че някой не следва техния пример.
Отвъд това, факът, че второто ми дете е пило АМ не означава, че някой друг го е хранил с АМ, освен мен. И все още е така, мм няма нито едно нощно ставане за хранене нито с него, нито с голямото ни дете. Това даже не стои като въпрос, нито съм искала, нито съм имала нужда, дори в първите дни след секцито, но това е мои избор и не го чувствам като "жертва". Ако едно нощно ставане ме събаря, какво ще се случи в нощите, когато децата започват да боледуват?

Моля те, недей да цитираш науки, за които само си чувала в бг-мама, че малко смешно става.
Хармонично и спокойно майчинство ти пожелавам, а ако все пак нещо - психологията може доста да помогне за изчистването на травми и нереализирани очаквания - повече от набиването на анонимни канчета във форума.