Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №20

Да видим Фикрет какво ще предприеме, след като не види реакция от писмото си. Какво ли е това писмо, че Фикрет плачеше, докато го слагаше в плика. Тази серия беше по-мудна, наистина.
Лека нощ от мен!

Да е жива и здрава Емине Лейля!
Да носи само радост на родителите си!

Зюлейха събра същата информация за Бехидже, каквато беше събрала и Хюнкяр. Но Хюнкяр подцени Бехидже. Зюлейха разобличи Бехидже не на скрито място, а пред всички. Бехидже обаче не е свалила в последните дни „отровните“ обеци. Да видим сега какво ще замисли, едва ли ще се предаде просто така. Дали няма да се опита да навреди по някакъв начин на Зюлейха?

Противостоенето между Фикрет и Демир е започнало още от детството, но Демир не знае това. Отмъщението на Фикрет се е зародило още с преживяването пред затворената врата на Яман. Този спомен е отложен върху външния вид на Фикрет, той ни помага да го разбираме.


Бедното някога момче пристигна в Чукурова с много злато по себе си и скъпи аксесоари: часовник, пръстен, гривна, колие. Вероятно те изразяват не толкова вкус, колкото компенсират бедността, която е част от неговата детска болка.


Особено това личи в избора на специфичните обувки, някакъв каубойски модел, каквито Фикрет има в няколко цвята. Те са не само солидни и нови – за разлика от детските износени и мръсни, които малкият Фикрет сам с поглед сравни с новите и чисти на Демир. Това очевидно е останало трайно в паметта му. Изборът му на обувки е и заради това, че с такива обувки можеш да прегазиш всичко на пътя, това е неговото намерение днес. Моделът на тези обувки кореспондира с орела в кабинета на Фикрет, дивото в тях изразява вътрешната сила и средствата на отмъщението. Направиха акцент върху тези обувки още при пристигането, когато Фикрет слезе от колата на главната, а също и при изкачването на стълбата до кабинета на Яман.



Останал пред вратата на Яман и вътре от нея: това е била разликата в детския спомен на Фекрит за своето и мястото на Демир. Преодоляването на тази врата, влизането в конака и достигането от „външен човек“ до най-високото място – кабинета и креслото на собственика, е неизмеримо с едно обикновено влизане в конак. Фикрет прави това от гледната точка на малкия Фикрет, който някога е останал пред вратата.

Едно от първите неща е да се надсмее над детските играчки над своя противник детето Демир. За Фикрет детето Демир е първият негов противник.
 

Едва след това идват бащата Аднан и неговият син Демир, единствен наследник на „трона“ на Яман.


Болезнено е да чуваш, че този вътре в конака е единствен син на баща ти, че е имал възможност да учи в добър университет и да работи за благото на Чукурова, докато ти си останал отвън и дори си бил изгонен от Чукурова. Че Демир има също единствен син, при това знаеш, че той не е от същата кръв, но който е получил името на бащата, който се е отрекъл от теб самия. А жената на този отвътре също получава много, докато твоята майка, останала заедно с теб от външната страна на вратата някога, е била изгонена от дома на мъжа си, от селото, в което се е родила и от Чукурова.
Днес Фикрет е насочил гнева си срещу някогашното дете от вътрешната страна на вратата - Демир, какъвто вече не съществува, срещу бащата – отдавна покойник, и срещу единствения, който реално може да изпита болка и загуба от отмъщението към всички тези  – Демир Яман.



Без съмнение, това е голяма драма. Тя намира проявления и в случайни събития, напр. в инцидента, когато работник по време на работа си сряза ръката и грижата на Фикрет за него, сега не е трудно да се види отзвук от разказа за майката, която всяка вечер плачела от болки в ръцете, защото е работила в среда с киселини. Фикрет реагира на неща, които напомнят неговата история. Такава е и слабостта или любовта, която се зароди към Мюжгян.
Но тъкмо, защото драмата на Фикрет започва в детството и той си обяснява, вероятно, събитията през детските спомени, които не е споделял с майка си, а е допълвал от свидетелства без тълкуване на очевидци и свидетели на събитията, той може би неправилно насочва своето мислене, а оттам и ударите си срещу тези, за които той сам намира обяснение. Като дете той е видял през вратата Демир, а майка му е викала името на Аднан. Но в този конак живее и там управлява  и Хюнкяр, там е имало и възрастни родители. Ние още не знаем, не знае и Фикрет, откъде идва идеята за единствения собственик на Чукурова и свързаната с нея за единствения наследник. Коя е първата от тях: за наследника или за собственика? И кой е авторът на тази идея: Аднан или може би Хюнкяр? Фикрет носи на видно място златен медальон, на който се чете буквата “F”. Кой му е дал името Фикрет, не дава ли името на новороденото бащата? Случайно ли това е името на бащата на Аднан?  Историята на Фикрет засега е далече от това да е ясна. Както неясен е и образът на Аднан, сякаш разполовен на човек с нежна душа и свиреп, гневен завладяващ земи. 

