Моля за съвет, да направя ли аборт

Истината е, че не  познавам нито една майка, която да съжалява, че е родила детето си, дори и да е останала сам родител (а като такъв имам много познати мами в това положение). Всъщност Ариел, но по-скоро майката е от този тип, дето натяква, а не, че не я обича, или съжалява - Ариел, извинявай, не искам да те обидя. Но според мен също авторката не се радва, защото ако се радваше, че ще става майка ни гадже, ни сватба, ни родители, ни съседки, учинайки или президентът на Словения щяха да имат значение. Или пък наистина е още млада и с т.н. отровни родители и не може да направи крачка без одобрението на мама и тати. Аз не съм срещала, но действително съществуват хора, за които е недопустимо дете да се роди без брак, плюс манталитетът "какво ще кажат хората" и как така ще минат само с подписване, "Ето, Пена и Пенчо каква хубава сватба вдигнаха и ги поканиха, пък тая familytto ... Не стига, че забременяла от Х, ами и сватба не направили".
Авторке, седни, помисли, говорете с бъдещия татко (защото вие сте родители на това дете) и ако не го искате, по-добре не го раждай. Няма нищо по-лошо за едно дете да расте необичано. Но, ако ти (защото ти си майката и ти ще го носиш, раждаш и гледаш) искаш това същество, роди си го и си носи последствията от решението (които може да са прекрасни)!

По принцип смятам абортите за нещо ужасно, но авторката звучи толкова незряло и несериозно, че ме е страх да си я представя като майка.

.                     Що за изкас, момичето вече е бременно,а не тепърва умишлено да създава дете в знак на почит към родителите си или за пред хората.То бива злоба, вярно форум е,но чак толкова да си позволявате свобода в изказа!Дайте сега,защото никой няма да ни разбере кои сме да се държим отвратително и неуважително!

Темата не може да е истина. Нищо с нищо не се връзва. От обич към болни родители да направиш аборт? Да не ти е кофти, че приятелят ти от 4 години е готов и той с лека ръка да си махне бебето? Ама родителите искали сватба..?? Просто чак толкова глупости накуп скоро и във форума не е имало.

"наистина може би не сме готови, а аз съм човек, който обича най-вече своите родители. " Какво общо имат родителите с неумението на авторката и приятеля й да се пазят от бременност? Значи ако бяха здрави и прави - бебе, а ако са болни - аборт? Противно е да се обвързва раждането / нераждането на дете със състоянието на родителите на човека. Все пак детето си е негова отговорност, а не на бабите / дядовците.

Ариел, ти пък докога ще се тръшкаш заради родители, като отдавна си голяма. Излизало им се било на хората някога си, ама вече си пораснала и отгледана, можеш и без тях.

Аз бих махнала приятеля от живота ми, а не да не дам живот на детето си. Ти още не си майка и не знаеш какво е чувството. Тогава детето ти ще е по-важно от всички други. Ако не си сигурна дали ще се справиш с грижите можеш да потърсиш временна помощ от твои близки или приемно семейство. Аз например бих поела грижите или да помагам в отглеждането на дете,  когато майката е в затруднение  и да си го вземе, когато се чувства готова. Мисля, че има и други такива хора. Защото съм сигурна, че когато видиш твоето бебе няма да искаш да си за дълго разделена и сама ще намериш пътя. На теб ти липсва смелост, защото родителите ти са болни, а приятелят ти дори говори за аборт. Ти си уплашена, че няма да се справиш, но когато вече станеш майка ще видиш колко по-силна ще станеш. Ако решиш да задържиш детето ще намериш много хора да ти помогнат с каквото могат. Ако го махнеш винаги ще остане болка в теб и ще съжаляваш.

Липсата на обич и внимание е нещо, което те белязва за цял живот и не минава от днес за утре.
За това съм на мнение, че е по-добре деца, които никога няма да бъдат обичани и обгрижвани е по-добре да не се раждат. Да ги хвърлиш за осиновяване също не е опция - пак ще са нещастни и ще се лутат цял живот.
Баща ми дори ми е казвал: Ето, заради тебе си провалих живота.
Мисля, че бях на 8. Много хубави думи, които да кажеш на дете, което не знае как точно ти е провалило живота само защото се е родило.

Липсата на родителска обич и подкрепа е нещо, което завинаги оставя дупка в душата. Товаренето на децата с вменяване на вина, очаквания, планове, задължения доживот също.

На мен ми е интересно за какво друго се съобразява авторката с родителите си, че това сакън да не ги разстрои с личния си живот и нещо крайно нормално като бременност след 4г връзка ми е доста психарско.

Авторке, да не би да криеш за връзката си от родителите си и това да те спира?

