Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №20

Севда наистина е преминала а страната на дъщеря си.  Ужас, какви ги наговори на Демир!

Абе ... не, че не й мигна окото, вижда се че страда заради действията си, ама ... до тук беше с духовното майчинство. Сание има силна интуиция.
ПП Нещо сме преминали лимита на страниците в темата.

Е, не ! Тоя филм сме го гледали. Може ли Демир отново да се подведе както при изцепките на Мюжгян? Още повече, когато е затънал до ушите в л....а? Да ревнува от починал човек и от "брат" си? Е, да много удобно!

Наистина много интересен еп.
Доколкото си спомням, за първи път след началните еп., след като Демир даде на Зюлейха книгата "Облак под небето", сега ни показаха един кадър с част от конака и облак.  Последва сцената, в която Зюлейха каза на Йълмаз, че и султан не може да влезе в нейното сърце. Това има някакъв смисъл.
Ясно е, че цяла армия иска да раздели Зюлейха и Демир. Аз мислех, че Фикрет ще и каже за връзката с Юмит, но той със снимката ще действа. Много е интересно това, което прави Севда, но ми трябва превод, сега не го разбирам достатъчно. Севда се бори със себе си, но действа по плана на Юмит.
Юмит и Фикрет разделят Зюлейха и Демир, но после пътищата им сигурно се разделят, поне така си мисли Юмит...  Но Фикрет едва ли ще позволи.
От това, което гледам, без да разбирам достатъчно, усещам нарастване на напрежението и очаквам, че нещо ще го разреши, но какво, как и кога? Сигурно при това гостуване в конака при Юмит ще стане това. И тогава ще видим какви са идеите за нататък. Там не може да не стане ясно, че Юмит е някаква на Демир, сигурно ще кажат и за връзката си майка-дъщеря и да видим какво още.
За финала на сезона моята идея е друга, споделяла съм я, но все пак тук е много заплетено и трябва да видим накъде вървят създателите.
Чакам с нетърпение превода.
Лека нощ от мен!
Пп. Понеже сега видях какво сте писали, да не пропусна и аз да кажа: аз вярвам в Севда. Това, което сега започва, ще се променя с времето.

Точно. Макар да има противници на думата, но си е така. Не го мислех за Севда, защото не само тя е била виновна в миналото. Аднан е бил с нея до последно. Докато сега историята е друга, Демир не иска Юмит. Да правиш такива постановки е малко казано курвенско, ами си е престъпление. Искаше ми се да вярвам поне в добротата на Фикрет, ама... май няма да я бъде. Ваня, и аз се надявах, че Юмит е сестра на Демир, но сега след действията на Севда го изключвам като вариант,  а и тя каза,че е срещнала Аднан едва след раздялата с бащата на Юмит.

Еееее, нещата се обърнаха. Епизодът е много наситен със събития и завръзки. Зюлейха предпочита да не си спомня за Йълмаз, защото това я наранява. Той я повери на Демир, тя го сънува, спокойна е и така и трябва.Но в стремежа си да реагира на загубата в стил на отричане: "ако не мисля за това, то сякаш не се е случило и го няма", тя създаде леко погрешна представа у Демир, че като Йълмаз го няма, все едно, че никога го е нямало. Не говореше за Йълмаз, ходела е рядко на гроба му и точно за това онова писмо така "взриви" Демир. Той изревнува от мъртвия Йълмаз. Мисля (но не ми вярвайте много на това, което разбрах...може и да греша), че ставаше въпрос за детския център, който е на името на Хюнкяр, но нали и там намериха парите на Йълмаз, та Зюлейха е искала нещо и във връзка с името на Йълмаз. Та, Демир каза, че е дал името на Аднан - Йълмаз...и не иска повече да има препратки към него и по повод на други неща и т.н. Та, лично за мен, ревността от мъртъв човек е абсурдна. Няма как Зюлейха да забрави Йълмаз. Той винаги ще е част от миналото й, тя го обичаше с цялото си сърце и това, че ходи на гроба му или че иска да говори за него или да споменава името му не трябва да притеснява Демир. Юмит видя неспокойството в него и точно там "удари". Фекели му каза: да не се съмнява в Зюлейха.
Катя напълно съм съгласна с теб за Лютфийе. Мисля, че тя и Шермин ще разкрият Севда и Юмит. Севда прави голяма грешка. Но аз бях сигурна, че ще стори това, още когато премълча тази истина и даде съвет на Демир да мълчи.
Не знам, но си мисля, че Демир играе игра. Нали Шермин му даде онова писмо и той има идея и е наясно с нещо.
Лека нощ и от мен!
П.П. Някой видя Юмит. Кой ли? Дано да е Демир

Пипилота, аз пак съм противник на думата. Първо, защо независимо от разни вери, Севда я бори съвестта яко, поне това се вижда. И второ, думите са нещо опасно, особено написаните.
Между другото, чудех се защо напомниха за Йълмаз и ... поводът е в плана за отмъщение на Фикрет и Юмит.Но причината изглежда е по-дълбока.  Юмит е обсебена от Демир, любовта й много напомня оная от първите сезони на Демир, който също не приемаше отказ.

