Имар,Ладида,какво да кажете вие,дето на работа ходите!Имар,разбирам те много добре и ти съчувствам.Виф,ти пак ли?В моите очи си герои.Работи до края на бременността.Аз си спомням как веднъж се беше оплакала,че още си на работа,но го беше написала забавно и аз пратих усмивка.А ти се засегна.
Още ми тежи дето не се разбрахме тогава кои какво е искал да каже...Ванилка,ми то много хубаво във вас!И подредено-разваляш ми прекрасните оправдания.Стаята на Миа е супер!!!С това розовкото...мммм....и тези пеперудки по прозорците...искам и аз!
Имар,Елла също е със запушен нос,не знам какво да правя.Някакви чаиове мога ли да дам?
Кабранска,честит ти здрав пръст!
Анна,много добре ми подеиства твоят постинг.Аз вече съм в по-добро настроение.Започнах да нося новите дрехи на мини човека и ми е кеф.Но тя е толкова съвършена в моите очи,че ми се струва,че като расте и се променя,може само да се загрозява-по-хубаво от това накъде?Това маиките са...


Мъжа ми го няма- четвъртъците имат "ергенска" вечер с приятели и още никакъв го няма! Хм! Само чакам да стане Краска на 6 месеца и да спра да се помпя вече и ще види той като почна аз пък с "моминските" партита! Имам толкова да си връщааам..... 

И също като при теб ми е ужасно тъжно като забелязвам как от бебешко изражението й става с всеки изминат ден все по-детско и някак си тази промяна много ме натъжава...даже ако ви кажа, че й бременския корем ми липсва вече съвсем сигурно ще ме вземете за луда, ама си е самата истина това! 
От както почнах работа се чувствах малко неловко, не можех да вляза нещо в ритъм, просто не знам дали ме разбирате, ама като се откъсне за известно време човек, после е много трудно (поне при мен е така) да си върна нормалния ритъм на работа! Откакто се върнах имах всеки ден супер много разговори, а де факто така и не се стигаше до сделки и почти се бях отчаяла, нооооооо! Сега съм ужасно удовлетворена и се нахъсах още повече! Целувам ви и изчезвам от тук, че мъжа междувременно се прибра и ме викаааааааа


!
(има толкова имена в списъка отпред на темата, а не съм виждала писания от мамите
отгоре 





И не опират нещата до липса на възможности, а на желание... За съжаление. Защото след като се роди бебчо, само аз влезнах в новия ритъм на себеотдаване и самопренебрегване, а той си продължи да си живее както преди, с всичките му малки подробности. Ето сега е решил да си сменя колата с по - нова...
Думи нямам! При условие, че аз до последно бременна работих и живеехме на моята заплата, неговата я удържаха за да изплатим колата (защото е хубава и скъпа, защото ни ТРЯБВАШЕ...) И се бяхме разбрали изрично да не живеем на "удръжки" и заеми, като се появи детето. Е да, ама не! Сега BMW иска човека, втори пубертет кара. Но за това мога да се сърдя изцяло на себе си - човек колкото е по - добър, толкова повече не го оценяват и злоупотребяват с него... 
, НАПЪЛНО те разбирам, ти дете си му родила, а той така да се "изкаже" -думи нямам...
А за умалелите дрешки - онзи ден и аз ги прибирах и му дръпнах скришом един рев... 


.

Стягай го твоя мъж. 
