Майка след 33г и някои притеснения

  • 9 441
  • 165
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4
Здравейте, надявам се ще приемете дългите ми терзания с разбиране.

На 33 години съм и едва наскоро срещнах човек, с който се появи желание за семейство. Това усещане адски много ме изплаши, защото мислех, че на мен няма да се случи. Просто досега така се е развивал животът ми и това е завой на 180 градуса.

Приятелят ми е стабилен човек и иска деца. Казва, че ако зависи от него, още сега би го направил.

Първият проблем ми е с възрастта.
Навсякъде ми се натяква, че съм стара и трябва да бързам. Много ме потиска това. Някои хора са много невъзпитани.

Вторият ми е мъжката гледна точка - малко ме дразни че той много леко гледа на целия процес... не било толкова трудно, колкото съм си мислела; с времето се увеличавал рискът от увреждания (знам, че е така); ще ме мислят за баба на детето и т.н. Не ме притиска в никакъв случай, дори не повдига темата. Но когато аз заговоря за това, чувам тези неща.

Третият е... социалния аспект.
Не си падам по бебеманията. Имам усещането, че много различни неща ме привличат в майчинството. Влече ме идеята да видя развоя на един нов живот, да му предам нещата, които знам и да видя какво ще направи с тях. Изобщо не ме влече  идеята да съм бременна, всички да говорят само на тази тема, да се прехласват по това колко и какво ям, колко невероятно изглеждам (хахахха) и т.н. Всичките ми бременни приятелки минаха през това (на повечето им харесваше вниманието, но аз се ужасявам). Ако имах избор, бих предпочела да прекарам 9 месеца някъде надалеч от всички, които познавам...

Мислила съм да осиновя, за да избегна частта с раждането, но мъжът не ще да чуе за "чуждо". Затова търся решение... на психолог ли да ходя, зъби ли да стискам или да хващам гората Simple Smile

# 1
  • Мнения: 2 475
Има само един начин да разбере човек какво е чувството - от първа ръка! Това с криенето от света, го имаше и при мене, но другото са фантасмагории, в частта за развиването на характера и способностите, както и на интелекта, наистина ми е смехотворно.
На 33, ако не се случи забременяване през първата година, е добре да се посети репродуктивна клиника, относно уврежданията, не е правило също.
Решението на първо място се корени в спокойствието. Много мислите. Защо?
Желая ви един малък ревльо да разпръсне всички притеснения.

# 2
  • Мнения: 201
Аз забременях късно - на 35. Рискът от увреждания се увеличава повече след 40г. Никой не ме е мислил за баба. Хаха. Кой ражда на 16г, че на 33 да е баба? Знаем кой. Имам и много приятелки родили след 35г. Смятам, че причините ви да искате дете са правилни.
На приятелките си можете да кажете, че не Ви се говори за бременност и да смените темата. Не е нужно бебетата да стават център на разговорите ви. Или да се криете от близките си. Говорете си за това, което ви е свързвало досега. 😁

# 3
  • Мнения: 468
Здравейте,аз също,като вас, срещнах съпругът си на 33г.Терзания относно отношението на другите към моята бременност съм нямала,просто защото смятах,че ми е време и нищо друго нямаше значение.Така е когато човек мине 30-те,няма я еуфорията на 20-те, всичко е съзнателен избор.Това е естественият ход на живота,отхвърлете всякакви тежки мисли,и се отдайте на това вълнуващо приключение,което ще промени към добро животът ви!И,не на последно място, опитвайте,не отлагайте, ние се борихме за дете 5г,та станах майка на 40.Не всичко става по начина по който искаме или си го представяме! Желая ви, щастие!

# 4
  • Мнения: 6 589
Аз също реших, че искам бебе чак след 30г., на 31 родих, въпреки че с мъжа ми сме заедно от студентските години. Преди това исках други неща - да уча, да се развивам в работата, да имаме собствен апартамент и да сме финансово стабилни. Всъщност и аз трудно си се представях като бременна и майка в последствие, а раждането ме ужасяваше... Но в един момент просто някакси съзнанието ми се завъртя на 180° и реших, че искам да бъда майка. /Може и биологичния часовник да е било/. Всичко друго стана незначително. Мислех, че ще е трудно да забременея заради възрастта, но стана от първия път. После като бях бременна ме хванаха хормоните и наистина говорех само за това, а като се роди бебчето не можех да повярвам, че някога съм мислила, че не искам да имам деца. Просто психиката се променя. Сега съм към края на втората година майчинство и честно, не ми се връща на работа... Та, всичко си идва на мястото в момента, в който ти подадат вързопчето с най-милото същество на света. Страхове винаги ще има, но някак вътрешно знаеш, че си струва да дадеш всичко от себе си, просто се променяш и придобиваш още една роля. А като чуеш мама за първи път, е най-великото усещане и всички тревоги и страхове отлитат.
Пп. Малко патетично стана, но исках да кажа, че дори и сега да се страхуваш, после даже няма и да помниш за какво точно си се притеснявала. Успех Flowers Hibiscus

# 5
  • Мнения: 1 409
Аз искам да се включа по "проблема" с възрастта, който си листнала на първо място. Хората винаги намират за какво да се хванат, ако беше на родила на 23, щеше да си твърде млада. Та искам да ти напомня, че си напълно в правото си в отговор на тези хора да им казваш, че са невъзпитани и си врат носовете, където не им е работа. Без значение дали говорим за майка ти или продавачката в кварталния магазин.

# 6
  • Мнения: 19 028
Моля ти се, повечето жени са така, не се интересуват особено от бременни и бебета, ако те самите не са били бременни. Освен това бременността като цяло си е натоварване и неудобство за организма, дори и да е безпроблемна. Много жени се чувстват ограничени и им се налага да променят начина си на живот, да премахнат вредни, но приятни навици, защото не са полезни и за плода. Бременните не са привлекателни за повечето мъже, може и за собствения да не са даже и т.н., но това е пътят към имането на собствено дете с конкретен човек и почти всяка жена успява да открие и хубави моменти и емоции, когато тя се окаже бременна и покрай раждането.

Помисли практично над нещата. Казваш, че отскоро се срещаш с този мъж. Колко отскоро? Звучиш и хладна към него. Наричаш го "мъжът", като някакъв случаен познат и най-вече, нямаш желание да имаш дете точно от него. Вярно, че на тази възраст доста жени без деца разсъждават инфантилно по въпроса, но човек, като е влюбен, не му е все едно дали ще осинови или ще има дете от конкретния човек, камо ли да предпочита осиновяването като метод за спестяване на неприятни неща. Ако мъжът е решил, че вече му е време да става родител, предполагам, че е над 33, е малко вероятно да губи много време да те убеждавана тази ти възраст, ако не е силно влюбен в теб, просто ще се насочи към следващата кандидатка. Огледай се, че е масово явление това поведение. Брак не ти е предложил, ама приказва за деца.  Застрахова се, ако се закучат нещата поради твое нежелание или невъзможност за лесно забременяване, по-лесно да излезе от връзката.

# 7
  • Мнения: 2 489
А ти какво искаш? Искаш ли дете или не?
Относно възрастта, тя е факт и не можеш да я промениш. Не си престаряла за деца, но е факт, че и по-млада няма да станеш. Така че, ако наистина искаш деца, нямаш много време за чудене.
Относно забременяването, може да стане лесно, а може и не... Божа работа
Социалният аспект не е важен. Няма значение кой какво казва.
За другото природата си знае работата. Когато забременееш и усетиш бебето, изобщо няма да ти е странно да си бременна.
Страхове винаги има. Просто не трябва да позволяваме на страха да ни парализира и да ни пречи да си живеем живота.

# 8
  • Мнения: 4
Помисли практично над нещата. Казваш, че отскоро се срещаш с този мъж. Колко отскоро? Звучиш и хладна към него. Наричаш го "мъжът", като някакъв случаен познат и най-вече, нямаш желание да имаш дете точно от него. Вярно, че на тази възраст доста жени без деца разсъждават инфантилно по въпроса, но човек, като е влюбен, не му е все едно дали ще осинови или ще има дете от конкретния човек, камо ли да предпочита осиновяването като метод за спестяване на неприятни неща. Ако мъжът е решил, че вече му е време да става родител, предполагам, че е над 33, е малко вероятно да губи много време да те убеждавана тази ти възраст, ако не е силно влюбен в теб, просто ще се насочи към следващата кандидатка. Огледай се, че е масово явление това поведение. Брак не ти е предложил, ама приказва за деца.  Застрахова се, ако се закучат нещата поради твое нежелание или невъзможност за лесно забременяване, по-лесно да излезе от връзката.

От 4 години сме заедно, той е на 37. Нито един от нас не желае брак за момента, и двамата сме плод на неженени двойки и лично на мен не ми е било никога фикс идея. Вярвам, че любовта и уважението са спойката между двама души, които (за момента) нищо друго не ги задържа. Наивно е, знам.

Иначе за хладното ми обръщение към него, това не рефлектира на реалния живот, просто така го написах. Влюбеността ми със сигурност не е както като бях на 23. Но пък тези емоции са ме навирали при такива индивиди, че тогава с право изобщо не съм помисляла за деца. Сега гледам малко по-практично на нещата, но си го обичам този човек. Ако с него не направя семейство, вероятно няма изобщо.

# 9
  • Мнения: 19 028
4 години връзка на тази ви възраст не е отскоро, да не кажа, че е близо до критичната граница, след която не се ли случи нищо, при повечето хора връзката постепенно се разпада поради отчуждаване, равносметки и пр., и се започва с търсене на други партньори, склонни да съдействат в постигането на целите.


Колкото повече време минава, толкова по-трудно ще ти е психически да се навиеш на дете, а в същото време физически става по-трудно постижимо. Разбира се, опцията с осиновяването винаги е налична.

# 10
  • Мнения: 54 460
Извинявай, ти в някакво село ли живееш?
Какви са тези отживели разсъждения и тегоби?
Как в днешно време някой ще те смята за баба, ако си родила на 33?! Rolling Eyes

# 11
  • Мнения: 4
Извинявай, ти в някакво село ли живееш?
Какви са тези отживели разсъждения и тегоби?
Как в днешно време някой ще те смята за баба, ако си родила на 33?! Rolling Eyes

В най-голямото село живея - София Simple Smile Хората тук са си толкова нетактични и груби, колкото навсякъде.

В една друга тема четох как една по-късно родила дама е трябвало да успокоява детето си (в детска градина), защото други майки били коментирали пред децата си колко била възрастна и на следващия ден децата се подигравали на малкия, че тя му е баба.

# 12
  • Мнения: 54 460
Ами не знам.
Аз също родих на 34, никой и никъде не се е усъмнил каква се падам на детето.
Единствено, не помня в кой клас беше, имаха някаква задача, свързана с ЕГН на родителите. Тази глупост не знам с каква цел беше, но тя тогава беше озадачена, че съм стара, защото на другите родителите им били с по-малки ЕГН-та.

# 13
  • Мнения: 6 150
Не ти се е изпекла достатъчно мисълта за дете, но и наистина не е зле да се забързаш малко. С настъпване на бременността и промяната на хормоналния фон всичко си идва на място. И ще ти е приятно да си обгрижвана бременна и ще говориш за акота и пюрета. Тези ти терзания са нормални, доста жени преминават оттам.
На 34 родих и едва ли някога ще се помиря със себе си защо толкова време изгубих.
Кажи - достатъчно с глупостите, пребори егоизма и действай. Не ти трябва психолог за тази работа.

Допълвам, че дочетох ...
Я стига глупости ... за всичко може да си намериш оправдания като си тръгнала така с разсъжденията насляпо.
В групата на детето ми има само една-две по-млади майки.

# 14
  • Мнения: 6 589
ОМГ това само някакви силно ограничени хора може да го кажат... чак думи нямам...
Повечето хора покрай мен раждат след 30г, а някои и към 40г. В днешно време това си е съвсем нормално. Имам само две съученички, които родиха малко след 20г, но и двете бяха със "случайно" забременяване. 80% от съучениците ми нямат деца, а сме на по33 вече. Имам пет познати родили около 40те първо дете. Имам приятелки над 30г които все още нямат деца и нямат и човек до себе си. Така че за мен по-скоро нормата е за по-късно раждане. А бабешките коментари могат да си ги наврат .... Аз примерно ако не се гримирам, ми искат лична карта като си купувам вино... Какво значение има ЕГНто... Wtf на такива ограничени...

# 15
  • Мнения: 54 460
Наистина е време да се работи за бебе, но в никакъв случай няма място за паника и опасения, че ще я сметнат за баба.

# 16
  • Мнения: 19 028
Ако иска въобще да работи по въпроса, да, колкото повече ги отлага, толкова повече страхове ще има, особено свързаните с възрастта ще нарастват. Но не е и задължително да има деца, ако чувства, че не иска, или поне не с този човек.

# 17
  • Мнения: X
"Какво ще кажат хората" - най-голямата тревога. Бременна съм с първо на 40 и никой нищо не казва. И така ме интересува само какво казват лекарите. Дори бебеманска екзалтация нямам. Притесненията ти ми се виждат много странни. Мен ме е страх основно дали детето ще е здраво, стринките и дружките са ми последен кахър в живота, но така беше и преди да забременея. Честно казано на никой не му пука чак толкова, само на най-близките, останалото "внимание" е чиста куртоазия.