Катя, употребявам думата не относно човек, а относно действие за момента. Лучия също. Не разбирам с какво лично те засяга? Може Севда да я бори съвестта, може и да се поправи, но злото е сторено. Не мога да приема  думите които изрече, дори да са и продиктувани от Юмит. А и никога не съм оправдавала Демир, относно действията му в миналото. Но Йълмаз е мъртъв, Зюлейха прости на Демир. Гледаме друг филм. Май се опитват да върнат стария Демир, но... той гледа към светлината.

Лучия, ясно, благодаря! Фекели и Лютфийе ще стигнат до някакви изводи. Отделно и Шермин ще "души" наоколо за тази история.
Да, съгласна съм, че има голямо значение, как се представя посещението на гроба на Йълмаз.
Но, лично за мен, беше странно поведението на Демир във връзка с писмото. Видях стария Демир и много се изненадах. Те се помириха с Йълмаз и то много искрено и честно. Демир беше приел любовта им, а Йълмаз после оцени неговата и му повери Зюлейха и Аднан/Йълмаз. Демир искрено съжаляваше за смъртта на Йълмаз, виждаше се ясно, а преди това съвсем чистосърдечно се бореше да го спаси и не се отказа, въпреки опасността. Не мога да си обясня с друго изблика на гняв и ревност на Демир към мъртвия Йълмаз заради това писмо, освен със случилото се предната вечер и думите на Хамине. Хамине беше много подробна и всички знаеха, че това, което казва е истина. Точно за това всички се почувстваха неудобно, а Демир си припомни миналото. За това и беше гневен...така си обяснявам реакцията му.
Пипилота....Зюлейха прости на Демир и "гледаме друг филм"...понякога наистина е трудно да се премине от една реалност към друга. Зюлейха говори подобни любовни думи на Демир, които казваше на Йълмаз само преди месеци и това някак си създава странно усещане. Именно за това и аз имам впечатление за "друг филм".
За Севда съм със смесени чувства. И аз мисля, че в един момент тя ще вземе друго решение.

Не ме дразни, Пипилота, не я приемам. Аз общо взето използвам думите, след като осмисля дадено поведение.
А въобще има една много четивна книжка на Луиджи Малерба за злите, отровните и добрите думи; за дълги, къси, високи, ниски и т.н. думи. "Има също така и неприлични думи, които обикалят нощем из слабо осветените улици..." Аз не асоциирам Севда и поведението й с подобни неприлични думи. И не се присъединявам към роднините на мъжа, които заради поведението й са й отнели дъщерята. За мен тя проявява слабост, действията й са подли, защото злоупотреби с доверието на Демир и Зюлейха.
Книжката се казва "Джобни разказчета" на Л. Малерба.
Лека нощ. И светли празници!  
Добро утро
Допълвам поста си, но явно снощи съм била доста уморена и не съм прочела както трябва думите на обръщението към мен. Значи не става дума за "дразнене", а за "лично засегната". Това второто си е намек за възприемане на художествена реалност през някакъв личностен опит. Според самооценката ми всичките ми постове в тази тема са премислени, а не плод на емоционални реакции, което е резултат от това, че цял живот работя с думи и знам, че зад думите стоят преди всичко понятия, а те са мисловни образи. Поради това и нямам проблем с колебания в позициите от рода: каква я мислех, пък тя каква стана. Не съм и пристрастна към някои от героите и актьорите (вече съм го казвала), интересни са ми като образи. И мога да кажа, че нито един от главните герои до тук не е еднопластов - само лош или само добър, във всеки от тях е заложен някакъв душевен конфликт от миналото, който пречи на принципното им поведение. Може би това е и интересното в сюжета. В приемането на Севда в конака на Яман аз се усъмних още от първите сцени. И още тогава писах, че най-интересното е как ще реагира, когато разбере, че Юмит е родната й дъщеря, която й е била отнета. Лакмус в онзи момент ми беше Сание, която е била свидетел на отношенията Хюнкяр - Аднан Яман и която дълго време се съпротивляваше открито на заеманата от Севда позиция в конака.
Още веднъж - приятни празници и здраве!

Привет!

Ето я новата:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1331099.new#new

Ще го напиша пак - ако няма пусната тема и вече сте преминали 50-та стр., всеки който има желание може да го направи. Няма да се сърдя, че не съм аз автора.

Весели празници и приятно обсъждане на предстоящите серии!