Има ли смисъл?

  • 12 060
  • 258
  •   1
Отговори
# 60
  • Варна
  • Мнения: 2 096
..............  Ама пък тогава би се наложило да мисля, какво предпочитам - да имам дете или връзка с този конкретен човек. При мен мисленето не би било дълго и детето ще спечели, но хората сме различни, няма универсален  правилен отговор.

Като повечето щях да подскоча какъв е тоя екземпляр дето си намерила, авторке. След втория пост, мааалко по-ясен ми е твоят човек. А на въпроса ти - има нещо което да изясниш за себе си. За жалост, възможно е, дори той през глава да направи всички изследвания и да се скъсате от бебеправене, да няма дете. Същото може да стане и с  донорски материал и т.н., та трябва да си отговориш, ти, която най-добре познаваш този човек - искаш ли да си с него, като спътник в живота, дори и без дете. Ако отговорът е ДА: От моята камбанария днес, при такова състояние (това което зная за теб), детето няма да спечели.
Желая ти от сърце да имаш и детето и мъжа, който си харесала!

# 61
  • Мнения: 2 971
Не знам защо се примиряват някои жени с толкова малко.
В случаят този, хм, мъж, не стига, че е голтак (на 43 за почти минимална заплата!!!), а и не иска да поеме отговорност. Какво всъщност предлага той? Нищо. Ей тъй, да се забавлявал.
Много сте се разписали. С такъв много трудно изобщо някоя ще се обвърже, още повече да му роди дете.

# 62
  • Мнения: 5 137
Не знам защо се примиряват някои жени с толкова малко.
В случаят този, хм, мъж, не стига, че е голтак (на 43 за почти минимална заплата!!!), а и не иска да поеме отговорност. Какво всъщност предлага той? Нищо. Ей тъй, да се забавлявал.
Много сте се разписали. С такъв много трудно изобщо някоя ще се обвърже, още повече да му роди дете.

Не бих използвала такива думички. Много семейства живеят на минимума (оцеляват), но има любов.
Като върна и моето минало..Най-щастливите години са ми били, когато бяхме голтаци. Странно колко човечен можеш да бъдеш и да се радваш на нематериални неща!
Стига да има взаимност!

# 63
  • Мнения: 11
Опитвам се като мъж да определя позицията си в случая, но ми е трудно. От една страна - подкрепям с две ръце мъжа, че на 43 му е рано за деца. Аз съм на 54 и също смятам, че още ми е рано. Бих започнал да обмислям сериозно този въпрос след не по-малко от десетина години... Освен ако не се случи чудо и да се влюбя безумно... което леко ме съмнява... На гаджета се обаждам, когато искам да се видим. Ако тя иска да се видим, очаквам тя да се обади. Но това да ми звъни всеки ден, за да ми повтаря "Как си? Какво правиш? Много те обичам, мило! Ужасно ми липсваш! А ти обичаш ли ме?" ме довежда до човекоубийствено и човекозаравящо състояние!

От друга страна - няма лошо да е беден човек, но да бъде скръндза е отвратително! Мъжът трябва да е със широка душа, независимо от доходите си. Ето, аз този месец 5-6 дни нямах какво да ям, защото си купих сомелиерско джобно ножче с двустепенен тирбушон от лимитирана серия за 800 лева... Но утре като си взема хонорарите от клиентите, ще си купя горгонзола и маскарпоне на "Галбани", ще си опържа батати във фритюрника Actifry и като си отворя бутилка "Вранец" с новото ножче, удоволствието ще е пълно.

Днес едно бившо гадже ми прати интересна снимка. Споделям я, идеята може да се окаже полезна на авторката на темата  Grinning

Последна редакция: сб, 27 фев 2021, 00:01 от flibusta

# 64
  • Мнения: 1 189
Аз така като я чета, авторката си го иска тоя " младеж" и ми се струват излишни всички съвети да го зареже, защото тя няма да го направи.

# 65
  • Мнения: 1 917
На 43 години хората абитуриенти изпращат.

От разказа на авторката лъха меланхолия и нищета - душевна и материална. Не му завиждам на това проекто-дете.

# 66
  • Тра-ла-ла
  • Мнения: 21 242
на 43 му е рано за деца. Аз съм на 54 и също смятам, че още ми е рано. Бих започнал да обмислям сериозно този въпрос след не по-малко от десетина години...
С пръст ли ще оплождаш на 64 г.?! Bowtie

# 67
  • Мнения: 11 468
С тоя мъж само ядове ще береш...просто животът ти ще е ужасен...то аз разбирам, че явно друг няма, но според мен май е по-добре сама и без дете, отколкото с тоя.
Може би ако бях в твоята ситуация бих осиновила дете, не знам, не мога да говоря така наизуст, но просто един мъж като не иска, не иска и ти не си виновна за нищо...

