Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Предателство ли е старческият дом ?

  • 15 834
  • 360
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 567
Старчески дом и хоспис са две съвсем различни места.
Деменцията е болест и е за хоспис, с медицински грижи. Затова за мен не е предателство, а адекватна грижа за болния възрастен.
За настаняване в старчески дом имам друго мнение и е по-скоро към предателство, ако е без съгласието на възрастния. Възрастните, които са си с акъла е хубаво да са си в къщи.

# 31
  • София
  • Мнения: 30 927
Между другото, с деменция е много трудно да се намерят места. Защото не е нито за дом, нито за хоспис. Бащата на мм беше здрав физически, обаче с Алцхаймер. Доста дълго търсихме.

# 32
  • Мнения: 4 259
Тези, които съдят, имат ли представа колко струва един приличен старчески дом? Напъват се най- близките роднини, често само един от тях, лишават се от някои неща, живеят с угризенията си и така.

# 33
  • Мнения: 11 311
В хосписа вратите бяха отворени и като ходех, виждах хората по леглата. Всички лежаха, повечето абсолютно безпомощни, други поне изглеждаха малко по-добре. Но знаех, че заключват входната врата да не излезе някой вън. Това ме накара да се замисля какво ще стане, ако някой с деменция влезе при баба, която не може да мръдне, и без да иска й направи нещо (например реши да й даде вода, а тя не може да преглъща). Не знам как процедират, добре че бродещи пациенти не видях, това ме успокояваше.

# 34
  • Далечният изток
  • Мнения: 5 077
Старчески дом и хоспис са две съвсем различни места.
Деменцията е болест и е за хоспис, с медицински грижи. Затова за мен не е предателство, а адекватна грижа за болния възрастен.
За настаняване в старчески дом имам друго мнение и е по-скоро към предателство, ако е без съгласието на възрастния. Възрастните, които са си с акъла е хубаво да са си в къщи.

И в старческите домове имат такава услуга - грижи за лежащо болни възрастни.
Била съм по работа в провинциален старчески дом. Има такова отделение за болни с деменции, увреждания, на легло и т.н. Има си медицински персонал, който полага грижи за тях.

# 35
  • София
  • Мнения: 19 044
Аз бях поставена в ситуация да взема баба си под формата на зеленчук и да правя с нея каквото смятам за добре.
Без да диша сама, без да е в съзнание, без да знам какво да правя.
Ужасно е и човек, който не го е преживял не разбира.

Свидетел бях от криво разбрана синовна обич как се разтрогна свмейство с две малки деца, жената не издържа нито психически, нито физически - пари имат.

Свидетел съм и как се разби семейство с ментална баба от недоимък.
Ужасно трудно е с набитите ни в канчетата грижа и дълг, ужасно трудно!

Майка ми всеки месец ме информира, че си е платила всички сметки и няма да ми остави борчове и че има пари за частен старчески дом.

Мисля да направя същото за децата си.

# 36
  • Варна
  • Мнения: 583

Майка ми всеки месец ме информира, че си е платила всички сметки и няма да ми остави борчове и че има пари за частен старчески дом.

Мисля да направя същото за децата си.

Майка ми и тя беше така до 77-78, после взе да бие отбой, а откак татко си отиде съвсем не ще и да чуе. Така, на майтап уж: абе ще ме хвърлите вие... Мнооого смешно.

# 37
  • София
  • Мнения: 19 044
Майка ми е супер млада и свежа, но отсега има грижата.

Баба ми например абсолютно нямаше намерение да си отива.
Сега, аз имам ужасно чувство за хумор и нейното беше такова, но при мой въпрос - Ти, оправила ли си си там багаж, дрехи?! Тя ми вика - баби, луда ли си, март ми се олихвяват парите Laughing
И не се беше подготвила!

