Частни училища-информативно-дискусионна тема 46

  • 67 788
  • 956
  •   1
Отговори
# 510
  • София
  • Мнения: 62 595
И мен би ме притеснил булингът. Той вирее най-много в организации от затворен тип, където хората пребивават твърде дълго време без семейството си, там спят, там ядат и има ограничен брой хора, които държат цялата власт. В допълнение е честта на пагона и това само поощрява булинга. Трудно се контролират много хора на едно място денонощно, затова и винаги има някаква йерархия, в която не са само от ръководството, а и "обикновени", но с привилегии.

# 511
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 840
Е, чак травма не знам, ако детето е на 16-17 (в този случай май) и условията са добри и има приятели, не е чак такъв ужас. Но не е моето определено. Спокойствието ми е по-важно, а и както каза някой, защо да ускорявам раздялата с детето толкова много. И без това от този момент връщане назад няма (не че в момента не си мечтая за време без децата, но сигурно като наближи, ще е друго)

# 512
  • София
  • Мнения: 16 320
Моя колежка изпрати децата си в ранна възраст в безкрайно скъпо пансионно училище в Австрия. В продължение на година всеки ден ревяха и я молеха да се върнат, но тя не им позволи. Не знам каква психика трябва да имаш, за да го направиш. След завършване на това престижно скъпо училище, завършиха още по-скъп престижен университет в чужбина. След което се върнаха в България и двамата работят тук, наравно с колегите си, завършили в България. Не са в особено близки отношения с майка си. Губят ми се ползите и на мен.

# 513
  • София
  • Мнения: 62 595
Точно на 16-17 съвсем им кипят хормоните и момчетата искат да установят йерархия по неособено спортсменски начин.  Момичетата го правят по злобния женски начин, но и там играта става жестока понякога. Не мисля, че това е най-доброто място за един пубер, който и без това често не знае кой е и какво е и се люшка емоционално.
А съвсем лично съм твърде свободолюбива, за да си представя аз или децата ми или внуците ми да са в бординг скул.

# 514
  • Мнения: 6 640
Май не разбирам аргументите "против". Опасенията от евентуален булинг са разбираеми, но май ги има във всяко училище и въобще общност от деца. Но не разбирам какви непоправими психически травми се визират. Има ли някой с личен негативен опит? Ако да, ще е полезно да сподели.
Съфорумка ми писа на ЛС, че в руското у-ще в Камчия има пансион.
Санака, благодаря за споделеното.

# 515
  • София
  • Мнения: 7 675
Sylviana, според мене не четете между редовете, а и не задълбавате в анализ по темата.
Но то си е Ваша работа.

# 516
  • София
  • Мнения: 62 595
Отчуждение, това е аргументът с най-голяма тежест. Може младите да са бунтари, да търсят среда да се впишат, да искат да се откъснат от родителите си, но в същото време цялото това откъсване им действа по-скоро зле, отколкото добре. Отчуждават се от семейството си най-често, защото не си спят вкъщи, буквално казано. Децата трябва да си спят вкъщи и дори  майка им или баща им да им се скарат за разхвърляната стая и мръсните чорапи на пода, а не да живеят с други деца и някакви чужди хора да отговарят за тях служебно.

# 517
  • Мнения: 6 640
Ред, аз добре си чета, но аргументите ги няма, виж, лични мнения - да. Ясно е, че има деца, които не се адаптират и че рискът детето да стане жертва на тормоз е по-висок, но като че ли се гледа твърде едностранчиво. Както и да е, аз вече "изгоних" детето Flushed

# 518
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 635
Значи мнението Ви е повлияно от необходимостта да защитите избора си. Това в тази тема е често явление. Всички сме имали подобни моменти (или почти).
Пожелавам Ви да запазите топлината на общуването помежду си и след десет години.

# 519
  • София
  • Мнения: 16 320
Ред, аз добре си чета, но аргументите ги няма, виж, лични мнения - да. Ясно е, че има деца, които не се адаптират и че рискът детето да стане жертва на тормоз е по-висок, но като че ли се гледа твърде едностранчиво. Както и да е, аз вече "изгоних" детето Flushed
А какви са аргументите "за"?

# 520
  • Мнения: 6 384
Аз продължавам да недоумявам как човек, който не живее в друга държава и не е принуден от обстоятелствата, ще лиши децата си от ограмотяване на родния език.
В другите държави българите правят училища на доброволчески принцип само и само децата им поне малко да понаучат родния език.
Че и се задава въпрос за ползите от това. Лейка много хубаво го е написала. Няма какво да добавя.

