Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №20

По време на вечерята не стана дума къде живее Юмит, Севда направо отиде в стария си конак. Значи, тя още когато видя колата на Демир и сменената ключалка е разбрала, че той ходи нощем там. Още тогава ми мина през ум: кое повече е засегнало Севда: това, че Демир има тайна връзка или че това става в конака, който той преди беше подарил на нея? Опитвам се да гледам през очите на Севда и ми се струва, че тя може да се почувства обидена. Общото място приравнява историята на Севда и Аднан с тази на Юмит и Демир, а те са различни: Севда знае, че Демир обича Зюлейха. Като се среща сега с Юмит в същия конак, Демир сякаш дава своя оценка за историята на Севда и Аднан, каквато не може да се хареса на Севда.

Зюлейха наблюдава, събира информация и си прави планове. Какво мисли, какво чувства – никой не знае. Така е от първия еп., тя дори с Йълмаз не споделяше. Много е сдържана и силна.
Разбра бързо на какъв риболов ходи Демир и коя е рибата. Това не е трудно, тя наблюдава немного и кратки моменти, но свързва бързо информация до получаване на смисъл. Демир не само нямаше намерение да и каже, че главната докторка живее в конак на Яман и направи това след като стана дума, че Юмит го е търсила по телефона, но се опита да я заблуди. Той и каза: „Дадохме и под наем един от нашите конаци“. „Ние“ беше той, договор няма, няма и наем - конакът е подарък от него, а „един от нашите...“ е конакът на Севда. От контекста, съставен от всички дребни информации, вкл. риболова и новопоявилата се звезда в Чукурова, за Зюлейха е ясно, че дори и да не е конакът на Севда, даденият от Яман конак ще играе ролята на конак на Севда. Демир си служи с дребни лъжи и измами и си мисли, че е много хитър. Гостуването беше приказен момент, беше си го заслужил. Зюлейха му връща. Тя демонстрира липсата на интерес към неговите отсъствия, но какво наистина чувства, какво мисли и какво планира е трудно да се разбере. Тя е пак затворена и само отделни моменти подсказват едно или друго чувство, усеща се, че има някакви намерения, но какво точно, не е ясно. След писмото и разговора им в ресторанта Зюлейха повече не е повдигнала въпроса от това писмо. Ясно е, че Демир има връзка с друга жена, но Зюлейха нищо не говори. Демир влиза в същата ситуация като баща си от писмото, но Зюлейха мълчи. След дългия, изпълнен със събития ден, тя си легна и заспа. Ще видим дали наистина е заспала или ще има продължение. Чакам момента, когато ще разберем какво е намислила.

Аз също си мисля, че Зюлейха знае за връзката между Демир и Юмит. Погледите й към Демир и Юмит по време на вечерята бяха някак странни. Сякаш наблюдаваше и двамата как ще се държат. От фрагмана се разбира, че Демир е взел решение да се разведе със Зюлейха, сигурно за да не се крият вече с Юмит. Ако се проведе разговор между Зюлейха и Демир, в който той й каже, че иска развод ще е интересна нейната реакция. Ще се съгласи ли, или ще откаже. Зюлейха винаги е била силна жена, преди да направи нещо го обмисля много добре. Не е наивна, глупава, осъзнава ситуацията и според мен в момента усеща накъде отиват нещата и се опитва да вземе някакво решение.

Честит 3 март!

Описаха ни света, в който живеят героите, като растителния свят: след смъртта следва ново прорастване, започва следващ цикъл. Разговорът между Хюнкяр и Севда беше илюстриран с новата зимна градина, смяната на тази, която се грижи за нея, настъпи времето на Севда. Смъртта дойде с няколко лица: убийство, неуспешен опит за бягство, развод, катастрофа, 3 месеца скръб и  раждане за нов живот. Зюлейха излезе на полето – земята, хората я върнаха към живот; Демир „възкръсна“ пред Юмит на пътя – с любов, която е по-скоро хващане за живота; появиха се Юмит и Фикрет, които във времето на Хюнкяр са „изчезнали“, но сега са се върнали, за да участват и те в новия живот.
Героите са същите, но сега ги сравняваме с техните предходници в ситуации, които повтарят вече случили се неща. Преди да видим как новите герои ще постъпят, някои размисли върху тях.