# 18
  • Мнения: 6 150
Че какво му е на човека, съвсем правилно си го е казал. Като изключим щуротията с бабата, което едва ли го мисли, а е по-скоро сплашване, мъжете точно така леко гледат на нещата. И по-добре, че има един трезвен, че ако и те тръгнаха да разсъждават на дълга и широка едва ли деца щеше да има на тоя свят.
Съгласна съм с Орион, на никой не му пука особено, това са си твои интерпретации.

# 19
  • Мнения: 12 798
Моментмомент, кой казва, че ще изглеждаш като баба на детето? "Хората" ли, или приятелят?
А по същество, ти не живееш за хората, за близките и за роднините. Ти си  живееш своя живот. Както си решиш, така ще направиш.

Нетактичните прекъсвай, искрено загрижените отпращай. Проблемът е твой и само твой. Обсъждането с приятеля не е натиск, защото той единствен  е част от  темата и  трябва да знае какво става. Дай боже да сте се опознали  вече за 4 години.
 
А за осиновяване - не че имам нещо против да се отглежда готово родено дете, но защо трябва ти да опираш пешкира за чужди генетични грешки?

Иначе, примери много. Последният пример след моите познати - наскоро роди моя много близка на 35. Повечето, които познавам от това поколение, сякаш се наканват след 30, само една от  тях се сещам, която роди на 26.

Имам чувството, че сякаш си на сцена преди представление и имаш сценична треска: ами какво ще кажат  критиците? Ще ме номинират ли  за Оскар?
Та, абстрахирай се от глупостите, които ти говорят. Нещата с бременност, раждане и кърмене нито са ужасни, нито прекрасни, а само природни - неща, за които ние жените сме напълно годни и в миналото са се правили без замисляне. Част от естествения ход на живота.

# 20
  • Мнения: 2 489
Останала съм с впечатлението, че в София (и не само) отдавна възрастта за раждане на първо дете е 30+ . Все повече жени раждат след 30г.
А това "какво ще кажат хората", мислех, ще го има повече в малките населени места. В големия град си толкова анонимен, че на никой не му пука кога раждаш, дали раждаш и т.н...

# 21
  • София
  • Мнения: 170
Ох, от кога да имаш дете на 33-34-35-36 се смята за стара/късно??
Виждам, че си писала, че живееш в София, ама тоя манталитет е като от малките градове - какво ще кажат хората. Какво ти пука? Ти за тях ли ще го раждаш това дете? Пък да не говорим, че масово се ражда вече около тази възраст. Тенденцията си е за след 30г.
И не, няма как да имаш ни най-малка представа какво те чака и как ще се чувстваш докато си бременна и след като родиш, повярвай ми - всички си мислим едно, а после е съвсем друго. Както са написали по-горе цялата ти психика се променя. За това е абсолютно излишно да си правиш каквито и да било сметки, може само да предполагаш и да си разсъждаваш, а какво ще стане е съвсем друг въпрос. Но да изхождаш като главна насока и идея от възрастта, е абсолютно излишно (за такава възраст).

# 22
  • Мнения: 1 443
Стана ми интересно, че повечето давате примери как сте заобиколени с жени раждащи след 30, представете си че повечето приятелки и познати на авторката са родили след 20 и най-късно на 30, тогава ситуацията е малко по-различна и наистина на 33 ще изглежда като стара майка. Аз също съм в София и не съм забелязала повечето да раждат след 30 или към 40, повечето ми познати имат деца и са под 33. Според мен обкръжението до голяма степен изгражда представите за "млад" , "стар", "правилно", "грешно". Замислете се знаете че има много хора с репродуктивни проблеми но никога не сте ги виждали, нямате нито един познат с такъв проблем и оставате с впечатление че сте само вие. Така и авторката, разбирам я, вие може да познавате много хора родили на 40 първото си дете, но ако тя не ги е виждала си мисли че няма такива хора и че на 40 повечето са с големи деца, около мен също е така, София е голяма както някой беше написал и всякакви случай....

# 23
  • Мнения: X
Така и авторката, разбирам я, вие може да познавате много хора родили на 40 първото си дете, но ако тя не ги е виждала си мисли че няма такива хора и че на 40 повечето са с големи деца, около мен също е така, София е голяма както някой беше написал и всякакви случай....

Аз не познавам лично родили по-късно, но какво значение има, така ли ще се живее - според другите и техните решения? Или иска дете от този мъж, или не. Не е Бенджамин Бътън, всички остаряваме с всеки ден. Разбира се, не е задължително да има дете въобще, ако не иска. Мъжът пък е в правото си да иска. Заради конформизъм да остане без дете е доста неразумно.

Баба на 33 не е, но е истина, че всички рискове се увеличават с възрастта, така че да си решават двамата по възможност по-рано, може да ѝ спести някои тревоги, различни от вниманието на околните и коментара им. Хората си плямпат - защо рано, защо късно, кога второ, кога трето, кога момченце/момиченце, защо си с шапка, защо си без шапка. Принципно, де, около мен и на мен лично никой нищо не смее да ми каже май.

# 24
  • Мнения: 2 489
Няма значение хората около нея на колко години са родили. Човек не живее за хората. Ражда, когато иска и ако иска. Важно е мнението само на партньора, на никой друг.

# 25
  • Мнения: 12 798
Не можеш да угодиш на всички.

# 26
  • Мнения: 4
Благодаря ви, наистина ценни неща прочетох. Около мен е пълно с жени, родили на 18-25, тези които родиха на 29-30 положиха наземни усилия и се държаха сякаш ОЛЕЛЕКРАЙ последния влак... та може би затова съм се сдухала. Факт е че трябва да обръщам по-малко внимание на мнението на другите ✌

# 27
  • Мнения: 2 489
Аз така и не разбрах в крайна сметка, ти лично искаш ли дете или не?

# 28
  • Мнения: 19 028
Нещо пързаляш май. Чак толкова да ти е пълна социалната среда с жени с по 10-15 години по-млади от теб, че и родили още ученички или студентки? Къде точно ги срещаш тези жени? Какви допирни точки имаш с толкова по-млади жени от теб, отдали се на майчинството, че чак и да е пълно с такива?

# 29
  • Мнения: 54 460
Такива, родили на 18-23 и аз познавам.
Това е категорията "white trash".
Ако си от тях, много си закъсняла, наистина.

# 30
  • Мнения: 1 409
Такива, родили на 18-23 и аз познавам.
Това е категорията "white trash".
Ако си от тях, много си закъсняла, наистина.

Егати грозното изкаване. Ако си майка на 33, си дърта, ако си на 20, си "white trash". После къде имало стереотипизиране...

# 31
  • Мнения: 6 765
Не виждам някаква драма с възрастта ти, тя си е в твоята глава. Прехласване по бебета, аз преди да родя моето, бебе бях виждала на снимка и за някакви кратки моменти, отдалеч на приятелки. И първата и сегашната ми бременност хич не са ми периоди на прехласване, имам си неудобства, които ми създават некомфорт и не обичам периода на бременността. Не ми пука кой се прехласва или наслаждава, не мисля, че е задължително да се прави. Сещам се с положителни мисли, когато е приключил 😁 Бебето не е да му се лигавиш, а да го обичаш и да полагаш адекватни грижи, отначало чисто първични като хранене, преобуване, къпане, приспиване през учене на основни умения, започване на ясла/градина, социализирането на това дете, избиране на подходящо образование и т. н. Детето е бебе кратко време, после идват по-сериозни и отговорни задачи от миенето на наакано дупе. Няма някакви неща, които ти държат пистолет до главата да следваш. Решенията се взимат от родителя. Все пак на 34 години би трябвало да имаш повече вяра в себе си и да не чувстваш нужда да угаждаш на външни хора.
Както всичко, свързано с едно дете, ти си тази, която ще реши на първо място ще го имаш ли или не. Но трябва да е решение, няма нужда да си измисляш оправдания за пред себе си. И да не искаш дете, твоя си работа. Пенка, Ганка и т. н. не са ти в семейството или живота, че да се съобразяваш с техните разбирания.

# 32
  • Мнения: 1 459
Родих на 33 след втори опит ин витро, мм е на 52, и изобщо не се притесняваме от хорското мнение. Страхът ни беше от увреждания, затова в десета седмица правихме пренатален тест и всичко е точно. Заради ковид не се срещахме с никого и никой не ми е коментирал корема и т.н. Беше ме страх от раждането - всичко мина и замина. Решила съм до 35-6, дай Боже да има и второ. Не бива да оставяме страхове да диктуват житейския ни избор.

Последна редакция: пт, 19 фев 2021, 11:42 от Atamagaokashii

# 33
  • Мнения: 19 028
Такива, родили на 18-23 и аз познавам.
Това е категорията "white trash".
Ако си от тях, много си закъсняла, наистина.

Познаваш, защото дъщеря ти е на тази възраст, ама можеш ли да кажеш, че е пълно с такива? Да помислим как ще е пълно с такива около 33 и кусур годишна. Нито са ѝ връстници с общо минало и интереси, че да поддържа някакви контакти с такива, нито на работа ще е пълно с бременни 18-25-годишни и с малки деца (хич не ги обичат работодателите такива хем без опит, хем бременни или с малки деца), нито в училище и университета е пълно с бременни или с бебета, посещаващи редовно учебни занятия, че останалите да ги виждат. То и 33-годишните студенти са рядко явление вдъщност. Къде е пълно с бременни на тази възраст около жена на тази възраст?

# 34
  • Мнения: 3 337
Не съм очаквала, че точно в София ще са толкова тесногръди. Просто не ги слушай и си живей живота. И аз супер се спичах от подобни "забележки" на доброжелатели. В Германия е нормално жената да ражда след 40 когато вече направила кариера и има стабилност под краката си. Никой не гледа с презрение на жени, които бременеят над 40 все едно са прокажени. Жените от разни други етноси раждат рано и то е защото цялото семейство се впряга да помага в гледането на бебето, но немските модерни баби не си мърдат пръста, за това и жените раждат късно.

# 35
  • Мнения: 201
Също така има много жени, които раждат второто или третото си дете след 30 годишна възраст. Така че на детските площадки и срещи в яслата и градината ще имаш много майки на твоята възраст. Изобщо в България не се смята за необичайно да раждаш през трийсетте си години. Няма смисъл да се притесняваш.

# 36
  • Замък сред облаците
  • Мнения: 8 379
Авторке, ще ме прощаваш, но много зависиш от чуждото мнение. Ако си намерила човек, с когото искаш да създадеш семейство, да не те брига какво щели да кажат хората. Ти какво мислиш и искаш? Той какво мисли и иска?
Ние почнахме с опити на 31, ако се получат нещата тази година ще родя на 32-33. От цялата ми компания от близо 10 двойки състуденти, само 3 си родиха деца на 28-30г възраст, а половината не са почнали още опитите защото искаха да се почувстват финансово стабилни и смятат да стартират в рамките на следващите 2-3 години.
За бабата дори няма да коментирам - ако имате деца, ще научиш че те миличките са най-жестоки в изказванията си, защото не разбират ефекта и смисъла на това, което казват - просто им изглежда смешно. Чули-недочули нещо от възрастен и го развиват и разкрасяват до чудовищни размери.

По превъзнасянето с бременността и бебетата съм на твоето мнение. Развитието и възпитанието на детето е най-важното и отговорно нещо, бременността е пълна с тревоги и дискомфорт, но е нормалният път даден ни от природата да се размножаваме. Ако забременееш и не ти се говори и споделя с никой, не си длъжна да го правиш - просто си следвай лекарските препоръки. Но първо се научи да не плащаш данък обществено мнение.

ЕДИТ: Наскоро прочетох някъде тук във форума, мисля, нещо от рода на - ако децата не се научат да отстояват себе си и бъдат възпитавани постоянно да уважават и да се съобразяват с мнението на по-възрастните, накрая самите те като порастнат ще се опитват цял живот да угодят на този и онзи, но няма да знаят самите те какво искат или как да го получат.

Последна редакция: пт, 19 фев 2021, 15:55 от AAndreeva

# 37
  • Мнения: 3 337
Също така има много жени, които раждат второто или третото си дете след 30 годишна възраст. Така че на детските площадки и срещи в яслата и градината ще имаш много майки на твоята възраст. Изобщо в България не се смята за необичайно да раждаш през трийсетте си години. Няма смисъл да се притесняваш.

Зависи много от коя част на България си. В дълбоката провинция си е чист срам и позор - колко мои приятелки се омъжиха и родиха под натиск. Сега си трошат главите, ама нали не ги "говорят".
За София лично съм шокирана, че и там се говори - ама предполагам много провинциалисти са се преместили там.

# 38
  • Мнения: 341
Не е късно да имаш дете на 33+.
Като искам да си сверя часовника, влизам в отчетните теми по месеци и там повечето жени си пишат годините. Може и ти да погледнеш и да си направиш статистика горе долу, коя възраст преобладава.
Относно чуждото мнение - много ми харесва тази притча Simple Smile

"Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
– Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.

Като ги видели, селяните рекли:
– Ей, глей къв син – баща му ходи пеша, а той язди!

На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
– Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!

На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
– Нямат милост тия, ще уморят добичето!

На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
– Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...

На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят взел, че умрял.
И бащата рекъл на сина:
– Виждаш ли сине, ако слушаш какво говорят хората, ще свършиш като коня!"

# 39
  • Мнения: 91
От една страна съм искрено учудена, че в тия времена някой би сметнал 30-35+ годишна майка за възрастна 😳 От друга, помня колко глупаво се почувствах, когато като бременна чух изказване, че съм "старичка за първескиня", а бях на 25-26. Живея в областен град, не в някоя паланка.
Както и да е, младите жени също не са застраховани от репродуктивни проблеми, възрастта е фактор при забременяването, но далеч не най- важният. Авторката бих посъветвала да не обръща внимание на хорското мнение, 33 е чудесна възраст за първо раждане. Доколкото знам, бременност при възраст 35+ се счита за рискова, като дори тогава  не е задължително да има проблем.

