Или се опитват да я предпазят от забиване в битовизми още на 20?
Могат да изложат аргументите си, лошо няма, но решението си е нейно.
П.П. Живея с мъжа ми от 19-годишна, никога не сме забивали в битовизми.
- Публикувана: 1 фев. 2021, 15:32 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2021, 16:15 ч.
Отделяне от вкъщи?
Дали ще живее сама, със съквартиранти или приятел, битовизмите са неизбежни. Дори да си живее с родителите, пак са налице, освен ако не гледат на нея като бебе.
Могат да изложат аргументите си, лошо няма, но решението си е нейно.
П.П. Живея с мъжа ми от 19-годишна, никога не сме забивали в битовизми.
Е ако не се получи с този младеж, със всеки ли ще живееш заедно? За два месеца връзка и аз не бих била съгласна.
Е ако не се получи с този младеж, със всеки ли ще живееш заедно? За два месеца връзка и аз не бих била съгласна.
Човече, ти би ли била ок дъщеря ти да заживее на 20 години с момче, с което има връзка от 2 месеца? Ти ли беше заживяла с мъжа си от запознанството? Това е някакво супер щастливо изключение, но на практика не е никак разумно.
Е ако не се получи с този младеж, със всеки ли ще живееш заедно? За два месеца връзка и аз не бих била съгласна.
Радвам се, че ме разбираш наистина..
Не,ако не се получи с младежа, няма да правя квартирата публичен дом, а ще остана сама и чак когато срещна някой, който наистина има сериозни намерения и не всичко му е до секса- ще заживеем заедно може би.
Е ако не се получи с този младеж, със всеки ли ще живееш заедно? За два месеца връзка и аз не бих била съгласна.
По-добре е да живее с мъж и ако не се получи остане сама в квартирата от колкото със съквартиранти. От опита ми със съквартиранти и мъже е далеч по-добре да живееш с мъж от колкото със съквартирант.
Аз също съм се изнасяла за няма и два-три месеца с моите гаджета на квартира. Неприятностите, които имаш с мъж са далеч по-малко от ненормални съквартиранти (имала съм ги всякакви).
Човече, ти би ли била ок дъщеря ти да заживее на 20 години с момче, с което има връзка от 2 месеца? Ти ли беше заживяла с мъжа си от запознанството? Това е някакво супер щастливо изключение, но на практика не е никак разумно.
Е и? Всеки си има глава на раменете и в крайна сметка си отговоря на последствията. Мисля, че съм достатъчно голяма да вземам сама решения и да преценя кое е добре за мен и кое не. А да сме от 5 години заедно и никой да не поема инициативата за съвместно съжителство по-добре ли е? По-добре да се случи от рано, отколкото след еди колко си години или изобщо да не се случи.
Не казвам, че това е човека за мен до живот,нищо не е гарантирано в този живот,но защо да не го опозная от близо и наистина не разбера за Мен ли е или не?
От кога сте заедно? Мислиш ли да продължиш да учиш?
Аз уча,имам още 1 година+ това сама си плащам семестрите, мисля, че ще се справя с още 2 семестъра, няма да са ми проблем.
Заедно сме от 2 месеца, което е малко за такава крачка, знам, но от друга страна пък съвместното съжителство ще ни покаже дали ще го бъде или не. Аз не виждам смисъл да чакам определено време да съм с даден човек и чак тогава да се изнеса, щом съм решила, че искам да пробвам с него,значи съм видяла нещо, което ме е грабнало, сериозен, не би ме оставил в безиззходица.
Но ти всъщност не зависиш от вашите. Гледай да не си разваляте отношенията, обясни им какво искаш и дано те разберат. А ако не те разберат, поне си запазете добрите доверителни отношения. С младежа ти желая да се получи, но и да не се получи, родителите си остават най-близките ти хора.
Те ще живеят заедно, няма да му става робиня. Всички тези неща съвсем спокойно могат да се случат, докато живее с гаджето си. А ако така или иначе мисли само за манджата и прането, все тая къде и с кого живее. Дори в дома на родителите си би трябвало да има нормалните за един човек задължения.
Също заживях с мъжа си на 20, след като сме били заедно 2-3 месеца. Вече са 10 години.
