Този товар после се изсипва и върху децата, защото къде мислите, че отива целият натиск с това "ама айде, кое време стана, ще останеш без деца, сама с котки и кучета". Или пък с "ама то щом не си омъжена и с деца до 35, значи нещо не ти е наред".
Има хиляда и една причини човек да попадне в такава ситуация. И вероятно натиска от роднини и общество, упреците и ровенето в това какво не му е наред, не помага особено, само задълбочава проблема.
Много вярно. И аз до скоро бях в такава позиция. Изобщо натискът не помага. Напротив - изнервя. Родих на 35г - прекрасна бременност и здраво бебче на финала, въпреки всичките ми безкрайни страхове. Времето преди това използвах да уча, да се развивам, да си подсигуря бъдещето, но не защото това ми е било приоритет пред създаването на деца, а просто, защото нямах подходящия партньор. Животът не търпи плановете ни. И понякога житейските събития не са в синхрон с биологичните. Не съжалявам изобщо, че родих на 35г. Осъзнато, отговорно и щастливо. И не бих съдила никого, защото понякога нещата не зависят от нашите планове и избори.
Отделно, че като студентка не бях във връзка, в която да си кажа “това е половинката ми”, че да бързам да отмятам и ражданията. Да се насладя пълноценно на майчинството, без да трябва да го съчетавам с учене, и да разчитам на баби, беше един от най-хубавите периоди в живота ми. Въпреки това исках да родя преди 35, тъй като все пак биологията си е биология.
Деца, какво да ги правиш!