# 40
  • Мнения: 62
E, какво, да останеш без дете, защото хората говорят?! Ами те винаги ще говорят, след години пък ще говорят, че не си отгледала едно дете. Щом и двамата го искате, деѝстваѝте. Аз родих на 33 и на 39 години. Признавам си, че с второто ми минаваха и на мен такива мисли, но аз не живея в България и на никой не му пука млада ли съм, стара ли съм. Познавам две българки тук по испанско, които родиха вторите си деца на 47 години и не се прибират в Бг. точно от страх да не се подиграват на децата им. Но наистина, ако видиш жена на 50 с двегодишно, нормално е да се объркаш, друг е въпроса какво да коментираш и какво не.

# 41
  • Мнения: 3 337
E, какво, да останеш без дете, защото хората говорят?! Ами те винаги ще говорят, след години пък ще говорят, че не си отгледала едно дете. Щом и двамата го искате, деѝстваѝте. Аз родих на 33 и на 39 години. Признавам си, че с второто ми минаваха и на мен такива мисли, но аз не живея в България и на никой не му пука млада ли съм, стара ли съм. Познавам две българки тук по испанско, които родиха вторите си деца на 47 години и не се прибират в Бг. точно от страх да не се подиграват на децата им. Но наистина, ако видиш жена на 50 с двегодишно, нормално е да се объркаш, друг е въпроса какво да коментираш и какво не.

А не е ли тъжно това приятелките ти родили след 40 да не искат да се прибират в БГ поради тази причина?
По-добре е обаче да се живее в токсична среда стига да си родила преди 30. Това е слогана на българското общество. Ще падна. Много се радвам, че не живея в България. П.С. Вероятно като родя сигурно също няма да стъпя повече там, че да не ми се подиграват как дъртата чанта родила над 30.

# 42
  • Мнения: 6 765
Познавам едно семейство, запознахме се покрай децата. Родителите са с около 15 години по-големи от нас. Никога не съм си помисляла нещо лошо за възрастта им, винаги ме е впечатлявало колко адекватно се грижат за детето и самото детенце колко е възпитано и как си личи, че не расте с таблет в ръка. Прости хора, които си навират носа в чуждите работи винаги има и те са точно такива, слабо образовани, надничащи все в паничката на другия. Въпросът е колко се трогваш.

# 43
  • Мнения: 62
Ами тъжно е, но те така си го чувстат и усещат.

# 44
  • Мнения: 201
Също така има много жени, които раждат второто или третото си дете след 30 годишна възраст. Така че на детските площадки и срещи в яслата и градината ще имаш много майки на твоята възраст. Изобщо в България не се смята за необичайно да раждаш през трийсетте си години. Няма смисъл да се притесняваш.

Зависи много от коя част на България си. В дълбоката провинция си е чист срам и позор - колко мои приятелки се омъжиха и родиха под натиск. Сега си трошат главите, ама нали не ги "говорят".
За София лично съм шокирана, че и там се говори - ама предполагам много провинциалисти са се преместили там.

В големите градове сред хората с висше образование - аз съм от тази част на България, натискът е по-скоро да не прибързваш със семейство и деца преди да си завършила университет и натрупала опит в професията си. Преди 30 натиск рядко има. За други части на България не знам.

# 45
  • Пловдив
  • Мнения: 14 434
А не е ли тъжно това приятелките ти родили след 40 да не искат да се прибират в БГ поради тази причина?
По-добре е обаче да се живее в токсична среда стига да си родила преди 30. Това е слогана на българското общество. Ще падна. Много се радвам, че не живея в България. П.С. Вероятно като родя сигурно също няма да стъпя повече там, че да не ми се подиграват как дъртата чанта родила над 30.
Аре, стига глупости вече. То бива, бива... Не искали приятелките да се прибират в България, че родили над 40. Сирьозно?
Последно родих на 42 и не бих отказала още веднъж, най-близката ми приятелка - на 43 (имаше проблеми), цял живот съм в България, че и в провинцията, и жива да не бях, нямаше да разбера, че живея в токсична за раждащи 40-годишни среда, чийто слоган, от който културните живеещи на Запад дами ще паднат, е "раждай до 30 от когото и да е". И аз май се радвам, че подобни падащи възвисени дами не живеят в България.
----
Тва за уайт траша също беше бисер.

# 46
  • Мнения: 5 709
Жената на шефа ми роди на 38 първото си дете. Сега е на 44 и преди няколко седмици роди и третото. Всичко и с трите бременности беше ок,никой никога не е коментирал рано ли било или късно ли. Бивша колежка също роди на 38 единственото си дете. Аз самата родих след 35. Не са ме наричали стара ,нито пък ме е било срам какво ще кажат хората.
Това за white trash си е за страшките или за за смешките направо!

# 47
  • Пловдив
  • Мнения: 14 434
А, сетих се за моите съседи. Дъщеря им е на 6, с няколко месеца по-малка от моята, имат и втора на годинка, те самите са на по 29. Уайт траш отсекъде. Живеем в нормален блок ново строителство, и двамата учеха, когато се нанесоха, може би са завършили. Е, вярно, родителите им помагат с децата, а предполагам, и финансово за жилището.
На нашия етаж освен тях живее и друга жена на видима възраст около 50 (доста добре изглеждаща), тя пък стана баба. Не знам дали тя е уайт траш, или дъщеря и. Е, може и двете да са на косъм извън горната граница за траша от 23 години, де.
Друга моя приятелка роди на 21. И тя уайт траш. Сега е на 45 и е адвокат с постоянно сътрудничество с голяма софийска болница, дъщеря и учи последна година медицина.

# 48
  • Мнения: 168
Е направо темичката ме размсмя😊😊😊...
Скоро навърших 49 и съм бременна, преди години с мъжа ми вдигнахме чудна свадба....

Ще ми каже някой баба ама то ще  е мойто внуче, защото първото си дете родих на18....а сега годините съвсем не ми личат

Я си се обичайте и си направете деца, без да плащате данък обществено мнение

# 49
  • Пловдив
  • Мнения: 14 434
А, за годините всички си мислим, че не ни личат. Най-често не е вярно. Wink

Колкото до "данъка обществено мнение", той съществува обикновено почти само в главите на плащащите и неплащащите го. Както видяхме, мненията по въпроса какво е то в България силно се разминават.

# 50
  • Мнения: 6 150
Мене така ме зачовърка да разбера къде е този нарочен за клюкарник район в София с 18-23 годишни /така ли беше интервала/ бременни. Идват ми идеи само за махалите май, но то е ясно че там си е нормално.
Аз да видя бременна под 30 си е цяло постижение, а по площадките в моя район сме все почти наборки.

# 51
  • Пловдив
  • Мнения: 14 434
Абе, всякакви има. И понеже има всякакви, "общественото мнение" е свикнало, а другите мнения не са обществени.

# 52
  • Мнения: 168
Аз ако си мислех, мъжът ми нямаше да е с 12г по млад... това се отнася за мен и моя случай...
 А всеки е свободен да мисли каквото пожелае за себе си

# 53
  • Пловдив
  • Мнения: 14 434
Е, това е наистина неразбиваемо доказателство за твоя случай, признавам.

Само да кажа пак - 70% от жените смятат, че изглеждат по-млади от годините си. Някои от тях имат мъже, с 10 или 20 години по-възрастни, но това не значи, че изглеждат  на годините на мъжете си. Wink И обратното важи - жената на Макрон не изглежда на неговите години, това не значи, че не му е жена или че не я е харесал.

# 54
  • Мнения: 168
Е, това е наистина неразбиваемо доказателство за твоя случай, признавам.
Съгласна съм, но съпругът ми е с посивели коси и му придават по голяма възраст.

Там където живеем ни се радват, защото знаят през какви бури живота ми е минал и макар и в по - късна възраст живота ме е възнаградил... и гледат с разбираме и радост.
Само да кажа пак - 70% от жените смятат, че изглеждат по-млади от годините си. Някои от тях имат мъже, с 10 или 20 години по-възрастни, но това не значи, че изглеждат  на годините на мъжете си. Wink И обратното важи - жената на Макрон не изглежда на неговите години, това не значи, че не му е жена или че не я е харесал.

Незнам как стана но някак допълних този цитат

# 55
  • Мнения: 249
И аз реших да се включа. На 33 съм, скоро живот и здраве, ще навърша 34. Имам един неуспешен брак зад гърба си, но деца нямахме. Преди 4 години и аз срещнах сегашния ми приятел, обичаме се, но не живеем все още заедно, за деца не ме притиска.
От провинцията съм и тук се счита наистина за ненормално да си над 30 и да нямаш деца. Роднини, родители и приятелки с деца ме притискат. Но самата аз не се чувствам готова за дете. Прекалено много го мисля, имам и доста хронични болести + депресия и започнах да се замислям за осиновяване. Само,че като съм споменавала на приятеля ми, усещам че не е съгласен. Моя въпрос е бихте ли се отказали да имате свое собствено дете, без дори да сте пробвали дали може да имате, само от страх, че имате здравословни проблеми и сте на 34 год? Нормална ли съм да мисля за осиновяване, за което предимно мислят двойки с репродуктивни проблеми, без дори да знам имам ли такива? Този въпрос ме терзае напоследък.

# 56
  • Замък сред облаците
  • Мнения: 8 379
Нормално е човек да се стреми да има собствено биологично дете, това е естествен стремеж, но за да осиновиш обикновено е нужно да си готов да дадеш много повече от себе си. Там връзката не се установява лесно, често децата за осиновяване имат редица проблеми - вродени или придобити, заради това че месеци и години наред са били неглижирани.
Обаче ти дори не познаваш в ежедневието човека, с когото сте уж 4 години, а мислиш за деца и осиновяване. За мъжете по принцип е нормален стремежа да “разпръснат собственото си семе”, а и не от всеки човек става осиновител. Ти преди да се отказваш да забременяваш проучи със специалисти как биха могли да се случат благоприятно нещата, ако забременееш. За всеки проблем обикновено има адекватна терапия. Но ако имаш депресия, първо се съсредоточи върху себе си, въобще не мисли за деца, камо ли осиновяване БЕЗ да си разрешила първо това. Защото децата, собствени или не,  ще изискват много грижи и внимание, които ти като майка трябва, да не кажа си длъжна даже, да им осигуриш.

# 57
  • Мнения: 19 028
Оф, да, все едно осиновените са някакво по-долно качество хора и за тях не е проблем да се гледат от родител, който счита, че не е достатъчно здрав, не в репродуктивен план, за да гледа биологични деца. Като не мислиш, че можеш да гледаш биологични деца, без да е свързано с проблеми и рискове със забременяване, износване и раждане, то е ясно, че и осиновяването е кофти идея. Иначе, никой не може да бъде сигурен колко ще е жив и здрав да си отгледа децата.

# 58
  • Мнения: 168
И аз реших да се включа. На 33 съм, скоро живот и здраве, ще навърша 34. Имам един неуспешен брак зад гърба си, но деца нямахме. Преди 4 години и аз срещнах сегашния ми приятел, обичаме се, но не живеем все още заедно, за деца не ме притиска.
От провинцията съм и тук се счита наистина за ненормално да си над 30 и да нямаш деца. Роднини, родители и приятелки с деца ме притискат. Но самата аз не се чувствам готова за дете. Прекалено много го мисля, имам и доста хронични болести + депресия и започнах да се замислям за осиновяване. Само,че като съм споменавала на приятеля ми, усещам че не е съгласен. Моя въпрос е бихте ли се отказали да имате свое собствено дете, без дори да сте пробвали дали може да имате, само от страх, че имате здравословни проблеми и сте на 34 год? Нормална ли съм да мисля за осиновяване, за което предимно мислят двойки с репродуктивни проблеми, без дори да знам имам ли такива? Този въпрос ме терзае напоследък.

Това с осиновяването не е работа за всеки, за това съм на този хал, за да избегна заигравката с етносите, защото не съм съгласна да гледам дете от малцинствата, само защото не мислят когато раждат и ги оставят на държавата.

# 59
  • Мнения: 19 028
Айде, още една. Нито осиновяването, нито раждането, камо ли на 49, когато надали имаш останали яйцеклетки, е задължително, ама някои и на 70 сигурно ще хукнат да раждат, за да угодят на мъж.

# 60
  • Мнения: 168
Айде, още една. Нито осиновяването, нито раждането, камо ли на 49, когато надали имаш останали яйцеклетки, е задължително, ама някои и на 70 сигурно ще хукнат да раждат, за да угодят на мъж.
Уверявам те, че ако лично ме познаваше и знаеше изпитанията и трудностите в живота ми, щеше да лазиш в краката ми заради думите си към мен...
Защо има толкова злобни и завистливи хора...

Способни да се радват на неволите и болката на хората!

# 61
  • Мнения: 19 028
Да, не те познавам, ама вместо да се радваш, че си бременна, ти си на този "хал". Все едно е някакво супер нещастие и изпитание, или е пътен инцидент, случил ти се изневиделица. И защо било, защото нямало бели деца за осиновяване. Имаше ли намерение да осиновяваш или да раждаш преди 12 години по-млади в мъж? Направих си изводите, благодаря.

