Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата ? - 9

Можете ли да ми дадете съвет?
Моята почти тийнка на 11 г. (почти 12) тази сутрин се държа неприятно и си позволи поведение, което трябва да пресека веднага. Успях някак да се въздържа от кофти реакция от моя страна. Не се развиках, обяснявах с нормален, твърд тон. Обаче сега се чудя какво да направя, защото мисля, че ѝ мина през едното ухо и излезе от другото.

Ситуацията е следната. Става трудно сутрин и затова я будим 10-15 мин. преди необходимото. След многократно настояване, най-накрая изпълзя от леглото в последния момент. Естествено започна драма с мотане и влачене, но в крайна сметка се облече и приготви за училище... със скъсан клин, блуза, която ѝ е малка и 20 мин. търсене на бюстие за под тясната блуза . Проблемът стана, когато казах, че трябва да смени клина. Мота се, не искала друго, щяла така да отиде. Не я пуснах. Наложи се баща ѝ да тръгне без нея, за да не закъснява по-малката ѝ сестра. (По принцип първо отиваме до училището на каката и после до това на малката, защото започват с 15 мин. разлика и изобщо е по-удобния вариант на маршрут, но вече два пъти малката закъснява заради кака си и бяхме решили, че няма да позволяваме повече да се случва.) Съответно изпусна първия час. Цялото това количество инат го прояви, въпреки че знаеше, че ще закъснее за час. Опита се да ми говори с неприятен, назидателен глас. Аз съм била виновна, че е закъсняла, защото съм я накарала да смени дрехите. Баща ѝ пък е виновен, че не я е чакал. Развалила съм ѝ била "аутфита". Умрях от смях, вътрешно. Обаче, трябва да се действа, че ще имам сериозни проблеми, ако продължават така нещата.

Посъветвайте ме, моля как да ѝ оставя трайна следа в главата, че това не може да се повтори. Мисля да я оставя без компютър (нов е и много го чака) до следващата сряда и изобщо без всяквки електронни устройства. Притеснявам се, че само ще я озлобя така, но не мога да измисля нищо по-подходящо. Довечера ще има акция за пренареждане на всички дрехи, за да няма търсене сутрин. Вече ѝ казах, че съм обидена.

Да си приготвя аутфита от вечерта.
Честно казано, ако това е инцидентно повишаване на тон, не виждам драма. Повече ме притесняват абсолютно послушните деца.

От опита ми с вироглавите мъжки тийнове в къщи съм научила , че честите наказания ги озлобяват и ги карат да влизат в модус " правя напук до откат" .
Категорична и твърда родителска реакция в момента на случката е добре. Но после трябва и разговор като се уталожат страстите - вечерта, на другия ден... когато е удобно. С двамата родители, спокойно, като с разумен човек. Да се обсъди случката, защо се е случила, как в бъдеще да не се случва и да се проговорят правилата и задълженията в къщи - например да си приготвя дрехите от предната вечер и да не бави сестра си и баща си сутрин. При нарушаване на правилата, последствията са ... например без компютър за Х дни. Причинно- следствена връзка да направи, а не да се изживява като жертва на наказания. 
Напоителни спокойни разговори трябват, в един момент почват да чуват.

Мисля точно същото. Би се озлобила излишно от отнемане на електронните устройства за това, че е обула скъсан клин. Винаги гледам пропорцията на провинението и санкцията. Разбирам, че санкцията е предвидена заради тона (тя ще откаже да го разбере, ще си счита, че е заради клина), но кой не би "бучал", ако е сънен и го оставят да се оправя сам със закъснението си. Ами деца са си още. Аз изместих буденето по-рано, защото все не ни стигаха 5 минути за косата, а от детскоградинска възраст и с трите деца дрехите ги приготвяме/приготвят вечер. Като все още е моя грижа скъсана/лекьосана/неприемлива дреха да не влиза в гардероба (прибирам я до оправяне или изхвърлям), че е много досадно на вратата да видиш дефект и да се върнеш. Много добре, че таткото е закарам малката навреме, все пак тя няма никаква вина за мотаенето на каката, на която вече със сигурност ѝ е "тъпо", че се е изложила в училище

Няма нищо лошо понякога децата да повишават тон на родителите. Няма нищо лошо и родителя да изсъска в отговор на това. Много по-бързо минава емоцията и не се стига до това цял ден да мислите как да накажете детето за непристойното поведение. В момента на нея й е все тая, а вие ще го мислете цял ден. Излишно е. Моментната реакция е най-добра. Чак пък без устройства за такива неща, няма смисъл според мен.

Аз бих я оставила сигурно със скъсания клин. Последно се намесвах, като тръгваше да излиза неподходящо за климатичните условия - със силно скъсани дънки или голи глезени на t под нулата. Заплашихме я с баща ѝ, че ще дойдем в училищния двор пред приятелите ѝ да ѝ донесем подходящи дрехи и ще не ще се преоблече. Общо взето, избирам си битките.

Иначе при нас е по-скоро обратния проблем, че прекалено много избира дрехи и все няма. Онзи ден, при поредното - “не мога да изляза, дрехите са ми в сушилнята”, извадих от гардероба еднометров куп с дрехи.

При нас пък са се случвали такива драми и по друго време от деня - ходенето на гимнастика следобед понякога е свързано с нервно търсене на клинове, които не са дадени овреме за пране.. Наложи се да обяснявам няколко пъти, че трябва да дава всичко за пране, ако иска до 2 дена да може да го носи. Аз разбира се, надзиравам по стаите какво има за пране, или събирам от коша в банята, но не ровя по сакове и чанти. Даже мисля че е време и да се учи сама да си пуска прането.

