Разочарована от себе си

  • 14 790
  • 346
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 2 783
На мен ми е любопитно Танграта и Андриел имат ли си партньори и/или деца.

# 181
  • София
  • Мнения: 62 595
Раждали са по 10, защото детската смъртност е била висока и са се надявали от тези 10 да оцелеят 2-3. И са ги женели на по 15-16 години или по народному казано "като започнат да й играят очите, значи й е време за женитба". От чисто практични причини са го правили - хем да има време млада да ражда и за по-дълго време, хем да е сигурно, че бебето ще е от мъжа й, а не правено някъде по синорите по жътва.

Да, имам студенти, а брак над 20 години. И не съм изневерявала, нито съм се женила по сметка. Напълно обикновена студентска история, започнала в зората на демокрацията. Млади, влюбени, некариерни и бедни.
Ако сега бях в положението на жена на 35+ без деца и без мъж, хич нямаше да му мисля дали трябва да раждам без мъж - щях да родя без да ми мигне окото.

# 182
  • Мнения: 6 533
Контрата винаги е у жената, защото тя ражда или не ражда. Нейната роля в създаването на поколението до живо раждане е 90 процента, докато за мъжа е достатъчно веднъж да направи каквото прави, и после може да изчезне завинаги, дори да не знае, че тази жена е забременяла.
Права си. И да ти отговоря на въпроса относно семейните скандали. Те може да са породени от различни причини. Проблем с работа или жилище, наличие на порок/зависимост, намеса на трети човек между двамата... Ако такива обстоятелства са налице преди появата на дете, за мен не е разумно да се създава поколение с надеждата, че така проблемите ще се решат. Това имах предвид.

# 183
  • София
  • Мнения: 4 668
Ами аз, като човек и мъж, направил пълнолетие в средата на 90те, беше наложително да гурбетствам, за да осигуря бъдещото си семейство.
Затова заминах на гурбет в Канада.
След това се върнах, материално осигурен, и очакващ да намеря манталитета от 90те години, където мъжът осигурява, а жената ражда.
Обаче попаднах на някакъв 21век, дето има някакви нови джендърски ценности, дето мигрантите ще раждат и ще правят деца, а белите, и мъже, и жени ще правят кариери.

Та имам малко разминаване във времето. Случва се при мащаби от около 10ина години+.
Тези принципи са описани в икономическата теория, ако се захващаш с дългосрочни начинания, изискващи 7-10г+, от типа, засаждане на орехови дървета, лозови насаждения, образование в университет и тн. Уловката е, че за 10г средата може драстично да се промени.

# 184
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Само да кажа, че женската репродуктивност е концентрирана в доста кратък отрязък от време. Има едни 10 години, в които се забременява лесно и без проблеми и без някакви аномалии в плода. Жената е достатъчно развита и здрава за това.
Периода 20- 30, след това става все по- рисковано и дебнат всякакви рискове както за хромозомни аномалии в плода, така и за здравето на жената. В момента, по социални причина, този период се отлага, но ако попитате лекарите, на коя възраст е най- добре да забременеете, то ще е преди 30 и след 18, като след 18 също е по медицински причини, не друго Simple Smile

# 185
  • Мнения: 1 144
На мен ми е любопитно Танграта и Андриел имат ли си партньори и/или деца.

Или пък работа.

# 186
  • Blondeville
  • Мнения: 2 880
А всъщност защо трябва задължително да търсим противопоставяне на работа/деца? Как едното изключва другото?

Аз докато следвах работех, и честно казано и без това имах тежка специалност, та изобщо дори не съм помисляла за деца. Даже прекъснах работа, за да се съсредоточа в следването, защото не исках просто да отбия номера с диплома. Завърших, работих, намерих си и попрището, развих се, срещнах мъжа си на 28, на 31 се роди първото ни дете, на 33 - второто. Сега пак работя след две слети майчинства без проблем. Имам възможност ако желая и да не работя. Но имането на деца не ми пречи да се развивам в работата си, нито пък тя ми е попречила да имам деца.

