Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Предателство ли е старческият дом ?

  • 15 807
  • 360
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 161
Темата ми няма да е за любов, секс, изневери, триъгълници и съответно не толкова интересна.
Днес ми стана много мъчно и реших да пусна темата, за да видя странични мнения. Ще са ми доста по-полезни тези на хора с реален опит, тъй като вярвам, че само преживените неща са истински разбрани.
Накратко, баба ми е с много тежка деменция вече. До преди 2 години беше добре, но за 2 години се влоши рязко и дотам, че вече не ни познава, не може да се обслужва сама, денонощно е под напрежение и иска да си ходи където и да се намира. На 90г е. Майка ми и сестра и опитаха всякакви варианти. И с гледачка, и с личен асистент и те се редуваха да я гледат, но уви истината е, че е непосилно 1 човек да се грижи за нея повече от месец без почивка 24/7, защото е много трудно психически. Виждам, че и двете се съсипват буквално. Майка ми работи, когато баба е при нея по цяла нощ не спи, а на другия ден отново на работа. Та, накратко решиха да опитат да я дадат в дом тези дни. Но вече реват и двете. От мъка, от гузна съвест, от.... безсилие, не знам. Ужасно ми е тежко да гледам майка ми как се съсипва и не знам кое е правилното решение. Верен ход няма, очевидно.


Та, имате ли такъв опит ? Смятате ли даването на родител с тежка деменция в дом за предателство? Смятате ли, че е наш дълг да ги гледаме докато е писано, дори когато те загубят личността си? Кое е редно да изберем ? Да се съхраним заради децата и внуците си или да изпълним дъщерният си дълг докрай, каквото и да ни коства това ?

# 1
  • Варна
  • Мнения: 30 839
Не го смятам за предателство стига домът да е добър и да знаеш, че за близкия ти наистина се полагат грижи. Но сякаш по-старото поколение не е стигнало и няма да стигне до този извод. За тях винаги ще е изоставяне. По-младите са по-либерални.

Говоря за случаите, когато наистина ги е грижа хората за близките им, а не за такива, които гледат да се отърват. Имам наблюдение над околни и от двата вида.

# 2
  • Мнения: 4 250
Аз не мисля, че е предателство. За съжаление понякога това е единственото правилно решение.

# 3
  • София
  • Мнения: 8 146
Моя близка приятелка ,която няма братя и сестри,а майка ѝ е на годините на баба ми ,през ноември е поверила грижите за родителката си точно на такава институция.И казва,че така е по-спокойна,а и майка ѝ се чувства там добре доколкото е възможно.Жената е на 78 ,останала вдовица ,когато приятелката ми била на 2(тя е сега на 39),някак си се е справяла,но проблемите започнали преди няколко години.В техния случай това е най-доброто решение.Питах я не ѝ ли е тежко,но тя каза по-добре така, отколкото да я оставя да се нарани или да нарани този,който я гледа (защото първо опитала с гледачка).

# 4
  • Мнения: 4 034
При така описаната ситуация, това и най-правилното решение. Иначе майка ти и сестра ти ще рухнат - физически и психически. Важното е в дома да полагат нужните грижи и да й ходите често на гости. Тя може да не ви помни, но вие знаете коя е.
А възрастен, който може да полага грижи сам за себе си, бих прибрала у дома, колкото и изнервящо да е понякога. Щом може да се храни, къпе, обслужва и да не е опасен за себе си и околните, не ми пречи.

# 5
  • София
  • Мнения: 30 914
И в други теми съм го казвала - ние хабер си нямаме от гледане на болни! За това трябва специално обучение, не само за доброто на болния, но и доброто на гледащия. Така че е много по-разумно да се даде в дом.
Друг въпрос е,че в България тези неща са тотален хаос и донякъде поради това хората си задават такива въпроси.

# 6
  • Мнения: 1 161
Именно. В момента е пандемия. Няма свиждания. Не пускат да я видим. Не знаем как се грижат за нея. Информация само по телефона, която е съмнително позитивна. И ти стоиш и се чудиш " как ли е мама?" ...😥

# 7
  • Мнения: 3 200
Това решение е трудно, но в никакъв случай не е предателство. Както самата ти каза, че жената има нужда от денонощна грижа. Това означава, че човекът, който се грижи трябва да напусне работа. Психическото натоварване и много голямо. Най-вече да гледаш как родител гасне. Случая не е такъв заради деменцията, но на родителите също им е тежко децата им да ги виждат неспособни да се справят. Старческият дом е най-доброто решение.