# 38
  • Мнения: 5 178
Чудех се дали изобщо да коментирам честно казано. Преди 2 месеца почина бабата на мой много близък в хоспис от ковид. И тя беше с деменция. Той я гледаше сам няколко години и едновременно ходеше на работа. Беше кошмар за него, защото тя не го оставяше да мигне по цели нощи - вика, пее, звъни му по телефона, пада... Имаха гледачка през деня от понеделник до петък, но нощите и почивните дни беше кошмарно положението. Никой не се съгласи да я гледа нощем, а търсиха човек над половин година. Отделно беше трудно подвижна. Накрая се принуди да я заведе в хоспис, или старчески дом, не съм сигурна. 1800 лева на месец и хиляди уверения, че са подготвени да я гледат. Жената беше на хемодиализа около 15 години, уверения, че могат да осигурят такава. Уверения, че като се налагат посещения при лекар, изследвания, те се занимават с това. И от там започна купонът. Докторът му звънеше по 5 пъти на ден, включително и в 22 часа, за да му обяснява как той трябва да иде, за да я заведе на не знам си какъв лекар, на не знам си какви изследвания и когато му се кажеше, че това няма как да стане, той започваше с " може ли такова нещо, как не ви е срам да не се мръднете за нищо". Заради пандемията свиждания не бяха разрешени, чуваха се с доктора и бабата цъфтеше и връзваше даже. Една вечер полицията отишла да я търси на домашния адрес, без да кажат защо, след 10 минути звънят от РЗИ, че е дала положителен тест за ковид. От хосписа никой не го е уведомил. Връзка с лекаря само по телефона - бабата е добре, само малко кашля. Този хоспис беше на 80 км и беше настанена там временно докато отвори друг по-близо. Минаха 15 дни карантина на баба му, другият дом отвори и отиде да я вземе. Не мога да ви опиша какво е заварил. Жената е била в трагично състояние. С несменен памперс от дни явно, вмирисана, неизкъпана с дни, с несменена превръзка на ръката, с кашлица, която е била зверска, пред умиране. От там я води в болница - двустранна пневмония. Жената си отиде заради нелекуван ковид. Той я гледа години вкъщи, те я затриха за месец и нещо. И това е частен дом за близо 2 бона на месец. Преди това беше седмица в държавен, където бяха запознати също със състоянието ѝ и поели ангажимента, че през ден трябва да е на диализа. Бяха я оставили над 4 дни без диализа, защото нямало кой да я води. А от частния дом дори с цялата си наглост са му искали още пари, защото заради това, че била с ковид, те имали допълнителни разходи за препарати за дезинфекция и екипировка. Досега не съм чула възрастен човек в дом да е оцелял дълго, обикновено си отиват много бързо като попаднат на такива места. Но предателство не е в никой случай, защото е непосилно да се гледа човек с деменция от непрофесионалист. Отделно, че дори и хора, обучени за работа с такива хора, не искат да работят това като личен асистент, а предпочитат в хосписи, защото там никой не ги следи какво правят.

# 39
  • Мнения: 42 131
Не е предателство.
Проблемът е, че наистина у нас няма добра грижа, поне в повечето такива домове няма.
Иначе за себе си съм на мнение, че е по-добре в такъв дом, отколкото да се товари някой с гледане.
То, да не дава Господ, аз затова смятам старостта за наказание.

# 40
  • Мнения: 21 641
Мисля да направя същото за децата си.

И аз. Евентуално може да е в старчески дом, където е детето, само за да знаят в дома, че някой бди за мен. Иначе със съвсем самотните старци може да се случат лоши неща. Но не искам да ми виси и да ми бърше дупето.

