Може ли да вземе детето?

Ако за една година е качил 70 кг нещата са много сериозни в здравословно отношение.
Съжалявам, темата ми звучи като тотална измислица. Забелязвам как се редуват ден по ден - таман заключат някоя и идва поредната драма.

Няма да се промени. Той е това, което показва в момента. Гледай себе си и детето.

Половината съвети са абсолютно неадекватни. Да се изнася. Да търси закрила от разни организации. Да търси работа на ТД. Глупости на търкалета от хора, които не четат, а само пишат. Чукча писател, не читател.

Съвети не са нужни кой знае какви.
1. Казваш на родителите си ,че няма цветя и рози и този те мачка, държи се с теб като парцал и отгаре на това те заплашва.
2. Приканвате мамин Мунчо да се изнесе доброволно от жилището ви, защото иначе ще стане с полиция. Очаквам да се изнесе. Вие дори брак нямате, ако правилно съм разбрала. Сменяте бравата.
3. Оставаш до раждането и поне малко след това в един дом с родителите, за да ти помагат за бебето и да си върнеш душевното спокойствие.
4. Записваш бебето с баща неизвестен, да гони Михаля. Не може да ти вземе детето, защото дори няма да може да докаже ,че е негово.
5. Назначена си при майка му на работа. Вероятно заради майчинството, едва ли работиш там. Ако работиш, все някак ще избуташ, докато дойде време да излезеш по майчинство. Не може да те изгони, защото си бременна и законът те защитава. Ще взимаш майчинство според законовите положения. После ще си намериш истинска работа.
Ако останете заедно, след раждането на детето и припознаването му от бащата, нещата ще се усложнят много за теб.
По твоите искания и терзания - няма начин той да се промени. Това е характер, не се променя само защото на теб ти се иска. Все едно да си мислиш, че изведнъж може да заприлича на Брат Пит, защото на теб това ще ти хареса.
Не знам защо искаш да отмъщаваш на майка му и на него, но имаш възможност. Да не познават детето си и внучето си и то да не ги познава е достатъчно голямо отмъщение. Друго не ти трябва.
Не си губи времето  и енергията с глупости, съсредоточи се да си оправиш живота до раждането.

Не прекратявай трудовия си договор. Като се роди детето ще взимаш майчинство! И ДОКАТО НАВЪРШИ 3 ГОДИНИ ЗАКОНЪТ ТЕ ЗАЩИТАВА ОТ УВОЛНЕНИЕ. Т.е. Няма да може да те уволни, дори да иска. А ти ще си взимаш майчинството и парите.

Не я заблуждайвате, че не може да я уволни дори и да иска, защото може и още как. Просто за целта трябва съгласие от ИТ а такова се издава за няколко дни. Е, е едва ли се води уволнение, по-скоро да речем за несправяне със задълженията или някакво друго основание, което лесно ще си измислят и толкоз. Учудвам се как толкова много народ мисли, че бременните и майките на до 3 годишни са недосегаеми. Ами не, не са.

Добре, де, какво му обичаш на такъв човек, дето всеки ден ще трепериш от страх покрай него? Няма да го промениш, той си е такъв. А отмъщението, смачкването, разбирам, че ти се иска, но дори да го направиш, няма да ти донесе удовлетворение, само ще те изяжда отвътре омразата. Зарязвай ги тия хора и се спасявай с детето, докато и то не е станало свидетел и участник в разни сцени.

Я пак? До сега не съм имал бременна, ама до колкото знам ако уволниш такава или по време на майчинството, спокойно може да те осъдят и да се накиснеш здраво. И на какво основание ИТ ще даде такова съгласие? Ако не се справя с работата или е противопоказна за бременността и, има право на болничен издаден от личния или гинеколога. Друг е въпроса, че както е наплашена, едва ли ще тръгне да ги съди, но все пак това са фактите.
По темата, трудно може да и вземат детето, в поста малко по нагоре с 5-те точки са много адекватни съветите. Като искаш да отмъщаваш, най-голямото отмъщение е това, дали обаче това е най-правилното и доброто за теб и бебето ти, вече не се наемам да кажа.

Не съм на 14,нито съм трол.На 22 съм,имах 5 години връзки с момче,което ми изневери и сметнахме,че е по-добре да се разделим.Не съм като останалите за 22 години да съм спала с половината град.Когато се разделихме и когато се запознах с този мъж,изгубих разум.Доверих му се,че наистина иска истинско семейство.Повярвах,че ме обича,макар и за краткото време,в което се познаваме.Фирмата не е лично на майка му,явно не се изразих правилно,тя е просто работник и удари едно рамо да ме назначат на работа.Дори ми е казвала,че детето е грешка,че не е трябвало да си правим бебе.Тя си го иска,иска да се прибере вкъщи.Живее сама,другите й две деца,изобщо не им пука за нея.Аз направих всичко,за да сме в добри отношения.Но когато човек,няма желание ... А за него - нарича ме,че съм психично болна и съм имала нужда от помощ,грозофил,мумия,че съм проста,че съм депресирана.... Другите жени изживяват прекрасна бременност,въпреки неразположенията,а на мен ми се подиграват и възмущават за това какво и по колко ми се яде,не ми помага в чистенето,нито в готвене.Той дори не знае как да си свари 2 яйца.3 години е по-голям от мен,а прилича на 50 годинишен битов алкохолик,след работа се прибира да си сипе бира и не мърда от дивана,освен да иде до тоалетна и да си легне в спалнята.Нарича ме мързелива.Най-странното е,че изпитва злоба и агресия към мен,когато плача.Да,по емоционална съм,но не намирам за нормално да плачеш и отстрани да те гледат,нито да те прегърне,нито да те пита какво ти е.Може би сега го спира това,че съм в напреднала бременност да ме удари,но после съм почти сигурна,че ще го направи.Мислите ми са раздвоени и объркани.Чувствам се безсилна пред всичко случващо се около мен.Когато си придобил чувства и си свикнал с един човек,трудно взимаш решение.
Разберете ме.

