С ОКТОМВРИЙЧЕ за ръка преоткриваме света! Тема 10

Не очаквах, това да е такава чувствителна тема..

Аз пък явно съм типа майка, която винаги ще угоди на детето си, ако прояви любопитсво към нещо.
И го правя с удоволствие.

В нашата лична библиотека набирам всякакви книги - ако ми харесва, я взимам, дори и да е за по-късна възраст. Виктор намери една от младежките книжки - за скелетите. В момента е една от любимите му книжки. Често я гледа, разказва на какво животно е скелетът, четем обясненията, видове кости, сухожилия и прочие, не мисля, че разбира всичко, но виждам как се интересува. Ходихме даже няколко пъти до един музей, да гледа скелети "на живо". Но съм далеч от мисълта, че ще става доктор.

И затова подкрепям БМР - защо не, ако на детето нещо му е интересно.
Те сега децата влизат в етап, в който въобръжението им е много развито, и това е нещо, което искам да стимулирам.

Иначе и Виктор брои до 15-20 на 4 езика. Но не е от само себе си. В ежедневието винаги съм брояла някакви неща, например качваме се или слизаме по стълбите и броя стъпалата, минаваме някакви паркирани коли и броя или колите или гумите им. То това го правя от както се помня, а ето сега виждам, че си го е усвоил. Защо не и с буквите да е така.. Ако сега представя по някакъв креативен начин буквите, може би след време ще му е по-лесно да ги запомни. Най-вече защото кирилицата само от мен ще я учи, иска ми се да наблегна на нея. Не искам да му е чужда и непривична.

Майка ми ме е научила да чета и пиша на 5 години. Използвала е само един буквар. Може би и аз така ще направя, когато Виктор е достатъчно голям, но се чудех сега как мога да подхраня това негово любопитство. Освен разбира се с книжките ни де...

Аз не виждам нищо лошо в твоите коментари, дори напротив, обменяме си някаква информация, за някои полезна, за други не, вчера мислех да пиша на likeawind, че всеки коментар и е негативен за детето, и един плюс не е казала, все нещо не върви както трябва, което естествено не е в реда на нещата. Та ето казвам го, вместо да си търсим лошите неща в тях нека да им виждаме и плюсовете. Видяхме, че все реве и все се тръшка, а играе ли, занимава ли се с нещо или деня минава в рев?

Аз пък един път не прочетох че децата ви са ревнали ,че са се тръшнали ,че не са слушали наистина ли такъв инфлуенсърски живот водите ..казвам си нещата такива каквито са защо да ги замазвам и  префасонирам и моето дете като всички останали играе с играчки ,разглежда книжки,кара колело ,тротинетка ,тича,скача и т.н и то си знае буквата на името ,буквата на мама на тати на баба и на котката си ,знае адреса си и фамилията си ..живеем живот като всички останали но защо да поднасям само розовия балон ..това е реалността ...
Имаме в обкръжението първокласници които от 5 годишни пишат и четат,скучно им е в час ,гледат през прозореца и си чоплят носа защото материала вече го знаят по думите на госпожата ..

Извинете, ама защо да пишем най - вече за негативните неща? Освен ако някоя мама има някакви притеснения - тогава даже е задължително - защото повечето проблеми в главите ни са по-страшни отколкото когаго ги споделим и прочетем мнения..

Всяко дете се тръшка и реве - нормално е, при положение, че не могат да контролират емоциите си. Ние като родителите трябва да им помогнем да разберат, че емоциите са нормални и да им покажем как да се справят с тях.

Никога не съм си и помисляла, че имамеКогато разкажеш на 3 реда нещата, които са ти направили впечатление, или с които се гордееш може и да изглежда готино. Но истината е, че всичко отнема много време и усилия.. Не всеки ден е розов, но защо пък да не споделяме основно хубавите моменти?

На мен много ми харвсва да чета за постиженията на малките сладури. Дори и да е нещо от сорта на - махнахме биберона/нощния памперс - знае дните на седмицата - и т.н.

Е момичетааа, три години си пишем и вие точно сега намерихте да спорите.
Ние утре ще празнуваме РД в детски кът.
Цяла седмица не го пуснах на градина, за да не се разболее.
Половината гости са болни и няма да дойдат, останаха 5 деца, но Спорвд мен 5 деца на 3 години са достатъчни
Дарио породи този си рожден ден откри какво е то сладко/торти/бисквити и сега само такова иска да яде.
Наложи се да му кажа, че буболечки му ядат зъбите от сладкото….(тъпа забележка ама…) проработи.
Сега иска след ядене да си мие зъбите, за да няма буболечки. Хахаха
Водихте ли вашите на зъболекар?
Ако някой има предложения за София нека сподели.
Хем искам да го заведа докато няма проблеми, за да види ситуацията, хем се чудя има ли смисъл въобще като после пак ще го боли и ще реве.

Ахаха да и то точно по рождените дни 😀.

Нашият пакостник днес става на 3. Привечер ще празнуваме в детски кът. При нас също окапаха доста голяма част от гостите и ще са около 5 деца общо, но тъкмо ще бъде по-бутиково партито 🤣 вълнува се. Поръчали сме торта с Пламъчко (любимото му детско). Подаръци ще получи иии така. Пък и ние малко да се социализираме.