# 41
  • Мнения: 1 163
Чудех се дали изобщо да коментирам честно казано. Преди 2 месеца почина бабата на мой много близък в хоспис от ковид. И тя беше с деменция. Той я гледаше сам няколко години и едновременно ходеше на работа. Беше кошмар за него, защото тя не го оставяше да мигне по цели нощи - вика, пее, звъни му по телефона, пада... Имаха гледачка през деня от понеделник до петък, но нощите и почивните дни беше кошмарно положението. Никой не се съгласи да я гледа нощем, а търсиха човек над половин година. Отделно беше трудно подвижна. Накрая се принуди да я заведе в хоспис, или старчески дом, не съм сигурна. 1800 лева на месец и хиляди уверения, че са подготвени да я гледат. Жената беше на хемодиализа около 15 години, уверения, че могат да осигурят такава. Уверения, че като се налагат посещения при лекар, изследвания, те се занимават с това. И от там започна купонът. Докторът му звънеше по 5 пъти на ден, включително и в 22 часа, за да му обяснява как той трябва да иде, за да я заведе на не знам си какъв лекар, на не знам си какви изследвания и когато му се кажеше, че това няма как да стане, той започваше с " може ли такова нещо, как не ви е срам да не се мръднете за нищо". Заради пандемията свиждания не бяха разрешени, чуваха се с доктора и бабата цъфтеше и връзваше даже. Една вечер полицията отишла да я търси на домашния адрес, без да кажат защо, след 10 минути звънят от РЗИ, че е дала положителен тест за ковид. От хосписа никой не го е уведомил. Връзка с лекаря само по телефона - бабата е добре, само малко кашля. Този хоспис беше на 80 км и беше настанена там временно докато отвори друг по-близо. Минаха 15 дни карантина на баба му, другият дом отвори и отиде да я вземе. Не мога да ви опиша какво е заварил. Жената е била в трагично състояние. С несменен памперс от дни явно, вмирисана, неизкъпана с дни, с несменена превръзка на ръката, с кашлица, която е била зверска, пред умиране. От там я води в болница - двустранна пневмония. Жената си отиде заради нелекуван ковид. Той я гледа години вкъщи, те я затриха за месец и нещо. И това е частен дом за близо 2 бона на месец. Преди това беше седмица в държавен, където бяха запознати също със състоянието ѝ и поели ангажимента, че през ден трябва да е на диализа. Бяха я оставили над 4 дни без диализа, защото нямало кой да я води. А от частния дом дори с цялата си наглост са му искали още пари, защото заради това, че била с ковид, те имали допълнителни разходи за препарати за дезинфекция и екипировка. Досега не съм чула възрастен човек в дом да е оцелял дълго, обикновено си отиват много бързо като попаднат на такива места. Но предателство не е в никой случай, защото е непосилно да се гледа човек с деменция от непрофесионалист. Отделно, че дори и хора, обучени за работа с такива хора, не искат да работят това като личен асистент, а предпочитат в хосписи, защото там никой не ги следи какво правят.


Именно. Какво значи добър дом/хоспис ? Как да разберем, че е добър ? Ужасно е чувството да оставиш грижите за близък на някого. Да не можеш да го виждаш и да не можеш дори и от самия него да разбереш нещо. Лъжат ужасно докато вземат парите... После един Господ знае какво се случва там вътре...
От друга страна ако решиш да го гледаш ти се обричаш в тази кауза и посвещаваш остатъка от живота си на лудостта. Много е тъжно.

# 42
  • София
  • Мнения: 5 664
Просто трябва да има контрол. За съжаление, когато става дума за хора демрнтно състояние и деца, често има нередности.

# 43
  • Далечният изток
  • Мнения: 5 077
Няма друг начин, освен препоръки от доволни близки на потребители  на дом... Иначе от реклами не виждам как би могло да се добие представа.

# 44
  • Мнения: 3 422
Хубавите неща струват скъпо, много скъпо, в това число и грижата за болен възрастен.
Много е тежко да гледаш болен, но има огромна разлика дали болният е наред с главата или не.
Сещам се за три примера в близкото си обкръжение.
1. Жана с шизофрения на 71. Като си пие лекарствата е добре, но няма никакви познанства вече. От 10+ години живее в скъп дом, който плаща синът й. Чувства се добре, грижат се за нея, синът й я посещава всяка седмица.
2. Жена на 90, сравнително добре с главата, но трудно подвижна. Синът й е наел 3 жени и 2 мъже да я обгрижват. Живее си в собствения дом и той я посещава почти всеки ден
3. Жена на 75 без психически изменения , която си счупи крака и я оперираха. Лекарите казаха 3 месеца, за да се вдигне на крака. Децата й я изпратиха в дом за 1000 лв месечно и тя почина на втората седмица. Това за мен е предателство.

Общи условия

Активация на акаунт