scared_and_lonely, как имаш чувства към човек, който няма чувства към теб и иска да те бие и би те ударил, ако не си бременна? Защо го обичаш, за какво?

Ами не те разбирам. Не разбирам какво обичаш на подобен боклук. Не разбирам какви надежди храниш. Не разбирам защо стоиш в тази връзка. Не разбирам как за една мижава година дотолкова свикна с него, че ти се вижда по-зле да си заминеш отколкото да седиш и да те ползват за изтривалка. И последно - не разбирам мераците за семейство на 22 години.

А, да, най-последно - не разбирам как не те отвращава да си лягаш с такъв, че се нави и да забременееш.

Съжалявам, но не мога да те разбера.
Първо, забременяла си прекалено бързо, от човек, с който не си живяла. Това добре, случва се. После сте заживели заедно, виждаш, че е тулуп, обиждате, смяташ, че ще почне да те бие, страх те е от него и какво? Обичаш го. Ами не, не го разбирам. Първо, от стреса може да пометнеш, да родиш недоносено дете, да се разболееш ти самата.
Второ, каквито и възвишени чувства да има човек, когато почнат да го обиждат, би трябвало да му светне пред очите.
И трето, ти вече не трябва да си на първо място в решенията ти. Там трябва да е детето. А никое дете не иска да расте в такава обстановка. Никое!
Затова гони навлека от дивана, да ходи маминка да го дондурка, а ти се ориентирай как ще се справяш. Предполагам ще си на минимално майчинство, щом са те назначили по втория начин. Това е минимална заплата. Прави си сметката кое и как, виж дали родителите ти биха ударили едно рамо и така. Виж с ясла какво ще правиш или си намери някаква работа, която да вършиш онлайн за втората година и се стягай. Или прехвърли майчинството за втората година на майка ти и си намери работа. Иначе не става с 380лв.

А, Хай Спийд го синтезира по-добре от мен. Сядай си на задника и мисли за детето. То ти е важно.

Аз за мъже, които изпитват агресия към жената, с която са, съм чувал, че са скрити хомо-та. Това да не се приема за обида и/или заяждане. По по-брутален начин, може да се каже "завист към женският полов орган". А и щом е кученцето на мама, надали ще излезе от килера някога. Особено в прованса...

Разбира се, че може да се уволни и бременна и майка на малко дете - я си представи хипотезата, че тя краде от фирмата или злоупотребява по друг начин - тогава какво прави работодателят, ще седи и чака детето й да стане на 3 ли? Разбира се не казвам, че авторката прави нещо подобно, просто казвам че има много законни основания да разкараш от работа и бременна и майка на малко дете. И тук даже не визирам толкова уволнение, ами съкращения на щат, освобождаване поради липса на качества и безброй други основания, с които работодателят може да се аргументира. После просто трябва да поиска съгласие от Инспекцията по труда, което съгласие май се дава в рамките на няколко дни, след което трудовите й правоотношения на бременната/майката приключват по живо поздраво (и напълно законно).

scared_and_lonely, опитвам се да те разбера, но ми е трудно и не ми се получава. Добре, имала си чувства в началото, нормално, иначе нямаше да си с него, но при такъв живот с него как успя да запазиш тия чувства? И с какво си свикнала - с лошото отношение, с това, че няма никака емпатия към теб, че не ти помага, че те обижда, че ти се подиграва, когато си в това деликатно положение? Е, аз не знам как се свиква с такова нещо. Фактът, че си пуснала темата е точно израз на това, че хич не си свикнала и не можеш да приемеш това отношение към теб. Ако беше свикнала, и на ум нямаше да ти дойде да пишеш тук и теми да пускаш.
Лошото е, че в момента и хормоните ти бушуват, та още повече се влошава положението ти. Уязвима си в момента и ти трябва подкрепа, не подигравки. Но сама трябва да решиш какво да правиш, хубавото е, че имаш родители зад гърба си, говори с тях, разкажи им всичко, не мисля, че така ще те оставят.

Не мисля, че е толкова лесно, но все пак не съм съвсем наясно, защото не работя с жени. Моя позната я уволниха бременна, шефката и беше казала да ги съди ако иска, тя обаче не и се занимаваше. За дисциплинарното уволнение също нещата не са толкова прости, има един куп неща покрай него и е трудно особено когато се прави с такава цел. Тя обаче ако иска лесно може да им докара проверки от нои, нап и който още се сетите, което си е голямо главоболие за всеки работодател, особено ако не е съвсем на светло.