Случайно ли беше това, че Фикрет се появи с колата си в малкия конак, когато доведоха убитата Хюнкяр? А влезе в конака, това, което е било отказано на Фикрет и майка му преди, едва когато Хюнкяр вече не е жива, бяха отнесли дори мъртвото и тяло. Виждам някакъв символ в избора на момента, в който Фикрет прекрачи прага на конака: сякаш присъствието на Хюнкяр е правело това невъзможно.

Привет
Благодаря за всичко споделено!
Жива и здрава да е Лейля!
Фикрет най-сетне сподели с Фекели кой е баща му. Как ли ще реагира Фекели...но със сигурност ще иска да откаже Фикрет от отмъщението и предполагам, че ще го насочи към Мюжгян и чувствата му към нея.
Фикрет, обаче, свързава отмъщението към Демир с някакво реабилитиране на честта на майка си, с жест към нея и задължение към паметта й, вид почит към трудния живот. Тя не го е искала, но Фикрет обвърза болката от загубата й с хъса за отмъщение с цел реабилитиране. Той сякаш не отмъщава толкова за себе си, отколкото за майка си. Това е по-сложната ситуация, защото е свързана с починал човек и то родител. Всеки провал в отмъщението, Фикрет ще възприема като нов удар срещу майка му. И за това си мисля, че Фикрет няма така лесно да се откаже, въпреки Мюжгян и въпреки опитите на Фекели, предполагам. Но, виждаме, че се е разкрил и по линията на Мюжгян - двамата са хванати за ръка и вървят целеустремено пред погледите на Бахтияр и Юмит, в болницата. Така Фикрет се разкрива вече и на двата фронта -  тайната си: чий син е и оттам и вероятната му цел и чувствата си: към Мюжгян.
Юмит има своята игра. Да видим, как ще й се отразят следните моменти: отношението Демир-Зюлейха, които пред всички демонстрират своето единство в брака; посещението на Севда; ситуацията във връзка с чувствата на Фикрет. Тя може да му поиска сметка - значи, той може да се влюбва и да демонстрира чувства, а на нея той и забранява да се влюбва в Демир. И двете ситуации бяха определени като опасни за целта им по повод на отмъщението.
Бехидже вече я сгащиха на тясно. Дано не стреля във Фекели. Интересно ще е да видим, как се стига до този момент на скалата. И ще чакаме Лютфийе. Дано все пак ни я представят с няколко думи.

Благодаря за фрагмана!
Влакът продължава движението си...  
Във времето на Севда има направо култ към Хюнкяр: нейни портрети навсякъде, нейното име се чува непрекъснато.
Когато предстои отварянето на досиетата за миналото, това е подозрително.  
Първото: Фикрет се е разкрил като син на Аднан.  
Как ли се е стигнало до това, защо е толкова афектиран: „Аднан Яман ми е баща! Баща! Баща!“
Девойката Юмит ще каже коя е, когато съобщи за бебето. Тогава ще ядоса Фикрет двойно.
Хубава сцена: Фикрет за ръка с Мюжгян, а след тях гледат Бахтияр и Юмит от екипа на отмъстителите.
Но бомбата ще бъде от Юмит и тогава ще стане интересно.
Бехидже няма да дочака това време...Как ли са дошли в този състав до скалата?

Снимки за 85 еп.
Май само Фикрет и Мюжгян ще погребат Бехидже.

