Разочарована от себе си

Andariel, сред познатите ми двойки с репродуктивни проблеми, дори и след дълги години борба, мъжете не оставиха жените си и по един или друг начин станаха родители. Едни пък приеха, че няма да бъдат и са си още заедно след дълги години неуспехи. Само един познат имам, който се отказа и набързо направи 2 деца на младото гадже А имам и приятелка, която беше любовница на мъж, чиято жена беше с репродуктивни проблеми. Любовницата забременя и махна бебето, защото той не остави половинката си. И тя и те са все така без деца.

Та в моето обкръжение 99% от мъжете не си вдигат чукалата при спънка, не знам ти какви познати имаш. Отделно - едно е например 10 години да се бориш и да си кажеш “край”, друго е само като разбереш, че ще е по-трудно да офейкаш.

Под спокойна среда разбирам да има що-годе нормални отношения в семейството и прилични битови условия. Не че иначе не може да родиш и отгледаш дете, но как ще се чувства то и като какъв възрастен ще израсне, ако детството му мине сред семейни скандали например?

Дано не съжаляваш след време. Заобиколена от котки или кучета да притъпят самотата.

Иэвинявам се, че пиша пак с ,,Э", но съм от телефона...
Эа мен най-важното в живота пък е любовта, мъжът до мен. Наистина това е смисълът на живота эа мен, а децата са продължението на любовта. Въпреки това напълно раэбирам и гледната точка на Андриел, също е добър вариант да си роди дете с донор, ако го иска. Това може да эначи обаче да "отложи" мъжа эа по-късно, эащото по време на бременност, първите години и т.н. едва ли ще й е до срещи и е по-трудно да намериш някого, също така и когато вече имаш дете...

Относно правилния момент эа деца: да, има и деца на студенти, но със сигурност не са студенти, от които се иэисква яко учене както при трудните професии право, медицина и подобни. Още по-малко пък тук в Германия, направо го эабравете това. Поэнавам и студенти в София...международни отношения не энам си какво... смешна история им е ученето-спокойно могат да си съэдадат потомство с иэключение на 2 месеца сесия в годината. Тук в Германия е ежедневно учене по цял ден (право, всъщност правото и в София си е full time job), а държавните иэпити докато станеш адвокат вэимат живота на доста хора, нямаш време дори эа себе си, камо ли эа дете. Така че да не ми говори никой как можело да се раждат деца по време на следване. Ако си сериоэен в професията си, чакаш да эавършиш и тогава действаш. Също така наете ли колко струва средно едно 4 стайно жилище в Германия? Минимум половин милион евро където живеем ние с мъжа ми. Така че не е иэненадващо, че според статистиките жените са на 30, а мъжете на 33 при първо дете. Аэ съм на 28 и постоянно мисля эа деца, но сме каэали, че ще чакаюе още година эа спестявания, эа къща и т.н., осигурено майчинство....

Иэобщо лесно е, ако учиш нещо лесно колкото да има някаква диплома там, родителите ти те подкрепят и не ти дреме с мъж ли беэ мъж ли, животът на стандарт е по-нисък и дори с по-ниска эаплата имаш шанс эа жилище. (Последният ми случай беше свърэан със 70 годишни баба и дядо, които ги иэгониха от жилището им под наем и практически ако не намерят нещо до 6 месеца, трябва да са на улицата...това никой не го иска).

А эа авторката на темата искрено ми е жал эаради боклуците, на които е попадала. На мен ми эвучи като интелигентно момиче, поне эаради факта, че си приэнава и търаи грешки в себе си. Пожелавам й от сърце щастие, вярвам, че ще намери пътя си.

Имам приятелка която забременя на 38 след кратка, бурна любовна авантюра. Задържа си детето. Всички приятели ѝ помагахме с каквото можем, от мен взе количка и кошара, другите помагаха с гледане. Детето вече е голямо, познава баща си, не е припознато, той си има друг живот в чужбина, но контактуват.
Друга позната, със прекрасна кариера, забременява случайно на 42, бащата си припозна детето и участва активно в отглеждането, дори се прибра от чужбина заради това. Но не живеят заедно.
Аз усетих, че искам дете , когато заживяхме с мъжа ми и бях напълно сигурна, че това е мъжът на живота ми.
Майка ми за която писах , че едно време е била "стара мома" се омъжва за баща ми на 30, три години ходи по лекари, за да се родя.
Ако имам добри доходи, бих имала дете и без мъж (ако се налага), не мога да си представя живота без сина ми.

А защо веднага се хващаш за семейните скандали?  В началото "всичко е любов", а скандалите често се появяват с раждането на децата, защото поне единият не е бил готов за промяната в ежедневието и мисленето.

Така или иначе бих заложила на това една жена да роди въпреки страховете си за условия и скандали, отколкото да не роди. Най-малкото вече е създала едно човешко същество, което при равни други условия осмисля живота й, независимо как й се развие животът нататък. Жените оцеляват и се справят най вече заради децата си, а не заради мъжете си или заради себе си. Детето е невероятен катализатор в положителния смисъл.

Съгласна съм с Андариел. Говорите, че за вас е по-важен мъжа, защото още не се появило детето.
И да, заради детето чудеса от храброст ще сътворите и мотивира така, както нищо друго в живота.

