Частни училища-информативно-дискусионна тема 46

  • 67 788
  • 956
  •   1
Отговори
# 525
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако искаш да отчуждиш едно дете от родителите му, най-успешната тактика е да го отделиш от тях физически колкото може за по-дълго време. Като в поговорката е - очи, които не се виждат се забравят. Хората свикват, децата свикват, родителите свикват да живеят разделени. Не го правят нарочно, просто така става с времето. Интересно ,че сега покрай пандемията сума приказки се изприказваха за това как децата страдали, че не виждат съучениците и учителите си съвсем лично в една стая в училище, не се били познавали, нямали време да се опознаят, отчуждавали се така, а това са практически чужди хора, те не са част от семейството. Ако страдат от липсата на обитаването на едно физическо пространство с чужди хора, то колко трябва да страдат за най-близките си?
За да изпратя детето си в пансион, трябва или да е с някакви девиантни прояви и това да е начинът да го отделя от лошата среда по местоживеене, или това училище да предлага някакво извънземно почти суперценно образование. Иначе не виждам защо.

# 526
  • София
  • Мнения: 2 925
Sylviana, изобщо не става дума за родолюбие в случая. Rolling Eyes Ти попита защо е толкова важно да се учи БЕЛ. Дадоха се доста аргументи, изобщо не свързани с каквото и родолюбие. Езикът е нещото през което се изгражда мислене, логика и т.н. Ти си избрала друг водещ език за детето си -добре. Явно идеята ти  е да няма кой знае какъв последващ контакт с България. Ние сме избрали децата ни на този етап да учат и живеят тук, така че е нормално да искаме да са грамотни на родния си език. Да, ако живеех в чужбина, сигурно нямаше да се пъна да учи много български, но пак щях да държа на висока грамотност на съответния език. Същото е. Човек или цени грамотността, или не. Пак повтарям, че методите за обучение са съвсем отделен въпрос. Да, има неща в системата на МОН, които не ни допадат. Опитваме се да ги компенсираме по друг начин. Но идеална образователна система няма засега. Сега поне светът е доста отворен и всеки има контакти извън страната си. Ами навсякъде се намират поводи за критики към конкретни аспекти на образованието  в дадена страна. Ангажираният родител се старае да компенсира неуредиците където и да се е родил по света.
Ти си преценила кое е най-доброто за вас, ние сме преценили друго за себе си, няма лошо. Сега поне избор и възможности има. Това поне за мен винаги е било от голямо значение - възможност за избор. Затова и държа детето ми да има такъв. Ако реши да учи и живее в чужбина в някакъв момент - добре, ако не - пак добре Simple Smile Но аз целенасочено емигранти не искам да отглеждам, точно защото ще огранича възможностите за избор. Пожелавам ти да сте здрави и много щастливи с изборите си. Това е важно Simple Smile

# 527
  • София
  • Мнения: 1 395
Не знам откъде се е прокраднал тук този мит, че в ду децата пишели съчинения/преразкази чак в 5ти клас. Дори в нашето смотано квартално училище пишат поне от 3ти. А на НВО в четвърти клас има елемент "съчинение по картинка" или "съчинение по заглавие". Във втория случай имат предоставени твърде много ключови думи, но в първия - никакви. Това по МОН.

Аз съм отделена от родителите си на 14. От 8ми до 12ти клас се чувствах страхотно и изживях "студентските" си години. Някои познати, държани по-изкъсо, на 30+ все още си ги изживяват. Не е за всеки, моя приятелка в 12ти клас се страхуваше да остане за една вечер сама вкъщи. Според мен детето може най-добре да прецени за себе си готово ли е и има ли желание да се отдели.
В по-ранни години има смисъл, когато професията на родителите изисква постоянно местене и пансионът е начин да се даде доза постоянство в живота на детето. При други обстоятелства не го разбирам и е по-добре да не изказвам мнението си.

# 528
  • Мнения: 912
Аз въобще не мисля Силвиана, че имам някакви пресекателни с Вас. Но понеже аз писах не без ирония за пансионите ще кажа, че ако някой желае да нанесе трайна травма на детето си, облечена в скъпа и парвенюшка грижа, веднага може да го изпрати в пансион, без да чака.
Високият стандарт в познаването на родния език е белег за добро възпитание и интелект във всяка общност. Изобщо няма да псоменавам изключителното му значение в изграждането на устойчиви личности, с усещане за корен и произход, независимо от местопребиваването за момента. Липсата му е видна в телевизора ежедневно. Никой не презира повече новите "британци", говорещи срещу родината си и не познаващи българския език в неговата дълбочина. Езикът е порта към историята, към културата на един етнос. Изобщо без да коментираме и духовния смисъл на езика. Точно на нашия език.
Английският е езикът на магазинерите (цитирам Наполеон Simple Smile ), необходим е за търговия и за пари. Не е някаква велика ценност.

