








)
Бенал. В предния епизод спомена, че е израснала без родители, в сиропиталище, което до голяма степен ми изясни отчаяната нужда от любовта на Мехди и липсата на усещане за лично достойнство и самосъхранение досега. Надявам се, че не съм напълно права за това, което ще кажа, но в този случай имам чувството, че и бебенцето беше просто едно от средствата "на всяка цена", с които да се домогне до позицията на негова жена...и сега като видя, че каквото и да прави, пак няма да се получи....сякаш бебето вече си губи смисъла.
Мехди се метна пред Зейнеп и останалите за куршума (макар че и на тази сцена ми се видя доста нелепо колко бавно реагираха всички при вида на стрелеца, особено прехвалената охрана), но после имаше доста самодоволна физиономия докато Нермин кършеше пръсти и се вайкаше на героизма му.
Джемиле продължава прогресивното задълбаване в дъното, държи се като пациент с гранично разстройство в криза, зациклила на любимия си човек (Мехди) и целия останал свят няма никакво значение. Ако не беше толкова дразнеща, щеше да ми е смешно като ѝ дават разкривената мелодраматична физиономия, докато се тръшка за Мехди, а след това глазирания поглед и липсата на особена емоция в моментите, когато някой от останалия антураж (Бенал, Нух и т.н.) си казва болката. Там разбиране и състрадание няма.
Малката скумрийка Сийка (новия прякор на Невестулката Сакине) - отново бие рекордите по дребнодушие и женска злоба. Актрисата, която изпълнява ролята, е толкова добра, че ненавистта ми блика всеки път щом я покажат на екрана, и особено като занарежда с онзи ми ти хленчещ гласец, мяукащ, търсещ внимание и съжаление, а всъщност с отровно жило.
Озлем до голяма степен я разбирам, ако се поставя на нейно място в реална ситуация, вероятно и аз бих дала гласност на възмущението си, защото контраста на това, което познава като характери от братята си, и промяната в сближаването с целия катун...си е доста шокиращо, ако не си емоционално инвестиран.
Нермин си остава един от любимите ми персонажи, толкова фин и деликатен човек, истинска доброта, възпитание, скромност...много ми е жал за нея, че често ѝ се налага да вирее сред токсични махленски печурки.
Емине ми е другия любим персонаж - все повече се идентифицирам с нея в моментите, в които налива здрав разум на вечно лутащата се Зейнеп. Много ми хареса, че ѝ дадоха шанс да работи и да се развива в кантората, надявам се, че ще има и друго сюжетно развитие на образа ѝ, различно от това на поддържащата приятелка, която сякаш няма свой живот, а живее за да съветва и обгрижва главната героиня.

)))))))))))

Препоръчани теми