Какъв съвет бихте дали на по-малкото си аз?

  • 4 953
  • 79
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 673
Интересно е да се прочетат съветите на различните хора - така човек вижда какви "уроци" е получил другия, през какви изпитания е минал и какво мисли за важно.
Моят съвет към себе си като млада, макар че нямаше да се вслушам в него, е да разбера какво е наистина да обичаш някого, да не си меря с него... егото и да не си въобразявам, че съм велика. Но не съжалявам за нищо, през което съм минала, защото то ме е направило такава, каквато съм.

# 61
  • Мнения: 2 165
Да бъда по-дипломатична и не толкова първична. Да си пазя нервите.

# 62
  • Мнения: 2 784
Tesla, Amazon, bitcoin.

# 63
  • Мнения: 738
да не правя непоискано добро

# 64
  • Мнения: 17 407
Моите малки аз са по-мъдри от мен на тяхната възраст. С това за мен темата се изчерпва, не искам да се съветвам.

# 65
  • Мнения: 1 009
...че нищо не оправдава цената да страдаш по някой мъж/жена, който/която и да е...че всичко, наистина всичко, е поправимо, освен едно..да следва мечтите си, да бъде смел и уверен в себе си, да бъде добър и никога да не забравя/изоставя хората, които са го отгледали...

# 66
  • Мнения: 19 976
Тази тема ме обърка. По снимката влязох и мислех, че някой иска да съветва дъщеря си. Тамън щях да се възмутя, че това не е моето малко аз и си има идентичност и гледам отговорите – хората говорят на себе си на младини.
Леко ми е шанти темата.
Миналото си е минало. Не се връщам, обръщам и не говоря с него.

# 67
  • Мнения: 2 857
"Ей, келеш, да зарязваш тия любовни терзания и да сядаш над езиците, чеее....
Как кои бе, келеш, прОграмните!"

# 68
  • Мнения: 2 927
Тази тема ме обърка. По снимката влязох и мислех, че някой иска да съветва дъщеря си. Тамън щях да се възмутя, че това не е моето малко аз и си има идентичност и гледам отговорите – хората говорят на себе си на младини.
Леко ми е шанти темата.
Миналото си е минало. Не се връщам, обръщам и не говоря с него.
Ма то това ли било? Значи аз пак не съм разбрала.Flushed
Аз го възприех като раздвоение на сегашното ти аз. (Явно само аз задълбавам толкова надълбоко в психологията.)
При мен (признавам си) има винаги 2 аз:
Едното, което се командва от разума и пустото ми его.
И другото малкото със сърцето свито на кравайче в един тъмен и студен ъгъл...Пак се отплеснах, както и да е!
Затова и го обясних така.
***
За младото ми аз не мога да се произнеса. То сякаш отсъстваше навремето. Прекалено много се вслушвах в съветите на родителите ми.

# 69
  • Мнения: 49
Никога не бих си дал никакъв съвет. Защото няма смисъл, никога не съм слушал чужди съвети. Предпочитам сам да си счупя главата... Но поне си знам, че така за нищо никой не ми е виновен. Гледам на всичко преживяно като на уроци, които са ме превърнали в това, което съм, вместо да губя време и сили за съжаления и (само)обвинения.

# 70
  • По света и у нас
  • Мнения: 1 302
Да обичам себе си и тялото си повече - когато растях имах притеснения че не съм достатъчно слаба и перфектна, а бях “цели “53 кила на ръст 167.  Все нещо недооценявах - гърдите ми, задникът ми, краката ми, ръста ми. Всичко се въртеше около едната визия... Толкова кухо и токсично побъркващо съществуване. Майка ми винаги е говорела негативно за краката си и за мен беше нормално да не се харесваш, отделно медиите влияеха с постоянно показване на кльощави момичета без задници и с недоразвити крака, със силиконови цици. Спомням си, че отидох на едно модно ревю и стилистката ми се скара да ям повече - бях станала 48 кила, на 21 години. Обикнах тялото си чак след като родих и тежах 65 кила, с увиснало коремче и огромен задник, с разкъсана вагина - казах си, сега трябва да обикна себе си за това което съм като същност, защото моето момичешко тяло си отиде завинаги. Тогава видях себе си като човек, и разбрах че моята стойност не е само в тялото ми.
* Извинете за бруталния език, но истинските неща в живота са брутални. Нищо не е парфюмирано и завързано с панделка.

Последна редакция: нд, 14 фев 2021, 16:35 от PrimaDonna

# 71
  • Мнения: 2 526
Много благодаря за последния пост! Безкрайно благодаря даже. Heart

Прекрасен съвет през който в момента преминавам и аз и е хубаво да го чуеш отстрани, че не си само ти, че е период и всичко ще е наред.

# 72
  • Мнения: 13 083
Да си избирам битките според силите. И да не се хвърлям надолу с главата във всичко. И да знам кога да спра. Не, че младото ми аз щеше да послуша някой от съветите, но все пак...

# 73
  • Мнения: 3 439
"Защото в многото мъдрост има много тъга; и който трупа знание, трупа и печал." Еклисиаст

Нищо не мога да ѝ кажа на тая бяла птица, нека си чупи кратуната. Самоувереността идва с опита.

# 74
  • Мнения: 299
Обичай смело, бъди себе си, мисли дългосрочно, цени родителите си докато ги имаш и прави максималното за тях, цени всеки миг, защото всичко е временно.

Общи условия

Активация на акаунт