Зюлейха е героиня, която до смъртта на Йълмаз гледаше винаги навън от Чукурова, бягството тя виждаше като спасение. „Чукурова е моята съдба, моят гроб“ каза тя, когато се върна разочарована от неуспялото бягство, но докато беше жив Йълмаз, Зюлейха винаги беше готова за бягство с него. „Събуди се“ на кон към земята и хората, които я работят, посоката в остатъка от живота и е някога среща с Йълмаз, който лежи в тази земя, дотогава – грижа за Аднан. Земята свързва и задържа човек намясто – това е голямата метморфоза в Зюлейха: от бягаща навън сега тя е  свързана с това място завинаги. Целият „товар“, който Демир и даде през това време е тежест, която задържа на това място: права, собственост, власт, място, име, тук тя вече има семейство от много сестри и братя – те имат стойност само тук, на това място. Ако преди Демир я задържаше с детето, сега в Чукурова я задържат много неща. За разлика от Хюнкяр, която е имала и собствено богатство, Зюлейха получава всичко от Демир. Детето, което е смисълът на нейния живот, е биологично дете на Йълмаз, но негов единствен баща сега е Демир, тук е бъдещето на нейните деца и когато говорят за това бъдеще настъпва рядкото време, когато Зюлейха се усмихва. Ако се разведе с Демир, Зюлейха трябва да се откаже от бъдещето на децата си, да ги обрече на постоянно движение между баща и майка, на несигурност и живот, когато бащата ще има друго семейство и още деца, ще се промени мястото на Аднан сред тях, а Зюлейха няма да може да го защитава добре, ако не живее постоянно с детето си при Демир. Зюлейха беше започнала да „пробужда“ своите чувства към Демир, създавани през годините – видяхме кои спомени се връщат в нея; това беше процес, който достигна своя максимум да го търси с поглед и нестигнало докрай погалване, но този процес сега ще спре. Развод или живот с Демир в името на децата  -  това, според мен, е въпросът, върху който Зюлейха разсъждава. Ако в първата част Зюлейха забрави себе си, за да спаси Йълмаз, сега вероятно тя вижда същото но заради децата и по-специално – Аднан. Хюнкяр е останала с Аднан заради Демир, в леглото са били с гръб един към друг и емоционално отчуждени, докато Аднан е живеел със Севда в нейния конак. Сега Севда е в конака на Яман при новата Хюнкяр. Присъствието на Севда тук е следа, оставена от бягащата Зюлейха – тя самата я доведе, докато подготвяха бягството, за да не остава Демир сам. Севда беше основен фактор, за да пусне Демир Зюлейха с Йълмаз, да и даде развод; когато остана при Демир, Севда я съветваше да не се отказва от щастие с него; какво ще я съветва сега и какво ще реши Зюлейха, която следва себе си, но изслушва чуждите мнения, това предстои да видим. Демир преди и предлагаше да живее някъде наблизо заради децата, но сега Зюлейха има не само децата, но и чифлика и хората, на които няма как да бъде господарка, която ще идва отнякъде сутрин и ще си отива вечер, за да следи какво става на нейната земя. Преди в Яман я задържаше Аднан, след това отчасти – Лейля, а сега я теглят назад земята и хората върху нея, обещанието към майката и гроба на Йълмаз, станали и двамата част от земята. Ще забрави ли за втори път себе си Зюлейха в името на децата и как би станало това? Това е пътят към една нова Хюнкяр, но възможно ли е това за Зюлейха. А Демир дали само предизвиква Зюлейха или твърдо е решил да се разведе?

Смъртта на Хюнкяр дойде за Демир с двоен удар: Зюлейха му каза, че нищо нейно не му принадлежи и да не я чака. Последваха бягството, решението за развод, смъртта на Йълмаз. Демир не остави нито за миг Зюлейха сама, а след това продължи към нея с всичко, което има и е в неговите възможности да я задържа до себе си. „Събуди го“ Юмит. Наистина конакът на Севда говори за трайна връзка, но има разлика. Демир обича Зюлейха. Юмит не е нещо самостоятелно. Тя му напомня Зюлейха, с нея той прави всичко, което правеше преди със Зюлейха и онова, което Зюлейха отказваше да прави с него. Тя допълва това, което отказва Зюлейха. „Щастието“ с Юмит е като щастието на човек, който е преодолял смъртта, усеща се жив, сит, топло му е и си е върнал усещанията. На нея той не говори такива неща като „ти си моята съдба“ или такъв съм аз за теб. Юмит е в тайна: било в конака на Севда, било в Анталия – далече от погледа на хората. До заговарянето за развод със Зюлейха. Това различава предишната  двойка от сегашната, която прави срещите си на това място. Юмит има и своя тайна. Но тайна има и Демир, който е с Юмит, но продължава да „товари“ Зюлейха с това, което самият той притежаваи, да бъде добър баща и да нарича Зюлейха пред всички  „моята любима съпруга“. Демир  продължава да чака Зюлейха.