Това, което във външния вид на Фикрет може да бъде обяснено с детската травма на отхвърлено дете, излиза и отвътре от него.
„Аднан Яман е мой баща! Баща!“
https://twitter.com/i/status/1364157087803129856
Фикрет унищожи паметника на бащата Аднан с гняв, изригнал от детски спомени само от една нощ. Но не просто спомените, които живеят постоянно в него, а спомените, събудени и съпоставени със словото на Демир при награждаването – момчето от вътрешната страна на вратата на конака, останало под защитата на бащата, слово, възхваляващо техния баща, неговата справедливост и с благодарност за всичко, което Аднан е направил за успешния днес Демир. Преживяното някога от отхвърленото дете концентрира в себе си и слага началото на отмъщението на Фикрет: за Аднан е предвидено обругаване на името, но за Демир – много повече, той е не само този, който днес може да изпита болка и срам, но той е и онова момче, пред което Фикрет се доказва: бил е отхвърлен, но той ще покаже качества, за да победи избрания от бащата. 
Детското в отмъщението се е отложило не само във външния вид на Фикрет и в запечатаните спомени, детското присъства и в характера на замисленото: то е като игра - отгатни кой съм, криеница, ние сме банда срещу вас. Игра, но донякъде. След това започва сериозното и в него героите са заели позиции в реалния свят, ползват реални парични знаци за подкупи, оръжие, включени са всички елементи от света на възрастните. Тази игра в защита на майката от нейния отхвърлен син срещу бащата и неговия друг син се разиграва днес между невинния свят на децата и най-сериозни  отношения между възрастните.
От постерите в ТТ, които сега могат да се видят, може да се предполага, че Севда ще участва в разясняването на историята на Фикрет. Фекели е обърнал гръб. Ще научим историята на Фикрет и ние. След обясненията за миналото вероятно ще има някакво формално примирие по отношение на Аднан, но то едва ли ще удовлетвори Фикрет вътрешно. След което Фикрет ще мине от страната на Яман – в началото на сезона ни показаха и такива постери. На тях Фикрет отново държи ръката си на своя пръстен, знак, че тогава ще започне/ще продължи, прикрито войната с Демир. Демир се стреми към любовта на Зюлейха, която последно той каза, че ще чака до края на живота си, дори и да не могат да бъдат заедно. Знаем, че Фикрет се стреми към разваляне на семейството на Демир и неговото унищожаване. В крайните цели на двамата братя е възможно да се състои финалът: ако Демир постигне любовта на Зюлейха, а това означава и най-добро решение за малкия Аднан, това ще е провал за войната на Фикрет. Това може да го предизвика към крайно действие.
При такова начало ми е трудно да си представя, че някога Фикрет може да погледне на Демир като на брат.
Представям си по-скоро какво би изпитало онова малко момче, останало преди нещастно пред вратата, ако планът за отмъщение се провали;
ако види другото,  било тогава чисто и доволно на сигурно място отвътре на вратата на бащиния дом, а днес - все така щастлив и успял човек. При това с милост и състрадание към него...


 
Същият постер, в който някои от участниците в действията дотук са вече покойници,
но тяхното присъствие и след смъртта им е реално в мисленето и поведението на действащите в момента герои.

«Однажды в Чукурова» 85 серия. ОЗЕТ

 ЗУЛЕЙХА НЕ ОСТАВИТ КРОВЬ ХЮНКЯР НЕОТМЩЁННОЙ! БЕХИДЖЕ ПРИШЕЛ КОНЕЦ?
Зулейха, наступив на Бехидже в городском клубе с помощью досье, прибывших из Стамбула, получит жесткую реакцию Мюжгян!   Хоть Мюжгян и обижена на свою тетю, она думает, что Зулейха клевещет на нее и проявляет соответствующую реакцию!  Но взяв в руки эти досье, Мюжгян переживет шок всей своей жизни!  А Бехидже для того, чтобы немедленно сбежать в Стамбул, выходит из клуба  Поскольку теперь даже Мюжгян не на ее стороне, она запаникует и оставит за собой множество следов! 

ФЕКЕЛИ И ДЕМИР ГОНЯТСЯ ЗА УБИЙЦЕЙ ХЮНКЯР!
Мюжгян сражена наповал досье, которое ей отдала Зулейха  И снова в поисках утешения она обнаружит себя в объятиях Фикрета   Пока она из-за услышанного находится в раздумьях: «Убила ли ее тетя Хюнкяр, или нет?», весь Чукурова со всех четырёх сторон гонится за Бехидже!  Поскольку Зулейха думает, что Демир поведет себя импульсивно, она сообщает об этом Фекели!   Но Шермин, увидевшая все произошедшее в клубе, побежит к Демиру и расскажет ему обо всем!  Фекели и Демир, которые годами были врагами друг для друга, в очередной раз будут действовать во имя общей цели ради Хюнкяр!   Они оба выйдут в путь, чтобы найти Бехидже и заставить ее признаться, но каждый из них выберет разный путь

ФИКРЕТ ГОВОРИТ ФЕКЕЛИ О ТОМ, ЧТО ОН – СЫН АДНАНА ЯМАНА!
Признание Фикрета станет причинной тому, что Демир и Фекели, действующие вместе ради мести за Хюнкяр и поддерживающие хорошие отношения после общей потери, снова встанут друг против друга!  Несмотря на то, что Фикрет будет продолжать говорить о том, что он разбил надгробный камень Аднана Ямана в качестве мести за Йылмаза, Фекели не будет в это верить   И вслед за этим только одна правда: Фикрет - сын Аднана Ямана!  Фикрет признается Фекели в том, что Аднан Яман – его отец, а Демир – его брат!   Это признание станет вестником недолгого царствования мира в Чукурова!

