Ми като е решила да се изнася, какво пише тук, а да действа. Голяма за някои неща ама не знае как да говори и да се оправи с родителите си по нормален начин като голям човек.
- Публикувана: 1 фев. 2021, 15:32 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2021, 16:15 ч.
Отделяне от вкъщи?
Аз с нетърпение чакам моето да ме уведоми, че се изнася, ама скоро няма да ме огрее.
Много добре помисли как ще представиш нещата на родителите си. Самостоятелност ли искаш, ли не съвсем. Щото аз като родител по друг начин интерпретирам темата за самостоятелните момичета. В нея мъжът може да дойде после, а не той да е причината за привидната "самостоятелност", която се разглежда в този казус.
Погледни нещата така. Те може да ти имат пълно доверие, че ще справиш, но в картинката им не си сама. Може да нямат нищо против младежа и настоящите ви отношения, но това не означава, че са съгласни да живеете заедно на този етап.
Много добре помисли как ще представиш нещата на родителите си. Самостоятелност ли искаш, ли не съвсем. Щото аз като родител по друг начин интерпретирам темата за самостоятелните момичета. В нея мъжът може да дойде после, а не той да е причината за привидната "самостоятелност", която се разглежда в този казус.
Погледни нещата така. Те може да ти имат пълно доверие, че ще справиш, но в картинката им не си сама. Може да нямат нищо против младежа и настоящите ви отношения, но това не означава, че са съгласни да живеете заедно на този етап.
С изнасянето вече е пораснала една идея и спира да е тинейджърка. Ако не се изнесе ще си остане такава.
Стига с тия чорапи и печки. Не знам какво тежат. Отделно изнасянето с мъж е едно голямо израстване. Ще се научи колко да дава във връзката и какви граници да поставя. Което ще ѝ е полезно за цял живот. Докато живее сама този опит няма от къде да го добие.
Стига с тия чорапи и печки. Не знам какво тежат. Отделно изнасянето с мъж е едно голямо израстване. Ще се научи колко да дава във връзката и какви граници да поставя. Което ще ѝ е полезно за цял живот. Докато живее сама този опит няма от къде да го добие.
От моя опит - на 19 заживях с моя приятел от 3 месеца. Все още сме заедно - вече 5 години. Аз не бях особено сигурна дали искам да живеем задено все още, но той така искаше и обстоятелствата помогнаха. Ако можех да върна времето назад бих си живяла сама още няколко месеца. Друго си е сам да си разполагаш изцяло с времето и финансовите ресурси. Почне ли се с общото съжителство има хиляди неща с които трябва да се съобразяваш. Кой кога става, ляга, какво ще се яде, готви, пазари, по какво ще се харчи семейния бюджет и т.н. Романтика и тръпката на първите месеци изчезва, и си говорите за битовизми. Особено ако не изкарвате повече пари, ще се разочароваш още в началото ако си имала някакви по-романтични предтави за живота заедно.
Но това е мое мнение.
Но това е мое мнение.
... Аз разбрах, че родителите ти нямат нищо против него, но ти познаваш ли техните? Какво знаеш за него въобще, освен че има желание да се отделите на квартира и има доход, който според теб ще ви е достатъчен на първо време, заедно с твоя доход естествено...
Да, това също е важно. Познава ли родителите му и неговото семейство изобщо. И ако каже, че даже не е сметнал за нужно да я представи но иска да живее с нея, поне за мен не е нормално. Може и да минава за старомодно и изостанало, но какво семейство ще създаваш, ако не познаваш семейството на другия?
Да, познавам ги, те са съгласни за това наше решение, не са се противопоставяли.
Да, познавам ги, те са съгласни за това наше решение, не са се противопоставяли.
Щом това което си видяла те устройва и си толкова навита, скачай в тигана...!
Може да казваш от време на време, как върви съвместното съжителство.
Абе или ще ти се получи, или няма.
Два месеца е радост и розови очила, малко по-натам се виждат неща, които биха те накарали да си промениш мнението за това дали изобщо искаш да живееш с някого. Закъде е зорът, радвайте се на живота и след някой и друг месец може да дойде като естествено решение, особено ако запознаеш вашите с момчето и си допаднат.
Два месеца е радост и розови очила, малко по-натам се виждат неща, които биха те накарали да си промениш мнението за това дали изобщо искаш да живееш с някого. Закъде е зорът, радвайте се на живота и след някой и друг месец може да дойде като естествено решение, особено ако запознаеш вашите с момчето и си допаднат.
