Смесени бракове

Смесен брак е, да. То и в съседното село не е лесно. Скандинавците и поляците на мене са ми доста чужди и далечни като бит, разбирания, език даже. Поляците са славяни, но за мене румънците, албанците, гърците и турците, които не са славяни са по-близки като начин на живот.

Излизала съм с чернокож, словак и немец.Най ми допадна като разбирания и характер немеца и след това и словака.

Дори от едно българско село/град до друго различията могат да бъдат решаващи, какво остава за различни нации. Например - българка с родители католици, си води вкъщи приятелят българин ортодоксален християнин. Бащата пита дъщеря си укорително дали “момчето е българин или католик”. Ако двамата влюбени могат да се нагодят един към друг, за едни смешни традиции, религии и празници, какво значение има?
Някой тук писа, че азиатките служели на мъжа като робини. Това и преди съм го чувала. На мой познат българин типично по балкански другите балканци му препоръчват да си намери азиатка, защото ще го гледа като шейх. Още на първата среща “слугинята” се нафирква като казак и нищо, което нашенецът очаква не успява да бъде обслужено.
Непрекъснато срещам всякакви нации, произходи и култури - вярно е, че в повечето случаи от човек до човек има разлика.
Като цяло чужденците мъже са по-склонни да помагат на съпругата си, но пък аз не бих заменила сходството в културата с български мъж (ако може все пак да е живял в чужбина и попил малко или много чужди порядки 😂) с порядките и очакванията на един чужденец.
Както и не понасям баща ми, който сяда на масата и нарежда: “Вилица! Сол! Бира!”.  Мерси от такъв мъж.
Но съм и виждала другата крайност - жени, които вегетират цял ден и не са полезни с нищо както на семейството си, така и на обществото - но които вечер изискват масаж на краченцата, комплимент и ако може мъжо след цял ден работа да сложи дечурлигата по леглата...
Та много зависи, по чий аршин се мери.

Точно в десетката, все едно аз съм го писала Само дето аз съм в САЩ.
Имала съм най-различни гаджета. Мога да кажа само, че мъжете ги деля на два вида - добре възпитани, интелигентни типове; и нахални тъпаци. И те може да са образовани, но първите седем им липсват. И двата типа нямат нищо общо с националност, религия, раса или др.
Моят мъж е канадец, с много смесена кръв, манджа с грозде направо. Но има канадски манталитет, който е близък до Западно Европейския. Това, което ми харесва е, че не делим задълженията вкъщи на женски и мъжки. И двамата готвим, чисти предимно той. Редовно сменяше памперси, когато децата бяха малки и дори си взе няколко седмици майчинство/бащинство, което фирмата му предлага на новите татковци (което не знам как да го преведа на български).  Освен това свекървата няма този страшен образ, както в България. Моята ми е помагала много и дори веднъж не се е опитвала да ме поучава какво да правя или не правя, или да дудне на мъжа ми зад гърба ми.
Това, което не ми харесва или по-скоро ми липсва е, че мъжът ми не придава такова голямо значение на нашите празници и обичаи. Пробвах да го запаля по разни традиции, ама не му идва отвътре. И всяка година трябва да му напомням, че държа на цветя и специално внимание на 8ми март Освен това така и не можа да научи български и не може да общува с нашите. То и не се виждаме често, което е най-големия минус, когато си далече от родината си.
Иначе имаме много забавни моменти, в които той си прави майтапи с балканския ми манталитет, а аз - с канадската му скованост

Габонка, много е сложна тая.
Не знам кой “гений” го е казал, но  - “Няма пълно щастие”!
Доставя ми удоволствие, че мъжа ми се разбира
чудесно с родителите ми, в същото време се чувствам добре, че не ми се налага да комуникирам с неговите. Защото и сега знам, че няма да ги изтрая. Колкото и да лицемерствам.
 След целият “опит”, аз винаги бих предпочела един добре възпитан и т.н българин пред чужденец.
Няма да си кривя душата - американските мъже са доста привлекателни. Просто аз лично не ги ща вкъщи  😁

Бившият ми мъж е швейцарец, сегашният българин, но майка му е молдовка. Не виждам особена разлика. Швейцарецът беше много по-общителен и експресивен от българина. Беше и по-разхвърлян, не обича да чисти, което хич не е типично за тях. Българинът чисти, пере, разтребва и готви. Сигурно нещо е чалнат, че не е бей. Или аз съм го направила швейцарец хехе. Единствено трябваше да го науча, че когато му се сготви се казва "Благодаря жена, сготвила си прекрасно". И се казва "Подай ми солта, МОЛЯ". Това уважение към труда на жената швейцарецът го беше научил от майка си. Но MM надмина и швейцарците. Сега казва "Благодаря ти, скъпа, много е вкусно и имам най-добрата жена".  Така че всичко е до човека.