Лейка, респект.... Толкова добре синтезирано.


Sylviana, изобщо не става дума за родолюбие в случая. Rolling Eyes Ти попита защо е толкова важно да се учи БЕЛ. Дадоха се доста аргументи, изобщо не свързани с каквото и родолюбие. Езикът е нещото през което се изгражда мислене, логика и т.н. Ти си избрала друг водещ език за детето си -добре. Явно идеята ти  е да няма кой знае какъв последващ контакт с България. Ние сме избрали децата ни на този етап да учат и живеят тук, така че е нормално да искаме да са грамотни на родния си език. Да, ако живеех в чужбина, сигурно нямаше да се пъна да учи много български, но пак щях да държа на висока грамотност на съответния език. Същото е. Човек или цени грамотността, или не. Пак повтарям, че методите за обучение са съвсем отделен въпрос. Да, има неща в системата на МОН, които не ни допадат. Опитваме се да ги компенсираме по друг начин. Но идеална образователна система няма засега. Сега поне светът е доста отворен и всеки има контакти извън страната си. Ами навсякъде се намират поводи за критики към конкретни аспекти на образованието  в дадена страна. Ангажираният родител се старае да компенсира неуредиците където и да се е родил по света.
Ти си преценила кое е най-доброто за вас, ние сме преценили друго за себе си, няма лошо. Сега поне избор и възможности има. Това поне за мен винаги е било от голямо значение - възможност за избор. Затова и държа детето ми да има такъв. Ако реши да учи и живее в чужбина в някакъв момент - добре, ако не - пак добре Simple Smile Но аз целенасочено емигранти не искам да отглеждам, точно защото ще огранича възможностите за избор. Пожелавам ти да сте здрави и много щастливи с изборите си. Това е важно Simple Smile

Абсолютно съгласна и с теб, Лейди.


Приятен ден от мен на всички  и дано да има повече слънце. Юни е да му се невиди!

Последна редакция: чт, 03 юни 2021, 11:01 от Pulitash

# 529
  • София
  • Мнения: 31 415
Преглеждам темата от време на време и видях, че сте имали дискусия за т.нар. пансиони. Аз съпреживях, ако мога така да се изразя, една такава амбиция на колежката ми, която преди няколко години изпрати дъщеря си в такъв "елитен" пансион във Виена. Такава драма беше. Детето беше на около 14-15г. Още са ми пред очите. Непрестанни разговори по тел., ревове, тръшкане. Колежката буквално идваше на работа, хвърляше чантата и се залавяше за телефона. Детето не спеше нощем, звънеше ѝ от ранни зори, молеше преподаватели да ѝ дадат време за разговори с майката. Драма ви казвам. Колежката летяха през няколко дена за Виена (буквално). В чудо се видяха. Изкара няколко месеца детето и го върнаха тук. Психолози, чудесии. В такъв филм се вкараха с това "елитно" училище, че направо настръхвам. Детето не е глезено, отлична ученичка. Явно не беше готова за отделяне.
С поста си не целя да убеждавам някого, че едното или другото е грешно. Споделям случка, която се разигра пред очите ми.

# 530
  • София
  • Мнения: 7 378
Sylviana, изобщо не става дума за родолюбие в случая. Rolling Eyes Ти попита защо е толкова важно да се учи БЕЛ. Дадоха се доста аргументи, изобщо не свързани с каквото и родолюбие. Езикът е нещото през което се изгражда мислене, логика и т.н. Ти си избрала друг водещ език за детето си -добре. Явно идеята ти  е да няма кой знае какъв последващ контакт с България. Ние сме избрали децата ни на този етап да учат и живеят тук, така че е нормално да искаме да са грамотни на родния си език. Да, ако живеех в чужбина, сигурно нямаше да се пъна да учи много български, но пак щях да държа на висока грамотност на съответния език. Същото е. Човек или цени грамотността, или не. Пак повтарям, че методите за обучение са съвсем отделен въпрос. Да, има неща в системата на МОН, които не ни допадат. Опитваме се да ги компенсираме по друг начин. Но идеална образователна система няма засега. Сега поне светът е доста отворен и всеки има контакти извън страната си. Ами навсякъде се намират поводи за критики към конкретни аспекти на образованието  в дадена страна. Ангажираният родител се старае да компенсира неуредиците където и да се е родил по света.
Ти си преценила кое е най-доброто за вас, ние сме преценили друго за себе си, няма лошо. Сега поне избор и възможности има. Това поне за мен винаги е било от голямо значение - възможност за избор. Затова и държа детето ми да има такъв. Ако реши да учи и живее в чужбина в някакъв момент - добре, ако не - пак добре Simple Smile Но аз целенасочено емигранти не искам да отглеждам, точно защото ще огранича възможностите за избор. Пожелавам ти да сте здрави и много щастливи с изборите си. Това е важно Simple Smile
Лейди, ама страхотно си го написала Kissing Heart

