Майка след 33г и някои притеснения

  • 9 467
  • 165
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 299

Ами, ако предвид заболяванията ми, детето се роди с увреждания?
[/quote]

Консултирай се с лекар. Има и здрави майки, които раждат деца с увреждания. Има генетични тестове, които можеш да си направиш преди забременяването. Аз си правих такъв за всеки случай. Такива тестове ти дават определена доза спокойствие, макар че има увреждания, като Даун, които един тест преди забременяване не може да хване. Посъветвай се със специалист.

# 106
  • Пловдив
  • Мнения: 14 879
В нейния случай едва ли става дума за генетични заболявания с причинител един ген, който е известен, та да се хващат с генетични тестове. Не съм сигурна, разбира се, не е написано изрично, но така ми звучат постовете и. Иначе ясно, че консултация с лекар не може да се замести от форума, нито от мисленето и премислянето.

# 107
  • Мнения: 250
Не, не става въпрос за генетичен тест.Имам сърдечни проблеми, хашимото, инсулинова резистентност, сега след короната и кръвта ми се сгъсти, та сигурно и тромбофиля имам( пих антикоагуланти) Бременноста си от сега я виждам на Фраксипарин. С лабилна психика съм и от години съм на антидепресанти. Филмирам се от най- малкото и получавам паник атаки и вдигам пулс над 120, за който пия бета блокер. Имам гастрит, рефлукс, камък в единия бъбрек( вчера разбрах за него, след преглед на ехограф) Отделно преди години имах раничка на шийката на матката, горена с лазер.
Сигурно има и друго,за което не се сещам в момента. И двамата ми родители са със сърдечни операции, при което сърдечния риск мисля,че е голям за бъдещо поколение.

# 108
  • Мнения: 4 133
Ако си мислите, че детето, което ще осиновите пък ще е на 100% без някаква мутация или без носители на сърдечни рискове, например, жестоко се лъжете. Майка ми е осиновена също, таласемията и мутациите си ги имам от нея, а тя за тях е разбрала едва, когато ме е раждала. Аз съм много "ЗА" осиновяването, предвид семейната история, от тази страна ми бяха любимата баба и дядо, а реално нямам кръвна връзка с тях. Майка ми стана лекар, издигна се в професията си, дадоха ми всичко най-добро с баща ми. Просто на първо място бих искала да пробвам да имам свое "продължение", освен ако състоянието ми наистина не го позволява. Например при двама родители с таласемия минор се раждат деца с майор форма и те рядко оцеляват след раждането, а ако оцелеят през целия им живот се прелива кръв. Ако и мъжът ми беше носител на мутацията нямаше да правим опити и бихме осиновили директно. Ама това човек да се притеснява, че е носител на сърдечен риск, хашимото и т.н. за мен не е достатъчно. Все пак казвам "за мен", защото хората са различни, но основното, което исках да кажа е, че осиновено дете също може да е носител на някакъв "проблем".

# 109
  • Мнения: 304
Доста хора като напреднат с възрастта не искат деца. Днес чух даже за един човек, който не искаш деца, защото нямало да може да се наспива. Той на 34 а приятелката му на 18.
Това е защото свикваш да живееш само със себе си, каквото ти дойде на ум го правиш, каквото искаш си купуваш, бе угаждаш си доста. А детето е забравяне на себе си, но от хубавата страна, защото го обичаш. Като обичаш наистина забравяш себе си заради другия.
И аз не исках деца, омъжих се и пак не исках, но мъжът ми искаше. Послушах го и сега не съжалявам. Не мога да си представя какво щях да правя без дете, толкова е мило. И като си помислиш само как от едно грахче става цял човек. Държиш го в ръце а преди малко е било в корема ти и там се е развило и пораснало. Едно цяло чудо! Чудо Божие!
Ние просто толкова сме се вглъбили в собственото ни АЗ,че забравяме другите. Даже хората, които правят аборти не осъзнават какво вършат, толкова не се осъзнават. Детето е толкова хубаво нещо. Да, иска грижи и отговорност,но нали е човек. Няма как без отговорност.
На 33 родих и след месец направих 34. Ако знаех какво е, щях още на 20 да родя. С една позната на 26 това си говорехме ,,какво сме чакали до сега?"
Това не е притискане, просто ще видиш света с други очи. Наистина докато не го изпиташ няма как да знаеш.

# 110
  • Мнения: 3 328
Извинявайте, ама половината неща, които изброи дамата ги имат толкова много народ, без даже и да подозират.
Има хора носители на толкова страшни болести, с които живота е мъка, ако изобщо се живее дълго. Знам че на всеки неговите тревоги са най-големи, ама давайте го по-спокойно.

# 111
  • Мнения: 19 313
Така е, на мен ми навява усещането и за хипохондрия. Повечето хора в млада възраст въобще не се изследват, ако положението не е много зле, и не знаят дали им има нещо.

