Поговорката "не продава кюшето, а кьосето" е напълно приложима и в случая. Не устройството е важно, а желанието да се положат усилия. И при тежка пареза при настойчивост има ефект.
- Публикувана: 16 фев. 2021, 22:29 ч.
- Последно мнение: 20 апр. 2024, 22:09 ч.
Инсулт - сблъскване с тази болест. Моля споделете! - Тема 2
В момента, в който успях да седна, (с дясна хемипареза бях), един от тримата рехабилитатори (мъжът ми обича да действа на сигурно 
) ми връчи канадката и каза да я държа със здравата ръка. Така тръгнах.
Преди това ми правиха някакви упражнения за раздвижване на дясната половина, които бяха доста... ами безсмислени да кажа. Безефективни. Ама въобще.
Щом награбих канадката, нещата започнаха да се оправят.
Дано съм помогнала!
А за дядото и тоалетната - няма да стане, докато е на себе си. Човекът толкова години го е правил в тоалетната, че сега просто не може по друг начин.
Спомням си преди години, когато след операция ме караха да се изпишкам в памперса, за да извадя упойката. Ами три дни никакъв шанс! Докторите ревнаха, че ще се натровя и тогава с триста зора свърших работата. А бях на седемнайсет. А инсулта го получих на 42. Не ми се мисли какво щеше да стане, ако не ме бяха водили до тоалетната след инсулта...
Продължавам да твърдя, че щом иска да става и да ходи - направете усилие и вие. Този човек се бори за живота си, а не да ви създава проблеми.
) ми връчи канадката и каза да я държа със здравата ръка. Така тръгнах.Преди това ми правиха някакви упражнения за раздвижване на дясната половина, които бяха доста... ами безсмислени да кажа. Безефективни. Ама въобще.
Щом награбих канадката, нещата започнаха да се оправят.
Дано съм помогнала!
А за дядото и тоалетната - няма да стане, докато е на себе си. Човекът толкова години го е правил в тоалетната, че сега просто не може по друг начин.
Спомням си преди години, когато след операция ме караха да се изпишкам в памперса, за да извадя упойката. Ами три дни никакъв шанс! Докторите ревнаха, че ще се натровя и тогава с триста зора свърших работата. А бях на седемнайсет. А инсулта го получих на 42. Не ми се мисли какво щеше да стане, ако не ме бяха водили до тоалетната след инсулта...
...Иска да става сам и да ходи но не е в състояние а пак се инати и не иска в памперса а се стиска.
Продължавам да твърдя, че щом иска да става и да ходи - направете усилие и вие. Този човек се бори за живота си, а не да ви създава проблеми.
Има тоалетни столове за по-едри хора. По-скъпи са естествено. Или на вас ви е трудно да го повдигате, за да стане? Ако има сила в някоя от ръцете измислете опорна точка, чрез която да се повдига доколкото може сам.Друг вариант е повдигащ се чрез дистанционно матрак. Задната му част може да застане почти пурпендикулярно на основата.
Ние живеем на село и къщата ни е на 3 етажа а дядото си е на първия етаж .Баня и тоалетна имаме на 3ти етаж но имаме и външна тоалетна и той си е свикнал да ходи там и сега не иска нито на стол нито в памперс.Трудно ни е но ще опитаме на стола иска не иска няма как тоалетната отвън е много далече.Мъчно ми много иска да го вдигам и да ходи сам но просто не е в състояние.
Значи явно се случва .Баща ви оправи ли се?
Здравейте.Аз имам малко по различен въпрос.Мъжът ми изкара инсулт преди година и половина.На скенери не се виждаше нищо но по симптоматика казаха че със сигурност има лек инсулт.Сега има само леки оплаквания,като изтриване на ръцете и световъртеж от време на време.Сега случайно разбрахме че е малко право на ТЕЛК през първата година.Пропуснали са да ни кажат лекарите.Някой знае ли дали сега има смисъл да се явява,след като е минало година и половина.
Здравейте,
Майка ми изкара изключително тежък ковид. Два пъти я интубирана, но тя е боец и оцеля. В болницата започнахме раздвижване. И тъкмо се бяхме настроили, че всичко минава, 2 дни вдига температура и направи хеморагичен инсулт в понеделник. Не лек, който по принцип може да се оправи с операция, но тя такива не може да издържи. В момента казаха, че няма с какво да я лекуват, и шансовете и не са големи. Първоначалните прогнози бяха че в понеделник едва ли ще изкара нощта, докато се разлее кръвта. Обаче я изкара и още сме с нея. Докторите казаха, че сега една част от кръвта се абсорбира Ла, а друга ставала на някаква тъкан за около 3 седмици. На 63 години. Вярвам, че има порив за живот. Иска ми се да чуя дали някой се е сблъсквал с подобна ситуация и как е преминал през нея.
Майка ми изкара изключително тежък ковид. Два пъти я интубирана, но тя е боец и оцеля. В болницата започнахме раздвижване. И тъкмо се бяхме настроили, че всичко минава, 2 дни вдига температура и направи хеморагичен инсулт в понеделник. Не лек, който по принцип може да се оправи с операция, но тя такива не може да издържи. В момента казаха, че няма с какво да я лекуват, и шансовете и не са големи. Първоначалните прогнози бяха че в понеделник едва ли ще изкара нощта, докато се разлее кръвта. Обаче я изкара и още сме с нея. Докторите казаха, че сега една част от кръвта се абсорбира Ла, а друга ставала на някаква тъкан за около 3 седмици. На 63 години. Вярвам, че има порив за живот. Иска ми се да чуя дали някой се е сблъсквал с подобна ситуация и как е преминал през нея.