# 68
  • Мнения: 11
На 43 години хората абитуриенти изпращат.

От разказа на авторката лъха меланхолия и нищета - душевна и материална. Не му завиждам на това проекто-дете.
Хайде, хайде... Тук правила няма. Някои може да изпращат абитуриенти на 43, а други, напр. Хю Хефнър, стават бащи на 65. И не може да се каже, че децата им живеят по-зле от тези на 20-25-годишните татковци Simple Smile А меланхолията е едно прекрасно чувство. Най-щастливите години в живота ми бяха, когато нямах пукната стотинка в джоба и кръстосвах страната на автостоп, без да зная и без да се тревожа какво ще ям и къде ще спя довечера...

С пръст ли ще оплождаш на 64 г.?! Bowtie
Зависи къде ме удари парализата Laughing

# 69
  • Мнения: 15 061
Авторке, историята му променя нещата. Човекът е толкова блъскан от съдбата, та едвам се е събрал наново, след тези потресения.
Избрала си най-умния вариант: да поговорите очи в очи.
Като го направиш, кажи какво стана. Успех!

# 70
  • Мнения: 11 468
След болестите мен пък най ме плаши безпаричието...това беден и щастлив не мога да си го представя, дано и не ми се налага...

# 71
  • Мнения: 15 061
Има хора, които се задоволяват с малко. Защо пък да не са щастливи. В друго време хората са живеели много по-мизерно и са си били пак щастливи.
Не, ти само си представи, че през войната и годините след това жените са си шиели гащи и рокли от пердетата вкъщи, защото е нямало буквално нищо по магазините, а и пари не са имали. Е, и какво, влюбвали са се, раждали са, животът си иска своето.

# 72
  • Мнения: 11
След болестите мен пък най ме плаши безпаричието...това беден и щастлив не мога да си го представя, дано и не ми се налага...
Навярно никога не си усещала свободата и зова на Пътя... Просто да излезеш на магистралата и да вдигнеш ръка. Без значение къде отиваш, без значение кога ще стигнеш, защото никой за нищо не те чака. Да нямаш абсолютно никакви срокове, ограничения, задължения, планове и ангажименти... Да живееш извън времето. Просто да се наслаждаваш на факта, че си жив и свободен - днес, тук и сега. Да усетиш меланхолията на залеза, когато слънцето вече се скрива зад хоризонта, а ти още не си хванал последната кола на стоп и стоиш на някакъв забравен от бога разклон на километри от всичко живо. Нямаш представа до каква степен се изострят сетивата в такъв момент! И след това да вървиш - сам или в компанията на сродна душа - в нощта под звездите. Да изпиете последната бутилка вино, водейки кротък сократовски разговор - за учението на Кастанеда, или за вратите към алтернативни светове, които може би е открил Джим Морисън... Да се почувстваш като прашинка, носена от ветровете на живота. "Dust in the wind", както пееха Kansas... И като се уморите, да се сгушите в спалния чувал и да заспиш с единствената мисъл, че си свободен, щастлив и нямаш нужда от нищо повече в този живот!

Последна редакция: сб, 27 фев 2021, 00:35 от flibusta

# 73
  • Мнения: 11 468
Ънкмон, аз съм съгласна, но сега никой не живее така, повечето хора се борят с живота, правят ремонти, търсят по-платена работа, квалифицират се, тоест живеят....този човек просто се е отказал от живота, аз например не намирам за драма да ти умрат родителите, това си е нормално, страшно е да загубиш дете, другото е просто кръговрат, какво толкова го жалите тоя мъж. Аз мъж не жаля, виж авторката я жаля, защото иска дете, време няма никакво, мъж също няма /тоя не го броя, той не иска дете, това е негово право/, но за авторката ми е мъчно и то много. Всяка жена, която иска, заслужва да стане майка.

Флиб, аз бая исам от тоя живот, повярвай ми...но съм ходила на Джулая и съм спала на плажа в спален чувал, това през далечната 1996 г., когато дори не бях пълнолетна, но тогава времената бяха други, сегашните деца дори не излизат от домовете си, като съдя по моето...

# 74
  • Варна
  • Мнения: 2 096
Беден и щастлив, ако си сам и не отговаряш за деца...  Спокойно е, ако си финансово подплътен, но колко е "достатъчно" никой не знае, тъй че нека не умуваме дали ще са щастливи. Щастието не е само за имотните.

Аз съм потресена, обаче, колко духовно "извисени" списват тук.  Че масово си чешем пръстите ясно, ама някои яко са се взели насериозно. Душевна нищета... горкото проекто-дете, видите ли...

...този човек просто се е отказал от живота, аз например не намирам за драма да ти умрат родителите, това си е нормално, страшно е да загубиш дете, другото е просто кръговрат, какво толкова го жалите тоя мъж. Сериозно ли не намирате разлика да се грижиш години наред за тежко болни и да ги изпратиш в рамките на година и това просто да починат когато им е дошъл "реда"?
Аз мъж не жаля, .... защото? Какво не им достига на мъжете, че по подразбиране са наказани? виж авторката я жаля, защото иска дете, време няма никакво, мъж също няма /тоя не го броя, той не иска дете, това е негово право/, но за авторката ми е мъчно и то много. Всяка жена, която иска, заслужва да стане майка.

Общи условия

Активация на акаунт