Кой командва вкъщи?

В този случай си имаме командващ
Никой никъде не е говорил за идеални, просто споделяме личния си опит, не мога да поставя всички потребители на бгмамма под един знаменател, както се вижда, тук от 10-15 мнения има какво ли не разнообразие, за целия форум би било още по-голямо

Мисля, че не говорим за едно и също. Или вие просто не ме разбирате. Наскоро го обяснявах в една съседна тема и с риск да се повторя, ще направя идентично сравнение. Мога да се съглася с чуждата "логика", само когато твърденията почиват на обективно доказуеми факти. Например, ако мъжът ми отстоява мнението, че столицата на Австралия е Канбера, а аз споря, че е Мелбърн, да речем, то когато фактите бъдат проверени, ще му се извиня и ще приема неговата гледна точка. Ако, обаче, става въпрос за абстрактни предпочитания, нагласи, вкусове, за какви "логични доводи" може да иде реч? Пример – съпругът иска да боядисаме дневната в светлосиньо, защото е любимият му цвят и го успокоява; аз пък желая да я оцветим в бебешко розово, защото си я представям с нюанс на захарен памук. Извинете, ама кой от двама ни е прав в случая? И у кого почива логиката? Естествено, че в една такава предполагаема ситуация, единият трябва да направи компромис със своите щения, за сметка вижданията на другия.

Налага се да ми дадеш конкретен пример, защото така, "на ангро", просто не бих могла да ти отговоря. Често хората изричат подобни фрази (като посочените от теб), защото са лицемерни и манипулативни, а не защото действително са съгласни с гледната точка на другия и искат да си сътрудничат. Особено в службата е много "хлъзгава" работа – там всеки е готов да прецака другия, само с идеята да се издигне.
То, и аз нерядко ги говоря подобни щуротии, не защото ми пука за отсрещното становище, а защото искам да накарам човека да се разкара, или както се казва – "да го пусна по пързалката".
Та, дай пример, за да сме наясно, че говорим за едно и също.

Ами именно в реалния живот единия има познания, интереси и опит в една област, другия в други.
Няма как да кажа,  " ще вземем червената кола", защото е по-красива, при положение, че разходите по нея са прекалено големи например и този допълнителен разход може да се пренасочи другаде.

Ами именно. Значи както има командващи, така има и командвани.
Има явно някъде и равноправие. За почти 50-годишния си живот не съм срещала такива семейства, ама щом казвате, че има, значи има... Баба ми и дядо ми бяха повече от 50 години много, много щастливо семейство. Тя си го командваше, ама като истински главнокомандващ. А той си беше щастлив и послушен...

По въпроса за боята, всеки вади готови модели и обсъждаме по тях. Често от купчината предложение избираме нещо съвсем различно от първоначалната идея. Нито един от нас не е чак толкова вманиачен на тема боя, така че разглеждаме, докато стигнем до нещо, което ни харесва и на двамата.

Но пак казвам, не бих създала семейство с човек, който има много различни разбирания от моите. Първо, защото не обичам напрежението и битките и второ, защото смятам, че всеки човек има право да избере как да живее, а не да го прави, защото аз съм казала.

AIDA_N, явно е случайност, но около нас повечето семейства са такива като нас. Другият тип са с категорично командване от страна на мъжа, те се стопяват все повече. С командващ жена не се сещам.

П.П. Ние се съобразяваме във всички области. Достатъчно инфо има в нета за едно висше

Щастливите и послушните много често са примиряващи се.

Е, значи, 'ептен не говорим за едно и също.
Аз по отношение на сфера, в която нямам никакви познания, изобщо не бих си позволила да изказвам мнение, камо ли да споря.
Но тръгна ли реално да изразявам позиция, Господ да е на помощ на опонента ми...

Човече, не знам за какви "модели" иде реч. Единият просто предпочита даден нюанс, другият – нещо различно. Нищо сложно. И всеки си иска неговото. Няма какво да се дискутира по темата.
Не мисля, че подобни злободневни ситуации могат да бъдат определени като "различни разбирания". Няма как двамата партньори да са астрални близнаци, все пак, и да са на едно и също мнение по всички въпроси. С мъжа ми спорим по около 10 пъти дневно, въпреки че се определяме като сродни душѝ...

Е щом тази роля им харесва, да бъдат.... Нека си бъдат щастливи. Има хора, които са винаги с рогата напред и не се оставят, докато не стане на тяхната. Други обратно, седят и си пасуват. Като се намерят двама такива и ето ви хармония в отношенията. И хич не им дреме командва ли някой у тях или не...

Blаck Cat, модели, варианти, снимки на готови стаи, няма значение как точно ще го наречем.
Разглеждаме, обсъждаме и често решаваме да е нещо, много далеч от първоначалните ни индивидуални идеи.

Но не сме вманиачени на тази тема. Ако някой е много пристрастен към нещо, тогава наистина би имало проблем. В най-добрия случай човекът до него няма същите страсти, точно в тази сфера и просто избира това, което е приемливо за него - от ограничен брой варианти (подбрани от "маниака" ).

П.П. Моят мъж няма претенции за конретен цвят, по-скоро за гамата. Но ето - последния път боята за хола я избра именно той. Бяхме отишли с готово предложение (мое) в магазина, но той изрови един "бразилски орех" на промоция и очите ми останаха в него въобще не ми е проблем.

Точно така, като кажа че ще са жълти стените, неговото синьо въобще не ме вълнува. Ако трябва дори лично и собственоръчно да си ги боядисам. Като съм си наумила нещо няма никакъв шанс да ме обори. За щастие обаче обикновено сме на едно мнение, а дори се е случвало без да му казвам кое ми харесва да посочи същото и то измежду цяла палитра. Та, интуиция ... и няма драми.
На мене винаги ми е било интересно да чета за семейните модели на НСЧ. Представям си - седят пият чай, потропват със сребърните лъжички разбърквайки и тихичко обсъждат разни твърдения с факти и доказателствен материал. Докато ние сме някакво лудо латино в сравнение - понякога спорим, викаме, караме се и никой не слуша ...

Оооо, много си далеч от истината. И когато сме на едно мнение, пак сме бурни в обсъждането
Но за доказателствения материал си близо. И двамата сме трудни за убеждаване, така че се правят едни проекти, направо дипломна работа с табла (който е завършвал във времето преди компютрите ще ме разбере)

Ами на много хора не им се занимава с вземането на разни битови решения и им е по-добре да минат в пасивна позиция.
ММ си е пасивен по битови въпроси. Изобщо не му пука какъв цвят ще са стените. Даже новата ни къща проектирахме изцяло по мой вкус. Само аз си коментирах с архитекта. ММ само се съгласяваше и казваше, че е супер.
На работа е пълна противоположност. Налагащ се, доминиращ. Предполагам вкъщи му е по-лесно да не се занимава и да се отпусне малко. Аз пък обичам всичко да става както аз искам, та ни е добре.

Брей, какви са тез 3-5 членни семейства, които си я карат на двучленство цял живот?

Какво точно включва "командването" в семейството? - един решава къде да се ходи, кога да се ходи,  как, с кого,  какво и как да се прави, кога и какво може или не може, общо взето "един определя границите на разрешено и забранено, а останалите съблюдават ограниченията и се вместват внимателно в тях".
Я пак си помислете, командвате ли или ви харесва да изглежда така?

И при нас консенсусът е постигнат преди да започне разговорът. Само дето ММ не го знае или не иска да го знае.