Също заживях с мъжа си на 20, след като сме били заедно 2-3 месеца. Вече са 10 години.
Човече, ти би ли била ок дъщеря ти да заживее на 20 години с момче, с което има връзка от 2 месеца? Ти ли беше заживяла с мъжа си от запознанството? Това е някакво супер щастливо изключение, но на практика не е никак разумно.
Е и? Всеки си има глава на раменете и в крайна сметка си отговоря на последствията. Мисля, че съм достатъчно голяма да вземам сама решения и да преценя кое е добре за мен и кое не. А да сме от 5 години заедно и никой да не поема инициативата за съвместно съжителство по-добре ли е? По-добре да се случи от рано, отколкото след еди колко си години или изобщо да не се случи.
Не казвам, че това е човека за мен до живот,нищо не е гарантирано в този живот,но защо да не го опозная от близо и наистина не разбера за Мен ли е или не?
Казах гледната си точка и ако ми беше дъщеря, това щяха да са мотивите ми. Но така върви да се троскаш на вашите, а не във форума. На мен лично ми е все едно къде и с кого ще живееш.
Поживей си малко, за какво ти е от сега да переш миризливи чорапи ? 2 месеца връзка има къде, къде да видиш още, че да видиш дали ще живеете заедно , че от там да решиш дали сте един за друг. А колкото това до родителите ти трябва да седнете като големи хора да разговаряте. Не би трябвало те да решават кое и как ще се случва в живота ти, щом работиш, вадиш и плащаш.Може би ги е страх да не се задомиш и да оставиш ученето в гледане на деца от малка, знам ли, всеки си има виждания .. Пробвай да пазариш за у вас, да помагаш със сметките и може би ще гледат на теб, не като малкото момиченце на мама и татко. Също надявам се си наясно, че да излезеш на квартира, да напълниш хладилника, да платиш сметките и т.н. си иска паричките и понякога човек се лишава 
Успех
Успех Човече, ти би ли била ок дъщеря ти да заживее на 20 години с момче, с което има връзка от 2 месеца? Ти ли беше заживяла с мъжа си от запознанството? Това е някакво супер щастливо изключение, но на практика не е никак разумно.
Е и? Всеки си има глава на раменете и в крайна сметка си отговоря на последствията. Мисля, че съм достатъчно голяма да вземам сама решения и да преценя кое е добре за мен и кое не. А да сме от 5 години заедно и никой да не поема инициативата за съвместно съжителство по-добре ли е? По-добре да се случи от рано, отколкото след еди колко си години или изобщо да не се случи.
Не казвам, че това е човека за мен до живот,нищо не е гарантирано в този живот,но защо да не го опозная от близо и наистина не разбера за Мен ли е или не?
И пусна тема, защото...? За да видиш чуждата гледна точка, предполагам. Но някои мнения не ти харесват, и бързаш да се строснеш на хората, отделили време най-добронамерено да ти кажат, че според тях не познаваш човека, че два месеца са много кратко време, за да наречеш това "връзка".
Сори, напускам темата, успех със самостоятелността. И гледай да не се фръцкаш така на родителите ти, защото те ще са до теб и когато приятелят може и да го няма в живота ти.
, като пускате тема и искате мнението на някого, бъдете готови , да не срещате подкрепа за всяко нещо, авторке.
Защото си много малка за тази стъпка и по този начин те защитават от бъдещи главоболия и разочарования. Може би не искат малкото им момиче толкова рано да започне да слугува на някой, а да си изживее младостта красиво? Това,че нямат нищо против него, не значи, че го избират за зет. Може би се притесняват, че скоро ще предприемете и други по-сериозни крачки? На твоите години трябва да се оглеждаш за университети, да търсиш своята професия, а защо не и да натрупаш малко повече опит с мъжете.
Семейния живот е сладък, когато участниците са зрели,осъзнати, с житейски опит, а вашия път тепърва започва. Вслушвай се в родителите си, просто те защитават от грешки.
Семейния живот е сладък, когато участниците са зрели,осъзнати, с житейски опит, а вашия път тепърва започва. Вслушвай се в родителите си, просто те защитават от грешки.