# 112
  • Мнения: 6 879
Една позната като щеше да ражда, бяхме на по 27-28 и нещо се заговорихме за креватчето . Тя търсеше някакво със сваляща преграда, за да си го долепяла до спалнята. И аз се изцепих " ама как ще спиш с бебето, няма ли да те събужда като плаче" Joy
Добре, че изчаках още малко да "порасна" преди да имам собствено Joy

# 113
  • Мнения: 299
Доста хора като напреднат с възрастта не искат деца. Днес чух даже за един човек, който не искаш деца, защото нямало да може да се наспива. Той на 34 а приятелката му на 18.
На 18г тя още е дете и е много рано да има собствени деца. Нашите баби може и да са раждали толкова рано, но обществото е било друго. Добре е една жена да е зряла , за да оцени и даде възможно най-много на един нов живот. Да се изучи, попътува, опознае себе си и живота. Децата искат много търпение, мъдрост, дисциплина, организираност, средства и пр. А тия връзки с голяма възрастова разлика рядко издържат, защото хората са на различен етап в живота си и целите им се разминават.

# 114
  • Мнения: 19 313
А 34-годишен чичко може би точно затова се е хванал с 18-годишна - защото не търси семеен уют и деца, а някакви забавления. 18-годишнитв обикновено също не си мечтаят да раждат на някой двойно по-стар от тях, а са с него, за да ги поглезва с неща, които родителите им не могат да си позволят или не искат, в замяна на малко секс без особени семейни отговорности. Направо се учудвам, че въобще се е стигнало до обсъждане с трети лица нежеланието А деца на 30+ годишен с 18-годишна.

# 115
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 888
Аз не разбрах какъв е въпроса - стара съм на 33, хубаво, ама по-млада няма как да станеш.Та въпросът явно е дали да имаш изобщо деца и не мисля, че някой може да го реши вместо теб. Другото изброено са глупости и страх - не звучи сериозно - трябва ли да имам деца, като не се прехласвам по бременности ?
За протокола - родих на 31, и се чувствах млада за таз работа. Не съм се прехласвала ни по бременността, ни след това съм говорила за пюрета и акота нон стоп. Работих си до последно, пътувах и като цяло не обръщах твърде излишно внимание на бременността като факт. По деца също не съм почнала твърде да се прехласвам, харесвам си моето Grinning Тъй че всичко е както ти си го направиш и спрямо твоето светоусещане за нещата.

# 116
  • Мнения: 341
Момичета, минавам случайно и се записвам за протокола, ще се радвам, ако някой бъде насърчен. Ако пък някой бъде възмутен, да е жив и здрав. В момента съм на 49 години. Първото дете родих на 40,8 години, на 43,5 родих близначки. И двата пъти спонтанно зачеване и естествено раждане. Каката ни е във 2. клас, малките в детската градина. Изобщо не ме вълнува, дали младите майки ме имат за стара. Животът си е мой, така се е стекъл и подредил. Чувствам се по-жива и по-енергична от доста млади жени. Мъжът ми е на 53 години и какво от това. На Джордж Клуни близнаците му се родиха на 56 години. Ако някой коментира и се подиграва на друг за каквото и да е, значи има сериозни личностни проблеми. Много отдавна не живея според или за мнението на околните. Никога не съм мислила, че  толкова късно ще имам деца, но по-важно е средата, в която живеят. Човек трябва да слуша сърцето и интуицията си. Бъдете здрави!

# 117
  • Мнения: 5
Здравейте , аз съм на 34 г. И имам едно дете , което родих на 23 години
Не казвам , че е лошо да родиш рано , но определено тогава не бях готова .
Бях нервна , незнаеща , неможеща... Детето не ми беше виновно за нищо , но аз го обвинявах за всичко - например , че приятелките ми са на дискотека а аз не ... и разни такива глупости . Е сега се радвам , че съм млада майка на тинейджърка  Simple Smile , но за едно дете трябва да си готов .
Сега от няколко години се мъча за второ , но просто не става .
Незнам дали е от годините ( едва ли ) , но толкова много неща не са ми в норма вече ...
Е този път съм готова за дете , но то пък на пук на това не се получава . Сега се усещам по-зряла , по- спокойна . С възрастта човек уляга определено.
Съветът ми е давай смело , имате време . Сега е момента

# 118
  • Мнения: 4 133
Да, именно - трябва да си готов. И няма връзка с годините. Аз също родих на толкова, никога не съм се чувствала незнаеща и неможеща, детето не давахме да го пипнат баби до 3г. възраст, изцяло двамата го гледахме. Излизали сме с приятели и нищо не ми е липсвало, но по отделно - другият гледаше детето вкъщи. Заедно излизахме през деня, с детето. Всичко ми липсва много, беше много хубав период. И обратното - има хора и над 30, които са свикнали с купони и дискотеки и не си представят да имат деца. Иначе в момента съм почти на 30 и определено стана много трудно второто, докато първото стана от първия месец опити. Не знам дали е от години, но и повече стрес - основно в работата и други фактори. Все пак стана, но ни трябваше около година.

# 119
  • Мнения: 250
Може ли да ме насочите в коя тема да питам какви изследвания трябва да пусна преди бременност?
Искам да планирам нещата.Мисля си,че при мен ще трябва специалист,който задълбочено да се занимае с болестите, които имам. Освен TSH, който ми е в момента под 2, витамин Д и Б12, които да вкарам в норма, защото не са ми, инсулина на гладно също ми е висок ( над 13), може би и някакво изследване за кръвосъсирването и тромбофилия.Какво друго се пуска? Може ли да се отиде на репродуктивен специалист, без да е започнало бебеправенето и да знам реално имам ли проблем със зачеването? А и още един въпрос, антидепресантите как да спра?

Общи условия

Активация на акаунт