
Трогнахте ме. Да ви се връщат стократно хубавите помисли и честитки!

, щастие
, любов
, сбъднати мечти
и щастливо детство 




.И аз тия дни бях поядосана,че разни колежки-калпазанки,с много слаба квалификация и ниско IQ,си намериха места по отделения,пък аз още гния в спешна помощ.Не дръзвам и да кандидатствам за нова работа,че в моето положение
.Но след години ще направя удара
,за какво ли ходя по тия консултации.
Първо сутринта ходих до поликлиниката, защото 6 ден пия антибиотик и ставам все по зле. 3 дни търся лекарката, но пред кабинета има опашки от по 20 човека а тя си пие кафенце. На всичкото отгоре на Вики му никнат два зъба едновременно и му текат сополи като рекичка. Аз си правя сметка да го давам на ясла, а сега с тея сополи....... Явно е кисел заради зъбите или не знам вече заради какво ,но направо днес ме побърка. Първо вдигна поликлиниката във въздуха, тичаше като заек и ревеше като родопска мечка, навъртя сигурно 10 км. в кръг, накрая се изпльоска на земята и си одра ръката, после съответно рев. Като излязохме от болницата, реши че се е уморил и седна в най голямата кал и хвана една празна, мръсна бутилка от бира и я надигна да пие
при което изпаднах в транс. Е кажете момичета как да не полудееш и да не крещиш!? Не стига това ми след обяд ходих до кафето, там направи хиляди поразии, и като се прибрахме останахме в градинката пред блока да изпуша една цигара уж на спокойствие, но уви. Хукна след едни деца, които бяха по големи от него и го бутаха, че им пречи, замалко да излезе на улицата пред един камион, аз крещя но няма кой да чуе. По някой път си мисля, че стената чува повече от него. Незнам какво да правя, не разбира от нищо , дали е период, който ще премине с възрастта? 


а и ако искате заповядайте на срещата която организираме в началото на НОЕМВРИ - ОБЩ РОЖДЕН ДЕН на нашите сладурковци...

) И аз я агитирах вече за нашата срещичка и форумче 

Майка ми също е учителка и имат шефка,която се е забравила и едва я понасят.Каза,че в социализма не е работила при такива условия на тирания и деспотизъм
Просто сменяш шефа и мястото,и изобщо не се отчайвай 

А за яслата не трябва нещо специално,там ако искат нещо те ще ти кажат.Но по принцип,някакви пантофки,кецки или нещо друго,с което да ходи там,шишето му с водичка,резервни дрешки(чорапи,гащи,блузка,потниче и панталон),мокри кърпички и памперси.Еми аз това нося за Иван 
Да ни държиш в течение за малкият човек 






Дано се чувстват конфортно при нас и да пишат повече, че сме жадни за инфо вече, откак Маргото я няма никаква, а някои или спряха да пишат или се вясват веднъж годишно 

Шъ съ оправат ..
ама КОГААААААААААаа 


И да дойдете, разбира се, на срещичката ни, която се очертава на 4 ноември 
Целувки на бонбончо 
Вие дори още не сте им подчинени
Радвай се, че не си отишла на тази работа, че щом още от интервюто се държат така, представяш ли си, ако работиш там. Ще намериш нещо, което заслужаваш, сигурна съм, не се отчайвай 
Не зная за сиропи... Защо не опиташ да й даваш водичката с мед и лимон, отваряло апетита.... Сигурно затова пък сте фини, а не като нас - когато го нося за яслата, свалям по паласка и половина (е, преувеличих
) А за ехографите и аз много мразех да ходя на консултация и да не си видя бебчето 
. Иренка, като описва Никол, то е цяло злато! Мойто такива танци и песни не признава - всяко действие му е заплаха за нечий живот, най-често за неговия собствен
Няма според мен скоро да се вразумят 
Аз не бих издържала. Аз съм се махала от места, където имам иначе добри шансове за развитие, само заради отношението на шефа. Хайде да не давам примери, че въпросният бос е много известен издател. Но то не си е работа!!! Пожелавам ти да си намериш по-приветливо място с по-приветлив шеф и колектив и да ти носи удовлетворение работата 
А принцеската ти как е, нищо не пишеш за нея, а знаеш колко я обичаме 
Ние не сме ходили отдавна на Правец, но нещо въобще цялото лято и тази година като цяло са ми криви - нищо не ми се прави, никъде не ми се ходи. Надявам се да ви видим с Никол на софийски, слон-балонски терен 
Самият морков е от хартия, направена в нужната форма на морков и залепена върху листа, а зеленото отгоре е нарисувано с фулмастер върху листа. Много сладки! И на пет-шест картинки разни именца до морковите и дата: 11.10.2006 Другите имена не ги знам и помислих, че са правени всички от големите деца. Гледам обаче името на наше приятелче - Коко. И бая се почудих. Кога гледам - изпод едни други листа се подава и нашето име - Андрея! С най-правилно залепеното морковче, абе на "мама рисунката"!
Въобще, да чукам надърво, яслата ни се оказва наистина много добра! Пу-пу, да не е уроки 



Ами все още е 'Бейрут',днес като видях и нпарово ми се струва,че край не му се вижда
Но поне вече имаме прозорци,че до онзи ден бяхме БЕЗ 
А вие в коя ясла го водите?
Става все по-голяма психария този филм



И аз съм отскоро, но ммомичетата тук са гостоприемни
и ще се чувствате добре.Препоръчани теми