Малката вчера стана на 6м и направих торта и той също само това иска сега 😀

За зъболекар личната преди около 6 месеца ни попита дали сме го водили и се ужаси като казахме, че не сме. Изпрати ни в Madical Dent на Джеймс Баучер и от там ни казаха на всеки 6 месеца да го водим за контролен преглед. Проблеми засега не е имал.

Според мен не чакай да се появи проблем. В днешно време кариесите в ранна детска възраст са много често срещани. Не е задължително да са черни, може и светло петно да има на млечното зъбче, което да пропуснеш да видиш докато миете зъби например. Хубаво е да се следи положението.

Да отклоня малко темата ако може
Ние съвсем скоро чакаме второ детенце. Филмирала съм се как баткото ще приеме новия член и сякаш от това ме е страх най-много. Също как ще разпределям времето между двамата, дали няма да ощетя някого. Направо ми е хаос в главата. Как мина при вас, свикна ли вече баткото?

Не искам да плаша никого, но е по-страшно и трудно от колкото съм си представяла... В нас е пълен хаос. Баткото на 3 г, бебчето на 12 дни... Просто положението е страшно.. От както забременях сме го подготвяли с книжки, много много приказки, но в момента е нещо страшно вкъщи. Баткото се държи безобразно- хвърля, тръшка, блъска, иска да удря бебето... в момента сме в процес на превъзпитание защото сме изтървали нещата.
На градина отказва да ходи категорично- всяка сутрин са циркове,истерий, тръшкане.. Реве ми се постоянно.
Грехота че го казвам, но мечтая да е на градина.. толкова съм изтощена че съм на прага...

Не искам да се оплаквам, но при нас така стоят нещата... Не сме спрели да говорим,обясняваме със спокоен тон, но за сега ефект няма.. с лощо също нне става( поизядер си някой друг шамар по дупето)... Всичко пробваме за сега ефект няма.

Някой ако има рецепта за успех се моля да я сподели, защото ен знам още колко мога да издържа с този ритъм...

Тъй като и аз съм в 6ти месец и съм се заринала с книги от сорта как да говорим, че малкото дете да ни слуша, съперничество между децата и т.н.
Надявам се да се сетя за някой т ик от книгите, когато ми потрябват.
Очевидно ревнуват за внимание и им се въртят в главичките какви ли не неща. Веднъж дъщеря ми сподели , че щом няма да я гушкам значи не я обичам и не иска братче.
Хубаво е да се опитваме с думи и пример да им показваме, че все още си ги обичаме толкова дори и повече.

Аз точно бях тръгнала да пиша днес как в началото просто беше адски зоопарк и се самообвинявах, че съм лоша майка. Баткото се държеше като някакво диво животно. Постоянно търсеше внимание и правеше бели.

Ние притеснени нови родители за втори път, нямаме още рутина, не знаем къде се намираме. Мен хормони ме тресяха. Простоооо беше пълен хаос.

Само мога да ви кажа, че този период минава бързо и после нещата се нареждат и вс е хубаво!

HriMi, стискайте зъби, запазете спокойствие и нещата ще се наредят. Не бъдете прекалено взискателни нито към себе си, нито към голямото дете. Всеки има нужда от период на свикване и напасване един с друг. Обещавам ти, че много скоро всичко ще се нареди!

Нашето момиче е вече на 6 месеца и направо не си представям как сме живяли без нея. Животът с две дечица е много по-хубав, весел, пъстър.

В началото обаче е хаос тотален. Няма как. Ще мине и това. Пращам ти прегръдки и кураж.

Нашият батко вече е много грижовно дете. Супер гальовен. Много обича малката си сестричка, а и тя него.

Това, което помогна при нас:

- да обръщам внимание само на него. Да отделям време през деня за игри с голямото дете. Да го водя на разходка/пица/сладолед/ Маргаритка и всякакви такива, но без бебето.

- да запазваме спокойствие в кризите
- ежедневно да му се говори как мама и тати много го обичат и как това никога няма да се промени, но сега си има вече приятелче.

Много благодаря за съветите! Стискам зъби и се надявам с много търпение и приказки да се наредят нещата!
Нямам търпение да се успокоят нещата и да можем да се радваме на времето прекарано заедно!

Момичета вие сте машини.
Направо не мога да си представя в момента да имам пак бебе.
Нито искам да съм бременна, нито да раждам, а като се сетя, че все още не съм се наспала ми се отщява въобще второ.
Дано след още някоя година ми дойде желаението.
Но и аз нямам помощ от никого. Сама го гледам. Единственото ми спасение е градината, на която ходи рядко защото все е болен.
Браво на вас и аз мисля, че началото е трудно и после става много по хубаво с повече от едно.

Здравейте мамчета.
Отдавна несъм ви чела.
Сега разирам че някой си имам по още едно бебенце а други са бремени.
И аз си имам второ бебенце на почти 8 месеца  момиченце купона е пълен.
Колко имат вече бебет?♡♡♡♡

Здравейте мами! На 05.10 се роди нашата принцеса. Пак октомврийче
Лудницата е на макс вкъщи. Няма да ви лъжа- много ми е трудно с баткото
Ревност, пубертет, нещо страшно е.
Всеки ден е борба за оцеляване 😄

Казват че второто не е като първото дали е истина ?