Искането на развод повтаря миналото, но днешните герои са различни и са в различни отношения. Как днешната Хюнкяр ще постъпи в тази позната от миналото ситуация, това ще разберем от нея. Досега до Зюлейха беше Хюнкяр, но сега до нея е тази, която в миналото е играла другата роля, обичала е и гледа по друг начин на Зюлейха. Ако за Зюлейха най-важното е Аднан, за Севда най-важното е Демир – синът на нейната голяма любов. Вярвам, че тя ще направи всичко, което зависи от нея да бъдат Демир и Зюлейха заедно. Мисля това, дори и когато Севда разбере, че Юмит е нейна дъщеря. Защото за Севда в Демир тя вижда и Аднан. А за любовта към него Севда е взела решенията си в миналото, когато вероятно в името на любовта се е отказала и от дъщеря си.
Ако Юмит трябваше да раздели Зюлейха и Демир, но помогне да се съберат, Фикрет ще има повод да крещи. Освен затова, че тя не се придържа и дотук към наставленията на главния. Но с развод или без развод, нищо няма да стане просто така. Разлятото мляко ми напомни намокрения памук и ме върна в онези времена, които вече преживяваме отново.

Лучия, благодаря за снимките и озета!
Набързо ги прегледах, защото излизам. Видях, че има още.
Направи ми впечатление следното:
От снимките виждам, че има продължение на вечерта след гостуването на Юмит. Нещо се карат.
Демир може би чува разговор по телефона на Зюлейха с някого в Истанбул, докато подготвят пътуването със Севда. Но ще си помисли, че тя ще пътува, за да подготвя свое преместване в Истанбул. Това може да го е накарало да мисли, че всичките му усилия са напразни и да го е ядосало. Зюлейха едва ли му е обяснила защо ще пътуват, наскоро тя е имала контакти с комисаря от Истанбул,  а не му беше казала, че води такива разговори, и Демир сигурно мисли нещо в такава посока. Може точно това да го е накарало да вземе решение за развод.
Докато Демир е „щастлив“, двете със Севда сигурно ще стигнат до това коя е Юмит. На вечерята Юмит разказа много неща, които дават следи, по които може да се търсят сведения за нея. Сигурно Севда и е казала за разговора си с Юмит и двете са обсъдили отношения между двамата. Писмото от колата още не знаем за какво е, но може и началото на историята на Фикрет да е била в Истанбул. Може сега да разследват само за сина от писмото/писмата? Може и за Юмит. Но нещо ще разследват.

Здравейте, момичета и Честит Национален празник!
Аз определено не мисля, че с връзката си с Юмит Демир предизвиква Зюлейха, която след смъртта на Хюнкяр и Йълмаз заживя някакъв свой живот в конака. Ако я предизвикваше, щеше да имитира връзка, а връзката си е истинска. Опитвам се да си обясня хлътването му и двойнственото му поведение - любвеобилен и в къщи, и с Юмит. Една от причините определено е, че твърде дълго чака любовта на Зюлейха, умори се. А има нужда (особено и след смъртта на майка си) от всеотдайна любов. Човешко и разбираемо е. Другата ми се струва произтича от характера на самия Демир. В него има една амбиция да завладява. Не успя да отвоюва Зюлейха от Йълмаз, последният му я завеща преди смъртта си (тоя развод сега е неизпълнение на предсмъртно завещание и ... ще го мъчи). Появи се Юмит - млада, хубава, интелигентна и инстинктът на Демир се възроди. Той не разбира обаче, че не е мъжът, който завладява, самият той е обект на подобни амбиции.
Що се отнася до Зюлейха, според мен й трябваше време да навлезе в новия живот. Вижда ми се, че свободата и уважението, което й демонстрира Демир, я обръщат полека лека към него. Но ... появата на Юмит попречи на този процес. Според мен, тя е наясно, че се е появила друга жена в живота му, но не е наясно, че това е Юмит. Не видях аз някакви специални намерения в поканата й за гостуване на Юмит. Скоро ще й стане ясно. А дали ще се бори за Демир? И как?... Не се наемам да прогнозирам. До тук ни я показаха като борбена жена. Но тя е и много горда и ... не мога да си представя, че ще почне да воюва с Юмит за него. По-логично ми е, че ще го остави сам да се справи с кашата, която забърка. А и обстоятелствата около Фикрет и Юмит ще постреснат Демир.
Не знам, какво ще стане, ако се появи ново дете, обаче. Макар че ... докторите, доколкото си спомням, говореха за случайност при зачеването на Лейля.
Не ми се иска обаче да гледам повторение живота на предците.