Ако можеше сега да обясниш същото и на родителите, които не желаят обучение по по-бързата писта, че всичко е въпрос на избор и няма нужда от грозни нападки с намеци кой е истерясал и кой е перфектен Balloon

# 531
  • Отвъд алеята зад шкафа
  • Мнения: 8 207
Братовчедите на моите дъщери от малки живеят в различни държави и учат в местни училища. Въпреки това в ранна възраст посещаваха съботно-неделно българско училище и говорят много добре на майчиния, бащиния и местния език. Четат и книги на български. АЕ им се явява четвърти език. Големият иска да кандидатства в АУБ, въпреки че живеят в Париж, защото майка му го е завършила. Така че някои деца искат да учат в БГ, въпреки че не са живяли тук.

# 532
  • София
  • Мнения: 7 629
Тъй като съм родена на село, в което имаше само основно училище, в 8 кл. влязох в ЕГ в град на около 120 км. от дома ми, което в онези дни ознаваше пътуване около 3-4 часа, със смяна на 2 автобуса, т.е. прибирах се 2 пъти месечно за уикенда. Нямах избор така или иначе и може би затова не го приех драматично, беше ми мъчно за близките и дома, особено първата година, после се свиква, разбира се. Живеех в момичешки пансион, който имаше вечерен час и приемливи правила, не си спомням да е имало тормоз, аз много исках да съм в смесено общежитие, но баща ми прецени, че пансиона е по-подходящ /и слава Богу!, като знам какви хормони ме бяха ударили, а там все пак трябваше да се прибираме до 20 ч. и веднага докладваха на родителите при всякакви нарушения Joy/.
От позицията на отделено от дома дете на тази възраст смятам, че това дава много независимост и умения за справяне сам във всякакви ситуации, но ако имам избор, какъвто моите родители реално не са имали тогава, не бих изпратила 14-год. си дъщеря в момента да учи на друго място - сега, когато я гледам, ми се струва толкова малка, ужасно ще си липсваме, не искам изобщо да подлагам нея и нас на такова емоционално премеждие.

# 533
  • Отвъд алеята зад шкафа
  • Мнения: 8 207
Колкото съм "за" децата да се отделят в студентските години, толкова съм "против" това да се случи в гимназиалните. Времето, което имам с децата ми и без това е толкова малко, за да бързам да се разделя с тях.

# 534
  • София
  • Мнения: 5 426
Аз също съм от училище, което имаше възможност за пансион (НПМГ). Имах съученици, които от 7ми клас живееха в пансиона. Колко време съм отвисяла при тях, колко купони е имало.. По настоящем са близки с родителите си и добре реализирани хора, но не е за всеки. На мен си ми беше хубаво, че живея при нашите и мога да се "възползвам" от облагите на пансиона, като пожелая.
Не съм против такива училища, но зависи от детето.

# 535
  • Мнения: 20 034
От позицията на отделено от дома дете на тази възраст смятам, че това дава много независимост и умения за справяне сам във всякакви ситуации, но ако имам избор, какъвто моите родители реално не са имали тогава, не бих изпратила 14-год. си дъщеря в момента да учи на друго място - сега, когато я гледам, ми се струва толкова малка, ужасно ще си липсваме, не искам изобщо да подлагам нея и нас на такова емоционално премеждие.
Точно съвпада с моето усещане. Късметлии сме да имаме добри гимназии в града. От нашето семейство щяхме да се чувстваме ужасно, ако трябваше да изпратим детето в друг град. Ако нямах избор, бих го направила обаче, но за чужбина и дума не може да става.
За нас си не виждам предимства в пансион там.
Иначе има родители, които изпращат децата на езиков лагер за месец-два на мястото и така до известна степен може да се прецени как биха се чувствали сами в чужбина.
И аз съм живяла на общежитие с вечерен час. Бяха прекрасни години, но все пак всяка седмица се прибирах. Поне първите години Simple Smile

