Трябва да се пробва. Майка ми и тя на легло беше и на памперси. Възстанови се до колкото е възможно за около 6 месеца. Не е като преди, но поне ходиндо тоалетна сама. Гледах я скоро картофи белеше с белачка. Но тя е и на 80год. Така че има надежда. Много воля от болния трябва, от вас нервите. Дано се оправи човека.
- Публикувана: 16 фев. 2021, 22:29 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2024, 21:55 ч.
Инсулт - сблъскване с тази болест. Моля споделете! - Тема 2
Това, което съм установила аз (получих инсулт преди четири почти години), е че самият болен трябва да престане да се чувства болен и да иска да се оправи. Ама не да чака на лекарства, а да тръгне.
Бях с дясна хемипареза. Няма да ви казвам как пълзях по стените. Само и само да не лежа. От спалнята до кухнята няма и два метра. Първоначално ги минавах за двайсет минути. После, когато малко от малко започнах да се движа в рамките на тези два метра, взехме канадка. С нея вече стана и дългото раздвижване.
Казват, че подобренията след инсулт стават за половин година. Ако не стане - не става никога.
Не е вярно. Отне ми повече от година, но сега смятам, че съм на практика здрава. Така че не се отказвайте!
Бях с дясна хемипареза. Няма да ви казвам как пълзях по стените. Само и само да не лежа. От спалнята до кухнята няма и два метра. Първоначално ги минавах за двайсет минути. После, когато малко от малко започнах да се движа в рамките на тези два метра, взехме канадка. С нея вече стана и дългото раздвижване.
Казват, че подобренията след инсулт стават за половин година. Ако не стане - не става никога.
Не е вярно. Отне ми повече от година, но сега смятам, че съм на практика здрава. Така че не се отказвайте!
50 лв на посещение рехабилитатор отпреди няколко месеца
Това за каква продължителност е?
Това, което съм установила аз (получих инсулт преди четири почти години), е че самият болен трябва да престане да се чувства болен и да иска да се оправи. Ама не да чака на лекарства, а да тръгне.
Иначе имаше много планове занапред...
Здравейте, включвам се с малко въпроси.На 1ви свекърва ми получи инсулт със загуба на говора. Цяла седмица лекарите ми обясняват,че не може да говори, но разбира, частично засегнати дясна ръка и крак.Т.е инсулта е лек.Днес си я вземаме от болницата-въобще не знае кои сме,къде е,за говора ясно, никакъв го няма, но имам чувството, че е неадекватна.Нормално ли е това, кога отминава, откакто се прибрахме спи.За рехабилитацията разбрах, че е важна, но тя сега е с памперс, защото не съм сигурна усеща ли се изобщо за тези неща.Т.е възможна ли е рехабилитация в станция при този случай?Да търся ли невролог да дойде да я види и да каже какво е състоянието и,защото от болницата не казаха нищо съществено, колкото и да бях настоятелна.Препоръки за такъв, а също и рехабилитация,логопед за София. Да махаме ли памперса,с подпиране на човек се движи, но пък 5ти час вече спи.Благодаря предварително, на тези които са включат.
То всеки инсулт е различен, но ще кажа при майка ми как е. При нея се водеше средно тежък инсулт.
Разпозна ме може би месец след инсулта. И тя в началото много спеше, заспиваше буквално за секунди. Тотално неадекватна. След инцидента много заваляше докато говори (в най-добрия случай разбирах 50% от това, което говореше), но все пак говореше. Мислех, че ще се нуждае от логопед, но говорът се подобряваше, и след две-три седмици имаше вече само леко заваляне.
Звънях по рехабилитационни центрове и навсякъде ми казваха, че приемат хора в слединсултни състояния, но ако човекът не може да се обслужва сам, ще му трябва придружител, който естествено си заплаща допълнително престоя.
От болницата, казаха, че в нейния случай най-доброто решение е хоспис. Така и направихме - там хем си я обслужват, хем й следят терапията и й правят изследванията на място, хем има някаква рехабилитация (от понеделник до петък, не знам каква точно е продължителността).
ПП: в епикризата би трябвало да е описано що-годе какво й е състоянието.
Разпозна ме може би месец след инсулта. И тя в началото много спеше, заспиваше буквално за секунди. Тотално неадекватна. След инцидента много заваляше докато говори (в най-добрия случай разбирах 50% от това, което говореше), но все пак говореше. Мислех, че ще се нуждае от логопед, но говорът се подобряваше, и след две-три седмици имаше вече само леко заваляне.
Звънях по рехабилитационни центрове и навсякъде ми казваха, че приемат хора в слединсултни състояния, но ако човекът не може да се обслужва сам, ще му трябва придружител, който естествено си заплаща допълнително престоя.
От болницата, казаха, че в нейния случай най-доброто решение е хоспис. Така и направихме - там хем си я обслужват, хем й следят терапията и й правят изследванията на място, хем има някаква рехабилитация (от понеделник до петък, не знам каква точно е продължителността).
ПП: в епикризата би трябвало да е описано що-годе какво й е състоянието.