Заведенията не трябва да бъдат затваряни, тъй като при спазване на мерките и изискването за 50 % заетост възможността за заразяване е малка, в сравнение с класна стая от деца, които общуват помежду си по-емоционално и непредпазливо и улесняват разпространението на вируса.
Това е аргументираната гледна точка защо е правилно да оставим заведенията да работят, а учениците да са на ДО. Ако се спазват мерките в заведенията, те са по малък фактор в разпространението в сравнение с учениците, заради емоционалните и близки контакти между самите деца. Дали наистина проблема е по малко в технологията на предаване на вируса, която се улеснява много от закритите пространства, и повече в поведението на хората в тях, е повод за размисъл. Аз не съм много убеден че закритото пространство, играе малка роля а поведението на хората основна роля, и затова у-щата са много по голям фактор от заведенията, сещайки се за едни изследвания за предаването на вируса още от лятото, на немски университет, според които предаването на вируса става чрез поемането на т.нар. инфекциозна доза, а значение за нея има не толкова поведението на хората, а обема на закритото пространство в което има заразен. Бяха правили изследвания как се предава вируса и излязоха с препоръки, при помещение с еди какви си размери, трябва да се проветрява през еди какъв си период, за да се предотвратяват заразяванията. Според техните изследвания поведението на хората има по малка роля, основният проблем е закритото пространство без добра обмяна на въздуха (заради онова изследване аз от отдавна съм оптимист, че с топлото време и непрекъснато отворените прозорци дори много по заразните варианти на вируса ще може да ги спираме лесно). Според техните изследвания, вируса се разпространява на принципа на пасивното пушене, заразеният го издиша, макар че не го виждаме, и подобно на принципа на пасивното пушене, непушачите в дадено помещение са защитени от дима, само в първите секунди след издишане, когато дима все още е константен, след това се разпрострира равномерно из цялото помещение, и всеки почва да го поема независимо от поведението си. Стига да е вътре в помещението. В случая с вируса заразяването става възможно когато бъде достигната т. нар инфекциозна доза. Да, както и в принципа на пасивното пушене поведението на хората има известна роля, ако се завреш в лицето на пушача (заразеният) че да ти издиша дима (вируса) непрекъснато в лицето, ти първи ще се заразиш в цялото помещение, преди останалите, защото първи ще поемеш инфекциозна доза. Но бъде ли достигната тя в помещението, няма никакво значение поведението на хората. Отвореният прозорец пречи достигането на т.нар. инфекциозна доза, защото образно казано вируса изтича навън, не може да се концентрира в достатъчно голямо количество във въздуха за да достигне инфекциозната доза. Според това основният проблем е закритото пространство, без добра обмяна на въздуха, а не поведението на хората. След това изследване Дростен каза че отвореният прозорец е най ценното оръжие срещу вируса, и е по важен и от дезинфекцията. Това разбира се беше преди ваксините, сега отвореният прозорец е второто най ценно оръжие.