Към авторката, съжалявам, че си нямала късмет досега с мъжете. Помисли си наистина защо правиш грешни избори. Понякога подсъзнателно избираме сходен типаж партньори заради някакви преживявания от детството. Но лошият късмет в любовта не е причина да нямаш дете, ако наистина го желаеш.

Удобно обаче се пропусна фактът, че авторката е споделила за репродуктивните си проблеми, едва след като са се омъжили. За мен не е правилно, трябвало е да се обсъди преди евентуална сватба, нормално мъжът да се е почувствал излъган.

Може би не е знаела, особено ако не се е опитвала да забремнее преди брака

Явно съм пропуснала нещо. Кога е станала сватбата?

Ако е знаела по-рано, редно е било да го обсъдят преди брака, да. Обикновено обаче става ясно като се започне с опитите за дете.

Когато се събрах с мъжа ми, аз бях на 28, а той на 22. Още в началото му казах да мисли и да решава дали иска само нещо леко и неангажиращо, или иска сериозна връзка с развитие. С тази възрастова разлика при нас, в моя полза, не исках да си губя времето и бях честна с него какво искам от бъдещето. Дори когато решихме да имаме дете, се бяхме разбрали какъв срок опити си даваме преди да започнем да търсим евентуален проблем. Към момента, 7 години след началото на връзката ни, през които се оженихме и ни се родиха 2 деца, считам за правилно откритото говорене за важните неща още преди да се стигне до по-сериозни стъпки.

Авторката сподели, че имала брак и развод преди връзката, която се обсъжда в темата.

Доста ми е странно това поставяне на кариерата пред децата.
Да, важно е човек да има добро следване, добра кариера, но то е именно за да можеш да отгледаш децата си. А не краен егоизъм, да се самозадоволяваш с консуматорски удоволствия, ресторанти, спа-та, екскурзии и не знам какво.
Така че, да супер важно е да имаш образование и кариера, но ако изцяло отписваш децата, именно заради тях, то е все едно да изхвърлиш бебето с легена.
Същото, впрочем мисля и за планирането на само 1 дете. Колко точно да е важно "спокойствието", като в геометрична прогресия броят хора намалява. За сметка на другите, които са по-непретенциозни и обратното, растат в геометрична прогресия.

Че всичката контра била у жените, изобщо не съм съгласен. Така изглежда спрямо гледната точка. Ако се гледа само от женската гледна точка.
Реално, на мъжът ролята е повече да създаде семейство, дом, осигуряване за деца. За жената е важно да роди, докато е млада.
Затова и е съсем естествена връзка на мъж 30-35, улегнал, изградил образование, кариера, жилище. И жена на 20-25, улегнала по своему, готова да роди.
Всяка жена на 20 има много повече кандидати, отколкото на 30 и тн. Но не ги харесва, намира им кусури, предпочита да си "даде време". Е, точно това "даване на време" изиграва лоша шега.
Не мъжете са виновни за това. Тя е възрастен, пълнолетен човек, с глава на раменете и (предполагаемо) възпитание. Има момичета, които са семейно ориентирани още от 18 нататък.
Равнопоставеност има. Въпросът е още на 20 да започнеш да се оглеждаш за женитба и деца. Тогава дори по-обикновените жени могат да си намерят доста добър кандидат. И може да не е и той на 20, но 25-30-35.
Няма как хем на 20 да мислиш, че си принцеса, на която мъжете трябва да лазят в краката, или пък да се занимаваш с неподходящи безотговорни индивиди, хем на 35 да се жалваш, че си онеправдана. Кой ти е живял живота от 18 до 35?

Ако още от 18 тръгваш с идеята да градиш образования и кариери, от трудни, по-трудни, да покоряваш замъци, змейове и да преплаваш морета, а да раждаш някъде след 40те, ами няма как да търсиш други виновни.
Много модерно стана да се вярва, че децата се правят непременно след 30. Ами който си го вярва, той си носи отговорността.
Освен това, веднага след 30 е едно. В късните 30, друго.

Контрата винаги е у жената, защото тя ражда или не ражда. Нейната роля в създаването на поколението до живо раждане е 90 процента, докато за мъжа е достатъчно веднъж да направи каквото прави, и после може да изчезне завинаги, дори да не знае, че тази жена е забременяла.

Колкото и парадоксално да звучи в днешно време, приказката "или млад се женИ, или млад се покалугери" е вярна. Когато са млади хората са по-склонни да се напасват, а на 30 вече заекът минал баира, човек си е свикнал със себе си и хич не е склонен да прави компромиси.
За кариерата - каква кариера, братче, колко са тези, които правят кариера! А дори кариера да е, пак намират време да родят едно дете. Кариерата стана много модерно извинение, някак умно звучи.

Контрата е у жената, защото се помотква.
Едно време как са раждали по 10 деца? Да не са били 10 пъти по-големи жени?
25-30 най-късно трябва да имаш най-малкото готов партньор за децата, с който само да кажете и ги почвате.
А не да се хващаш с безотговорни дървари, глупости, молове, екскурзийки, да се "наживееш", че чак след това да започваш нов живот.

Освен това, и мъже, и жени, хората са масово много по-глезени от преди.
Най-важното е "какво искат", каквото и да означава това; "да им е хубаво", каквото и да означава това; "живей за мига", каквото ида означава това; "ти заслужаваш", каквото и да означава това.
А навремето не е имало хън-мън. Гурбет 2-3 г, докъм 20, само ако си крайно беден и после семейство и отговорности.