Като изключим роднините, които никой не си избира, описа съпруга ми, чистокръвен българин. 😎
Плюс това е прекрасен баща, търпелив и отдаден, активновключващ се в отглеждането и възпитанието им.

То и аз се разпознах в описанието, но сигурно съм бъгнат. Или не съвсем българин.

Шегата на страна, това с ракията и салатата са СОЦ ИЗПЪЛНЕНИЯ. Динозавърски работи. Около мен, колкото и да гледам, образовани, амбицирани, борбени и работещи хора. Те не могат да си позволят да пият всяка вечер, защото утре ги чака умствена и креативна работа.
Наистина се чудя в кое село сте ги виждали тия неща. И преди колко десетки години.

Аз за ракията и салатата съм виждала само по телевизията, но има нещо, което не мога да превъзмогна в българския манталитет и го споменах по-горе.

Не казвам, че не можех да съм и с българин. Има също качествени мъже тук. Но категорично, с МЛАД българин няма как да съм. Мога да се аргументирам, но ще изпаднем в една друга дискусия и много ще се засегнат.

Хаха, то има и стари!

Бтв, това е и един от най-големите ни проблеми. Слуховете и мълвите.
Тръгва приказка, че българите са еди какви си. И се предава, предава, ... предава и предава.

Същото е и за емиграцията и гурбета, което паралелно в момента пишем в друга тема.

Масите хора се ориентират от чуждите приказки. Ей това е най-гадното в България.
А не че българите били лоши, или че в чужбина имало по-хубав живот.

Т.е. еснафщина. Парадоксално, но повечето в темата, точно от нея се оплаквате. И наистина я има в 2та източни града. А и не само там.

Четейки темата, виждам колко сме различни хората. Мен изобщо не би ме интересувало, че чужбинският ми мъж (изцяло теоретично говоря) не иска да спазва българските обичаи и традиции, защото самата аз не си падам по тези неща. То, всъщност, кои обичаи визирате? Вкъщи, така или иначе, празнуваме само Бъдни вечер / Коледа, 14-ти Февруари, ... и това е май. Е, хайде, и за 3-ти Март съпружеското тяло винаги се отчита с букет и луксозен подарък, пък аз го водя на вечеря. Великден не го тачим особено, поради лични съображения. Какви са тези български традиции, които редовно се спрягат в темите из форума, така и не разбрах.

Ако в картинката действително има деца (мн.ч.), то значи жената вече е направила предостатъчно.

За традициите.И празниците.
Мащехата ми германка е католичка.Баща ми е православен християнин.
Празнува се католическия Великден.
А след това православния.
Празнуват се именни дни-моя ,на баща ми.
Празнуват се католически празници,за които не бях чувала преди.
Празнува се деня на мъжа,който е немски празник.
И 8 март,който на мащехата ми много и хареса.
На този ден излизаме трите-аз,тя и сестра ми.
Празнуваме Бъдни вечер,св.Валентин,3 март....

Ами, по принцип, колкото повече празници – толкова по-добре. Не виждам драма.

Като се замисля това, което ме дразни в германците (и в моя мъж в частност) е, че не обичат да правят услуги.
Пример: Като живеехме още на квартира с моя мъж, вечерта в 20:30 звъни съседката (младо момиче на около 20) от долния етаж да каже, че им се е спукала тръба в кухнята и са спрели водата в цялата кооперация. Викнали са вече водопроводчик обаче и чакат да дойде.
Моят мъж, вместо да пита имат ли нужда от помощ или самоинициативно да слезе да се опита да помогне с нещо, мрънка цяла вечер “Ама кога ще дойде водопроводчика? Ама защо са спрели водата преди да ни предупредят? Ама ако ни беше пусната пералнята? Ама ако бях под душа?....”
За сравнение : ако някой се обади на баща ми на Коледа или в 12 вечерта и поиска услуга, той ще се качи веднага в колата и ще отиде. Случвало се е и негови приятели да идват по никое време да ни помагат за нещо. Тук не е така...

Абе, сякаш е по-добре, че мъжът ти не изгаря от желание да прави услуги на млади съседки.

Между другото, и аз не съм по тая част – мисля, че си е до човек, а не толкова до националност.
На нас пък, като семейство, никой не ни е правил услуги и не ни е пускал фъндък – всичко си вършим сами. Приятелите са за маса и раздумка.