# 62
  • Мнения: 168
Да, не те познавам, ама вместо да се радваш, че си бременна, ти си на този "хал". Все едно е някакво супер нещастие и изпитание, или е пътен инцидент, случил ти се изневиделица. И защо било, защото нямало бели деца за осиновяване. Имаше ли намерение да осиновяваш или да раждаш преди 12 години по-млади в мъж? Направих си изводите, благодаря.
Кукумицинка, бъди полезна на момичетата, които пишат за проблемите си тук...

Съдействай им за белички,  склони партьорите им да осиновят, затвори устите на хората и спри насмешките и напатките към тях...

Разбира се ,че се радвам защото мъжът ми е с Крюгер3%, с мен се подиграваш ама айде не и с него.

# 63
  • Мнения: 54 460
Кукумицинка, тези които са родили на възрастта на дъщеря ми, нямат нищо общо с нея.
Двете са дъщери на колега, едвам избутаха средното и родиха, защото няма какво друго да правят.
Другата е дъщеря на друг колега, от малцинството. Той крие, че е такъв, представя се за българин и големи надежди имаше дъщеря му да учи, но тя побърза да роди след бала.
Други, родили на 18-19 не познавам.
На 23 е нормално да се мисли за деца, но все още е рано.
Не знам къде са тези млади майки, масово, затова предположих маргинални групи.

# 64
  • Мнения: 19 028
Значи още повече би следвало да се радваш от факта, че си бременна, а не да се жалваш на какъв хал си. Щото жена близо до менопаузата заедно с мъж с някакви репродуктивни проблеми има голяма вероятност и да не може забременее и пр., дори и с донорски материал.

# 65
  • Мнения: 168
Значи още повече би следвало да се радваш от факта, че си бременна, а не да се жалваш на какъв хал си. Щото жена близо до менопаузата заедно с мъж с някакви репродуктивни проблеми има голяма вероятност и да не може забременее и пр., дори и с донорски материал.
Кукумицинка изобщо не се жалвам, думата хал която употребих я вадиш от контекста , не се хващай като удавник за сламка... моля те не ми лепи етикети и диагнози, достатъчно е този,който си си лепнала като потребителско име...

Опитах се в постовете си да привдигна духа на момичетата, защото за такива като теб и 100 тояги на чуджд гръб е малко, аз познавам отлично болката им... за това ако не ти пука за темата продължавай да се занимаваш с мен.

# 66
  • Somewhere beyond the moon and stars
  • Мнения: 645
Ох, на всеки животът се развива по различен начин, тези неща са много индивидуални.
Затова е шантаво, че хората имат някаква тяхна си идея кое, как и кога трябва да се случи и лепят непоискани мнения.

При мен абсолютно всяка житейска стъпка е била съпроводена с коментари от близки и далечни познати, включително като забременях, че на 28 ми е рано за деца. Sweat Smile
Сякаш мога да го върна.

# 67
  • Мнения: 468
И аз реших да се включа. На 33 съм, скоро живот и здраве, ще навърша 34. Имам един неуспешен брак зад гърба си, но деца нямахме. Преди 4 години и аз срещнах сегашния ми приятел, обичаме се, но не живеем все още заедно, за деца не ме притиска.
От провинцията съм и тук се счита наистина за ненормално да си над 30 и да нямаш деца. Роднини, родители и приятелки с деца ме притискат. Но самата аз не се чувствам готова за дете. Прекалено много го мисля, имам и доста хронични болести + депресия и започнах да се замислям за осиновяване. Само,че като съм споменавала на приятеля ми, усещам че не е съгласен. Моя въпрос е бихте ли се отказали да имате свое собствено дете, без дори да сте пробвали дали може да имате, само от страх, че имате здравословни проблеми и сте на 34 год? Нормална ли съм да мисля за осиновяване, за което предимно мислят двойки с репродуктивни проблеми, без дори да знам имам ли такива? Този въпрос ме терзае напоследък.

.   Аз имах същата дилема,като твоята и на същата възраст, страховете ти са основателни,но ако болестите ти,не са силно застрашаващи живота ти,или нямаш изрична забрана да раждаш от лекар,то не се отказвай,само заради страха.Разбирам опасенията ти,(дали мога да забременея,да износя и родя здраво дете, как ще се отрази на здравето ми една бременност),същите терзания имах и аз,но се престраших и рискувах,родих след ин витро,беше трудно и изключително рисково,но успях.Незнам какви са твоите заболявания,при мен няма влошаване на състоянието,но ми е трудно с отглеждането на детето от самите заболявания,но с много помощ от таткото се справям и се радвам,че взех решение да си родя дете!

# 68
  • Мнения: 168
😒😒😒...Да предположим, хипотетично, че не на всеки му се усмихне щастието за собствено детенце, въпреки усилията и започне сериозно да обмисля осиновяване, като алтернатива, затова искам да поставя акцент по този начин, само и само да допринеса за адекватни решения....
 
След 33 години, жената се опасява, че децата ще си мислят, че родителя е баба, в малките населени общества едно осиновяване на 99.9% не остава в тайна, затова децата вече ще добавят....

Баба + ти си осиновен(а) и равенство ... такова дете започва да расте с фикс идея да намери биологичните си родители, започва в пуберитета да се бунтува на осиновителите и да бяга от вкъщи и иди го спри...
Огледала за осиновени деца колкото щеш а доколкото разбирам напоследък има обсъждане дали тайната за биологичните родители да НЕ остане като такава...
Хайде мили мамчета, гледай го, храни го, възпитавай, обличай, грижи се и накрая 0, ако имате по оптимистични вижданя и предположения....

Шапка ви свалям 🤗

# 69
  • Мнения: 19 028
[Аз съм от провинцията, малко населено място, и поне от 20 години не съм чувала неприятни приказки за осиновени, баби и пр., изключвам много възрастни хора или закостенели по-млади. Ако има подигравки от малки деца, то те копират отношението и държането на възрастните си близки, родителите си най-вече, които са им авторитет и модел за подражание. А днешните родители повечето са достатъчно млади и незакостенели, за да не гледат на осиновяването и осиновените с лошо око. В този смисъл съм и против прекалено възрастни и закостенели родители, които насаждат на децата си прекалено тесногръдо разбиране за живота.

Доколкото съм чела, стремежът на осиновените да открият биологичните си родители е естествен, а не зависи от приказките на мегдана и от осиновителите.

# 70
  • Мнения: 168
[Аз съм от провинцията, малко населено място, и поне от 20 години не съм чувала неприятни приказки за осиновени, баби и пр., изключвам много възрастни хора или закостенели по-млади. Ако има подигравки от малки деца, то те копират отношението и държането на възрастните си близки, родителите си най-вече, които са им авторитет и модел за подражание. А днешните родители повечето са достатъчно млади и незакостенели, за да не гледат на осиновяването и осиновените с лошо око. В този смисъл съм и против прекалено възрастни и закостенели родители, които насаждат на децата си прекалено тесногръдо разбиране за живота.

Доколкото съм чела, стремежът на осиновените да открият биологичните си родители е естествен, а не зависи от приказките на мегдана и от осиновителите.
Да глътка оптимизъм в думите ви има.... но аз живея в малко общество и се нагледах как вече старите родители са захвърлени като ненужни и в по-добрите случаи осиновените, щот не са егоисти родителите, стават лицемерни и двулични и добре бранят комерсиалния си интерес за наследство.

Ако добавим и малко цвят за екзотика, демографския срив и кашата ще е пълна...   

Много ми се ще в този ред на нещата, на авторката да кажа много думи за насърчение, но сега си мисля, че това изпитание в живота й ще й отвори очите, колко и дали я обича истински мъжът до нея, защото ако има любов, разбирателство и подкрепа... всичко се постига.

Последна редакция: сб, 20 фев 2021, 13:14 от Latyka

# 71
  • Пловдив
  • Мнения: 14 434
Леле, леле... на едната щели да и лазят в краката за извинение, ако разберат за тежкия и живот, другата смята, че желанието мъжът ти също да има дете е позорно и мекушаво "угаждане на мъж", зер мъжете нямат нужда от деца; тва пък за белите деца за осиновяване и "този хал" ме разби, ма то кво да очакваш от човек, който искрено е убеден, че е много по-различен от другите (и с тежкия живот и лазенето в краката, и с "годините не ми личат"), и дори не се сеща, че и те може да смятат същото за себе си. Wink

Заяждам се, да. На авторката не мога да и предложа съвет, тя си решава, иначе 33 е съвсем време за дете, стига да има от кого и да няма други неща, които налагат отлагане, а към осиновяване (на въпроса на другата потребителка) не бих прибягнала лично аз, ако имам възможност за родно дете, дори при не съвсем добро здраве. Не са и-зоб-що равностойни алтернативи за мен. За други може би са, ако за питащата са, това не е лошо и не е ненормално, но може да се окаже, че и за партньора и не са. А стремежът да знаеш кои са биологичните ти родители наистина е съвсем естествен и нито произтича от хорските приказки, нито е характерен само за селската провинциална, нали, България.

А, сетих се още нещо. Ми то и аз съм от малцинствата! Собственият ми първи братовчед, синът на вуйчо ми, стана баща на 23 години и дядо на 46, преди 3-4 години. В Москва живее, милионно село, нали.

# 72
  • Мнения: 168
Леле, леле... на едната щели да и лазят в краката за извинение, ако разберат за тежкия и живот, другата смята, че желанието мъжът ти също да има дете е позорно и мекушаво "угаждане на мъж", зер мъжете нямат нужда от деца; тва пък за белите деца за осиновяване и "този хал" ме разби, ма то кво да очакваш от човек, който искрено е убеден, че е много по-различен от другите (и с тежкия живот и лазенето в краката, и с "годините не ми личат"), и дори не се сеща, че и те може да смятат същото за себе си. Wink

Заяждам се, да. На авторката не мога да и предложа съвет, тя си решава, иначе 33 е съвсем време за дете, стига да има от кого и да няма други неща, които налагат отлагане, а към осиновяване (на въпроса на другата потребителка) не бих прибягнала лично аз, ако имам възможност за родно дете, дори при не съвсем добро здраве. Не са и-зоб-що равностойни алтернативи за мен. За други може би са, ако за питащата са, това не е лошо и не е ненормално, но може да се окаже, че и за партньора и не са. А стремежът да знаеш кои са биологичните ти родители наистина е съвсем естествен и нито произтича от хорските приказки, нито е характерен само за селската провинциална, нали, България.

А, сетих се още нещо. Ми то и аз съм от малцинствата! Собственият ми първи братовчед, синът на вуйчо ми, стана баща на 23 години и дядо на 46, преди 3-4 години. В Москва живее, милионно село, нали.

То при някои, като свършат аргументите, почва заяждане... ха ха

И какъв ти е проблема... какво ти пука за България тогава, там където живея нали не е руска губерния?

“ Леле, Леле “ ... модерното определение на осъвременения превод за “”братска”” любов.

Докато се хранеше с мен, в основната част на изложението си, направи обобщение на мойто мнение, не съм те молила...

Все пак, Благодаря!

Ние българите, въпреки премеждията... сме мъдър и жилав народ и харесам поговорката ни като тази” ВМЕСТО ДА МИ ИЗБОДЪТ ОЧИТЕ, МИ ИЗПИСАХА ВЕЖДИТЕ.”

Последна редакция: сб, 20 фев 2021, 16:19 от Latyka

# 73
  • Мнения: 299

На 33 години съм...

Първият проблем ми е с възрастта.

Какъв проблем е възрастта ти? Сега повечето жени раждат след 30. Аз лично се разведох на 35 без деца и срещнах втория си мъж на 39. Вече имаме 2 деца и чакаме 3-то след няколко месеца, като всичките бяха заченати естествено и без усилия. Аз и 4-то искам ако може, но ще видим. Децата са най-голямата радост в живота. Какво ти пука че някой си щял да каже нещо си? Животът си е твой и сама определяш правилата. Никой не може да предвиди какво ще му сервира Животът и плановете ни рядко се осъществяват точно когато искаме. Имаш време да решиш, така че не бързай, а се увери че именно това е бъдещият баща на децата ти. Това че иска деца е огромен плюс. В днешно време много мъже все “не са готови”, защото децата са огромна отговорност, а мъжете си искат времето и свободата. Трябва да е грижовен, съобразителен, точен и ако може да не пуши( това е рисков фактор за забременяването и евентуално генетични проблеми с децата). Започни да пиеш витамини за бременни още сега, яж здравословно,  и ако имаш някакви проблеми , си направете и двамата пълни изследвания. Още си млада и е много рано да се отказваш от собствени деца и да мислиш за осиновяване. Горе главата и успех! Дръж ни в течение. 😊

Последна редакция: нд, 21 фев 2021, 20:30 от Aminka

# 74
  • Мнения: 8 894
Не знаех, че 33 още се смята за късна възраст за дете. 33 - 35 е прекрасна възраст за всичко. Така или иначе, по-млади не ставаме, така че ако авторката смята, че е намерила Мъжа, да действа! Стискам ѝ палци да се получи бързо. Пък има хора, които винаги ще намерят какво лошо да кажат (и аз съм от тях за хора, които не харесвам). Аз родих късно, съвсем други ни бяха плановете с ММ, но така се получи.

# 75
  • Мнения: 2 503
На почти 43 родих второто си дете, с близо 11 години разлика между двете раждания. Като прочетох някои притеснения, че на 33 е малко късничко и ми стана весело и забавно.
Най-хубавото е да срещнеш твоя си човек, след това идва най-естественото да родиш дете/деца. Винаги ми се е струвало, че това с годините е оправдание проформа, причините за подобни терзания са много по-сложни и дълбоки. Не визирам авторката на темата, говоря по принцип и на база това, което съм прочела или видяла около себе си през годините. 

