Борбата с рака - духовното оцеляване, физическото преодоляване - 70

Може да пробвате Нолпаза за стомаха  7 дни по едно сутрин и вечер и Зофран за гаденето.
Бързо възстановяване

Благодаря, Чукче!
Дано се оправи...

Аз съм на Херцептин и единственото, което изпитвам е умора седмица след поставянето му. Препоръчвам да направите ехокардиография, задължително се прави при поставяне на Херцептин, за да се следи сърцето.
Желая бързо оздравяване на съпругът ти.

Толкова много ме в страх.
Момичета, може ли да се доверя на гефрира ?
Лекаря когато вади нещо вижда ли на пръв поглед какво е ?
Зная че хистологията е по точна ( в последно време и тя е под въпрос ) но толкова съм притеснена .
Здраве и късмет.

А защо не дебелоиглена биопсия, а гефрир?Понякога хирурга може да прецени дали е злокачествено при гефрир, но като цяло това е работа на патолога. Винаги може да стане грешка, дори и при гефрир, но не бива да се тръгва с тази мисъл, според мен.

От двете гефрирът е по-малко вероятно да даде фалшив резултат. Гефрирът не се изследва от хирург, а от патолог. При мен биопсията с дебелоиглена игла от пет изследвани проби, само три дадоха рак. За гефрирът не знам дали е възможно да има разминаване между резултата от него и последващата хистология. Поне аз не съм чувала за такъв случай.
Успех ви желая и не тръгвайте с отрицателна нагласа.

НОВА ТЕМА;

Здравей! Ще напиша нещо доста лично, надявам се да го приемеш като приятелски съвет. Виждам, че си много притеснена и ми се струва, че трябва да вземеш някакви мерки и за емоционалното си състояние, не само за физическото. Преди години проф. Байчев от ВМА след операцията и всичките ми съмнения какво ще се случи и дали всичко ще е наред цитира реплика от филм/книга - "Не се вглеждай в бездната, за да не се вгледа тя в теб!". Истината е, че до голяма степен стресът и притеснението да не сме болни, да не се разболеем, да не е рак, да не е ПАК рак ни побърква, но не само - понякога действа като още един от спусъците, които задействат рака. Аз съм се срещала с рака 2 пъти, след първият бях сигурна, че няма да ми се случи пак, направих всичко необходимо - операция, химия, лъче, хормони, и преди живеех здравословно, продължих още повече. И пак се случи - иронията е, че на другата гърда, не е метастаза, съвсем нов рак, т.е. нов момент, не го броят и рецидив. И дори знам защо се случи - защото пак не успях да изключа стреса от живота си, както си бях обещала първия път. В момента ти пиша тези неща и пак знам, че не съм успяла. Между другото, един от най-големите ми страхове винаги е бил ракът /майка ми почина от такъв, когато бях дете, но друг вид рак, не е генетичен, мисля/. Нашата настройка до голяма степен определя какво ни се случва, затова те съветвам - предприеми действия да провериш какво е това, което те притеснява, но вземи мерки да промениш и емоционалната си нагласа, може би е добре да се виждаш с психолог известно време, на мен лично това доста ми помогна след като разбрах за втория рак. Да споделиш страхът и всички емоции, свързани с него - тъга, яд, ярост, разочарование и т.н. с професионалист наистина помага, направи поне една консултация, защото това притеснение ще те побърка, а и наистина може да причини нещо лошо.