А за какво ти е "бая", Криси? За да ти гарантира сигурност? Свободата и сигурността са двете блюда на една и съща везна - натрупаш ли твърде много в едното, губиш реципрочно количество от другото. Както казва Херман Хесе в "Степният вълк": "Животът е един честен търговец. Дава ти всичко, което си платиш. И накрая го получаваш в доза, която те убива."... Даосите са написали, че когато се ражда, всичко е слабо и меко; когато умира е силно и твърдо... По-добре се радвай на всичко, което имаш, отколкото да мислиш какво още нямаш, сравнявайки се с околните. Ако разсъждаваш така, няма да оставиш милиони на деца и внуци... но ще изживееш времето си щастливо...
- Публикувана: 26 фев. 2021, 14:20 ч.
- Последно мнение: 5 март 2021, 17:48 ч.
Има ли смисъл?
Навярно никога не си усещала свободата и зова на Пътя... Просто да излезеш на магистралата и да вдигнеш ръка. Без значение къде отиваш, без значение кога ще стигнеш, защото никой за нищо не те чака. Да нямаш абсолютно никакви срокове, ограничения, задължения, планове и ангажименти... Да живееш извън времето. Просто да се наслаждаваш на факта, че си жив и свободен - днес, тук и сега. Да усетиш меланхолията на залеза, когато слънцето вече се скрива зад хоризонта, а ти още не си хванал последната кола на стоп и стоиш на някакъв забравен от бога разклон на километри от всичко живо. Нямаш представа до каква степен се изострят сетивата в такъв момент! И след това да вървиш - сам или в компанията на сродна душа - в нощта под звездите. Да изпиете последната бутилка вино, водейки кротък сократовски разговор - за учението на Кастанеда, или за вратите към алтернативни светове, които може би е открил Джим Морисън... Да се почувстваш като прашинка, носена от ветровете на живота. "Dust in the wind", както пееха Kansas... И като се уморите, да се сгушите в спалния чувал и да заспиш с единствената мисъл, че си свободен, щастлив и нямаш нужда от нищо повече в този живот!
Плясък, намирам за драма само загубата на дете, тоест всеки по реда си, първо родителят, после детето, а не обратното. В случая на мъжът на авторката се е случило по нормалният начин.
Към мъжете имам огромни очаквания, жените сме слабият пол, ние заслужаваме изначално да се глезим и оплакваме, мъжете са мъже, за да се борят. Ако авторката се събере с този мъж, ще трябва тя да плати цялата бременност, майчинство и въобще да изнесе на плещите си всичко до студентстването на детето. Не е невъзможно да го направи, но в един момент ще се отгечи до смърт, тя ни пита:струва ли си, според мен не си струва...
Флип, харесва ми осигуреният и доколкото е постижим луксозният живот. Била съм бедна, не ми е харесвало.
Милиони не трупам, далеч съм от този стандарт
Към мъжете имам огромни очаквания, жените сме слабият пол, ние заслужаваме изначално да се глезим и оплакваме, мъжете са мъже, за да се борят. Ако авторката се събере с този мъж, ще трябва тя да плати цялата бременност, майчинство и въобще да изнесе на плещите си всичко до студентстването на детето. Не е невъзможно да го направи, но в един момент ще се отгечи до смърт, тя ни пита:струва ли си, според мен не си струва...
Флип, харесва ми осигуреният и доколкото е постижим луксозният живот. Била съм бедна, не ми е харесвало.
Милиони не трупам, далеч съм от този стандарт
Всичко в този живот има цена, вярно е. Никой, обаче, не знае каква е тя. Само си мислим, че сме наясно и сме готови - животът постоянно прави изненади и неочаквани завои. Едно е сигурно, животът не е за сам човек (да не се разбира брак).
На авторката желая трезва и бърза мисъл. На останалите - да изживеят това, за което пишат.
На авторката желая трезва и бърза мисъл. На останалите - да изживеят това, за което пишат.
Не бих използвала такива думички. Много семейства живеят на минимума (оцеляват), но има любов.