Като майка на момиче и момче, щерката скоро ще влезе и в пубертета, моето мнение е, че ти е рано да се изнасяш, за да заживееш с момче, което познаваш от два месеца.
Може да работиш и да ти стигат парите, за да си платиш семестъра и да си купиш дрешка и козметика, но дали ще стигнат за квартира, храна и режийни?
Защо тези пари, които бе дала за наем и сметки, не ги вложиш в почивка, екскурзия? Излизай, забавлявайте се. Никой не ви пречи да пътувате уикендите и да сте заедно, но заживяването с някого под един покрив предполага малко по-сериозно връзка, поне според мен. Това е сигнал, че връзката от "конфетно-букетный" (бонбонено-букетен, т.е периода на ухажването/свалянето) преминава в следващата фаза, когато с партньора ти заявявате малко по-сериозни намерения - напасване преди да създадете семейство.
Аз също бих била на позиция първо да завършите образованието си и да започнете редовна работа и тогава вече да се съберете под един покрив, което ще значи, че ще можете и да си плащате наема, сметките и да се забавлявате.
Ако сега можеш, задели си малко пари, вместо да ги харчиш за квартира. Гледай на това като на инвестиция за бъдещето.
Може да работиш и да ти стигат парите, за да си платиш семестъра и да си купиш дрешка и козметика, но дали ще стигнат за квартира, храна и режийни?
Защо тези пари, които бе дала за наем и сметки, не ги вложиш в почивка, екскурзия? Излизай, забавлявайте се. Никой не ви пречи да пътувате уикендите и да сте заедно, но заживяването с някого под един покрив предполага малко по-сериозно връзка, поне според мен. Това е сигнал, че връзката от "конфетно-букетный" (бонбонено-букетен, т.е периода на ухажването/свалянето) преминава в следващата фаза, когато с партньора ти заявявате малко по-сериозни намерения - напасване преди да създадете семейство.
Аз също бих била на позиция първо да завършите образованието си и да започнете редовна работа и тогава вече да се съберете под един покрив, което ще значи, че ще можете и да си плащате наема, сметките и да се забавлявате.
Ако сега можеш, задели си малко пари, вместо да ги харчиш за квартира. Гледай на това като на инвестиция за бъдещето.
Каквото и да си говорим, връзка, докато мама и тате са в съседната стая, не е особено романтична. Съвсем нормално е да има желание да са самостоятелни. И все пак вероятно ще са наблизо и ако не се получат нещата, няма да е чудо невиждано.
Разбира се, че на 20 не искаш разрешение, изложи доводите си ясно и спокойно, дори и да им е трудно да го преглътнат, колко пък ще си развалите отношенията? Ако толкова не успяват, значи проблемът е и в тях.
Разбира се, че на 20 не искаш разрешение, изложи доводите си ясно и спокойно, дори и да им е трудно да го преглътнат, колко пък ще си развалите отношенията? Ако толкова не успяват, значи проблемът е и в тях.
Авторке, смятам че мислиш правилно. Сега ти е времето да трупаш опит. Такъв, какъвто ти чувстваш, че ти е важен. Вашите биха се разсърдили единствено, ако имат за цел да те манипулират емоционално за да те контролират според техните желания. Такива опити най-добре да прережеш от първия път. Всичко друго ще им мине.
Според мен двумесечно познанство е малко.Дори за са се виждали през ден това са тридесет срещи по няколко часа.
Като и е толкова зор да е смостоятелна,да поживее малко сама,или със съквартирантка и да види как е.
Мило момиче,цял живот ще готвиш,переш и ще се съобразяваш с мъж и семейство! Сега ти е времето да се занимаваш със себе си,да лудуваш,да пътуваш и да се забавляваш.Ако завършиш образованието си и поработиш на перепективна работа,още по-добре!
Като и е толкова зор да е смостоятелна,да поживее малко сама,или със съквартирантка и да види как е.
Мило момиче,цял живот ще готвиш,переш и ще се съобразяваш с мъж и семейство! Сега ти е времето да се занимаваш със себе си,да лудуваш,да пътуваш и да се забавляваш.Ако завършиш образованието си и поработиш на перепективна работа,още по-добре!
И аз мисля, че е рано да заживяваш с приятеля ти. Не знаеш с какъв характер е, 2 месеца са много малко за опознаване. Може да те малтретира или тормози по някакъв начин, ти едва ли имаш много опит с мъжете.
Лошо е, че не слушаш родителите ти, те са единствените, които ти мислят най доброто.
Лошо е, че не слушаш родителите ти, те са единствените, които ти мислят най доброто.