Здравейте
Честит национален празник! Поклон и вечна памет на нашите предци, които дадоха живота си и се пребориха за свободата ни, за това да имаме наша собствена държава и да се наричаме българи!
Благодаря за всичко споделено! Четох с голям интерес!
Аз също мисля, че наред с всичко останало, Демир има завоевателски дух и силно желание за победа. Той не успя да отвоюва Зюлейха от Йълмаз; призна любовта им; призна грешките си, съжали за тях и отбеляза правото им да бъдат щастливи. Демир беше до някаква степен дори респектиран от чувствата на Зюлейха към Йълмаз като цяло и още повече по време на катастрофата и след смъртта на Йълмаз. С годините това го измори и силните емоции покрай смъртта на Йълмаз го обезвериха. Впоследствие, Демир пое по един път на някаква летаргия в емоционален план и Юмит го извади от "унеса", напомняйки му за Зюлейха. Аз също не мисля, че Демир само предизвиква Зюлейха или играе, ако беше така, то той би симулирал, но не би допуснал истинска връзка. За мен, Демир обича Зюлейха, но вече е емоционално изхабен, тази любов му донесе много болка и драма, а Юмит го вълнува, кара го да се чувства щастлив, интригува го, забавлява го, разсмива го. Демир, според мен, е раздвоен.
Раздвоена е и Зюлейха. Тя си припомня някои моменти с Демир от миналото, но те показват неговата любов и съответно нейната невъзможност да му отвърне със същото, защото тя обичаше Йълмаз. По време на траура на Хюнкяр, при смъртта на Йълмаз и след това, Зюлейха видя един променен Демир и го оцени. Все още споменът за Йълмаз е жив и ще бъде такъв, но с времето приоритетите се променят и Зюлейха все повече осъзнава, че трябва да мисли за децата си и за щастието им. Аз също мисля, че Зюлейха знае, че има друга жена, но все още се колебае, мисли и взема някакви решения за себе си с мисъл за децата си. Наличието на скрит враг също променя някои неща и ще влияе на решенията й. Тепърва ще видим, какво ще реши Зюлейха.
Юмит участва тайно в две различни връзки: Юмит-Фикрет-Мюжгян и Юмит - Демир - Зюлейха. Сега Юмит иска да се сприятели с Мюжгян, след като се сближи със Зюлейха. Така, тя ще може да следи от близо динамиката във връзките на двете жени. Юмит не знае конкретно за връзката: Мюжгян-Фикрет, но мисля, че й стана ясно от начина, по който Фикрет реагира по повод на Мюжгян във връзка с историята с леля й; видяха ги и хванати за ръка. Ясно е, че там има нещо и Юмит го усеща. Дали за нея няма да е много по-добре, ако Фикрет се обърне към Мюжгян и се откаже от отмъщението, а съответно Юмит да следва само своите цели и да бъде "освободена" от плана на Фикрет?!
За Фекели няма да има спокойствие. Да видим, какво ще предприеме той и как ще реагира.
П.П. Катя, да. За забременяване на Юмит може би ще е трудно, имайки предвид точно това: че лекарят каза, че Демир има 10 % възможност да стане баща. Мисля си, че Демир и за това няма някакви притеснения относно този въпрос, а и Юмит е лекарка и той предполага, че може би взема мерки, бидейки наясно, в каква ситуация се срещат двамата.
Демир прави грешка, отричайки възможността баща му да има и друго дете. Явно, Зюлейха ще тръгне по правилния път да разследва ситуацията и да допусне всички възможности. Дали Севда не й дава идеята да тръгнат по пътя на разследването от Истанбул?! И дали сега ще видим Лютфийе? Кого ще раследват наистина: извънбрачното дете на Аднан или Юмит?!