# 76
  • Мнения: 5 144
Имах прекрасна бременност, един от най-прекрасните периоди в живота ми. Родих на 43 години. Прекрасно дете, здраво, умно и красиво. Майчинството направи живота ми по-хубав.

# 77
  • Мнения: 168
Ще ви разкажа една много поучителна история....

Моя прабаба на 46 години забременяла с 6 -тото си дете, паралелно с нейната бременност, голямата й дъщеря била бременна с поредното си дете.

Дъщеря й се срамувала от късната бременност на майка си и се молела на Господ детето на майка й да умре.
 
Минава време и прабаба ми ражда живо, здраво и красиво момче, ражда и дъщеря й но мъртво.

Роденото момченце е моя дядо, който е внук на един от малкото оцелели Комити в опълчението на Шипка.

Последна редакция: пн, 22 фев 2021, 09:41 от Latyka

# 78
  • Мнения: 19 028
Кое му е поучителното? Да се пометне, да се роди мъртво дете или да умре родилката и/или детето при раждането или в дните след раждането, е нещо, което се е случвало доста често в онези времена. Изключително висока е била смъртността при бебетата и малките деца. Всички на които се в случвало ли, са си мислили някакви кофти неща?

# 79
  • Мнения: 8 894
И аз не намирам историята за поучителна. И се надявам поста да е оценен като полезен от 4 потребители (към момента), само заради последното изречение, то е повод за гордост.
Отделно, мисля, че в онези години късни бременности на 40+ не са били големи изключения. Едната ми баба, '20 набор, е била 11-тото дете, майка ѝ е била над 40 (41-42, не помня вече точно), когато я е родила. По-късно в някакъв момент и в някои прослойки е станало срамно да се ражда късно, особено пък първо дете.
Но, 33 не е късна възраст!

# 80
  • Пловдив
  • Мнения: 14 434
Всъщност какъв смисъл се влага в думата "късно" тук? По-късно от средното (все някой е преди или след средното), късно като мотив да се откажеш, или как?

"И се надявам поста да е оценен като полезен от 4 потребители (към момента), само заради последното изречение..."
Grinning +1.

# 81
  • Мнения: 6 765
"Късното" е много субективно усещане. Всяка жена, приключила с ражданията на 23-24 години, на 40 годишна въсраст има пораснали деца, съвсем друг начин на развой на живота и е на различен етап. За такива дами вероятно тепърва да сменяш памперси е непонятно и" късно". Нещо приключило и отдавна зад гърба им, защото са миналия пътя да отгледаш едно дете от бебе до възрастен. Обаче ако не си го преживял това, стандартно е, за теб да не е "късно". Всеки си гледа от камбанарията.
Само 2 от моите приятелки имат дечица и то доста по-малки от моето. Другите дори още не обмислят темата, никога не ми е хрумвало да им набивам канчето, че часовника тик - така и "какво чакат още". Заобиколете се с близки хора, които ви подкрепят, за всички станали, не бива да ви пука 😉

# 82
  • Мнения: 168
Кое му е поучителното? Да се пометне, да се роди мъртво дете или да умре родилката и/или детето при раждането или в дните след раждането, е нещо, което се е случвало доста често в онези времена. Изключително висока е била смъртността при бебетата и малките деца. Всички на които се в случвало ли, са си мислили някакви кофти неща?

Кое му е поучително ли...
Поучително е да пожелаваш хубави неща на ближния си да го благославяш, защото проклинайки го не знаеш какво си пожелаваш....

И Господ Бог пожела Сара да забременее на 100 г. и тя се смя защото нямаше цикъл, но Господ беше сериозен затова Сара роди на 100 г. първото си и единствено дете.

И ти,  Кукумицинка какво, нещо против Господ ли имаш, кой, кога, какво и как?

Последна редакция: пн, 22 фев 2021, 13:59 от Latyka

# 83
  • Мнения: 19 028
Да, да, ти само на Господ ли разчиташе да забременееш на близо 50, или на инвитро и донорски яйцеклетки?

# 84
  • Мнения: 168
Да, да, ти само на Господ ли разчиташе да забременееш на близо 50, или на инвитро и донорски яйцеклетки?

Защо, според българското законодателство срока за инвитро процедурите е 51 г. Ако Господ реши да не даде, каквото и да правиш ще е НЕ и НЕ и НЕ....

Ти в качество на адвокат на дявола ли питаш?

Да се нарече някой Кукумицинка по -голямо осъждение, друг не може да ти причини, не си мисли, че със сарказма и иронията си обиждаш някого.

Аз знам, че съм интересна, затова не спираш да се занимаваш с мен.

Браво, много си умна! Да не си осиновила дете?

Последна редакция: пн, 22 фев 2021, 17:41 от Latyka

# 85
  • Мнения: 299
Ще ви разкажа една много поучителна история....
Има си поука и тя е да не се съди само по възрастта, защото никой не знае какви други фактори влияят на деликатния процес на зачеването и износването на едно бебе. Има много момичета по на 20 и нещо години с репродуктивни проблеми, а има и жени над 35, които ги нямат. Важното е да се грижим за здравето си и да се пазим, да се обграждаме с любов и хора с положителна енергия.  И нека всеки сам са си решава кога му е рано или късно в 21-ви век.

Последна редакция: пн, 22 фев 2021, 19:32 от Aminka

# 86
  • Мнения: 2 888
Искаш ли дете?
Ако да, започвате, не се знае кога ще влезеш в ненопауза, при много жени настъпва рано.
Не си Стара.
Когато бях бременна ми беше прекрасно, много се харесвах с корема, просто страхотно е..
Ражданията също са невероятни моменти и малките бебенца.
Е, не е лесно нищо, но друго е да ти се усмихнеш едно обичащо те човече.

# 87
  • Мнения: 1 457
И аз срещнах човека до мен на 33 Simple Smile Разни баби (че и майка ми) около мен все питаха що още съм стара мома, много ме дразнеше, ама гледах да не се връзвам. С мъжа ми поживяхме една година и един ден просто се спогледахме с въпроса - да пробваме ли за бебе.. и се получи. Родих дни след като навърших 35, дори от лекари чувах - какво чакаше досега... След този въпрос се стараех да сменя лекаря. Simple Smile Просто за мен всеки си има ''късмет'' и дали той ще дойде на 18 или 45, дето се вика - както е писано. В момента гоня 40, мъжа ми още се ослушва за друго дете, макар аз да мрънкам откакто родих. Вътрешно винаги съм знаела, че няма да имам проблем, нито със забременяване, нито с бременност, нито с раждане. Психологическата нагласа е много важна, затова не подхождай негативно. Аз работих до последно и честно казано не съм имала около мен хора дето се прехласват как изглеждам и разни лиготии, но пак от теб зависи доколо ще обърнеш внимание на такива коментари. Бременността, раждането и майчинството са едни периоди, които на повечто жени се случват по веднъж или два пъти и затова мисля, всички казват колко са неповторими и невероятни и т.н. И не е задължително да ти харесат, въпроса е  - ти искаш ли дете до теб (без значение сега, или след година, или ...колкото там мине). Ако искаш - това е начинът, със всичките му хубави и лоши моменти, предимства и недостатъци Simple Smile Коментари винаги ще има... всякакви...

# 88
  • Мнения: 2 888
Според мен възрастта е идеална, аз понякога се чудя защо не по изчакаш още , човек си е по живял и според мен след 30 е по-улегнал, е сигурно е и по-сложно и човек е свикнал на спокойния си живот  .

# 89
  • Мнения: 3 924
Моето мнение е, че човек има ли желание за дете - трябва да опита да се постарае да го постигне. На 33г. човек не е стар, за да мислиш непременно за осиновяване (в което няма абсолютно нищо лошо и аз го подкрепям). Аз съм на 30 и чакам второто си дете, първото родих на 24 - в момента не се чувствам по-различно от първия път по никакъв начин, никой не ме е наричал стара или рискова. Да не говорим, че в днешно време се приема за по-нормално да родиш след 30, отколкото на 24. За протокола - в моята компания сме единствените с дете, всички сме около тази възраст.

# 90
  • Мнения: 299
В момента гоня 40, мъжа ми още се ослушва за друго дете, макар аз да мрънкам откакто родих.
Мисля че най-големият подарък за едно дете е да си има малко човече до себе си-приятел в игрите. Никой възрастен не може да замени братчето или сетричето. Имаме 2 момченца с малка разлика и не мога да си представя едното без другото. И когато нас вече ни няма, те ще си имат общи спомени и ще се подкрепят. Поне обикновено е така...

# 91
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 287
Аз родих на 35 години,бебето беше много дълго чакано.
Никой не ми е намекнал даже,че съм стара или нещо подобно.
В родилното се запознах с жени на 42 и 38 години.
 Дъщеря ми вече е ученичка.Мислех,че аз ще съм най-възрастната майка на детската площадка и в училище,ама не е така.Оказа се ,че има и по-възрастни от мен.
Всъщност младите майки ,които са родили на 20-25 са единици.
Повечето раждат около 30 г .възраст.
А някои след 35 имат второ дете.

# 92
  • Мнения: 2 503
Кое му е поучителното? Да се пометне, да се роди мъртво дете или да умре родилката и/или детето при раждането или в дните след раждането, е нещо, което се е случвало доста често в онези времена. Изключително висока е била смъртността при бебетата и малките деца. Всички на които се в случвало ли, са си мислили някакви кофти неща?

Най-вероятно поуката е, че раждането на живо и здраво дете понякога не кореспондира с възрастта на майката.
Другото, което може да се извлече като поучително е как не трябва да пожелаваш това, което не искаш да се случи на теб.

# 93
  • Мнения: 1 189
Като те чета, май годините са ти само "проформа-проблем". Ти искаш ли наистина дете ? Ако искаш - действай ! Ако не - не. Дали ще имаш здравословна пречка - един Господ знае. Аз родих на 35г първо дете. Мислех, че нямам шанс нито за забременяване, камоли пък за нормална и лека бременност. Все си мислех, че ще е труден и дълъг пътят... Забременях почти от първия път, имах лека и спокойна бременност и родих прекрасното си бебче. Вече мисля за второ Simple Smile С всичко това искам да ти кажа само едно - не се филмирай и не се тревожи за хипотетични ситуации. 90% от нещата, за които се тревожим, не се случват никога ! Слушай само собствения си глас.

# 94
  • Мнения: 3 312
На 33г. няма кой нормален човек да те сметне за баба на детето. Постоянно виждам как млади баби на по 45г. ги бъркат за майки на децата в парка.
Тъпо отношение може да срещнеш от разни лекари и "специалисти". Аз имам голяма разлика в годините със сестрите ми, а децата са ни на г/д една възраст. Те се сблъскаха с разни коментари, от които бяс може да те хване.

# 95
  • Мнения: 3 924
Да, майка ми постоянно я бъркат за майка на детето ми, когато сме заедно, на 50 е. На 30 никой не съди, та масово жените разждат в тази възраст, вече се измества и по-близо до 40. След 40 също има жени, които раждат първото си дете. По-горе са казали, просто реши искаш или не, годините (особено тези) не са фактор в това отношение.

# 96
  • Пловдив
  • Мнения: 14 434
Ясно, че няма кой да я вземе за баба на 33, то само това остана. С това я плаши приятелят и просто.
Което не значи, че трябва зорлем да се отлага. Каквото и да си приказваме за днешното време (и за цивилизованите германки Wink), за мен категорично при равни други условия по-рано е по-добре, по ред причини, включително, но не само, и защото с възрастта вероятността от неуспех се увеличава прогресивно. Нищо, че има и млади жени с репродуктивни проблеми. Wink Сега, ако условията не са "равни" или не сме сигурни дали човекът е точният, друг въпрос.

# 97
  • Мнения: X
Авторката  не е влизала от деня, в който е пуснала темата, мисля, че или е пързалка, или ѝ е все едно.

# 98
  • Мнения: 6 150
Ми, да, аз ви се чудя що се напъвате да се обяснявате, след като няма кой да слуша.

# 99
  • Мнения: 2 503
А, напъваме се, говорим си просто! Виж каква хубава дискусия се заформи!

# 100
  • Мнения: 249
Е, на чужд гръб и сто тояги са малко!! Тук се изписаха толкова неща, къде по темата, къде не. Аз получих за себе си отговор, че едва ли не не се гледа с добро око на осиновените деца и че ако прибегна до този вариант пак няма да се отърва от стериотипите и соченето с пръст - ето го осиновенто, или тя пък не си роди, а си осинови( така ще си помислят повечето, които ме познават, защото знаят, че съм доста страхилива)Или пък - Ааа тя не може да забременее,затова си осинови ( защото и с бившия ми съпруг нямахме деца, но и никога не сме пробвали да имаме. Това естествено няма как да го знаят) Не знам какво ще правя, още не съм се осветлила по въпроса, но да имам дете не ми е фикс идея на всяка цена.

# 101
  • Мнения: 2 489
Ами всъщност , каквото и да направиш, хората все ще говорят. Това важи за всички сфери на живота. Затова е глупаво да се живее, заради хората. Прави това, което теб те кара да се чувстваш добре.

# 102
  • Пловдив
  • Мнения: 14 434
Цитат
Аз получих за себе си отговор, че едва ли не не се гледа с добро око на осиновените деца и че ако прибегна до този вариант пак няма да се отърва от стериотипите и соченето с пръст...
Всъщност това е твоят собствен предварителен "отговор", за който си си търсила и "намерила" потвърждение в темата. Wink

# 103
  • Мнения: 12 798
Няма нужда да гледаш хората, никога не можеш да угодиш на всеки. На въпроса ти искам да отговоря: ако мога да рода дете, нема да осиновя, защото собственото дете те повтаря, то е твое продължение.
Но ако не мога да имам дете, тогава, много ясно, бих осиновила.

