Ади, много хубави снимки, и Мишо е станал голям мъж вече. И ние не можем да покажем две годинки както трябва, но показваме с палеца и показалеца. А за срещата писах, че няма да дойдем, защото сме на рожден ден в Пловдив, и на 3.11 привечер ще пътуваме.
Решила съм в понеделник да нося торта в яслата, да се радват децата, мисля и няколко сока да взема.Иренка, ти май носи такива екстри в яслата, кажи да взема ли балони, шапки и някакви такива джаджи?
Иначе за яслата вече ви казах, че засега няма проблеми. Влиза сам, чао не ми казва и не чака лелята да го вземе. Вчера като влезе дълго време стоях на прозореца да гледам, защото на приятелката ми детенцето много плачеше, а тя не искаше да гледа и какво да видя, моя хубавец обиколи всички играчки, подреди столчетата, Пепи(приятелчето му) ходи след него и плачейки му вика Вики ела, а нашия пердаши напред и никакво внимание не му обръща. Темерутчето на мама, тук като се разделят реве за него, а там не му обръща внимание
Момичета след колко време оставихте малчовците да спят в яслата? Питам, защото първият ден искаше да остава там, а вчера като го облякох сам си отвори вратата да си ходим. Не ми пречи да го взимам на обяд, но се притеснявам, че ще свикне така и после ще е трудно да седи по цял ден.
Иначе е такава лудница сутрин и на обяд, искам да попитам нещо те лелките са толкова шашнати, че ми отговарят с по една дума, но днес съм решила да се запъна и докато не ми отговорят на всички въпроси няма да мръдна

Засега чао, успешен и усмихнат ден за вас от нас.

Личи си, че е било весело роднинско събиране, от най-уютните такива
А Мишо колко е пораснал 
) Не знам какво да правя. Ще тръгвам по-рано от работа, за да си го взимам аз, но тя работата ми е такава, че всяка вечер съм канена някъде. Поне веднъж седмично се налага да отида на това някъде. Ето, днес например трябва да отида (а и искам) на премиерата на книга на мой бивш главен редактор и приятел. И отсега се страхувам какво ще стане вечерта - отново тия писъци, за които спасение няма.
. Снощи не можах да се включа, защото леля ми беше на гости с преспиване и я сложих да спи в детската, където е компютъра и някак си не вървеше да вляза по нощите да пиша.
Всеки копае- за газоснабдяване, за кабелните оператори, за разни ремонти и после зарива само своята дупка, улиците ни са само в кръпки. И най-спокойният човек, като шофира в Русе се превръща във вулгарен шофьор. 
... но слава -Богу
не се отвори рана а само една синина и малко рев...

Така че сега напълно разбирам съмненията на Вили. Не ти ли е далече бе, душо, този техникум? Що не потърсиш нещо из наште хубави източни райони?
все едно не за първи път ходи там...много странно, защото аз не съм го водила. Но както и да е, никой нищо не яде, пиха по едно сокче, играха, духаха торта, но после не я ядоха, караха се за играчки, строиха кули от едни меки цилиндри като табуретки. Ние майките изядохме и сандвичите им, и тортата, пихме по едно питие (там предлагат доста коктейли, вина, вермути и т.н. алкохоли). Беше добре!
Ама и аз от къде ги измислих тези фойерверки, изобщо не ми хрумна, че може да се уплаши...