Моята почти тийнка на 11 г. (почти 12) тази сутрин се държа неприятно и си позволи поведение, което трябва да пресека веднага. Успях някак да се въздържа от кофти реакция от моя страна. Не се развиках, обяснявах с нормален, твърд тон. Обаче сега се чудя какво да направя, защото мисля, че ѝ мина през едното ухо и излезе от другото.
Ситуацията е следната. Става трудно сутрин и затова я будим 10-15 мин. преди необходимото. След многократно настояване, най-накрая изпълзя от леглото в последния момент. Естествено започна драма с мотане и влачене, но в крайна сметка се облече и приготви за училище... със скъсан клин, блуза, която ѝ е малка и 20 мин. търсене на бюстие за под тясната блуза . Проблемът стана, когато казах, че трябва да смени клина. Мота се, не искала друго, щяла така да отиде. Не я пуснах. Наложи се баща ѝ да тръгне без нея, за да не закъснява по-малката ѝ сестра. (По принцип първо отиваме до училището на каката и после до това на малката, защото започват с 15 мин. разлика и изобщо е по-удобния вариант на маршрут, но вече два пъти малката закъснява заради кака си и бяхме решили, че няма да позволяваме повече да се случва.) Съответно изпусна първия час. Цялото това количество инат го прояви, въпреки че знаеше, че ще закъснее за час. Опита се да ми говори с неприятен, назидателен глас. Аз съм била виновна, че е закъсняла, защото съм я накарала да смени дрехите. Баща ѝ пък е виновен, че не я е чакал. Развалила съм ѝ била "аутфита". Умрях от смях, вътрешно. Обаче, трябва да се действа, че ще имам сериозни проблеми, ако продължават така нещата.
Посъветвайте ме, моля как да ѝ оставя трайна следа в главата, че това не може да се повтори. Мисля да я оставя без компютър (нов е и много го чака) до следващата сряда и изобщо без всяквки електронни устройства. Притеснявам се, че само ще я озлобя така, но не мога да измисля нищо по-подходящо. Довечера ще има акция за пренареждане на всички дрехи, за да няма търсене сутрин. Вече ѝ казах, че съм обидена.