А ако таткото спи в друга стая?

По темата, спим в една стая, бебето на отделно легло, защото с таткото искаме да си имаме наши моменти. Обикновено, през седмицата си лягаме към 12, ако има нужда да се стои с бебка или да се става го правя аз, за да може той да се наспи. За сметка на това, той събота и неделя поема сутринта, за да може аз да спя.
По другата тема- в края на четвъртия месец прокървих, стрес, шок, треперене и на двамата, докато стигнем до болницата. Оттам нататък, въпреки уверенията и на лекарката ми, той го беше страх да ме пипне. Когато ме изписаха, казаха шест седмици без никакъв секс. Накрая виех, при все че ме приболяваше от шевовете, не можех да гледам за секс.
Ако мъж застраши моето или на детето ни здравето, много бързо ще преосмисля въобще имам ли бъдеще с такъв човек.
Ако толкова не може на ръчна, да пие бром, както се пееше в една песен. Все пак от хората се очаква да са малко над животинските инстинкти, съответно да може да издържи няколко месеца без секс.

Не, не, бъркаш. Мъжът ми е много добре възпитан с една от най-престижните професии, учил е над 10 години. Той най-кавалерски им е  плащал таксито, за да ги закара до тях. Преди секса ги е водил задължително на вечеря и бар. Каза, че на всяка винаги е подарявал подаръци, скъпо бельо или бижу. Но почти веднага след края на половият акт, рязко е загубвал интерес и му е било тягостно присъствието им в леглото му. Не му е харесвала идеята да спят прегърнати или пък да им усеща дъхът им в лицето си, или пък да се събуди до някоя и тя да бъде първото нещо, което види на сутринта. Признава, че всичко това е улика за наличието на любов и го бил искал само с жена, в която е влюбен.
Вече 15 години това съм аз !!! 💘

Моята идея е, че това е етап. Бебе - реве, Това е първата асоциация, като чуеш думата бебе. Нощем си отспива и денем има сили.
Аз един-единствен начин знам за успокояване на упорито ревящо бебе - ако е нахранено, преобуто и здраво. И това е разходка навън. Ето това правя винаги.

Няма месец още, казаха ни само ако е над 10 градуса и то постепенно и за кратко. Сега го изкарвам опакован на терасата и вдигам с по 5 минути слънчевата баня. Нещо не се кефи на слънце 😁

Да спиш отделно от мъжът си разбирам, но отделно от бебето..... Хм. И то новородено, без майката да има някакви сериозни проблеми.
Сега градите връзка. То има нужда да те усеща. Да не се чудиш после защо при теб само реве.
Иначе по темата. Ние спим тримата на спалнята. Отначало се мъчех и я местех в креватчето, но по едно време отказа напълно да спи там. Само да я сложех и дращеше, като, че се бори за живота си. Съответно се нанесе по средата на спалнята. Вече е над 2 години,но няма намерение да се изнася. Сега станах за малко от леглото да помогна нещо на голямата щерка и веднага я чувам как в съня си вика мама и тръгва да ме търси 😀
Вечер тримата имаме много мили гушливи моменти. Докато заспива обича да се гушкаме тримата. Ако кака ѝ реши да дойде при нас още по-добре.
ММ винаги е участвал активно в грижата за децата, но детето има нужда от майка. В родилното той остана за да ми помага, но малкото човече ревеше докато той я носи и веднага се успокояваше щом аз я гушна. От безсъние не съм умряла, въпреки, че е имало периоди с по 2-3 часа сън.
Тя и сега заспива към 2-3 часа през ноща, та не спя кой знае колко.
Относно секса. Бременността ми беше рискова и секс не сме правили след + теста. Не сме имали проблеми в отношенията си. След, като се възстанових от раждането нещата си се случиха естествено. Малко по-сложно е сега с две деца. Секса не се случва в леглото, но щом има желание се намира и начин.

Аз също за пръв път чувам майка да не спи в една стая с новороденото си дете и да се притеснява за секса с мъжа🙄

И четирите деца през първите няколко месеца спяха в спалнята на отделно легло, а ние с татко им на спалнята. След това ги местехме в детската на отворени врати. Местенето ставаше след регулиране на нощния сън на децата.
Бебе на спалнята не бих взимала, защото ние спим винаги с някое от кучетата и аз много се въртя, а така и двете неща са опасни за едно новородено. В друга стая пък нямаше да ги чуваме, защото аз спя много дълбоко, а така съпругът ми ставаше и успокояваше човечето или ми го подаваше за кърмене.