Последна редакция: чт, 03 юни 2021, 20:07 от Дъждец

# 536
  • Мнения: 6 640
Благодаря на всички, които ми отделиха време.
dreamingfly, преди време във форума имаше интересна дискусия “за" и "против" билингвалното обучение. Знам, че се предлага в англо-американското в Лозен и в Св. Георги и наливът за "две дипломи" е много голям. На мен ми се струва натоварващо за децата и недобре организирано и не бих го избрала като система на обучение, но явно си има своите привърженици (в Лозен на практика бяха две отделни училища и детето се записваше в двете; съответно, за да се покрие хорариумът на МОН децата бяха принуждавани да повтарят материал, който вече са покрили по английската система и обратно, а не им се признаваше автоматично; не знам дали още е така, а със СГ нямам опит). Иначе децата ми учат друг език от баща си, а вече и втори, пак от него. Няма как да преценя дали биха имали по-добри интелектуални постижения, ако бяха "моно" през първите 2-3 години от живота си.
missence, мисля, че става въпрос за едно конкретно училище и че най-вероятно е училището от разказа на Санака. Имаме познати две семейства с подобни преживявания във въпросното училище и си мисля, че някак режимът и редът в това конкретно училище не понася на децата, т.к. изискванията към тях са много различни от това, което познават, и това ги стресира много. Всъщност, не знам много за австрийските училище като цяло, нито за системата им, така че това са просто предположения.
Дъждец, детето точно с опити от летни лагери си "набеляза" училището. Естествено, че минахме през всички възможни родителски терзания и опасения, голяма част от които вече бяха споделени в темата, но семейният съвет реши, че "скачаме" с уговорката, че няма нищо окончателно и непоправимо.

# 537
  • София
  • Мнения: 31 415
missence, мисля, че става въпрос за едно конкретно училище и че най-вероятно е училището от разказа на Санака. Имаме познати две семейства с подобни преживявания във въпросното училище и си мисля, че някак режимът и редът в това конкретно училище не понася на децата, т.к. изискванията към тях са много различни от това, което познават, и това ги стресира много. Всъщност, не знам много за австрийските училище като цяло, нито за системата им, така че това са просто предположения.
Нямам идея за кое училище става дума. Тя ми е казвала, но съм забравила.
Аз лично не бих пуснала децата си на тези години в пансион или в друга държава, но това си е мое мнение. Всеки родител има своите съображение "ЗА" и "ПРОТИВ".
Преди години така ми даваха акъл за частното образование, че не било нищо особено, за какво сме си давали парите и т.н. Сега вече знаят мнението ми и че от непоискани съвети нямам нужда и да видиш как всичко е мирно и тихо. Избрала съм някакъв път за децата си и го следвам. Всеки родител да си прави избори и да ги отстоява. Аз не се бъркам в ничия преценка, не желая да се бъркат и в моята. Така се живее по-леко.

# 538
  • Мнения: 6 640
С тъга трябва да се признае, че новите феминистични и лево зелени идеи дълбоко разрушават семейството. Така че израелските автори за мен не са никакъв авторитет. Там, както знаеш, по ред причини, комуната, т.е. общностите са издигнати над личността и семейството. В Англия също. Което за мен е пагубно за нашата душевност. За английската може да е ок.
Авторката не е съвременна феминизирана ляво-зелена писателка от Израел и (без да се заяждам) не разбирам защо така реактивно ме контрираш. Еврейските семейства често са смятани за образец в много отношения, вкл. и за изграждането на здрави семейни връзки, възпитанието и образованието на децата, част от идеите за съвременните иновативни училища напр. са заимствани от израелските такива (напр. идеите на Яков Хехт). Така че определено не съм съгласна, че общността "там" е издигната над семейството. Начинът, по който функционира общността им в голяма степен е предопределена от географското положение на държавата и специфичната политическа обстановка - въпрос на оцеляване все пак.

Фенси, имам челен опит с българско училище в чужбина и никак не е добре. Посещаемостта е ниска, бюджетът за заплати е нисък, българската държава нехае (изписали сме тонове кореспонденция), даже сме събирали пари да платим тока. Отстрани може да изглежда геройство, но в един момент имаш чувството, че наливаш от пусно в празно. И нивото не е каквото би трябвало да е.

Последна редакция: чт, 03 юни 2021, 14:32 от sylviana

# 539
  • София
  • Мнения: 62 595
Има деца, които нямат търпение на 13 да се отделят и да отидат да учат някъде, включително в чужбина. Сега се сещам за едно момиче, вече жена,  което искаше и кандидатства в един от най-желаните чужбински училища тип пансион. Естествено, биографията й се разви по светкавичен начин. Но тя си беше за там, по характер и всичко беше суперсамостоятелна, амбициозна и щеше да е грешно решение родителите да не й дадат възможност да кандидатства, макар да не им се искаше особено. Но според мен такива деца са по-скоро изключение и трябва много внимателно да се подхожда, особено ако детето няма да учи по нашенско, а по чужбините.

Общи условия

Активация на акаунт