Разочарована от себе си

  • 14 414
  • 346
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 8 329
От написаното съдя, че двамата са безкрайно различни и вече и на възраст, в която е по-трудно да се адаптират към другия. Едно е да се съберете на около 20 год. и да се учите взаимно, съвсем друго - и двамата да гонят 40-те. В по-зрялата възраст трудно приемаш компромиси, нарушаваш спокойствието си или изобщо не си склонен да търпиш странностите (в твоите очи) на другия.
В конкретния случай ми се струва, че има и манипулация от страна на мъжа, наказвал е авторката, карал я е да се чувства виновна, същевременно тя го е натирила като мръсно коте, та наистина не са един за друг, по-добре, че са приключили.

# 76
  • Мнения: 1 113
А, не. Не давам акъл, че и без това ми е кът. Агонията щяла да продължи, ако момъкът беше останал, както се е надявала.
Лесно се дава акъл отстрани, но според мен добре е станало. Другото би било агония с години.


Моят пост е след твоя и вероятно си си помислила, че "Лесно се дава акъл отстрани" е за теб, но не е. Имах предвид себе си и че осъзнавам, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи (или в случая на тези тема - да се преодолее).

# 77
  • Мнения: 3 350
Здравейте, исках да си излея душата и да прочета странични мнения за това което направих. Аз съм на 36 год. нямам деца.
Скоро направих нещо за което се чудя на себе си чак, защо го направих. Бях във връзка с един мъж, година и половина, първоначално всичко беше добре, усещах че е странник, по затворен в себе си, мълчалив, но добряк. Много ми помагаше за много неща, имахме хубави моменти, нежен и спокоен (даже прекалено спокоен),но винаги нещо куцаше, не споделяше чувствата си, нещо да имахме спор и се сърдеше с дни, не оценяше жестовете които правих за него, трябваше все да му напомням, че е възпитано да каже поне едно благодаря.
Все по често се натоварвах от това, постоянно търсих доказателства, че държи на мен и ме уважава, а той все ме изкарваше че съм се вкарвала във филми и не било вярно, все съм мрънкала. Но така исках вече на тези години да си намеря мъжа за мен и да създам семейство, че правих доста компромиси. И от всичко нагоре съм с репродуктивен проблем, и да си имаме бебе щеше да отнеме много време, опити, разочарования. И исках да му дам шанс, и да не се разделяме не ми се хвърляше пак в нова връзка, опознаване и т.н. Просто исках семейство вече.
Но това ми тежеше, несигурноста че ме обича, игнорирането когато изпадне в някаква дупка, не иска да споделя, все едно говорих на стената. Един ден беше на командировка и пак ме игнорираше и като му звънах ме обиди нещо, но на мен така ми повлия, изпаднах в ярост и му събрах багажа и му казах да си ходи, но просто исках да го сплаша, да видя дали държи на мен, да ми се извини, да поговорим да се разберем като големи хора. Но не той не пожела да говорим, било му писнало, нямало да ми доказва нищо. Аз му се извиних 100 пъти, знам че сгреших беше глупаво, защото все пак го обичам и със странностите му. Знам че е загубена калза, несходство в характерите, аз съм емоционална, той опериран от чувства, но свикнах с него и си го представях като баща на децата ми.
Може би сгреших, че заради едното доказване на чувствата му, пропилях една връзка на вятъра. И сега ми е тежко, но не мога да върна времето назад. Вие какво мислите?
Благодаря за отговорите! Flowers Hibiscus

Не съм чела нищо назад, ще ти кажа само, че докато не приемеш един човек какъвто е, няма нищо да се получи.
А, за да го приемеш какъвто е, трябва да има сходни с твоите емоционални потребности и да не се стремите да се подчините един на друг.
Ще ти кажа само, че аз съм жена, но това, което ти си правила с човека, би ме отблъснало и събирането на багажа и изгонването ми, би ми добре дошло.
И не бих се върнала.
Абсолютно. Така мисля и аз. Мале, ако ми изхвърлят багажа.....аз такова нещо не бих простила. Много е истерично, мда....бягам с 200. Кви деца, кви 5 лв бе ?!?