Като върна и моето минало..Най-щастливите години са ми били, когато бяхме голтаци. Странно колко човечен можеш да бъдеш и да се радваш на нематериални неща!
Стига да има взаимност!
Като върна и моето минало..Най-щастливите години са ми били, когато бяхме голтаци. Странно колко човечен можеш да бъдеш и да се радваш на нематериални неща!
Стига да има взаимност!
На 40 човек е редно да е по-отговорен и повече да е постигнал. Не просто да оцелява, а да се е развил малко по-нагоре по пирамидата на Маслоу.
И аз за Съдебен спор и бедните, оскотяли герои се сетих. Само че тук главният мъжки персонаж поне си знае, че дете не му трябва.
Към авторката - съжалявам, мила, историята ти звучи като история на двама самотници. Знам, че е цинично, но за създаване на семейство се иска съвсем друга нагласа и твоят “приятел” просто не е готов за това. Не намирам за странно, че сте се сближили, чак след смъртта на майка му, подозирам, че цял живот е бил под нейно влияние ( и под влияние на сестра си). Просто има такива оскатени мъже, той е изпълнил дълга си към тях, но не очаквай скоро да се промени и да се превърне в това, което искаш. Парите не са много важни, защото ако и двамата искате по-добър стандарт, все ще намерите начин да изкарвате повече. Не си губи времето, освен ако наистина не си дълбоко влюбена и си готова да останеш без дете.
И малко встрани от темата - горката бг-мама, и тук няма спасение от мъжкото его и комплекси. Приятелски съвет към преродения Ницше - не пиши по женски форуми какъв е смисълът на живота, не ти се получава, отблъскващо е и буди съжаление. Права е Кристина, че мъж не бива да се жали.
И малко встрани от темата - горката бг-мама, и тук няма спасение от мъжкото его и комплекси. Приятелски съвет към преродения Ницше - не пиши по женски форуми какъв е смисълът на живота, не ти се получава, отблъскващо е и буди съжаление. Права е Кристина, че мъж не бива да се жали.
Аз подозирах, че той се е грижил за болни, но ме беше страх да го кажа.
Виж, не е лош човек. Мога да ти прозвуча брутално... имаш две, три години за нормално раждане (при нормални условия) и тук не коментирам изключения. Сама определи струва ли си. Пак ти казвам, можете да си споделяте, говорите и да се подкрепяте един друг като приятели!!!
Понякога еднаквите хора, със сходна съдба, колеги... могат да бъдат приятели, които да объркат всичко това с любов.
Някои неща искам да ти напиша, но ще е на лично...
Виж, не е лош човек. Мога да ти прозвуча брутално... имаш две, три години за нормално раждане (при нормални условия) и тук не коментирам изключения. Сама определи струва ли си. Пак ти казвам, можете да си споделяте, говорите и да се подкрепяте един друг като приятели!!!
Понякога еднаквите хора, със сходна съдба, колеги... могат да бъдат приятели, които да объркат всичко това с любов.
Някои неща искам да ти напиша, но ще е на лично...
Депресирах се, докато четях първия пост на авторката. Наистина ли има такива изпаднали мъже, като от разказ на Чудомир излезли? Аз лично не съм срещала такива. Не бих се занимавала с такъв мъж, още повече че той ти е казал, че само се забавлява с тебе. По-ясно от това няма как да ти го каже.
И един комплимент към Ксения искам да отправя. Знам, че е много млада, но мненията й винаги са много разумни, добронамерени и аз лично винаги намирам нещо ценно за себе си в тях.
И един комплимент към Ксения искам да отправя. Знам, че е много млада, но мненията й винаги са много разумни, добронамерени и аз лично винаги намирам нещо ценно за себе си в тях.
Според мен "не е готов" финансово. И действително е така. Минимална заплата значи трудно свързване на двата края за сам човек, а не покупки на мебели, плащане на медицински процедури и ин витро и адекватни грижи за бебе. Помислете заедно как да повишите доходите си.
Двойното легло не е такъв зор, по-скоро заделяйте за бебешко легълце, количка, памперси и подобни. Адаптирано мляко ако се наложи, е доста скъпо.