Оф, а за бординг скул в UK самите англичани кривят физиономии. Но за нас е много елитно.

# 521
  • Мнения: 2 321
Моят съпруг, например,  е завършил дърворезба в единственото по онова време (преди 10-ти) училище в България, на 500 км от родния си град, за падането на Тодор Живков е разбрал като се е прибирал за Нова година във ваканция - почти 2 месеца по-късно. Живял е в общежитието 2 години, после на квартира с други хора изкуството, така да се каже Simple Smile. Казва, че това са най-незабравимите му години! С майка си има чудесни откровени и топли взаимоотношения , такива имам и аз с нея, повлияни от любовта и уважението между тях двамата. За щастие не са го приели Дърворезба в Академията, но професионалния му път е свързан с изкуството и годините в това училище са изключително ценен период от живота му, макар, че не е живял в един дом със семейството си.
Аз не бих изпратила никое от децата си толкова надалеко на тази възраст, за кратко време преди 3-4 години ми минаваше мисълта за АК, ходихме, гледахме, щерката отсече, че не желае да е далеко от нас и въпроса приключи. Около нас има доста семейства, чиито деца учат в средни училища в чужбина, за някои опита е успешен, други си ги прибират на първата/втората година...

# 522
  • Мнения: 6 640
Андариел, отчуждението не бива да се подценява, напълно си права. Но не съм съгласна, че физическата дистанция е единственият фактор, водещ до това. УНИЦЕФ имаха кампании срещу отчуждението в семейството и едно от посланията беше, че пребиваването на едно място няколко часа дневно не бива да се приема за сплотеност и че семейството е ОК. Също, Франсоаз Долто има интересни коментари и наблюдения за развитието на децата в общности без ежедневни контакти със семейството (в Израел), като отчита доста позитиви при формирането на личността (сигурно си по-добре запозната от мен, т.к. си квалифициран специалист за работа с деца).
От друга страна, този тип училища не е подходящ за всяко дете. Затова изборът трябва да е съобразен изцяло с детето и неговите желания. Ситуации като описаната от Санака са крайно нежелателни, учудвам се, че училището не се е намесило в тази агония.
Фенси, аз не съм казала къде живея, не спекулирай. Не лишавам децата си от майчиния им език, но не учат по МОН. Мисля, че прекрасни литературни произведения незаслужено не са намерили място в учебниците и това е много ощетяващо за децата.
Не познавам системата на британското образование, но едва ли е застинало във времето на Дикенс. Не зная дали е елитно и с какви нагласи са местните хора.
Лейка, аз не защитавам нищо, напротив, обичам да виждам различните гледни точки. Намирам го за полезно и обогатяващо. Неслучайно "бръкнах в кошера" и писах в темата.

# 523
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 635
Всеки защитава избора си, независимо дали това е училището, което е избрал или къщата, която е купил. Обикновено като убеждава другите успокоява себе си. Нормална реакция. Предполагам, че следиш “кошера” отдавна.
С тъга трябва да се признае, че новите феминистични и лево зелени идеи дълбоко разрушават семейството. Така че израелските автори за мен не са никакъв авторитет. Там, както знаеш, по ред причини, комуната, т.е. общностите са издигнати над личността и семейството. В Англия също. Което за мен е пагубно за нашата душевност. За английската може да е ок.
Смятам, че едно дете може да тръгне само в живота едва когато има стабилни ценности и устои. Биологията може да е готова на 15, но характерът не е. И един реагира с отчуждение, друг с агония, трети с булинг и пр. Отчасти познавам западната психика, отношението към децата е институционално. С ползи и негативи. За мен последните са повече, поради което моето дете избрах да расте тук, в България. И да учи в българско училище, независимо от перфектната му адаптация в англотерните порядки и фантастичния му английски.

# 524
  • Мнения: 1 862
То голямо родолюбие, но в темата май само Аш и Дъждец са с никове на кирилица...
Фенси, билингвалните програми се продават добре още от ДГ, а също и "английските" (каквото и да значи когато дама на средна възраст евтусиазирано вика по ясленче "Летс плей уит дъ боол").
Понеже уча за това точно в момента - билингвалната система има много недостатъци и мога даже да конкретизирам с източници. Счита се, че най-добрият вариант е започване с един език и вкарването на втори след три и дори седем годишна възраст. Не забравяйте, че доброто усвояване на един (роден или майчин) език е в основата на абстрактното мислене, а дори бих казала развитието на личността.

Общи условия

Активация на акаунт