Пожелавам хубав и слънчев ден!

Сега ми хрумва, че и двете жени в живота си Демир среща на път.
Макар че пътят е форма на пространството, в човешката интуиция винаги се е свързвал с представата за време и живот. Затова и пътят е символ на преход. При това, важен е не какъв е самият път, важни са: посоката, пътуващите, спирките. Важно е пътешествието, което човек извършва в самия себе си - дали защото бяга от себе си, или защото търси нещо или някого. В тази връзка ми прави впечатление, че Демир видя Зюлейха на път към дома. Юмит срещна на път към града. Дано открие себе си в новото пътешествие, което е започнал, защото инак ще се превърне в скитник по душа.

Фекели е потресен.
Всички жени на мъжете от неговия род са станали или били жени на Яман: Хюнкяр, Зюлейха, Сафие, Мюжгян и тя върви към това да стане жена на един Яман по кръв.
Ако Фекели държи писмата кой може да му ги е дал, Демир? Тогава сигурно и второто писмо е за син на Аднан. В първото нямаше нещо, което да насочва към Фекели, може във второто да има нещо, защо Демир е отишъл при Фекели? Фекели  вече е разбрал широтата на действията на Фикрет. Но дали е казал на Демир, че знае кой е разбил паметника и за признанието на Фикрет, т.е. кой е синът на Аднан от писмото, едва ли? Двете дами ще пътуват до Истанбул, за да разберат това, което Фекели вече знае?
Според мен, Севда е казала за писмото от колата на Зюлейха, най-вероятно и на Демир, още същата вечер – на снимки Зюлейха е в същите дрехи, както и Демир. Но сега не съм сигурна, че Севда е казала на Зюлейха, че е ходила и говорила с Юмит. Но пък  иначе как би обяснила това, че е използвала колата и? Юмит по-скоро не е казала на Демир за посещението на Севда, защото иначе те не биха тръгнали за Анталия. Може би този разговор в ресторанта между Зюлейха и Севда е за Юмит, а може и въобще Севда да не и е казала. Може пътуването до Истанбул да създаде по-подходяща ситуация и тогава да и каже...

В предсмъртния си час Йълмаз повери Зюлейха и Аднан на Демир. Но той не е определял начина, по който те ще живеят, нито има право на това. Йълмаз се довери на Демир, защото Демир призна вината си като мъж, прегазил честта на Йълмаз, който му беше казал, че са мъж и жена и въпреки това Демир се ожени за Зюлейха, но същевременно Йълмаз разбра, че Демир искрено обича Зюлейха. Но линията между Зюлейха и Демир остана неизчистена; жената на Йълмаз със свой интерес премълча пред Демир, че е жена на друг, а не негова сестра, както и това, че носи дете от друг. Това, че някой я е накарал да направи това, изобщо не я извинява. Демир се ожени за Зюлейха с най-добри намерения и разбиране, че това е най-добрата защита за нея. Сега този същият брак продължава.
След смъртта на Йълмаз обаче нещата са други. Смъртта го стигна, когато Зюлейха и Демир пътуваха за дело за развод. Зюлейха беше казала още преди това на Демир, че всичко нейно принадлежи на Йълмаз; между нея и Демир отдавна връзката е прекъсната; те са формално в брак и са само родители. Демир и каза, че той няма да докосне дори косата и, ако тя не пожелае. Зюлейха живее отделно, месеци наред те не са съпрузи в пълния смисъл на думата. Това се споразумяха, когато тя реши да остане в конака, по-точно, когато той я остави. Демир продължава да е баща на децата, дава и пълна свобода за роля, която тя си е избрала, връща се вкъщи, не живее някъде другаде, създава за нея изключителен обществен образ и комфорт. Това, което Демир е поел като обещание, напълно го изпълнява. Той не е обещавал на Йълмаз да спи със Зюлейха. Нито някой може да държи сметка с кого прекарва времето си Демир. Зюлейха е тази, която налага начина на техния живот, с който Демир се съобразява. Ако се разведат, това няма абсолютно никакво отношение към обещанието, дадено на Йълмаз. Демир винаги ще се грижи за Зюлейха и детето на Йълмаз. Този развод е следствие на това, че Зюлейха иска да живее с Демир на книга, от това следва, че Демир си е намерил друга жена и е по-добре развод, отколкото да се крие по конаци и хотели. Ако се търси неизпълнение на обещанието  към Йълмаз в рамките на съществуващия брак, нека се види първопричината: Зюлейха. Но тогава трябва да си спомним, че Йълмаз я питаше дали живеят с Демир като мъж и жена, а самият той доведе жена си за публично освидетелстване...Няма място очакване Демир да се грижи за Зюлейха в перфектно функциониращ брак, когато тя не иска това. Той вече веднъж се погрижи за Зюлейха в брак.  Демир ще се грижи за Зюлейха и Аднан, незавсимо в какви семейни отношения са, дори, ако всеки от тях има свое семейство. 
Да бъде обвиняван, че като иска развод, Демир нарушавал обещанието, дадено в предсмъртния час на Йълмаз, е много несправедливо.