# 104
  • Мнения: 249
Няма нужда да гледаш хората, никога не можеш да угодиш на всеки. На въпроса ти искам да отговоря: ако мога да рода дете, нема да осиновя, защото собственото дете те повтаря, то е твое продължение.
Но ако не мога да имам дете, тогава, много ясно, бих осиновила.


Ами, ако предвид заболяванията ми, детето се роди с увреждания? Или пък не мога да го износя докрай, това ще срине психиката ми съвсем.Такава съм си, премислям ги нещата по 100 пъти, а всъщност знам много добре, че нищо не зависи от нас, а от Господ!

# 105
  • Мнения: 299

Ами, ако предвид заболяванията ми, детето се роди с увреждания?
[/quote]

Консултирай се с лекар. Има и здрави майки, които раждат деца с увреждания. Има генетични тестове, които можеш да си направиш преди забременяването. Аз си правих такъв за всеки случай. Такива тестове ти дават определена доза спокойствие, макар че има увреждания, като Даун, които един тест преди забременяване не може да хване. Посъветвай се със специалист.

# 106
  • Пловдив
  • Мнения: 14 434
В нейния случай едва ли става дума за генетични заболявания с причинител един ген, който е известен, та да се хващат с генетични тестове. Не съм сигурна, разбира се, не е написано изрично, но така ми звучат постовете и. Иначе ясно, че консултация с лекар не може да се замести от форума, нито от мисленето и премислянето.

# 107
  • Мнения: 249
Не, не става въпрос за генетичен тест.Имам сърдечни проблеми, хашимото, инсулинова резистентност, сега след короната и кръвта ми се сгъсти, та сигурно и тромбофиля имам( пих антикоагуланти) Бременноста си от сега я виждам на Фраксипарин. С лабилна психика съм и от години съм на антидепресанти. Филмирам се от най- малкото и получавам паник атаки и вдигам пулс над 120, за който пия бета блокер. Имам гастрит, рефлукс, камък в единия бъбрек( вчера разбрах за него, след преглед на ехограф) Отделно преди години имах раничка на шийката на матката, горена с лазер.
Сигурно има и друго,за което не се сещам в момента. И двамата ми родители са със сърдечни операции, при което сърдечния риск мисля,че е голям за бъдещо поколение.

# 108
  • Мнения: 3 924
Ако си мислите, че детето, което ще осиновите пък ще е на 100% без някаква мутация или без носители на сърдечни рискове, например, жестоко се лъжете. Майка ми е осиновена също, таласемията и мутациите си ги имам от нея, а тя за тях е разбрала едва, когато ме е раждала. Аз съм много "ЗА" осиновяването, предвид семейната история, от тази страна ми бяха любимата баба и дядо, а реално нямам кръвна връзка с тях. Майка ми стана лекар, издигна се в професията си, дадоха ми всичко най-добро с баща ми. Просто на първо място бих искала да пробвам да имам свое "продължение", освен ако състоянието ми наистина не го позволява. Например при двама родители с таласемия минор се раждат деца с майор форма и те рядко оцеляват след раждането, а ако оцелеят през целия им живот се прелива кръв. Ако и мъжът ми беше носител на мутацията нямаше да правим опити и бихме осиновили директно. Ама това човек да се притеснява, че е носител на сърдечен риск, хашимото и т.н. за мен не е достатъчно. Все пак казвам "за мен", защото хората са различни, но основното, което исках да кажа е, че осиновено дете също може да е носител на някакъв "проблем".

# 109
  • Мнения: 304
Доста хора като напреднат с възрастта не искат деца. Днес чух даже за един човек, който не искаш деца, защото нямало да може да се наспива. Той на 34 а приятелката му на 18.
Това е защото свикваш да живееш само със себе си, каквото ти дойде на ум го правиш, каквото искаш си купуваш, бе угаждаш си доста. А детето е забравяне на себе си, но от хубавата страна, защото го обичаш. Като обичаш наистина забравяш себе си заради другия.
И аз не исках деца, омъжих се и пак не исках, но мъжът ми искаше. Послушах го и сега не съжалявам. Не мога да си представя какво щях да правя без дете, толкова е мило. И като си помислиш само как от едно грахче става цял човек. Държиш го в ръце а преди малко е било в корема ти и там се е развило и пораснало. Едно цяло чудо! Чудо Божие!
Ние просто толкова сме се вглъбили в собственото ни АЗ,че забравяме другите. Даже хората, които правят аборти не осъзнават какво вършат, толкова не се осъзнават. Детето е толкова хубаво нещо. Да, иска грижи и отговорност,но нали е човек. Няма как без отговорност.
На 33 родих и след месец направих 34. Ако знаех какво е, щях още на 20 да родя. С една позната на 26 това си говорехме ,,какво сме чакали до сега?"
Това не е притискане, просто ще видиш света с други очи. Наистина докато не го изпиташ няма как да знаеш.

# 110
  • Мнения: 3 312
Извинявайте, ама половината неща, които изброи дамата ги имат толкова много народ, без даже и да подозират.
Има хора носители на толкова страшни болести, с които живота е мъка, ако изобщо се живее дълго. Знам че на всеки неговите тревоги са най-големи, ама давайте го по-спокойно.

# 111
  • Мнения: 19 028
Така е, на мен ми навява усещането и за хипохондрия. Повечето хора в млада възраст въобще не се изследват, ако положението не е много зле, и не знаят дали им има нещо.

# 112
  • Мнения: 6 589
Една позната като щеше да ражда, бяхме на по 27-28 и нещо се заговорихме за креватчето . Тя търсеше някакво със сваляща преграда, за да си го долепяла до спалнята. И аз се изцепих " ама как ще спиш с бебето, няма ли да те събужда като плаче" Joy
Добре, че изчаках още малко да "порасна" преди да имам собствено Joy

# 113
  • Мнения: 299
Доста хора като напреднат с възрастта не искат деца. Днес чух даже за един човек, който не искаш деца, защото нямало да може да се наспива. Той на 34 а приятелката му на 18.
На 18г тя още е дете и е много рано да има собствени деца. Нашите баби може и да са раждали толкова рано, но обществото е било друго. Добре е една жена да е зряла , за да оцени и даде възможно най-много на един нов живот. Да се изучи, попътува, опознае себе си и живота. Децата искат много търпение, мъдрост, дисциплина, организираност, средства и пр. А тия връзки с голяма възрастова разлика рядко издържат, защото хората са на различен етап в живота си и целите им се разминават.

# 114
  • Мнения: 19 028
А 34-годишен чичко може би точно затова се е хванал с 18-годишна - защото не търси семеен уют и деца, а някакви забавления. 18-годишнитв обикновено също не си мечтаят да раждат на някой двойно по-стар от тях, а са с него, за да ги поглезва с неща, които родителите им не могат да си позволят или не искат, в замяна на малко секс без особени семейни отговорности. Направо се учудвам, че въобще се е стигнало до обсъждане с трети лица нежеланието А деца на 30+ годишен с 18-годишна.

# 115
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 856
Аз не разбрах какъв е въпроса - стара съм на 33, хубаво, ама по-млада няма как да станеш.Та въпросът явно е дали да имаш изобщо деца и не мисля, че някой може да го реши вместо теб. Другото изброено са глупости и страх - не звучи сериозно - трябва ли да имам деца, като не се прехласвам по бременности ?
За протокола - родих на 31, и се чувствах млада за таз работа. Не съм се прехласвала ни по бременността, ни след това съм говорила за пюрета и акота нон стоп. Работих си до последно, пътувах и като цяло не обръщах твърде излишно внимание на бременността като факт. По деца също не съм почнала твърде да се прехласвам, харесвам си моето Grinning Тъй че всичко е както ти си го направиш и спрямо твоето светоусещане за нещата.

# 116
  • Мнения: 340
Момичета, минавам случайно и се записвам за протокола, ще се радвам, ако някой бъде насърчен. Ако пък някой бъде възмутен, да е жив и здрав. В момента съм на 49 години. Първото дете родих на 40,8 години, на 43,5 родих близначки. И двата пъти спонтанно зачеване и естествено раждане. Каката ни е във 2. клас, малките в детската градина. Изобщо не ме вълнува, дали младите майки ме имат за стара. Животът си е мой, така се е стекъл и подредил. Чувствам се по-жива и по-енергична от доста млади жени. Мъжът ми е на 53 години и какво от това. На Джордж Клуни близнаците му се родиха на 56 години. Ако някой коментира и се подиграва на друг за каквото и да е, значи има сериозни личностни проблеми. Много отдавна не живея според или за мнението на околните. Никога не съм мислила, че  толкова късно ще имам деца, но по-важно е средата, в която живеят. Човек трябва да слуша сърцето и интуицията си. Бъдете здрави!

# 117
  • Мнения: 5
Здравейте , аз съм на 34 г. И имам едно дете , което родих на 23 години
Не казвам , че е лошо да родиш рано , но определено тогава не бях готова .
Бях нервна , незнаеща , неможеща... Детето не ми беше виновно за нищо , но аз го обвинявах за всичко - например , че приятелките ми са на дискотека а аз не ... и разни такива глупости . Е сега се радвам , че съм млада майка на тинейджърка  Simple Smile , но за едно дете трябва да си готов .
Сега от няколко години се мъча за второ , но просто не става .
Незнам дали е от годините ( едва ли ) , но толкова много неща не са ми в норма вече ...
Е този път съм готова за дете , но то пък на пук на това не се получава . Сега се усещам по-зряла , по- спокойна . С възрастта човек уляга определено.
Съветът ми е давай смело , имате време . Сега е момента

# 118
  • Мнения: 3 924
Да, именно - трябва да си готов. И няма връзка с годините. Аз също родих на толкова, никога не съм се чувствала незнаеща и неможеща, детето не давахме да го пипнат баби до 3г. възраст, изцяло двамата го гледахме. Излизали сме с приятели и нищо не ми е липсвало, но по отделно - другият гледаше детето вкъщи. Заедно излизахме през деня, с детето. Всичко ми липсва много, беше много хубав период. И обратното - има хора и над 30, които са свикнали с купони и дискотеки и не си представят да имат деца. Иначе в момента съм почти на 30 и определено стана много трудно второто, докато първото стана от първия месец опити. Не знам дали е от години, но и повече стрес - основно в работата и други фактори. Все пак стана, но ни трябваше около година.

# 119
  • Мнения: 249
Може ли да ме насочите в коя тема да питам какви изследвания трябва да пусна преди бременност?
Искам да планирам нещата.Мисля си,че при мен ще трябва специалист,който задълбочено да се занимае с болестите, които имам. Освен TSH, който ми е в момента под 2, витамин Д и Б12, които да вкарам в норма, защото не са ми, инсулина на гладно също ми е висок ( над 13), може би и някакво изследване за кръвосъсирването и тромбофилия.Какво друго се пуска? Може ли да се отиде на репродуктивен специалист, без да е започнало бебеправенето и да знам реално имам ли проблем със зачеването? А и още един въпрос, антидепресантите как да спра?

# 120
  • Замък сред облаците
  • Мнения: 8 379
За планиране на бременност:
- пълен пакет щитовидна (ТСХ, фТ3, фТ4, ТАТ, МАТ) - да се вкарат в норма хормоните, ако не са (фТ4 трябва да е около 17-19, не само ТСХ да е под 2)
- цитонамазка и микробилогия
- женски полови хормони на 3ти ден от менструацията щом има проблем с инсулина
- да се види и Б6 и хомоцистеин
- да се установи има ли инсулинова резистентност и ако да, да се лекува
- ПКК с ДКК също би било ок да се пусне

За тромбофилията и метилирането на витамини, може да се пусне основен пакет в генетичната лаборатория на Майчин дом (или филиалитите в университетските болници в Пловдив, Варна, Плевен и МУ Стара Загора) - към 100 лв., или основен, разширен или пълен пакет в частна лаборатория (примено Геника) - между 160 и 320 лв съответно. (Аз пусках пълен в Геника)

За антидепресантите - с назначилия ги лекар, спират се постепенно, не от раз в никакъв случай.

На репродуктивен може да идете винаги, просто си запишете час.

Последна редакция: пн, 22 мар 2021, 16:16 от AAndreeva

# 121
  • Мнения: 249
За планиране на бременност:
- пълен пакет щитовидна (ТСХ, фТ3, фТ4, ТАТ, МАТ) - да се вкарат в норма хормоните, ако не са (фТ4 трябва да е около 17-19, не само ТСХ да е под 2)
- цитонамазка и микробилогия
- женски полови хормони на 3ти ден от менструацията щом има проблем с инсулина
- да се види и Б6 и хомоцистеин
- да се установи има ли инсулинова резистентност и ако да, да се лекува
- ПКК с ДКК също би било ок да се пусне

За тромбофилията и метилирането на витамини, може да се пусне основен пакет в генетичната лаборатория на Майчин дом (или филиалитите в университетските болници в Пловдив, Варна, Плевен и МУ Стара Загора) - към 100 лв., или основен, разширен или пълен пакет в частна лаборатория (примено Геника) - между 160 и 320 лв съответно. (Аз пусках пълен в Геника)

За антидепресантите - с назначилия ги лекар, спират се постепенно, не от раз в никакъв случай.