Или не харесват гаджето, или той направо й е казал, че няма да се женят, което тя не смее да им съобщи.
(Това ако историята е истинска де)

Няма да те критикувам , но не мисля , че това е реалната причина за аборта. Тялото си е твое и никой не може да ти каже какво да правиш с него . Мисля , че трябва да си изясниш други проблеми . Няма нищо лошо , ако не си готова да станеш майка . В крайна сметка детето трябва да носи радост .

От това което чета по добре да направи аборт и да бие шута на гаджето! Явно той не иска а може би и за напред няма да иска... Бягай далече или ще си останеш сама.

Мисля, че момичето е просто много объркано все още. Едва 8 седмици са минали от началото на бременността, хормоните бушуват и това не е най-доброто време за вземане на правилни решения, а трябва!  Не мога да дам съвет, мога само да споделя собствен опит. Също като Ариел съм дете на родители, които са ме родили рано (майка на 17 и баща на 20). И двамата бяха неуравновесени и си го изкарваха на мен за "изгубената младост". Да, бях необичано дете, но затова пък аз дарих всичката си обич на моите деца. Забременях също като авторката - на 22, студентка. Моите родители не искаха да имат нищо общо с този факт. Бъдещият татко (на 23) не знаеше на кой свят е и само каза - каквото ти решиш, това ще е. Сега, от позицията на времето, мога да кажа, че решението да запазим детето си беше най-правилно. Както си бяхме живи дечковци, незавършили студенти, без лев в джоба, така успяхме да завършим и двамата, да отгледаме бебето със студентските стипендии в студентското общежитие и да си намерим веднага след дипломирането работа. После си родихме още едно дете и вече 37 години си се обичаме.

От всеки един човек зависи как ще протече животът му. Каквито и външни фактори и влияния да има, най-важна е неговата вътрешна устойчивост. А тя се изгражда не с бягство от отговорност при най-малкото препятствие. Мисля си, че всеки път, когато човек смело поеме отговорност за действията си, съдбата е благосклонна към него. Не случайно казват: Fortes fortuna adiuvat (съдбата помага на смелите).

Samt, обаче при теб мъжът си е гледал детето. На авторката не иска детето и най-много да остане сама с бебе на ръце и да се чуди кого по-напред да гледа.

Нищо подобно, беше толкова уплашен, че просто остави решението на мен. Наложи се в началото да нося отговорност и заради него. Да не говорим какъв ужас изпитваше от това как ще каже на МАМА. Цял роман е как майка му реагира като й казахме. Той не се реши сам, та ходих с него за кураж. Тя тогава ме видя за пръв път и веднага отсече, че това дете не може да е от сина й, той бил карал заушка като малък Пълен панаир.

Прегръщахме се и ревяхме двамата от страх какво ни очаква. Ами, едно по едно се наредиха нещата. Много по-бавно и трудно, отколкото ни се искаше. Но всяка наша малка победа беше обща.

Искам да кажа на Ариел, че може би именно заради това, че бях необичано дете, бях някакси по-закалена от мъжа си, който беше желано и любимо, единствено дете. За неговото семейство аз бях "врагът", но това не ме впечатляваше особено, защото аз и за моето семейство бях необичана. За чест на съпруга си мога да кажа, че той с годините израстна и се превърна в уравновесен, стабилен мъж. Гледа си работата и семейството. Но отиде ли на гости у мама, стой та гледай! Там нещата са безнадеждни Приемам това с чувство за хумор и не си го слагам на сърце.

Нямах намерение да пиша, но като прочетох вашето мнение реших да споделя моята ситуация. Забременях, не случайно и много искам бебето. Въпреки, че мъжа ми не искаше и дума да чуе. Заплахи и какво ли не чух от него в момент, в който разбра, че ще се изнесе и прочие.. Ще го гледам сама. И реших, че каквото и да става оставям детето, защото го искам със цялото си същество и ще го обичам не за един баща, а за двама. И ще му осигуря всичко.. Сама.. Е. Познайте.. Днес таткото пазарува като луд от бебешки сайтове и е толкова щастлив в очакване на единствената си дъщеря. Трепери ми за всичко. Дори каза да спирам работа, той поема разходите и ще се грижи. Хвали се пред приятелите ни как ще се казва дъщеря му, колко ще е красива, как ще й угажда. Та споделих това, не за друго, а просто да кажа, че нещата се променят. Мечтите се сбъдват.. Стига човек да е сигурен в това, което иска и да го отстоява категорично.
Мило момиче, остави всички фактори, които изтъкваш сама като причини за аборт. Седни и помисли ти какво искаш и  готова ли си да поемеш всички последствия от действията си и пред двата ти избора. Поне ще знаеш, че каквото и решение да вземеш сама си го избрала, не някой вместо теб. Това все пак е твоят живот. Успех!