Последна редакция: ср, 10 фев 2021, 20:02 от buttercake

# 78
  • Мнения: 224
Сега просто усещаш празнотата и самотата и затова ти липсва. Познавам тези чувства и знам колко боли празнотата. Знам също и това, че дори и да се съберете, пак ще бъдете различни хора и пак ще се чувстваш наранена от това, че не показва любовта си така, както искаш. Емоционална си и искаш неща, които той няма да ти даде, така че не се измъчвай, че си виновна. Разбирам безнадеждното чувство, което сега усещаш, заради това, че трябва да започнеш отначало, че имаш репродуктивен проблем и не може да чакаш, за това че си сама. Но трябва и да разбереш, че нямаше да се чувстваш добре с този мъж, не защото ти или той сте лоши, виновни или каквото и да е, а защото сте много различни имате нужда от различни неща и явно не може да си ги дадете. Ако искаш все пак този мъж в живота си, трябва да му покажеш зрялост, не драми. Просто може би да се опиташ ти да го разбереш.

# 79
  • Мнения: X
Човекът звучи като средна работа - хем има някакви положителни качества, хем негативите ти бодат очите и за теб са непреодолими. С непреодолими неща компромиси не се правят, иначе досега да си му свикнала на странностите.

Така че, повярвай  в доброто, или в Бог, както една друга потребителка написа. Ще дойде нещо по-добро. Не просто "средна работа",  а близо до идеална. Да, аз вярвам, че има хора, които не са идеални сами по себе си, но са идеални за нас, пасват ни лесно.

Иначе за постъпката да му събереш багажа, да, наистина звучи като нещо прекалено, честно казано, можело е да скъсате и по по-нормален начин, но си била под напора на емоциите.

Аз също съм прекалено емоционална и правя големи истерии също Grinning И отзивите от това ми поведение не са особено добри, но мога ли да се спра... Joy

# 80
  • Мнения: 10 352
Явно докато се реши въпросът или просто докато се прекрати връзката. Ако всеки ден усещаш, че човека не е на същата вълна като теб, е нормално да все да буташ разговорите и настроенията в тази посока. Най-нормалната реакция на света е да търсиш отговори, когато ти пука и искаш тази връзка да продължи.
Обаче заинтересоваността и желанието връзката да продължи и да се развива трябва да са взаимни, двустранни.
Ако човекът отсреща не е на същата вълна, единственото правилно решение е да си тръгнем. Ако имаме достойнство и самоуважение, разбира се.
Ако ги нямаме - ще бутаме, ще притискаме, ще показваме емоционална нестабилност, докато тотално отблъснем човека отсреща и докато напълно го убедим, че не сме един за друг.

Много е лесно да се философства отстрани как е "правилно", но когато имаш чувства и обичаш човека, не е толкова лесно да си тръгнеш. Обикновено минава време и не е никак лек процес осъзнаването и приемането на ситуацията.

# 81
  • Мнения: 96
terryy, пишеш, че имаш репродуктивни проблеми и забременяването ще отнеме време.
Този мъж беше ли готов за този труден път?
Според него не беше проблем, но не се и съмнявам точно това да му е бил проблема, защо предишната ми връзка точно затова преключи.
 Той си има детенце.

Ако един мъж иска да създаде дете, обикновено това е достатъчно доказателство за любов.