На репродуктивен може да идете винаги, просто си запишете час.
ФТ4 последно ми е бил 14,34 миналата година, ТСХ 1,9. Имам инсулинова резистентност, но не пия изписания ми Глюкофаж. Много го закъсах и психически след ковида, който карах доста зле, с двустранна бронхопневмония.
Ще спра работа другия месец и започвам по доктори и изследвания, трябва да се взема в ръце, че времето си върви.Сигурно ще минат години докато се вкарам в норма.

# 122
  • Замък сред облаците
  • Мнения: 8 379
Скрит текст:
За планиране на бременност:
- пълен пакет щитовидна (ТСХ, фТ3, фТ4, ТАТ, МАТ) - да се вкарат в норма хормоните, ако не са (фТ4 трябва да е около 17-19, не само ТСХ да е под 2)
- цитонамазка и микробилогия
- женски полови хормони на 3ти ден от менструацията щом има проблем с инсулина
- да се види и Б6 и хомоцистеин
- да се установи има ли инсулинова резистентност и ако да, да се лекува
- ПКК с ДКК също би било ок да се пусне

За тромбофилията и метилирането на витамини, може да се пусне основен пакет в генетичната лаборатория на Майчин дом (или филиалитите в университетските болници в Пловдив, Варна, Плевен и МУ Стара Загора) - към 100 лв., или основен, разширен или пълен пакет в частна лаборатория (примено Геника) - между 160 и 320 лв съответно. (Аз пусках пълен в Геника)

За антидепресантите - с назначилия ги лекар, спират се постепенно, не от раз в никакъв случай.

На репродуктивен може да идете винаги, просто си запишете час.
ФТ4 последно ми е бил 14,34 миналата година, ТСХ 1,9. Имам инсулинова резистентност, но не пия изписания ми Глюкофаж. Много го закъсах и психически след ковида, който карах доста зле, с двустранна бронхопневмония.
Ще спра работа другия месец и започвам по доктори и изследвания, трябва да се взема в ръце, че времето си върви.Сигурно ще минат години докато се вкарам в норма.

Всичко зависи от усърдието най-вече. Може да са години, може да са 6 месеца (най-вече заради АД). ИР е много важно да се третира, за да узряват правилно яйцеклетките. ИР е сред водещите причини за СПКЯ и доста други проблеми с хормоните. фТ4 върви към хипо обаче, трябва да се вдигне малко. Комплексният подход, стартирайки с правилната диета и лекарства ще нормализира ИР, ЩЗ и останалото, ще се набяавят необходимите витамини и микроелементи. Няма да е от днес за утре, но това е хубавото - дава се възможност за плавна пренастройка на организма, и като всяко хубаво нещо - отнема време и пътят дотам си е цяло приключение. Успех! Ще се получат нещата!

# 123
  • Мнения: 713
Здравейте, проблема при мен е по различен. Искам дете и то много, почти на 30 години съм. Здрава (поне за момента), но нямам мъж до себе си. Все повече се замислям за ин витро, но съм сама и ще бъда самотна майка. Не че ми пречи, но какво е вашето мнение за такъв тип процедури без реално здравословна причина?

# 124
  • Мнения: 19 028
Моето мнение е първо да научиш разликата между инвитро и инсеминация, щом нямаш реална здравословна причина за едното.

# 125
  • Somewhere beyond the moon and stars
  • Мнения: 645
Според мен си дай още поне няколко години да срещнеш подходящ човек, преди да започнеш да обмисляш варианти. На практика си под 30, което не е чак толкова напреднала възраст, за да бързаш.

# 126
  • Мнения: 6 765
Според мен си дай още поне няколко години да срещнеш подходящ човек, преди да започнеш да обмисляш варианти. На практика си под 30, което не е чак толкова напреднала възраст, за да бързаш.
Подкрепям ✌️
Иначе има много самотни родители на този свят по една или друга причина. Начинът на зачеване няма никакво значение и не е повод за срам или някакви скрупули.

# 127
  • Мнения: 2 888
Дете се гледа трудно, иначе мъж у с дете може да намериш, има много жени с дете от един после с друг, вече даже масово са така. За детето е хубаво да има баща. Помисли дали няма мъж наблизо, свободен и да ти е симпатичен, приятен, винаги има такива. За една жена е по-лесно да намери мъж. Иначе то и докато мъжа се навие за брак и деца също може да мине доста. На някой мъже им трябва време. Изчакай две години и ако няма, деиствай.

# 128
  • Мнения: 12 798
Честно казано, си прекалено млада според мен за такъв род притеснения. Ти се виждаш явно по друг начин, но обективно  не се знае дали няма да срещнеш някого и да си имате общо детенце.

Но пък ако на теб ти се струва, че сега ти е време вече - действай, важното е ти да си доволна, а не някакви хора какво мислят. Това си е твоят живот.

# 129
  • Мнения: 3 215
Ако вие искате да действате сега, няма проблем, от край време има самотни майки. Мисля, че АРТ нещата сега много изчистват процеса, защото преди това вариантите са били да се забременее от случен мъж или приятел дето жената е помолила, но не е анонимен и никога не знаем "донорът" как ще реагира после.
Само помислете дали желанието ви е ваше, а не е под натиск на роднини, приятели или обществото.

# 130
  • Мнения: 300
Здравей и от мен! Значи не ги слушай тези бръщолевеници, които се опитват да те настроят срещу мъжа ти. Ние с моя мъж сме заедно от 11 години, нямаме дете и не сме женени. Ако слушам бг мама ще ми кажат- не е твоя мъж дрън дрън, щом няма развитие значи не го обимаш - дрън дрън. Да, само че всяка връзка се развива със своето темпо, хората сме изключително различни едни от други, имаме различни приоритети и виждания за живота. Аз имах дълги години тревожност и подобни проблеми и още имам, макар и да съм малко по-добре, нямаше как да се замисля за дете изобщо.

На 31 съм, той на 33. Само че преди 4 години ме оперираха от ендометриозна киста на яйчника, още от тогава ме притискаха да забременя.. Сега вече и да искам няма накъде повече да чакам, резерва ми е нисък, отделно имам ново огнище, което засега не расте, но трудно се забременява като цяло с тази диагноза. Отделно страшно много ме притиска гинеколожката да раждам, както роднините... Не ми е изобщо лесно да взема решението да стана майка, и аз като теб не съм фен на бебетата, искам си свободата, живота, не искам отговорности и да се отрека от себе си, за сметка на друго същество. Знам, звучи егоистично, но хората станахме такива в последно време.

Мисълта ми е, че годините наистина минават, помисли си дали искаш деца изпбщо, представяш ли си живота без? Аз реших, че искам. Тогава има ли значение дали сега, дали след 2 години при положение, че по-млади няма да станем. Имам много приятелки дори, едната роди на 37, от случаен контакт, но реши да запази детето. Мъжът не е толкова важен, няма перфектни, Стига да е добър към теб, да се грижи за теб, да те обича  и да става за баща. Мнго родиха деца, но се разведоха, това не пречи да си обичаш
Детето. Мисълта ми е, че перфектни хора, връзки няма.
Успокой се и си помисли ти каквп искаш за себе си, някак си погледни картинката по-отгоре, жените имаме навика да анализираме всеки един детайл, докато свят не ни се завие и накрая пак нищо не решаваме. А животът е един и си струва да имаме още едно същество, когото да обичаме и да ни обича.
Пиши ми ако искаш и на лични, винаги съм готова да помогна Simple Smile

Последна редакция: чт, 22 юли 2021, 04:56 от angelika_

# 131
  • Мнения: 6 765
Не е толкова драматично да имаш дете и няма нужда да се отказваш от себе си 😂 Само за отговорностите си права, че се увеличават. Успех!

# 132
  • Мнения: 154
Здравейте и от мен!Аз съм на 36 пробваме за второ,но незнам дали ще се получи.С хормонален дисбаланс съм и мисля че това ще е мисия невъзможна

# 133
  • Мнения: 1 459
Здравейте и от мен!Аз съм на 36 пробваме за второ,но незнам дали ще се получи.С хормонален дисбаланс съм и мисля че това ще е мисия невъзможна
Консултирали ли сте се с гинеколог и репродуктивен специалист? Така както сте го описали, струва ми се напълно лечимо.

# 134
  • Мнения: 154
Преди две години ми изписаха противозачатъчни ,след като ги спрях всичко беше ок.И сега откакто започнахме с опитите цикъла започна да ми идва по различно време .Преди да започнем с опитите бях като часовник на 28 дена.Последните 3 месеца ми идва на а17ден този месец на 24.Не ми се ходи на лекар защото пак ще ми изпишат същите хапчета,а не съм първа младост

# 135
  • Мнения: 1 459
Според мен трябва да си пуснете Антимюлеров хормон за оценка на яйчниковия резерв. Може и наистина да не стане естествено. Една консултация с репродуктивен специалист, ще внесе повече яснота.

# 136
  • Мнения: 154
Да,права си!От 6 месеца пробваме мисля още някой месец да изчакам .И след това да се обърна към специалист.Яд ме е като куче ,защо не се навих по рано за второ.

# 137
  • Мнения: 858
Лечението с противозачатъчни е нещо като "Няма яйчници, няма проблем". Мен дълго ме лекуваха така и ми обясняваха как стресът ми идва в повече, затова не мога да забременея. Оказа се съвсем различен проблем, който няма как да се види с обикновени изследвания при обикновен АГ. Не чакайте, защото всеки месец е изгубено време. Ако сте над 30 години и повече от 6 месеца правите опити, по-добре посетете репродуктивен специалист. Никак не е страшно, една консултация ще ви струва между 20 и 70лв., но ще ви обяснят какви изследвания да пуснете и какво да направите, за да стане чудото. Сам по себе си АМХ не винаги е показателен за ЯР, в повечето случаи се изследва заедно с Инхибин

# 138
  • Мнения: 154
Колко време ви отне на вас?

# 139
  • Мнения: 858
Намирането на проблема: 10 - 12 прегледа. За съжаление отидох при специалист, който просто искаше да ме размотава по прегледи през две седмици, защото всеки преглед се заплаща по 70лв. В клиниката, в която продължих да се лекувам още на първия преглед ми показаха какъв е проблемът. Наложи се лека операция, но в крайна сметка вече съм бременна (дано всичко е наред) в 8 г.с. Общото време за разрешаването на проблема беше 6 месеца. Моят случай, обаче, далеч не е сложен.
Важно е да намерите лекар, който търси проблема. Много лекари започват някакво лечение, без да са сигурни, че проблемът е там. Съветът ми е да четете. Обикновено вторичният стерилитет е неизяснен и в много от случаите се "стреля на сляпо". Това понякога отнема доста време, не знам на колко години сте, но всеки месец е ценен.
 

Колко време ви отне на вас?

# 140
  • Мнения: 154
Така е!На 36 съм,при последния преглед ми каза ,че няма нещо притеснително .Каза ми поне година да пробваме,след това да прибягвам към специалисти.Понеже ми е за второ.Но мисля да потърся друг др.,защото времето си минава

# 141
  • Мнения: 858
Аз съм на 33 и ми казаха, ако са минали 6 месеца да търсим специалист. Не съжалявам, че веднага се насочихме и започнахме да търсим проблема. Понякога е нещо много малко, но с напредване на времето и възрастта много други неща започват да се объркват. Това че имате едно дете за съжаление не означава, че и второто ще стане без консултация при специалист. Въпреки това стискам палци да се случи по естествен път, защото макар и не страшен пътят на лечение на стерилитета е труден.

# 142
  • Мнения: 154
Божа работа е всичко!Ще почакам малко:blush:Както дойде

# 143
  • Мнения: 168
Божа работа е всичко!Ще почакам малко:blush:Както дойде

Да разкажа, една много неприятна трансформирала се в приятна случка, случила се на мойта фризьорка...
 
На вашите години е и се надявала на първа бременност... след какви ли не опити консултации и лапароскопии, терапии, инсеминации стигнали чак до инвитро процедури и й казали, че няма вече какво да се направи за да забременее.
 В същия този период имала много тичане и задачи които я правели изнервена и била под голям стрес и напрежение, точно в този момент се били примирили, че може да останат без свое биологично дете и в точно този момент от живота й се оказва че е забременяла естествено, сега трябва да се радва на 3 м. бебче, не съм я виждала от тогава, но много й се радвам. Ама верно, Божа работа!

