Образователен Говорилник: 13-та сбирка на Задругата на жабешката отвара

  • 23 855
  • 734
  •   1
Отговори
# 525
  • София
  • Мнения: 62 595
В общи линии в момента ми е все едно. Единственото, което ме интересува е как стоят нещата с ваксинирането и резултатите от него - доколко хората са предпазени, има ли вероятност като цяло разпространението да спада в популацията.
Иначе хората могат да харесват или да не харесват нещо, то е като да си фен на Левски или на ЦСКА - само си крещиш на трибуните, а играчите, съдията и ръководството на отбора съвсем не те отразяват. Не че не ми е интересно за човешките права, политиката и социалните процеси, психичните реакции на групи хора, но по-скоро като човек, който строи хипотези и наблюдава в динамика. Като индивид нищо не мога да направя, за да повлияя на хода на глобалните събития. По-скоро се уча от случващото се.

# 526
  • Мнения: 6 595
Човек трябва да гледа и отвъд вируса.

# 527
  • София
  • Мнения: 62 595
За гледане - гледа. Въпросът е, че има процеси, на които може да повлияе и на такива, на които не може. 

# 528
  • София
  • Мнения: 9 630
Андариел, чета те и ме хваща страх. Ти психолог ли беше или бъркам?

# 529
  • София
  • Мнения: 16 581
Бъркаш.

# 530
  • София
  • Мнения: 62 595
От какво те хваща страх? Поне като кажеш някакво твърдение, се обоснови защо мислиш така.

# 531
  • София
  • Мнения: 9 630
Ясно, Санака.
Анди, няма какво да се обосновавам. Цяла вселена стои между твоя и моя мироглед.

# 532
  • София
  • Мнения: 62 595
Тоест? Виж сега, като казваш нещо, обясни какво и защо го казваш, особено когато го насочваш персонално към някого. Иначе е най-малкото неуважително към събеседника. Хвърляш някакво твърдение и очакваш какво? Да демонстрираш превъзходство на своя мироглед или диалог?

Между другото, точно в момента гледам една много приятна комедия по НВО - Локдаун. Класически драматургичен подход - вече няма нужда да слагат героите в заседнал асансьор или на чужда планета. Една ситуация от съвремието ни като истински локдаун е идеална за разгръщане на героите.

# 533
  • Мнения: 6 441
една овца + втора овца + трета овца + четвърта овца.....+ Н-та овца = Оруел.

Да не изчезват тези с хоризонт на мислене отвъд личното, че ще го загазим.

Последна редакция: пн, 08 мар 2021, 20:58 от Fancy

# 534
  • София
  • Мнения: 7 385
Хвърляш някакво твърдение и очакваш какво? Да демонстрираш превъзходство на своя мироглед или диалог?
Дори да речем, че го демонстрира и че не е права, но такива различия пак не могат да се обяснят. Няколко пъти се обърна внимание, че единият лагер не разбира другия, защото са повлияни от различни ценности. Ценностите не се пречупват от днес за утре. Няма как да се очаква за няколко часа ти да съпреживееш болката на отсрещната страна от това, че вижда несправедливото отношение към собственото чедо, както и отсрещната страна да разбере твоя страх.

# 535
# 536
  • София
  • Мнения: 62 595
Какъв лагер? Защо ме слагаш в някакъв лагер като аз не съм в никой лагер? За какви ценности говориш? За човешките права ли? Хубаво, като се нарушават човешките права в Китай и се съпреживява какво реално прави съпреживяващият? Нищо. Не отива пред китайското посолство да протестира, нали? Приказва си как съпреживява. Много безопасно е да се съпреживява глобално, там не се налага да си мръдне пръста нашия съпреживяващ, защото гледа нещата на телевизора или ги чете в интернет.

Какво ще ми обясняваш за съпреживяване на болката на отсрещната страна като на мен част от работата ми е да работя именно с хора с болки, то не е само да правя Р и Л или С и Ш, а работя и с деца, които не само са със СОП, а са и отритнати в училище от съученици и от учители. И не е само да съпреживявам, а и да направя каквото е нужно, за да повярват в себе си и да дръпнат напред, дори да устояват на отрицателното отношение или безразличието към тях, все едно са невидими. Какво точно не умея да съпреживявам, извинявай! Просто съм се научила да правя разлика между неща, ситуации и процеси, на които могат да повлияя и между такива, на които не мога да повлияя. Всеки има някакъв капацитет на психична енергия, която може да вложи. Тук не става въпрос да си приказваме колко сме разтревожени за човешките права в Китай, ама колкото да си погалим самолюбието колко сме чели Оруел и колко сме разкрепостени, бели, образовани и седящи на топло вкъщи европейци.

# 537
  • София
  • Мнения: 7 385
Успокой се малко - какъв Китай те подгони сега. Точно пък те ли ще са ни пример.

# 538
  • София
  • Мнения: 16 581
Какво ще ми обясняваш за съпреживяване на болката на отсрещната страна като на мен част от работата ми е да работя именно с хора с болки, то не е само да правя Р и Л или С и Ш, а работя и с деца, които не само са със СОП, а са и отритнати в училище от съученици и от учители. И не е само да съпреживявам, а и да направя каквото е нужно, за да повярват в себе си и да дръпнат напред, дори да устояват на отрицателното отношение или безразличието към тях, все едно са невидими. Какво точно не умея да съпреживявам, извинявай! Просто съм се научила да правя разлика между неща, ситуации и процеси, на които могат да повлияя и между такива, на които не мога да повлияя. Всеки има някакъв капацитет на психична енергия, която може да вложи. Тук не става въпрос да си приказваме колко сме разтревожени за човешките права в Китай, ама колкото да си погалим самолюбието колко сме чели Оруел и колко сме разкрепостени, бели, образовани и седящи на топло вкъщи европейци.
А? Аз не съм в частност разтревожена за човешките права в Китай, но ме вълнува и притеснява доколко и накъде това безумие /и появяващи се подобни в други форми и насоки, доста по-близо до вкъщи/ може да се разпространи. А ме вълнува, защото децата ми ще живеят в тоя свят. И това определено ме тревожи. Самолюбието ми няма нужда от галене.

# 539
  • София
  • Мнения: 62 595
Все тая дали е Китай, Израел или която ще да е държава. Напълно спокойна съм. Ако не друго, поне съм се научила на спокойствие и търпение.

Човешкият род е показал, че е способен на всякакви безумия и всички безумия отминават със смяната на поколението или с минаването на няколко десетилетия. Вече почти няма живи свидетели на Втората световна война и Холокоста.

Общи условия

Активация на акаунт