Моите въпроси за шините видях че са преместени в друга тема в стоматологичния подфорум, ако някой се чуди. То и аз се колебаех дали там не е по-удачно, но сметнах че тук често се коментират шините на тийнките.

Лурдес,
Не знам, колко е важна гимнастиката за вас. При нас училището е важно, съответно от вечерта се приготвят дрехите, чантите всичко. Сутрин се става, ама няма спи ми се, става се, ако трябва и насила и се почва закуска, миене, обличане, тръгване. Това го изтренирахме още от първи клас, така че в 5 клас, когато вече пътуват сами, да имат тренинг и да се справят. Навиват се специални аларми на телефона, ако някой се замота, да знае да тръгва за спирката. Време сутрин с капризи да се занимавам, нямам, нерви също. Случвало се е и тон да повиша и да се поскараме. Наказваме се само при прогресиращи прояви. Допълнителните занимания като танци и футбол, не са ми приоритет. Там, който не си е дал дрехите за пране, да се оправя, както може. Ако иска да закъснява, ако иска, да не ходи. Знаят, че, ако не са усърдни там и се лигавят, просто ще ги отпиша. Затова децата ми сами си внимават за тях, понеже те са важни за тях.

И у нас, с цел спестяване на нерви и физиономии сутрин, ритуалът с избор на аутфит се изпълнява предната вечер. Сама си решава какво ще облича, често използва около 30% от наличните дрехи и общо взето се намесваме, само ако не е съобразила добре с атмосферните условия. Напоследък се стремя да не се ядосвам при избора ѝ на дреха, макар и да не съм доволна, че носи еднотипни, а останалите ѝ омаляват, но знам че тийновете се носят според актуални тенденции и туй то. Купуваме дрехи само с нейно съгласие, иначе ще си висят така в гардероба. Иначе, стават като войници - неадекватни, но се движат, макар и на забавени обороти!

Като ученичка майка ми прилагаше какви ли не методи да ме накара да стана. Нищо не действаше, накрая на нея и писна и спря. Когато се успах за училище и ми писаха отсъствия, които по мое време бяха 3 неизвинени разрешени преди да ти намалят поведението, да видиш как хубаво се научих да ставам сама и да не закъснявам.
Та който не иска да става навреме да си носи последствията.
За дрехи връщам само ако са мръсни, иначе всеки е свободен да се облича както му харесва.
Разговорите помагат когато всички са спокойни.

Моята винаги сутрин си измисля дрехите, но като види, че закъснява, облича там каквото и да е. Не обича да закъснява, за разлика от мен. Когато е закъсняла, все заради мен е било. Тя пък в училище ходи само с примерно облекло, няма скъсано, голо, късо, нещо по-така. Тези дрехи само в свободното време облича.

Джил, ако за първи път се сблъскваш с такава ситуация, направо ти завиждам.  У нас също дрехите се приготвят от вечерта още от детската градина, когато започнаха да имат претенции какво да обличат. Намесвам се само евентуално за скъсано или изцапано. Малкият батко в момента се облича така, че ми спира дъхът всеки ден, ама чакам да му мине. За климатичните условия всеки има глава на раменете, а и моите са студенолюбиви.  На твое място, ако я лишавам от нещо, би било за 1 ден, за да разбере, че ако има следващ път, няма да е без последствия. Събуждането и за мен беше голяма драма в тази възраст, разбирам я девойката и ѝ съчувствам, ама ще трябва да се научи, че има последствия, които понякога засягат други хора. Може би обяснение в спокоен разговор на причинно- следствените връзки би бил ефективен. Е, може би не от първия път.

В такива моменти винаги се чудя къде е границата. При нас вечерта също се приготвят дрехите, но това пък води до закъснение с лягането и въобще моите девойки само се мотаят. Ако ги оставя без надзор, това означава нищо да не са свършили. Постоянно повтарям, заболява ме устата, ако не им стоя над главата да настоявам, не правят нищо. Само казват "добре" и дотам. Не знам вече. Нерви не ми останаха. Ако ги накажа с отнемане на телефон, почва едно мрънкане и киселеене.
Отделно само се купуват нови дрехи и съответно се носят старите 10 броя удобни. Другите си стоят в шкафа и омаляват. Да не казвам каква топка става и нищо не може да се намери при търсене. Избира се, избира и накрая пак удобният клин и блуза. Постоянно заплашвам, че спираме с покупките. И се почва "ама това нямам, от онова имам нужда".

Аз други исках да ви питам. Понеже се опитвам да вкарам някакъв ред вкъщи, съответно трудна работа с тези запушени уши и с тоя мързел. Вие събирате ли разхвърляни и оставени боклуци от децата или ги оставяте така да стоят и карате тях?
Пример хвърлени чорапи до леглото, оставена хартийка от бонбона, използвано тампонче за почистване с мицеларна, мицеларната също оставена до огледалото, оставени четки за зъби в кухнята на плота и други разни такива.

Карам я да си хвърля използваните неща на момента в коша.

Не знам дали съм случила на дъщеря, дали още не я е хванал типичния мързел, или просто попива от нашите навици, но рядко има за какво да правя забележки. Има кош в стаята за боклуци и всички отиват там. Мръсни дрехи се слагат веднага в коша за пране. Дори и да се случи да се направи на разсеяна, напомням на момента да се сложи където му е мястото. Кочина става само когато има гости у дома, но аз лично съм обяснила на нея и приятелите й, че като са се събрали да играят искам да се забавляват, а не да треперят дали няма някой боклук където не трябва. Има време да бъдат подредени и изрядни. Вкъщи искам щастливи деца. Пресен пример от вчера - чистих цялата тераса от разпиляни гримове, но това са бели кахъри. Правеха си маскировъчен грим и бяха много щастливи. Е малко пътеката на терасата е розова в момента, ама така или иначе ще я пера скоро.