# 8
  • София
  • Мнения: 30 914
Освен това, в дома има наблюдение 24/7. В добрите домове, нали.
Ние бяхме взели гледачка за няколко часа, мъжът ми ходеше вечер, но пак ставаха неприятни инциденти. И през цялото време вкъщи рискът с дементните е значително по-голям от дом.

# 9
  • София
  • Мнения: 1 487
Знаеш ли и на мен ми се въртят такива мисли. Чувството за вина. Баба ни е настанена в хоспис. Тези дни ни подхвана, че иска да си ходи. Тя е на 93, беше със счупена тазобедрена костица от ставата. Миналата година операция, хората в хосписа я вдигнаха на крака, тя вече се чувства добре и си иска у дома. На нея й трябва 24/7 човек, вдига кръвно, пада, иначе е здрава. И се замислих, че всеки човек е егоист, тя иска дома си, а ние искаме спокойствието. Изнемогваме с таксата й, но не я мислим дали не се е потрошила и паднала по път за тоалетната. Та в един момент опира до  тя или аз. Кой е по-важен. Чувството ми за самосъхранение засега е по-силно, но продължи ли от нейна страна натиска, не знам какво ще предприемем.

# 10
  • Мнения: 11 293
Обаче добре им идва на тези домове пандемията. Няма свиждания, тоест нямате никаква представа дали полагат грижи или ви вземат парите, пък положението е трагично. Ако възрастният не е в състояние да си каже по телефон де.

# 11
  • Мнения: 1 161
Обаче добре им идва на тези домове пандемията. Няма свиждания, тоест нямате никаква представа дали полагат грижи или ви вземат парите, пък положението е трагично. Ако възрастният не е в състояние да си каже по телефон де.


Да. Да не говорим, че той възрастният с деменция така или иначе не може да си каже истината за гледането му.

# 12
  • Мнения: 21 349
Ако домът е добър, не предателство.
Ние 7 години гледахме баба ми. Започна със счупен таз, после инсулт, после счупи крака и така 7 години на легло. Майка ми успя да и стане личен асистент, но разрешиха само за 4 часов работен ден. Защо, при положение, че тя денонощно се занимаваше с нея, не знам.
Редували сме се в грижите.
Мислили сме за дом, но първо тя ни е близка и не ни се струваше редно да я захвърлим на непознато място. Второ разбрахме, че в повечето условията са ужасни и за месец много възрастни си отиват. Не се полагат грижи. Оставят ги в напикани памперси по цял ден. Хората са инвалиди и не могат с ни една ръка да мръднат, а те им остяват купата и очакват те сами да посегнат и да ядат. Та умират си в собствените си изпражнения и урина и от глад.

# 13
  • Мнения: 1 294
Не мисля, въпреки че нямам опит - роднини и родител не доживяха този стадий... Дори от една страна би било по-добре за старците ако са със себеподобни и под постояненни медицински грижи. Естествено говоря за добрите заведения, но те не са и никак евтини.

# 14
  • Мнения: 6 199
Хилядите глупости които се пишата за домовете водят до това чувство.
Ето пост за пандемията и свижданията. Ами има видео-връзка. Ама провечето хора и идея си нямат за домовете.
След като баба се залежа на 90 пробвахме всички варианти. С една гледачка, с две гледачки. С тичане в "почивните дни" за да изчистиш и сготвиш. И я настанихме в дом. Всеки ден рехабилитатор я разхиждаше в коридора. Имаше среща с психолиг всяка седмица. В дома им организраха бесеи, четения, музикални дни. Всеки път я водеха с количката.Всяко хранене е достъчно и разнообразно. Нещо което у дома не става да готвиш по три неща на хранене.
Къпеха я супер редовно. Никога не е имала онази миризма на възрастен човек, която те лъхва в повечето домове на възрастни хора.
И всяко наше посещение беше свързано с това да отделиш време само на нея.
Иначе тичаш, миеш,  чистиш и време даси поговорите почти не остава.
Така че за ме  това няма как да е предатеслство. И бих си предплатила страчески дом предварително.

Общи условия

Активация на акаунт