Тук ми идва да се разсмея истерично. Покойният ми мъж, когато ми предлагаше, се обърна към мен с думите: искам да изживея живота си с теб и да си направим момиченце с твоите очи.
Друг е въпросът, че по това време беше толкова фалирал, че.... Съм му дърпала телефона от ръцете, когато бивши негови партньори го унижаваха. Как да е, за 4-5 години си стъпихме на краката. И той забрави.... Дете, мен.. Сети се, когато му казах, че искам развод. Почна се 1 сага, точно като турските, обичам тааа, айде сега, щото сме на години вече, инвитро, осиновяване.... Почина няколко месеца по-късно. Най ме боли от примирителната му усмивка, вечерта, преди да почине. Сякаш едновременно ми показа и че знае какво ще се случи, и че съжалява.

Рядко пиша във форума и знам, че звуча доста категорично. Такава съм и в живота. Не ме е страх да назова нещата с истинските им имена и да си търся моето място.
Авторке, вземи се в ръце. Има 1 понятие за жени като теб, сигурно ще те заболи от това, но...търсиш мнението на други и би трябвало да си готова да го посрещнеш. Та такива като теб се наричат вкопчващи. Те не мислят и не вярват, че ще са добре със съответния партньор. Те просто са готови на всичко, за да не останат сами.

Последна редакция: чт, 11 фев 2021, 00:37 от tamarind

# 82
  • Девин
  • Мнения: 32
terryy, пишеш, че имаш репродуктивни проблеми и забременяването ще отнеме време.
Този мъж беше ли готов за този труден път?
Според него не беше проблем, но не се и съмнявам точно това да му е бил проблема, защо предишната ми връзка точно затова преключи.
 Той си има детенце.

Ако един мъж иска да създаде дете, обикновено това е достатъчно доказателство за любов.


Тук ми идва да се разсмея истерично. Покойният ми мъж, когато ми предлагаше, се обърна към мен с думите: искам да изживея живота си с теб и да си направим момиченце с твоите очи.
Друг е въпросът, че по това време беше толкова фалирал, че.... Съм му дърпала телефона от ръцете, когато бивши негови партньори го унижаваха. Как да е, за 4-5 години си стъпихме на краката. И той забрави.... Дете, мен.. Сети се, когато му казах, че искам развод. Почна се 1 сага, точно като турските, обичам тааа, айде сега, щото сме на години вече, инвитро, осиновяване.... Почина няколко месеца по-късно. Най ме боли от примирителната му усмивка, вечерта, преди да почине. Сякаш едновременно ми показа и че знае какво ще се случи, и че съжалява.

Рядко пиша във форума и знам, че звуча доста категорично. Такава съм и в живота. Не ме е страх да назова нещата с истинските им имена и да си търся моето място.
Авторке, вземи се в ръце. Има 1 понятие за жени като теб, сигурно ще те заболи от това, но...търсиш мнението на други и би трябвало да си готова да го посрещнеш. Та такива като теб се наричат вкопчващи. Те не мислят и не вярват, че ще са добре със съответния партньор. Те просто са готови на всичко, за да не останат сами.
Съжалявам за загубата ви!

Но не сте права, няма как да споделя всичко, че ще стане много дълго. И не се оправдавам, но не съм била вкопчваща, никога не съм му висяла на врата, досаждала, като го виждах че пак е внеговото странно състояние на апатия  си мълчах, но всичко си има граници аз не исках да живея с неодушевен предмет. Ако исках щях да си взема надуваем мъж и щяхме да си мълчим заедно.

# 83
  • Мнения: 96
terryy, пишеш, че имаш репродуктивни проблеми и забременяването ще отнеме време.
Този мъж беше ли готов за този труден път?
Според него не беше проблем, но не се и съмнявам точно това да му е бил проблема, защо предишната ми връзка точно затова преключи.
 Той си има детенце.

Ако един мъж иска да създаде дете, обикновено това е достатъчно доказателство за любов.


