Благодаря за съпричастността! Всъщност ви разказах една малка част от проблемите, колкото и дълъг да беше постът.
Сега съм почти на 68. С акъла си, физически добре ( ама ще се оправим Joy) и се надявам още дълго да съм така. Пък и внучката ми е заповядала да съм жива и здрава, докато се омъжи и роди, а аз да отида да помагам Joy Тя от 5 години е в Англия с баща си и вече е на 17. Мисля, че добре съм я възпитала и научила за годините, в които я гледах и сега, когато е вече в колеж се гордея с нея. Всъщност имам и внук от голямата дъщеря - на 19. Тази година ще бъде абитуриент. Така, че има за какво да живея. Желая го и на вас! И не се отчайвайте от трудностите - те отминават и остава надеждата за добро бъдеще!

Последна редакция: ср, 07 фев 2024, 20:44 от Янче-то