Тук проблемът е, че бебето пречи. През нощта пречи на майката да спи, затова е натирено в другата стая с бащата, защото и двамата били хъркали през нощта. През деня пречи, защото само реве, а не спи по цял ден. Въобще голям срам!
Авторке,
Попитай педиатъра, дали не трябва да се смени адаптираното мляко с друго, което не предизвиква толкова колики. Тъй като каза, че мъжът ти го храни през нощта, изхождам от идеята, че не кърмиш. Провери и дали не му е много топло и затова да плаче.

Според мен няма никакво значение кой къде спи, ако всички са ок с това и наспани.
Нашето момченце е на 1,8г и сме имали различни периоди. Като цяло си спи в креватчето, което е до спалнята, но има и нощи, когато спи на нашето легло. Като беше бебе, таткото изобщо не го чуваше, че се е събудил, въпреки че е на една ръка разстояние. Но то нямаше и смисъл той да се буди, защото кърмех. Даже ми беше по-добре, защото бях спокойна, че ще е наспан на работа. Сега като порасна малко, започна да се буди от алармата на мъжа ми, а той става в 5ч за работа. Затова таткото реши да спи в детската, за да не ни буди сутрин. Но това по никакъв начин не ни пречи на близостта или нещо друго, просто всички сме наспани, което е и целта на спането, принципно. Като порасне още детето, предполагам ще го преместим него в детската и така. Нагаждаш се според ситуацията и нуждите. А и всичко е период при децата.
Пп. Аз също недоумявам как новородено ще спи отделно от майката, но това си е решение в семейството и ако им е добре така, кои сме ние да казваме друго.

За всички недоумяващи, че набързо са се събрали в темата, гледам си детето по цял ден, аз лично- от родилнито, където заради пандемията нямаше свиждания, че до сега. Имам пари за бавачка, даже за 2 ако реша, така че въобще тези намеци, че съм лоша майка, защото спя отделно, ще ги подмина равнодушно. Признак на зряло поведение е да не мислиш, че само твоите решения са единствени и правилни. Разбира се, че ще ми е проблем, че плаче и искам да е здраво, щастливо и не ми се ще да реве. Накупила съм му де що удоволствия и успокоения има за едно бебе, говоря му, опитвам се да го успокоя- чета как да му помагам да се развива, започвам да пътувам до Пловдив за плуване с бебета. И за да не се удавя,  мисля че не е зле да се наспя. Което очевидно няма да се случи ако скачам на всяко вдишване. Снощи спаха в хола до 3, да не будя мъжа ми, легнах до него и си пуснах филм. Емиии, не мигнах да гледам на всяко хлъцване какво става. Преценила съм, че това е непродуктивно за всички.

Да, не кърмя вече, ако въобще има значение, според мен няма и далеч не съм първата жена, която спи в друга стая.  Затова пък имам аларма за храненията, правя му храната и му я нося нощем, това вероятно защото ми е все тая... Много мои познати спят така. Особено пък ако жената изкарва повече пари от мъжа и бърза да се възтанови и да се върне на работа. За мен любовта се изразява в много неща, но сами помислете защо в света майчинството е месеци, а тук години и доколко това всеотдайно висене вкъщи в дългосрочен план е добре за всички.

И не на последно място - отношенията с мъжа ми са важни за мен. Преди детето сме били двамата. Следя в тях какво се случва и дали комфорта на всички е запазен. Той е щастлив, че е баща и съм късметлийка как след работа с желание гледа бебето. Аз съм късметлийка с мъж, който ни гледа като писани яйца и иска да не забравям, че съм човек и имам и свои нужди. Баня, сън и обезкосмени крака са ми санитарния минимум. Много ми е любопитно защо (не само в тази ситуация, а в живота като цяло) хората си мислят, че само тяхното поведение е ексклузивно правилно? Позволявам си да питам, въпреки че от опит знам, че не са конкретно срещу мен нападките (някоя си непозната), а са опит да успокоят авторите им, че те постъпват по най-правилния начин.