УМИТ И СЕВДА ДРУГ НАПРОТИВ ДРУГА!
Несмотря на то, что Зулейха и Демир успешно занимаются делами своей семьи и фирмы, и принимают участие в мероприятиях перед обществом вместе, отношения Умит и Демира продолжаются!  Севда больше не будет оставаться безмолвной в ответ на эту ситуацию и встанет перед Умит!   Но на пороге неожиданные события!

---------------------------------------
Ако Демир признае Фикрет за брат, това ще бъде признание без юридическа стойност. Процедурата е признаване на дете от баща, която не е била извършена в миналото и повече не може да бъде извършена, защото бащата вече не е жив. Последица на такава процедура е децата от този баща да бъдат братя и сестри. Фикрет не може да получи официални права на брат, не може да бъде официален наследник и ще зависи от волята и щедростта на Демир. Това едва ли ще му хареса, защото Демир остава господар на положението, от него ще зависи всичко.
Дете на Юмит от Демир също не дава права на Фикрет, такова дете, ако бъде признато от Демир, ще бъде наследник, а Юмит, ако не се омъжи за Демир, до навършването на пълнолетие, ще се разпорежда с парите за издръжка, а след навършването на пълнолетие вероятно детето ще получи дял от богатството на Яман, с който ще се разпорежда само.
За да получи Фикрет самостоятелни права и да може да се разпорежда с наследството на Яман самостоятелно, е нужно изпълнението на няколко условия: Демир да не е жив, а една от неговите жени: Зюлейха - след развод с Демир, или Юмит да се омъжи за него, а Фикрет да осинови нейно дете от Демир. Докато Демир е жив, дори и да се разведе със Зюлейха, Аднан остава син по закон на Демир и до пълнолетието Демир ще упражнява пълните си родителски права по закон, въпреки че не му е баща по кръв. За Лейля не става дума, тя си остава при Демир. Същото като за Аднан се отнася и за дете от Юмит, ако има такова и ако Демир го признае. Юмит може да се омъжи за Фикрет, но Демир няма да се откаже от детето си и то не може да бъде осиновено от Фикрет. Само смърт на Демир и брак с майка на негово дете по закон или по кръв и закон могат да дадат на Фикрет възможност да се разпорежда с наследството до пълнолетие на детето. Защото наследник е детето. Но ако това стане не на общо основание, а със завещание с условия, може достъпът на Фикрет като баща осиновител на детето да бъде ограничен.
Ако братски делят наследството, след половината дарена на Зюлейха, от фирмата Фикрет ще получи една четвърт. Зюлейха едва ли ще се съгласи да дели земята, която тя вече управлява със замаха на Хюнкяр. Смятам, че Фикрет няма да се задоволи само с признанаването от страна на Демир, че е негов брат. Той ще иска неговото унищожение докрай и унищожение на името. Самият Фикрет винаги ще остане Фекели, той не може да получи фамилията Яман. 
На една от снимките за новия еп. се вижда Зюлейха на гроб, вер. на Йълмаз, тя все още обмисля поведението си, ще видим тя накъде ще тръгне. От нея зависи много, Зюлейха трябва да вземе някакво решение. Демир не може да остане дълго между двете, но по-важното е, че с разкриването на Фикрет ще се промени цялата обстановка.
Юмит и Фикрет се уговориха на финала да бъдат заедно. Те залагат на това Зюлейха и Демир да се разведат.
Не са известни ходовете на почти всеки от участниците в играта, все още не е ясно кой кой е, всичко е в движение.

Лучия, и аз не искам Демир да умира. Никой не искам да умира.
За смърт на Демир заговори първо тази, която той прегръща.
Демир беше характеризиран като подозрителен, човек, който не се доверява, а се хвърли в историята с Юмит, без изобщо да мисли.
Така е трябвало. 

Мурат, от фотосесия.