Тук ми идва да се разсмея истерично. Покойният ми мъж, когато ми предлагаше, се обърна към мен с думите: искам да изживея живота си с теб и да си направим момиченце с твоите очи.
Друг е въпросът, че по това време беше толкова фалирал, че.... Съм му дърпала телефона от ръцете, когато бивши негови партньори го унижаваха. Как да е, за 4-5 години си стъпихме на краката. И той забрави.... Дете, мен.. Сети се, когато му казах, че искам развод. Почна се 1 сага, точно като турските, обичам тааа, айде сега, щото сме на години вече, инвитро, осиновяване.... Почина няколко месеца по-късно. Най ме боли от примирителната му усмивка, вечерта, преди да почине. Сякаш едновременно ми показа и че знае какво ще се случи, и че съжалява.

Рядко пиша във форума и знам, че звуча доста категорично. Такава съм и в живота. Не ме е страх да назова нещата с истинските им имена и да си търся моето място.
Авторке, вземи се в ръце. Има 1 понятие за жени като теб, сигурно ще те заболи от това, но...търсиш мнението на други и би трябвало да си готова да го посрещнеш. Та такива като теб се наричат вкопчващи. Те не мислят и не вярват, че ще са добре със съответния партньор. Те просто са готови на всичко, за да не останат сами.
Съжалявам за загубата ви!

Но не сте права, няма как да споделя всичко, че ще стане много дълго. И не се оправдавам, но не съм била вкопчваща, никога не съм му висяла на врата, досаждала, като го виждах че пак е внеговото странно състояние на апатия  си мълчах, но всичко си има граници аз не исках да живея с неодушевен предмет. Ако исках щях да си взема надуваем мъж и щяхме да си мълчим заедно.

Браво. Почваш да мислиш рационално и най-вече за това, което е добро за теб.
Продължавай така.
Лично мнение, не можеш да промениш никой, ако той или тя не иска същото. Дай най-доброто себе си и ако няма реакция, си тръгваш. Ще спестиш на себе си болка, а също и на другия човек, който се чуди как да ти угоди, но не може да пречупи себе си.

# 84
  • Мнения: 22 085
Аз пък на твоята възраст се развеждах с три деца и имах друг вид житейски преживявания. Толкова много мъже има по тоя свят, че скоро ще срещнеш друг. И то някой, за когото няма да си досадна, а който наистина ще иска да е с теб. И време за бебета имате, абе въобще не знам за какво си се разтревожила толкова.

Опитвам се да си се представя на 36 сама и отчаяна заради мъж, но някак не успявам... понеже както казах - мъжете са много.

Тия мълчаливите мъже могат да бъдат голяма тегоба понякога. Успех със следващия!

# 85
  • Мнения: 2 765
Не искам да проэвучи тъпо, но эащо не се эаемеш эа 1 година със себе си: не энам дали тренираш и как иэглеждаш, но... ако эапочнеш эдраво да тренираш нещо, например направиш най-якото тяло на живота си, направиш си една трансформация на външния вид-коса, стил, абе всичко, эапочнеш да четеш повече книги и трансфпрмираш до някаква степен и духа си, раэшириш энанията си и уменията си (или дори се эапишеш эадочно да учиш нещо ново?!), намериш си някое готино хоби, а след корона може и в някой клуб да се эапишеш, ако при вас не е отворено и т.н. според мен винаги се отраэява добре. Не само, че човек така тренира духа си, но и със сигурност по пътя ще срещнеш нови хора, а эащо не и мъжа на живота ти. Една страхотно иэглеждаща жена никога, ама никога НИКОГА не остава неэабеляэана, а ти нямаш деца сега и имаш време да се эанимаваш със себе си до последния детайл. Живей на кратки отсечки и на макс.... промени нещо в себе си. Това е малко примитивен и повърхностен съвет, но също толкова примитивно е и всичко хубаво в живота-двама се харесват, правят си бебе и эаживяли щастливо до края на дните си... и т.н. Smile

Тук в чужбина има и страхотен онлайн дейтинг, не энам къде живееш, но определено може да го опиташ. Иэобщо и в твоята ситуация има поэитиви-както можеше сега да си иэморена от живота майка, която не е щастлива във вреъэката си, така можеш и да предиэвикваш эавист у всички обвърэани, ако яхнеш свободата си и станеш една машина. Направиш ли го, направо ти гарантирам, че до няколко години ще се бият эа теб: една красива, смела, стегната, жена с интереси, жиэнерадостна беэ эначение какво й поднесе живота (не мрънкало), със самочувствие е ултимативният магнит эа мъже на всяка въэраст и това го эабравят дори доста обвърэани, эаспиват някак си във връэките, эагубват личността си.