Ако ти не "висиш" вкъщи след 3-тия месец, ще "виси" друг, вика му се грижа за бебе. Нали на запад като се върнат на работа, бебетата им не се хранят, преобличат, къпят и оправят сами в живота на 3 месеца? Както те дразни, когато някой се изцепи, че видиш ли ако не си залепена за бебето си лоша майка, така е и обидно това, че ако ти си тази, която "виси" вкъщи, видиш ли си повлекана с кофти работа и без интереси извън детето.
Винаги съм имала хубава и добре платена работа и съм работила със страст, затова смятам, че 1-2 години мога да отдам на детето си, защото тя не е по-малко важна за мен и държа аз да съм тази, която "виси" вкъщи, важно е за мен по ред причини. И съм благодарна, че в България системата го позволява. Защото знам какво е детегледачка да ти гледа детето, както и ясла/градина и не искам това да се случва още от бебешките месеци. Така че монетата има няколко страни, всеки си взима решенията и не етикира различните (уж).

Оооле, да, сетих се за темата ти за кърменето. Радвам се, че там поне са приключили драмите. Имаше и някаква за раждането, ако не се лъжа.
Някои хора имат някакви романтични фантазии за бременност, раждане, грижа за бебето... и после като дойде и става олеле майко, ако не съвпадне с очакванията.

Е това не можахте ли да го обясните без язвителен тон? Очевидно се грижа за бебето си, но не е по вашия метод. И колкото и да ви е странно, детето има нужда от щастливи родители, а щатието всеки намира в различни неща- аз го намирам във време за себе си, което според обстоятелствата сега прекарвам в 4-5 часа сън. Бих била доста киселя и недоволна ако 2 години не се занимавам с друго и съм по 24 часа с детето. Това ли следва да е драмата, задължително е аз да съм с детето, да кърмя и да обсъждам гъстотата на акото му на пейката в близкия парк? Ако не намеря начин да върша други неща след раждането, точно това ще правя с дете залепено за мен 24/7. Не осъждам който го е избрал, за мен лично това НЕ е вариант.

Защо пък бавачките да са лоши? Нямам засега, но при нужда ще си наема почасово и съм чувала чудесни отзиви за жени в сферата.

П.П. Може да ме горите на кладата за лоши майки към 23:00, тогава бебето спи и съм свободна 😁

Alichka_Balichka, звучиш, обяснявайки на другите твоите разбирания за майчинството, съня и т. н., така все едно сама себе си се опитваш да убедиш и оправдаеш, че не си лоша майка или недостатъчно отдадена, а тайничко ти е минавало през ума, може и да греша, не се заяждам, но на мен така ми звучиш и сякаш малко ти е досадно от цялата тази майчинска работа. Ако имаш някакви притеснения знай, че това е период и ще отмине, детето ти е все още новородено, не знае на кой свят се намира и ще ви трябва време да се климатизирате спрямо новия начин на живот. Ще свикнеш. Недей да очакваш от новородено, че би се  успокоявало и ще промени бебешкото си поведение, дискомфорт и пр. от неща, които си му купила с цел да се разсее и да се чувства по-добре. Искам да кажа, че тези неща може и да му повлияят, но може да и не им обърне внимание, а в твоя случай разбирам, че не са го успокоили и си е ревало,бебетата и те като възрастните си имат темперамент и настроения, не можем да ги променим,за да сме ние по-спокойни. Като стане жената майка се налага да преодолява в себе си разни неща, особено ако по характер е по-егоцентрична и трябва да свикне, че вече ще излиза от зоната си на личен комфорт и ще има безсънни нощи и няма след такива нощи да се чувства продуктивна и починала. Дано намериш баланса, в който да се чувстваш добре - да не забравиш за себе си и да имаш своето време като отделна личност и да обгрижваш, възпитаваш и прекарваш време с детето си, защото си негова майка.

Колко истерия, колко драма....
Приеми, че не всички са длъжни да ти ръкопляскат. Това е обществен форум и щом си си изтипосала личният живот тук ще има и критики.
Също така е хубаво да си представиш, че има и други жени, които имат възможност да си наемат бавачка, а някой даже имат на разположение баби, но колкото и невероятно да ти звучи, им е приятно да си отглеждат децата. Замисли се дали истеричният ти нрав не е причината бебето ти да пищи, когато е в твоята компания. Бебетата усещат тези неща. Усещат и когато са просто тежест за някой.