Лучия, благодаря за фрагмана!
Мимиката на Назан накрая е разкошна!
Трябва да разберем какво се е случило в миналото,
за да преценим кой като кого е.

Привет
Благодаря за фрагмана!
Да, аз също си мисля, че Юмит е ядосана поради това, че Демир няма да се реши на развод или нещо ще попречи на тази ситуация и така тя ще свърже своето положение с това на Севда преди години. Какво ли е станало в миналото? Аз все още си мисля, че Севда, може би, е била лишена от детето си заради връзката си с Аднан или пък това може да е станало преди запознанството с Аднан, но семейството на бащата на детето й да е следяло нейната история и Юмит да знае от баща си някои неща, а други може да са разказани и интерпретирани по грешен начин.
Дали е стнанало нещо друго освен намирането на второто писмо?! Демир е много ядосан и мисля, че може би има и друга причина - някакъв последващ удар
Много гневен и неблагодарен е този Фикрет. Има наглостта да крещи на Фекели, а се намърда в дома му, седи на масата му, платиха му дълговете, седна и на стола на Йълмаз и продължи с дейността му...като не е Фекели, като не е племенник на Фекели, дали ще се откаже от всичко това?! Явно Фекели иска да го спре, а Фикрет изпадна в гневен изблик. Не му беше присъщо това. Явно нещо в плановете му се обърква. Дали това е свързано с научаване за Юмит и Демир и с разбиране на това, че Юмит не "играе по правилата" и така саботира основната идея за отмъщение. Фикрет наистина действа лицемерно. Мюжгян нямала вина за стореното от баща си и леля си, а Демир - виновен за действията на баща си и трябва да плаща и да бъде съсипан. Какво е това мислене, как става така и къде е логиката?! Дори, Мюжгян има своята роля за оставането на Бехидже в Чукурова. Имаше много моменти, в които тя пропусна конкретни сигнали, както за целите на Бехидже, така и за заплахата за Хюнкяр след новината за женитбата, поднесена от Фекели. А, Демир е бил дете. Но, аз си мисля, както вече писах, че в това отмъщение няма логика, а то е базирано на психологическа травма и патология: обсебеност по отношение на възприемането на някаква ситуация и/или човек и отказ от обективен и рационален поглед върху нещата. Фикрет е обсебен от несправедливостта на Аднан и от завистта си към Демир и иска да наказва; той страда психически и емоционално и смята, че тази болка ще отмине, когато набелязаният за виновен си плати. Всяки опит на други хора (в случая - Фекели) да внесат обективност и логичност и да оборят действията, следствие на обсебването, е посрещнато с агресия. Фикрет не се изправя срещу Демир лично и честно, защото дълбоко в себе си знае, че ще му бъде зададен въпрос, на който няма да може да отговори. Точно за това, той цели съсипване на Демир с диверсия, тайно и подмолно; чрез подставени лица и действия "на тъмно". Много интересен е за наблюдение Фикрет.
Лека нощ от мен и до утре!