Последна редакция: вт, 24 авг 2021, 09:51 от Latyka

# 144
  • Мнения: 1 459
При нас с ММ отне три години, мъжки фактор. В първата клиника гледаха на нас като на ходеща касичка. Взеха ми кръв сигурно над десет пъти за хормони, естествено това се плаща допълнително. След процедурата лекарят ми изписа сто лекарства и накрая нищо. Не можа да обясни неуспеха. След дълго четене, сравняване и търсене, открих своята лекарка. Вместо да назначава двеста изследвания, тя ни прати да изследва е неща, които предишният лекар беше пропуснал. Избра за процедурата месеца, в който най-много й хареса какво вижда на ехограф при мен. Подходът й с лекарствата беше коренно различен. Само Утрогестан, още същата вечер след пункцията. Предишният ми изписа Утрогестана след трансфера чак. Та с нейна помощ, процедурата се оказа успешна. Догодина отиваме за второ при нея. 😊

# 145
  • Мнения: 154
На моята възраст всички казват,ако до 6 месеца не се получи отиваш при специалист...Моя приятелка която беше на 38 бяха категорични че е за специалист.Тя така и не отиде и в рамките на година си ьабременя естествено.Аз съм работила за кратко в  тази област ,видях как си подмятат пациенти колкото се може да ги ръсят.Затова съм малко песимистично настроена.Не казвам че не помагат,но понякога то назначават един куп изследвания,а проблема е съвсем не чак толкова сериозен

# 146
  • Мнения: 252
Не отлагайге бременността за 30+. Аз все не се чувствах готова, казвах си, че има време или бях с неподходящ човек... Когато срещнах подходящ и всичко се нареди бях точно на 30 г. от раз забременях, след това се оказа, че бебето не се развива. Втори път забременях, бременността уж беше лека и всичко се развиваше добре на прегледите, но загубих бебето в 23 седмица. Беше много тежко емоционално.. Последваха прегледи, изследвания, търсене на причини защо... Уж ги открих-тромбофилия, нк клетки, ниски стойности на витамините, инсулинова резистентност, високо ТСХ. Забременях 3 път, пак от раз и пак го загубих. Вече съм на 34 г. продължаваме с опитите, но вече не се случва толкова бързо... Изтормозих се за тези 4 години борба. Ако знаех, щях да искам да забременея преди 30 г. Определено щеше да е по лесно, а и щях да имам повече време за борба... Също така работя с деца и те наистина се срамува от възрастни родители... Не отлагайте!

# 147
  • Мнения: 1 459
Не отлагайге бременността за 30+. Аз все не се чувствах готова, казвах си, че има време или бях с неподходящ човек... Когато срещнах подходящ и всичко се нареди бях точно на 30 г. от раз забременях, след това се оказа, че бебето не се развива. Втори път забременях, бременността уж беше лека и всичко се развиваше добре на прегледите, но загубих бебето в 23 седмица. Беше много тежко емоционално.. Последваха прегледи, изследвания, търсене на причини защо... Уж ги открих-тромбофилия, нк клетки, ниски стойности на витамините, инсулинова резистентност, високо ТСХ. Забременях 3 път, пак от раз и пак го загубих. Вече съм на 34 г. продължаваме с опитите, но вече не се случва толкова бързо... Изтормозих се за тези 4 години борба. Ако знаех, щях да искам да забременея преди 30 г. Определено щеше да е по лесно, а и щях да имам повече време за борба... Също така работя с деца и те наистина се срамува от възрастни родители... Не отлагайте!
Добре, лекарите освен тромбофилията, как обясняват загубите? Скъсена шийка най-вероятно? Не предложиха ли серклаж? За тромбофилията имахте ли Фраксипирин или аспирин проект? Аз прокървих в 7-а г.с. и лежах в МД за задържане десет дни. Спукаха ме от инжекции Хориомон, Но шпа и после като ме изписаха се сраснах с леглото.

# 148
  • Мнения: 252
Не отлагайге бременността за 30+. Аз все не се чувствах готова, казвах си, че има време или бях с неподходящ човек... Когато срещнах подходящ и всичко се нареди бях точно на 30 г. от раз забременях, след това се оказа, че бебето не се развива. Втори път забременях, бременността уж беше лека и всичко се развиваше добре на прегледите, но загубих бебето в 23 седмица. Беше много тежко емоционално.. Последваха прегледи, изследвания, търсене на причини защо... Уж ги открих-тромбофилия, нк клетки, ниски стойности на витамините, инсулинова резистентност, високо ТСХ. Забременях 3 път, пак от раз и пак го загубих. Вече съм на 34 г. продължаваме с опитите, но вече не се случва толкова бързо... Изтормозих се за тези 4 години борба. Ако знаех, щях да искам да забременея преди 30 г. Определено щеше да е по лесно, а и щях да имам повече време за борба... Също така работя с деца и те наистина се срамува от възрастни родители... Не отлагайте!
Добре, лекарите освен тромбофилията, как обясняват загубите? Скъсена шийка най-вероятно? Не предложиха ли серклаж. Аз прокървих в 7-а г.с. и лежах в МД за задържане десет дни. Спукаха ме от инжекции Хориомон, Но шпа и после като ме изписаха се сраснах с леглото.
да, като причина скъсена шийка и трябва серклаж, но не стигам до там. Последно в 9 седмица нямаше сърдечна дейност.

# 149
  • Мнения: 6 589
И какво щеше да родиш на 25 от неподходящ ли? Само и само, за да не отлагаш до 30? Така ли да го разбираме? Раждайте преди 30, пък дали е подходящ, дали имате възможност да го отгледате, дали се чувствате готови.. няма значение, раждайте рано.. Много глупаво изказване. Това, че при теб има някакви проблеми, не означава, че при други също ще ги има. А и каква ти е гаранцията, че на 25 е нямало да се случи същото.. А това, че децата се срамували от "възрастни" родители, също е много грозно изказване. Децата са чисти и необременени, а ние възрастните сме тези, които задаваме рамките и оформяме възприятията им. Като човек, работещ с деца, би трябвало да го знаеш. Ако някой ограничен възрастен като теб е намекнал за възрастта на родителя, естествено детето ще започне да отчита този факт. Едно бебе и малко дете изобщо не се интересува от ЕГНто на мама и тати. Това страничните хора го задават с ограничените си разбирания и коментари не на място. Съжалявам, че така възприемаш нещата, защото явно ще си "възрастен" родител. Пожелавам ти го от сърце да ти се случи бебчето, но по-леко с неуместните изказвания.

# 150
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 856
Гаранция за липса на проблеми и на 25, и на 20 няма. Та и да върнеш времето, нищо не е гарантирано. Разбирам, че ти е болезнено и от сърце желая да ти се случи чудото, но коментарът е доста неуместен.
За възрастните родители дори не искам да коментирам, ще го отдам на изкривената призма на неприятния към момента развой на събитията.

# 151
  • София
  • Мнения: 591
И какво щеше да родиш на 25 от неподходящ ли? Само и само, за да не отлагаш до 30? Така ли да го разбираме? Раждайте преди 30, пък дали е подходящ, дали имате възможност да го отгледате, дали се чувствате готови.. няма значение, раждайте рано.. Много глупаво изказване. Това, че при теб има някакви проблеми, не означава, че при други също ще ги има. А и каква ти е гаранцията, че на 25 е нямало да се случи същото.. А това, че децата се срамували от "възрастни" родители, също е много грозно изказване. Децата са чисти и необременени, а ние възрастните сме тези, които задаваме рамките и оформяме възприятията им. Като човек, работещ с деца, би трябвало да го знаеш. Ако някой ограничен възрастен като теб е намекнал за възрастта на родителя, естествено детето ще започне да отчита този факт. Едно бебе и малко дете изобщо не се интересува от ЕГНто на мама и тати. Това страничните хора го задават с ограничените си разбирания и коментари не на място. Съжалявам, че така възприемаш нещата, защото явно ще си "възрастен" родител. Пожелавам ти го от сърце да ти се случи бебчето, но по-леко с неуместните изказвания.
Браво!!!

# 152
  • Мнения: 3 337
Дори и да можех да върна времето никога не бих родила от бившия ми, който щеше да ме бие на лягане и на ставане защото кухнята не е подредена по конец и салатата и ракията му не го чакат след работа. Съжалявам - предпочитам да остана без деца от колкото такъв изрод да е баща на детето ми.

# 153
  • Мнения: 3 215
То да разсъждаваме какво би станало, ако върнем времето назад с 10 години, става за фантастична книга, ама работа в реалността не ни върши много.

# 154
  • Мнения: 3 337
Обикновено хората не се променят с магическа пръчка и от боклуци стават принцове. С времето хората се променят към по-зле. Обаче за някои жени не е от значение, че мъжете им не стават. Важното е да родят млади. Останалото е без значение.

# 155
  • Мнения: 154
Момичета аз съм на 36 имам едно момиче на 10години и искам да си родя второ.Не е гаранция че като родиш на 20 всичко ще е наред.Не мисля ,че трябва да се ограничаваме в години.Имам приятелки които в рамките на 36-40 г си родиха по 2 деца .Важно е да имаш точен човек до себе си!!!

# 156
  • Мнения: 340
И какво щеше да родиш на 25 от неподходящ ли? Само и само, за да не отлагаш до 30? Така ли да го разбираме? Раждайте преди 30, пък дали е подходящ, дали имате възможност да го отгледате, дали се чувствате готови.. няма значение, раждайте рано.. Много глупаво изказване. Това, че при теб има някакви проблеми, не означава, че при други също ще ги има. А и каква ти е гаранцията, че на 25 е нямало да се случи същото.. А това, че децата се срамували от "възрастни" родители, също е много грозно изказване. Децата са чисти и необременени, а ние възрастните сме тези, които задаваме рамките и оформяме възприятията им. Като човек, работещ с деца, би трябвало да го знаеш. Ако някой ограничен възрастен като теб е намекнал за възрастта на родителя, естествено детето ще започне да отчита този факт. Едно бебе и малко дете изобщо не се интересува от ЕГНто на мама и тати. Това страничните хора го задават с ограничените си разбирания и коментари не на място. Съжалявам, че така възприемаш нещата, защото явно ще си "възрастен" родител. Пожелавам ти го от сърце да ти се случи бебчето, но по-леко с неуместните изказвания.
Браво!!!
[/quote

Аз родих първото си дете на 40 години, на 43 родих близначки. Изобщо и въобще не ме интересува ничие мнение относно възрастта на родителите. Сестра ми навремето роди на 20 години и после отгледа дете без баща поради неподходящ човек. Чуждите ограничените селски разбирания не значат нищо за личното ни щастие.

# 157
  • Мнения: 3 924
Това тук са само хипотези и всеки случай е различен. Разбирам, че си обсъждаме темата, ама изглежда, че родилите “рано” са родили от неподходящи, а родилите късно - автоматично от подходящи. Това не е така. Също аз, като родила “рано”, да си кажа, че да ти кажат, че си родил “рано” на 25-26 г. е също толкова “обидно”, ако може така да се нарече, както да те нарекат “стар” родител на 35 г. За мен това е диапазон, рано може да се каже за родили на 17-18, но не и на 25. Не, че е по темата особено, но гледам всичко се дискутира Simple Smile

# 158
  • Мнения: 299
Момичета аз съм на 36 имам едно момиче на 10години и искам да си родя второ.Не е гаранция че като родиш на 20 всичко ще е наред.Не мисля ,че трябва да се ограничаваме в години.Имам приятелки които в рамките на 36-40 г си родиха по 2 деца .Важно е да имаш точен човек до себе си!!!
Именно! Не е толкова до възрастта, а до здравето на родителите и до тяхната стабилност. Добре че не родих преди 35г -тогава се разведох. Но родих 3 деца след 40г(естествено и бързо заченати). Това са три последователни бременности без проблеми. Така и не разбрах какво е да ти се гади сутрин или въобще. Това че някой има проблеми на 35, не значи същите е нямало да ги има на 25. За партньора да не говорим, той е изключително важен. При проблеми, естествено трябва да си правим пълни изследвания и на двамата.

Последна редакция: ср, 29 сеп 2021, 12:24 от Aminka

# 159
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 856
Това тук са само хипотези и всеки случай е различен. Разбирам, че си обсъждаме темата, ама изглежда, че родилите “рано” са родили от неподходящи, а родилите късно - автоматично от подходящи. Това не е така. Също аз, като родила “рано”, да си кажа, че да ти кажат, че си родил “рано” на 25-26 г. е също толкова “обидно”, ако може така да се нарече, както да те нарекат “стар” родител на 35 г. За мен това е диапазон, рано може да се каже за родили на 17-18, но не и на 25. Не, че е по темата особено, но гледам всичко се дискутира Simple Smile


Ми те и родилите "късно" не са автоматично с репродуктивни проблеми и баби, ама преходното мнение точно с тази теза беше.

# 160
  • Мнения: 1 189
Тия съвети " роди рано" " роди късно" са много налудничави. Не можем да контролираме всичко в живота и слава Богу.

# 161
  • Мнения: 3 924
Не са, но не може да се говори, че 25 г. е ранна възраст и хората не са подготвени за деца, само защото ти не си бил (образно говоря, не срещу някого). Обратното също е крайно, това имах предвид, затова не смятам, че може да се даде отговор за нормална възраст, просто обстоятелствата са различни при всеки.

# 162
  • Мнения: 300
Всичко е абсолютелно персонално и относително. И да си казваш- да бях по-рано.. какво ще промениш? От обвинения към себе си няма смисъл. Изпитала съм го. Всеки прави каквото може, когато е готов, факторите са много, при всеки са индивидуални.
Да пожелаем единствено на жените, които искат деца, да успеят да ги имат Simple Smile

# 163
  • Мнения: 6 589
Разбира се, че 25 е чудесна възраст за дете, както и 35, и 45.. Важното е да си с подходящия партньор и да се чувстваш готов психически, емоционално и финансово.

# 164
  • Мнения: 168
Момичета, искам да споделя радостта ни с вас, писах по напред че съм забременяла на 49.... преди ден ни се роди прекрасна дъщеричка, въпреки плановото секцио се появи ден преди него по естествен път...  аз бързо се възстановявам, здрави сме и ще ни изпишат.
   Желая на всички, които искат да станат мами успех а и в някои случаи по-добре късно отколкото никога... наистина не спирайте да мечтаете, защото много хубави мечти се сбъдват!

Последна редакция: ср, 29 сеп 2021, 23:31 от Latyka

# 165
  • Мнения: 154
Поздравления!!!Да ви е жива и здрава и много да и се радвате.Като чета желанието още повече ми се засилва.Другата седмица съм на преглед ,дано да нямам пречки да забременея.

Общи условия

Активация на акаунт