Флиртувай дори эа спорта-това някак си раэчупва жената, а на теб ще ти се отраэи точно много добре. Иэглеждай всеки ден покъртително добре, живей на макс.

п.с. чак аэ аэ се самомотивирах от поста си.... :Д

# 86
  • Мнения: 22 085
Вярно е. Хубава и уверена в себе си жена няма начин да остане без кандидати. Грижи се за себе си и очаквай изненади Simple Smile

# 87
  • Между гори и планини
  • Мнения: 11 902
Изумява ме, как зрели хора, действат толкова първосигнално.
Първо - ти не го обичаш, искаш да го обичаш. Часовникът ти тиктака и си си дала сметка, че с този кротък човек животът ти няма да е лош, става и баща. Ако го обичаше нямаше да му играеш по нервите. Щеше да летиш на крилете на любовта и нямаше да му събираш багажа толкова лесно . Знаеш за 20г колко пъти съм се сърдила на мъжа ми, но не съм си и помисляла да се разделим.
Второ - дори и да е имал чувства, човекът има достойнство. Как ли пък ще се върне, явно му е писнало!
Вземи и порасни ментално! На 36г, пък с акъл на 17!

# 88
  • Мнения: 7 131
Доста време си изпитвала неудовлетворение, което се е насъбрало и си реагирала по този краен начин. Да, има хора, които са по-обрани откъм емоции, не показват чувства и е нормално друг, по-емоционален човек да се притесни, че е пренебрегнат, излишен, не обичан. При все това тези хора си имат начини да показват, че държат на половинките си, тук явно не е било така. Ами я си помисли, по пътя към бебето, когато се нуждаеш от подкрепа и сила, човечецът да е отново така безразличен, как би се чувствала? За мен си постъпила правилно, че си прекратила връзката. Извинила си се, след като не е откликлнал, значи наистина е бил с теб по-скоро от навик, от липса на интерес сам да прекрати.
Аз също съм по-обрана емоционално в сравнение с партньора си. Но знам, че за него е важно "демонстрирането", декларирането на чувствата. Затова винаги му повтарям колко го обичам, колко е важен за мен, пращам му съобщения не само с "купи хляб и мляко", ами и с "обичам те". 😁 За себе си го имам за излишно, защото в крайна сметка не думите, а поведението и жестовете показват истинските чувства. Но знам, че той държи на това и го правя за него. Та и този господин, можеше да бъде една идея по-любезен, да благодари за жест и да ти казва, че те обича. Не е нещо супер непостижимо и задушаващо.

# 89
  • Мнения: 9 253
Стегнала си му багажа, казваш. И сега се жалваш в бг мама. Както си търсила си го намерила. Ако някой постъпи така с мен, не съществува повече в живота ми. Ей това му е лошото да си на 36 и несемейна, с никого не можеш да се съобразяваш и мислиш, че светът се върти около твоите желания. Отделно, че репродуктивните ти проблеми те притискат и притесняват и няма как да не се отразят на емоционалността ти. Хич не слушай какво ти пишат някои оптимистки тук, нищо общо няма положението на Бианка, на твоята възраст разведена и с три деца. Трябва да си реалист. По- правилно ми се вижда да се възползваш от напредъка на репродуктивната медицина, да си родиш дете с донорски материал, а после, когато, срещнеш подходящия мъж да се наслаждаваш на връзката си без да правиш компромис.

Общи условия

Активация на акаунт