Ти също трябва да станеш пестелива като него, ако смятате да ставате родители. С такива доходи за двама + бебе е задължително.
Иначе смятам, че ако го убедиш, че ще се справите финансово, ще поиска бебе.
Човек след 40 г. едва ли рязко ще си повиши стандарта, като се амбицира силно. Горе-долу това ще е, и мисля, че ще ти е трудно с бебе. Но ще се справиш. Просто поговори с него и си направете финансов план как ще стане, заедно.
Двойното легло не е такъв зор, по-скоро заделяйте за бебешко легълце, количка, памперси и подобни. Адаптирано мляко ако се наложи, е доста скъпо.
Ти също трябва да станеш пестелива като него, ако смятате да ставате родители. С такива доходи за двама + бебе е задължително.
Иначе смятам, че ако го убедиш, че ще се справите финансово, ще поиска бебе.
Човек след 40 г. едва ли рязко ще си повиши стандарта, като се амбицира силно. Горе-долу това ще е, и мисля, че ще ти е трудно с бебе. Но ще се справиш. Просто поговори с него и си направете финансов план как ще стане, заедно.
Няма как да си беден и щастлив, особено в днешното консуматорско общество. И авторката зорлем да се бута при този мъж, който едва свързва двата края, който не я обича и директно й го казва, че и дете да иска, на мен ми е напълно необяснимо. Това е едно програмирано обричане да си нещастен.
Их, бре!!! Значи по-бедните хора нямат право на семейство!!! Ако не си директор или минимум общински съветник, няма да създаваш деца, щото ще са обречени.... В малките градове много хора живеят скромно. Всичко може да се направи, ако има желание. Може да не е най-модерното или новото, но да се живее прилично. Тук по-скоро липсва желанието на мъжа.
Щом вече и на 54 годишните им е раничко за деца, значи всичко има смисъл 
Авторката да изчака още 11 години и пак да покани човека да обсъдят положението.
Авторката да изчака още 11 години и пак да покани човека да обсъдят положението. 
Авторката ако толкова желае дете може да обсъди с човека положението и след това сама да си поеме ангажимента. Има мъже които са склонни да предоставят материал стига да не участват пряко в семейни взаимоотношения.
Човекът е преживял доста за една година и му трябва време да се " освести", време което авторката няма.
Човекът е преживял доста за една година и му трябва време да се " освести", време което авторката няма.
И по-бедните имат право на всичко, разбра се, но ако става дума чак за мизерия вече става различно и е хубаво човек да се размисли за отговорността, която поема към бъдещото дете, което няма никаква вина за несгодите на родителите си. Да, парите не правят никого щастлив сам по себе си, но липсата им в остра форма прави хората нещастни. Неслучайно има поговорка "Когато мизерията влезе през вратата щастието излита през прозореца".
И пак казвам, говоря за мизерията, не за липсата на пълна задоволеност. Мизерията също така и отнема шансовете на детето за добро бъдеще - на първо време лошото хранене и лошите условия е отразяват на здравето, а после вече и на житейските шансове.
И да, човек би могъл да е щастлив и с малко, но ако не знае, че има друго. Когато виждаш какво имат другите деца и как ти нямаш възможностите да дадеш на своето същото не може да си щастлив. Това с безгрижието, живота на стоп и спалния чувал под звездите е ОК за сам човек без отговорности. За семеен човек просто е грешната философия и е рецепта за нещастие.
И пак казвам, говоря за мизерията, не за липсата на пълна задоволеност. Мизерията също така и отнема шансовете на детето за добро бъдеще - на първо време лошото хранене и лошите условия е отразяват на здравето, а после вече и на житейските шансове.
И да, човек би могъл да е щастлив и с малко, но ако не знае, че има друго. Когато виждаш какво имат другите деца и как ти нямаш възможностите да дадеш на своето същото не може да си щастлив. Това с безгрижието, живота на стоп и спалния чувал под звездите е ОК за сам човек без отговорности. За семеен човек просто е грешната философия и е рецепта за нещастие.