# 187
  • Мнения: 2 783
Именно. Академичките сме в грешната дискусия. Аэ съм с мъжа ми от 22 годишна, и двамата се установихме с работа, стабилни професии и чак сега (догодина) мислим эа деца, аэ на 28, той на 30.  Има достатъчно семейства, провалили се эаради липса на финанси или амбиция, раэличен манталитет, скука. Танграта ми эвучи като един типаж, доста далечен от моето виждане. Всеки по своему. Не мога и да съдя такива хора, понеже не съм се эанимавала с такива никога. Grinning В моето семейство дори такива виждания никога не са били на почит, родителите ми също са академици, а бабите и дядовците ми достатъчно интелигентни, эа да ми каэват от малка "първо учението, после бебета". Буквално.

Че деца се правели до 30 е отживелица.

# 188
  • София
  • Мнения: 62 595
Кафе, за моята работа доста хора тук знаят - логопед съм. Но признавам, че ми е любопитно какво значение има работата. За децата, да, все пак говорим за деца тук, за брак или партньор, свързани с децата - пак е логично да има връзка. Но за работата вече ми е чудно.

# 189
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Отживелица е, но не и във физиологичен смисъл Simple Smile

# 190
  • Мнения: 10 352
Прекалено много товар се слага върху жените, които поради една или друга причина не са имали възможност да родят преди 30-35г. Медицината е достатъчно напреднала и не е невъзможно да се раждат здрави, прави деца и след тази възраст.
Този товар после се изсипва и върху децата, защото къде мислите, че отива целият натиск с това "ама айде, кое време стана, ще останеш без деца, сама с котки и кучета". Или пък с "ама то щом не си омъжена и с деца до 35, значи нещо не ти е наред".
Има хиляда и една причини човек да попадне в такава ситуация. И вероятно натиска от роднини и общество, упреците и ровенето в това какво не му е наред, не помага особено, само задълбочава проблема.

# 191
  • София
  • Мнения: 62 595
някак не съм съгласна с това за парите, професиите и т.н. и после раждането на деца. Ние нямахме нищо. Децата ми нямат кой знае какви спомени от ранните си години в какви условия са отглеждани като материални, жилище, собствени стаи и т.н. За тях всичко е било ок, като гледат снимки от онези времена по-скоро са изненадани "аз това не го помня". Но винаги каквото е било нужно за тях са го имали - извънкласни занимания, уроци  и т.н. Всичко се разви заедно с тях, ние самите като личности се развихме успоредно с децата. Ако бяхме чакали да имаме първо всичко, сигурно сега нямаше да сме със студенти, а с първокласници.

# 192
  • Девин
  • Мнения: 32
Явно съм пропуснала нещо. Кога е станала сватбата?
Ох, не съм написала ясно, преди този мъж бях омъжена, но с него се разделихме заради проблема ми със забременяването.

# 193
  • Blondeville
  • Мнения: 2 880
Аз подкрепям правото на избор дали и кога да се имат деца. Факт, медицината е напреднала.

Но за съжаление наистина има възраст, в която самата бременност вече е по-рискова, качеството на яйцеклетките е друго, рисковете от аномалии са по-големи, и последващото възстановяване след раждане може да е по-трудно. А ако намесим и репродуктивни проблеми и нещата още по-далеч отиват във времето.

# 194
  • София
  • Мнения: 4 668
Абе те и моите родители, академици така са ме учили, първо учението. Но са имали предвид учение до към 24. А не 34.
Че сме прости, прости сме, ама не сме баш Петкан от Тимбукту.
Точно тая надменност после много реве. Дори да не е в 100% от случаите, в 30% да е, пак е много.
То академиците не учат статистика, тъй че вятър си правим на клавиатурата, ама карай Simple Smile
Болната амбиция, да надучиш всички, и да се изучиш за Академик (знам, че се пише с малка буква), предполага наличието и на повече капацитет и ресурси, които ще ти помогнат да си менажираш времето и да имаш капацитет и за семейство, забавления, деца, мъж.
А не "след мен - потоп", "след мега-ученето - потоп".
Трябва все пак и да се прави сметка, на каква цена идва всичкото учене и големеене.
Ако е за единия етикет, "Аз пък, съм в Германия", тъжно.

Общи условия

Активация на акаунт